ама разбира се- никой няма да почука на вратата ти и да ти каже- аз ще ти помогна..... ти си достатъчно силна и интелигентна жена, за да й покажеш къде й е мястото.я да ходи да си прави ченето вместо да ти се бърка в живота ти. стискам ти палци.
- Публикувана: 21 окт. 2007, 22:55 ч.
- Последно мнение: 30 окт. 2007, 14:52 ч.
развод или?!?
Дай му време да порасне!Все пак това е МЪЖ.Минала съм по тоя път и развода ми се струваше най-логичната стъпка.Но реших да не правя кеф на съкровището и я игнорирах тотално.Беше доста трудно,защото живее на горния етаж.На мъжа ми не му спестявах нищо от постъпките и лека полека разбра за какво иде реч.В никакъв случай не и се давай.Процеса е бавен и продължителен,но ако държите един на друг си струва.Успех!
Е, аз съм. Реших междувременно, че няма нужда да съм анонимна. Още веднъж ви благодаря. Така съм решила - тотален ИГНОР. Те не са звъняли цяла седмица на сина си даже, явно са разбрали, че са направили голям гаф. Не ми пука изобщо. Само се колебая дали да разрешавам да виждат детето.... 
Заслужава ли си да се разведеш заради свекитата?
В личните отношения със съпруга ти не трябва да има влияние, когато се вземат подобни решения. Омъжила си се за него, факт. Сега мисли как да останете "сами" с детето. Ако свекитата имат ключ от вас, вземи им го. Кажи им да не идват без предупреждение. Поговори с твоите родители и им обясни, че известно време ще страниш и от тях, за да не се създава допълнително напрежение м/у теб и съпруга ти. Те ще разберат, че не е заради тях. Понякога на мъжете просто не им се занимава, защото са свикнали с родителите си. Не могат да се поставят на твое място.
Не вдигай телефона, когато звънят те, но не го изключвай и не им затваряй.
Виждайте се само по голям повод и то след като сте се съобразили взаимно едни с други.
Говори с тях директно, не се карай и не позволявай да те ядосат или разстроят.
Кажи им, каквото си решила, а пред мъжа си се мотивирай, че правиш най-доброто за ВАС, не за теб. Сподели до къде са стигнали размислите ти по проблема(развод), но нищо повече. С малко думи, без да се обясняваш много и без емоции.
Не се самосъжалявай, а погледни нещата от страни.
Аз изминах този път след две лицемерни години. Бях на прага на лудостта. Но се взех в ръце, въпреки, че на мъжа ми не му се слушаше и не му се занимаваше, защото не виждаше проблем.
Не говори нищо за свекитата пред съпруга си. Само, ако те попита нещо, отговаря кратко и по същество.
Успех! Трудно е, но не е неосъществимо.
В личните отношения със съпруга ти не трябва да има влияние, когато се вземат подобни решения. Омъжила си се за него, факт. Сега мисли как да останете "сами" с детето. Ако свекитата имат ключ от вас, вземи им го. Кажи им да не идват без предупреждение. Поговори с твоите родители и им обясни, че известно време ще страниш и от тях, за да не се създава допълнително напрежение м/у теб и съпруга ти. Те ще разберат, че не е заради тях. Понякога на мъжете просто не им се занимава, защото са свикнали с родителите си. Не могат да се поставят на твое място.
Не вдигай телефона, когато звънят те, но не го изключвай и не им затваряй.
Виждайте се само по голям повод и то след като сте се съобразили взаимно едни с други.
Говори с тях директно, не се карай и не позволявай да те ядосат или разстроят.
Кажи им, каквото си решила, а пред мъжа си се мотивирай, че правиш най-доброто за ВАС, не за теб. Сподели до къде са стигнали размислите ти по проблема(развод), но нищо повече. С малко думи, без да се обясняваш много и без емоции.
Не се самосъжалявай, а погледни нещата от страни.
Аз изминах този път след две лицемерни години. Бях на прага на лудостта. Но се взех в ръце, въпреки, че на мъжа ми не му се слушаше и не му се занимаваше, защото не виждаше проблем.
Не говори нищо за свекитата пред съпруга си. Само, ако те попита нещо, отговаря кратко и по същество.
Успех! Трудно е, но не е неосъществимо.
Аз мисля обаче, че самия факт, че неприятностите, свързани с роднини, ви се отразяват толкова много, наистина не е добър. Това трябва да се реши. Моите родители не ми се месят изобщо в живота, но точно около сватбата ми имаха такива изпълнения, че ако мъжът ми беше решил от това да прави проблеми, можеше, и то с пълно право. Е, една дума не ми е казал по повод на родителите ми, напротив, той е до голяма степен причината да поддържам с тях някакви нормални отношения сега. Ако бяхме позволили тяхното поведение да рефлектира върху нас, и ние трябваше да се караме сигурно всеки ден 
Всяко семейство си има достатъчно свои грижи и тези на роднините не трябва да бъдат основни. Когато става дума да подкрепиш роднина - разбира се, но ако е да търпиш нетолерантно поведение от някого - твърдо не.
Всяко семейство си има достатъчно свои грижи и тези на роднините не трябва да бъдат основни. Когато става дума да подкрепиш роднина - разбира се, но ако е да търпиш нетолерантно поведение от някого - твърдо не. 
...ако се разведеш...няма да те дразнят свекита....
