Публикувана: 20 окт. 2007, 20:09 ч.
Последно мнение: 23 окт. 2007, 21:24 ч.

Как избрахте професията си?

3 939
32
1

# 15 21 окт. 2007, 20:49 ч.

Мнения: 3 611

От малка свиря.
Пьрво на акордеон, после на флейта...
Средно муzикално, след това унито... естетвено професията ми да е свьрzана с муzиката.
Муzикален педагог сьм, ама все още не сьм имала шанса да работя по специалността си.. Confused

# 16 22 окт. 2007, 09:08 ч.

някъде ... тук ...
Мнения: 8 192

Съкровище, моята я уча от техникума, после висше - същото, сега докторат и работа по специалността.
Честно казано - образованието ми е солидна основа за развитие в областта, но не е достатъчно, много ясно.
Теорията е едно, практиката - друго Peace

# 17 22 окт. 2007, 09:09 ч.

Занимавам се с изкуство. Завърших такова средно образование, след това и висше. Не мога да кажа, че никога не съм съжалявала, че не зарязах изкуството след завършването на средното и не се насочих към някаква по-перспективна специалност, но вече смятам, че съм постъпила правилно. Нищо друго не ми носи такова удоволствие и удовлетворение, такава хармония със себе си и света както изкуството! Може би, ако бях завършила нещо друго, в момента щях да имам по-високо платена и престижна работа, може би щях да си позволявам повече неща и да струвам повече в очите на околните, но дали щях да съм по-щастлива?! Това никой не може да ми гарантира със сигурност! Дали нямаше да съжалявам цял живот, че съм се отказала, че съм стигнала до някъде, а не съм продължила, че много неща съм пропуснала?!
В заключение ще кажа, че и занимавайки се с изкуство, човек също може да успее! Стига да има талант, разбира се, да е работлив и да създава съответните контакти; да е отворен към света и към новостите. Тези неща май са валидни за всички поприща!

# 18 22 окт. 2007, 12:18 ч.

София
Мнения: 3 123

Ами избрах си я почти сама.
От малка бях решила,че ще уча медицина,за това и след 7-ми клас кандидатствах в природо-математическата гимназия.Да ама исках да стана съдебен лекар и нищо друго.За тази специалност обаче,трудно можеше да се дореди човек без връзки и пари ,пък и мъжът ми(тогава още гадже),много мрънкаше,че това не било работа за жена и т.н.Майка му пък е фармацевт и той само ми повтаряше,че това било хубава професия за жена-не много тежка,високоплатена и т.н.Постепенно се замислих над това и реших,че е прав-пък и вероятността да стана точно съдебен лекар не беше голяма,а аз друго не исках.И така кандидатствах фармация и ме приеха.

# 19 22 окт. 2007, 12:25 ч.

Мнения: 2 556

Нямам определена професия. Магистър съм по филология, но никога не съм работила нищо, свързано с филологията. Обичам литературата много, но за съжаление не мога да си позволя да работя нещо, свързано с нея. Парите не биха ми стигнали за нищо (а все пак имам и деца, не съм сама, за да мисля само за себе си).

Винаги съм се занимавала с търговска дейност, макар че не бих се определила като търговец по душа. Просто търговията ми върви. Тоест нито аз съм си избрала професията, нито тя мен, чиста случайност, от която съй доволна.

# 20 22 окт. 2007, 15:36 ч.

Мнения: 151

Ако когато завърших, някой ми беше казал, че няма да работя като акушерка-жив щях да го изям!!! Но няколко години по-късно познайте какво работя!

# 21 22 окт. 2007, 16:20 ч.

Мнения: 2 908

Не съм избрала професията си-тя избра мен.Исках да съм фармацевт-и все още искам ужасно Cry

-а съм химик.

