Мога да намразя някой моментно, но после ми минава.
- Публикувана: 16 окт. 2007, 15:22 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2007, 22:35 ч.
Умеете ли да мразите?
Касиди пита умеете ли да мразите,а не дразни ли ви някой в момента.
Пък и съм страшно непостоянна, а за да мразиш се изисква някакво постоянство все пак.
Много вярно
, поради тази причина и аз не задържам дълго тези чувства 
Мога да намразя някой моментно, но после ми минава.
После се запитах, ако не мога да мразя, значи ли, че не мога и да обичам?
Шантава работа...
Шантава работа...
изпитвала съм яд и отвращение към някого- дали това е омразата? ако не е - значи не умея да мразя. Но е имало моменти , в които съм казвала искрено "мразя те" на бащата на детето ми/когато ми е причинил болка/ и това чувство после е отминавало - то е било по-скоро израз на безпомощност.
.Игнорирам въпросния човек.Избягвам да си слагам на сърцето отрицателни емоции. Не знам дали е точно омраза, но към злобни и прости хора умея да питая дългогодишна ненавист 
Омразата е ужасно чувство. Повечето хора, с които сме дискутирали темата казват, че безразлчието е по-голямо наказание ( по моя преценка е и по-удобно за изпитващия го ).
Въпросът ми е: Какво трябва да ви причини някой за да го намразите? Зная, че ще има хора които ще отрекат да са или да изпитват това низко чувство, но не мисля че е възможно. За 30-40 години живот...все някога се е случвало.
Въпросът ми е: Какво трябва да ви причини някой за да го намразите? Зная, че ще има хора които ще отрекат да са или да изпитват това низко чувство, но не мисля че е възможно. За 30-40 години живот...все някога се е случвало.
Сега сериозно. По едно време си мислех, че мразя едно мое бишве гадже, ама днес като ги гледам отстрани нещата, изобщо не съм изпитвала омраза. По-точно ненавист или пренебрежение. Не знам дали бих могла да изпитвам толкова крайни чувства. Дано не се случи.