!!! Сега и тя има право да го взима всеки втори петък и т.н.Така че, помисли си и тропи с крак. Пък и щом мъжът ти е толкова мекушав, се възползвай от това и го обработи с "памуче", както се казва. В крайна сметка той е мъжът в семейството и би трябвало да защити семейните ви интереси! Не си разбивай семейството, заради тези прости хора.
Желая ти успех и се вслушай момичетата преди мен има доста разумни съвети.
При мен ситуацията е подобна. На такива мъже "крилата" са им подрязани още в зародиш. Трябва им сериозна психологическа помощ да се самоосъзнаят или много време за да пораснат, стига да ти се чака. За какво ти е зрял мъж след 20-30 годишен незадоволителен семеен живот? А ако тръгнеш да се развеждаш предполагам , че ще се развеждаш основно с родителите му, а не с него. Едно е сигурно-важно е ти и детето ти да сте щастливи, а как-това е проблемът , който никой не може да ти реши. Ти знаеш кое е най-добро за теб и имаш право да си го отстояваш. Животът ти не го живеят нито родителите ти, нито неговите, нито който и да било друг. Съвет не мога да ти дам, но мога да ти кажа какво се случи при нас- в резултат на константното му възпитано мълчание и т.н. вече не го възприемам като съпруг, а като съквартирант.
Не, развода не е решение. Ще се "оттървеш " от ежедневните контакти със свекърва си и мъжа и, но няма да ги изолираш напълно, те все пак са баба и дядо и ще искат да виждат детето. Ще ти бъде още по-неприятно и на всичкото отгоре, ще си загубила мъжа когото обичаш. Заслужава ли си според теб? Желая ти много късмет и щастие и дано по-скоро да решите проблема. Щом те оставя да се оправяш сама със проблемите с родители му, тогава ги отрежи от всякъде, той така и така няма да се намеси. Ама да знаеш, че е нож с две остриета това. Много често се случва мъжа да се обърне срещу жена си. Да зищити мама, му идва отвътре. Прецени нещата! И Действай бавно но с резултат. Успех.
Моля да ме извинят всички миролюбиво настроени мами, но щом за 5 години не е успял да си подреди приоритетите в живота, то колко още трябва да се чака и да се търпи?
Аз на моята жена редовно и се карам точно защото не смее да се изправи срещу семейството ми - нашето Лили не харесва никак непознати и има нужда от време докато свикне на чуждо място и чужди хора - просто има нужда от малко време без да я закачат. И от самото начало на ходене на гости при баба и дядо, както и при техните родители - всички се нахвърлят да я целуват и гушкат - започва един рев и цял час не може да се успокои. Сто пъти обяснявах, че няма да стане така и да седят мирни, докато се отпусне. Някои свикнаха, някои - не и продължават да се навират. И всеки път си го отнася милата ми половинка. Откакто сме женени е наясно, че тя и Лили са преди всички останали и ако не може да им се развика да си вземе детето и да си тръгва - аз не мога всеки път да съм там и да ги усмирявам. Не можела - щели да се обидят. Ми като се обидят 1-2 пъти, или ще им дойде акъла и ще започнат да се съобразяват, или ще гледат детето и нас само на снимка. Те са ми родители - винаги ще ги уважавям и обичам, но семейството ми е на първо място и ще мина през всеки заради тях.
Аз на моята жена редовно и се карам точно защото не смее да се изправи срещу семейството ми - нашето Лили не харесва никак непознати и има нужда от време докато свикне на чуждо място и чужди хора - просто има нужда от малко време без да я закачат. И от самото начало на ходене на гости при баба и дядо, както и при техните родители - всички се нахвърлят да я целуват и гушкат - започва един рев и цял час не може да се успокои. Сто пъти обяснявах, че няма да стане така и да седят мирни, докато се отпусне. Някои свикнаха, някои - не и продължават да се навират. И всеки път си го отнася милата ми половинка. Откакто сме женени е наясно, че тя и Лили са преди всички останали и ако не може да им се развика да си вземе детето и да си тръгва - аз не мога всеки път да съм там и да ги усмирявам. Не можела - щели да се обидят. Ми като се обидят 1-2 пъти, или ще им дойде акъла и ще започнат да се съобразяват, или ще гледат детето и нас само на снимка. Те са ми родители - винаги ще ги уважавям и обичам, но семейството ми е на първо място и ще мина през всеки заради тях.
Евала
Нямаме дете, но мъжа ми също не дава на никой да ми казва нещо на "въпреки" за нас. Неговите думи: "Семейството преди всичко". Включително преди родители и роднини. И така и мисля, че трява да бъде.
Авторката, хващай се в ръце и въведи мъжа си в релси, друг избор не виждам
... но няма да ги изолираш напълно, те все пак са баба и дядо и ще искат да виждат детето...
... тогава ги отрежи от всякъде...
Противоречие ли виждам?
myrshavija, момичето имаше друго в предвид. Когато се разведат наистина ще е голяма борба за малчето и за дните за виждане. Но без развод онез хора никакво дело немогат да водят. Или ще се изпокарат и повече няма да искат да я видят авторката, или ще се наложи да се съобразят с нея.
От личен опит. Когато се опитаха да ми с натискат със съвети, нетърсена помощ, даване на тон в семейството от страна на роднини, тактично (на някои не толкова тактично) обясних, че това просто няма да стане. Който разбра, разбра. Другите схванаха ситуацията когато половинката ми също тропна с крак. Ако искат да се виждаме и да имаме някакви отношения, ще се съобразяват с нас. Иначе - прав им път. Та така се съобразяват. То и свекървата, и майка ми, имаха период на сърдене, но им мина и на двете 