# 22 22 окт. 2007, 16:33 ч.

Мнения: 455

Стана случайно. Майка ми чула, че търсели секретарка в кантора и естествено ме записала като кандидат за интервюто. В края на краищата, току що бях завършила средното си образование и нямах представа какво ще правя за в бъдеще - времената бяха доста объркани. Замислях се да запиша педагогика, но в края на краищата, обстоятелството, че ме избраха за работата определи и професията ми. На следващата година кандидатствах право /бях запленена от знанията на шефа си и умението му да омагьосва всеки един влязъл в кантората му/ и ме приеха. От тогава /1995 год./ и до момента все това правя и съм невероятно щастлива. Не всичко е цветя и рози, но пък това те стимулира да опитваш отново и отново докато успееш. А семейството ми как гледа? - във всички случаи се гордеят с мен, но понякога, когато започнем да спорим за нещо ...... Grinning

..... казват, че с мен човек на глава не излизал и т.н. от сорта.
Успех на всички! Hug

# 23 22 окт. 2007, 16:36 ч.

Мнения: 84

Винаги така се е случвало, че всичко в професионалния ми живот си следва по някакъв естествен път, без много напъни и съм доволна и щастлива от този факт! Завърших средно-специално образование със спортен профил, а после право. Сега съм адвокат и ми харесва! Hug

# 24 22 окт. 2007, 17:00 ч.

Мнения: 631

Аз съм абсолютен алтурист в избора на професия. Любимата ми работа е първата ми специалност и нея работя, но това не ми попречи да си избирам и да искам и още и още. В момента имам 4 различни специалности с различни степени на образованието и сега се подготвям за докторат в абсолютно различна сфера.
Да, образованието и професията ми дадоха добър старт, но това, което не харесвам в себе си е, че прекалено много неща искам и понеже съм шемет когато си поставя нещо за цел я следвам докато не постигна всичко.

# 25 22 окт. 2007, 17:22 ч.

Sofia
Мнения: 4 726

Покрай мъжа ми започнах да се занимавам с това, което и той, въпреки че учех друго. После си смених специалността с малко по-близка до това, което ме интересува. А междувременно с мен се свърза един от сегашните ми колеги да ми предложи работа.
Близките ми бяха леееко потресени, че ме бива за това и че се справям така, както мъжа ми, въпреки че се самообучавах.

# 26 22 окт. 2007, 18:23 ч.

Мнения: 6 993

И аз го бях задала този въпрос преди известно време.

В случая - помогна ми позната да си намеря тази работа....определено не ми беше мечтаната работа, да не говоря, че точно нея изнягвах. Но след 3 месеца търсене и постоянно отхвърляне, защото нямам необходимия опит за желаните позиции, се примирих. ПО-странното е, че сега ми харесва. Лошото е, че не знам дали искам да се развивам в нея...Няма почти нищо общо с образованието и мечтите ми. Rolling Eyes

# 27 22 окт. 2007, 22:11 ч.

София
Мнения: 443

Учих и работих различни неща и както се реди пъзъл стигнах до там, където съм в момента.
Дано да има още пърченца от пъзъла, иначе няма да е интересно Crazy

# 28 23 окт. 2007, 10:28 ч.

Мнения: 26

В мoето семейство всички програмират... майка ми, баща ми, вуйчо ми.... затова и аз от малка трябваше да програмирам... да си кажа честно не ми правеше кеф, но се научих...
Така че малко или много не съм си избирала сама професията, ами с помощ от семейството ....
Завърших Биомедицина и Медицинска Информатика, след това писах Докторантура и сега си работя в тази сфера... Мъжът ми също завърши Университет, Инженер и също с Докрорантура и след това куп специализации.... Но като погледна и в неговото сем. всички са Инженерчета... Така че не ми се вярва някой да има против, всички са доволни Laughing

# 29 23 окт. 2007, 12:05 ч.

София, Борово
Мнения: 1 773

сама си я избрах.
Настолните ми книги бяха закони.
Започнах работа като персонален асистент, но понеже съм много аналитичен човек се впечатлих страшно от счетоводството.
После работих, като мениджър продажби - много динамична и интересна работа, но счетоводството си е любовта на живота ми Heart Eyes

Препоръчани теми

Не му родих дете и се разделихме

Защо искате деца ?

Проблем с котките на свекървата

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Причина:

Причина: