За "Ужасните двееее"!

Трудно е, ама постоянството и търпението се отплащат
После както станат на 3 са най сладки
Правилно постъпваш, просто имай търпение
Веднъж минах по тоя път, в момента съм пак така, оправия има
Не губи надежда !

Ами когато не отбира от дума, обикновено й казвам - Добре, наплачи се, като ти се плаче! Аз ще те чакам ей там. Като се наплачеш, ела. И се оттеглям някъде настрани. А тя реве - Не искам да се наплачаааааа, не искам да ме оставяш самичкааа......И бързо, бързо й минава.

И аз използвам подобна схема.
Заставам до външната врата и й казвам -Добре, аз излизам, ти щом не искаш - стой си самичка. Тя е безкрайно страхлива, награбва якето и тръгва.
Или пък й казвам - Айде, отиваме навън при гълъбите...Това действа при нас безотказно.
Прибирането в къщи не е лесно, но й обяснявам, отвличам й вниманието и така.
Не е лесно.

Ау, а аз изтръпвах, че по тоя начин го плаша, че ще го изоставя и още по-зле става. Та тъй де, и аз така правя.

ако почне да се тръшка казвам "тръгвам си" и тръгвам напред, тя веднага почва да ми плаче, тича и ме хваща за ръката

Във връзка с тръшкането и ревовете - вчера почва да се инати нашата щерка и реве, а тати и казва и аз ще плача и се прави, че реве, а тя ядосана каза "не ти бе аз ще плача" .
За сведение тя е на 2 г. и 7 м.

Правех го това - аз излизам, ти идваш ли?
Е, вчера ми каза "Ами не". "Ти иди да се разхождаш".

Днес беше същото тръшкане, като трябваше пък да я прибирам от разходка - абе ляга на пода, реве, дави се, не ще да я гушкам, не ще водичка, не ще нищо освен да стане по нейната.
Аз накрая се предадох, тоест оставих я да реве и отидох в кухнята да приготвя обяда с идеята, че без публика ще й омръзне и ще спре, ама не. Около двайсет минути по-късно чак се умори и ми позволи да я утеша.

Знам, че не трябва да се шашкам, обаче сигурно всички вече ме гледат като чудовище, което кой знае какво прави на детето си, че се тръшка така.

П.С. Последния път на публично място беше на автогарата, където трябваше да се оправям сама с нея и три сака. Чакам аз на опашката за билети, държа я за ръчичката, саковете в краката ми, а тя се откъсва и хуква. Зарязвам саковете и я догонвам, а тя ми реве: "Искам да се загубяяяяяя! Искам да се загубяяяя!" "Добре, викам, дай да купим билетите и ще се загубим заедно". "Искам да се загубя самичкаааааа"!!!
След малко - понеже я държах на ръце - "Пусни ме, искам да легна на земята и да плачааааа"!!!

Олеееее, и аз все това си викам, тоя детския пубертет ако е такъв, какъв ли е оня другия...
Моята не ме впечатлява като се тръшка и нас, защото я игнорирам абсолютно. Тя се наревава и толкова. Трагедията започва навън. Един път се затръшка в магазин "Бокал", защото не й позволих да вози една количка и да блъска по огледалните витрини   . Хайде, там 2 момичета ни гледаха. Ама като излязохме навън и тя започна да се тръшка в калта баш пред метростанцията. Всички се обърнаха да ни гледат. На мен хем ми е смешно, хем ми иде да я надера, ама не върви пред хората... Много време се тръшка, накрая й писна и стана.... кална... След 5 мин. пред Билла същата сценка се повтаря на пътното платно. Избесняла бях тогава... три истерии в рамките на 1 час... Лошото е, че не мога да я остава и да се обърна. Ако го направя, та понякога решава, че е игра, скача и хуква. Има съвсем реална опасност да изхвърчи на улицата...

            Леле, колко са изобретателни децата . anda като прочетох последният ти постинг толкова смешно ми стана, че....Аз съм на същия хал, оправия НЕМА. Моят е тартор на три момичета - наборчета и е много страшно. Те гледат от него, копират и само бели правят, а той доволен и щастлив, че цялото внимание е за него. Какво да правя, заедно си растат от бебчета. Малко да не му се угоди и тръш. За излизане - тръш, за влизане - тръш, за чужди играчки - пак тръш. Ще премине търпение му е майката.

За това тръшкане на улицата, Велина яде голям пердах миналата година по това време. Оттогава никога не го направи отново.
Но пък прави други неща - посяга да бие , щипе, плюе.  
Не знам откъде ги учи тези неща...

При нас така да се каже по-тежкият период беше между 1г и половина до 2г - след това нещата като, че ли се успокоиха, сега на 2г ии 7 мес. мога спокойно да кажа, че нямам особени проблеми - но като стане на 3???знам ли какво ме чака

Като ви 4ета все едно за Алекс пишете-на мен също са ми голям проблем пазаруването и разходките.
Запо4вам от това,4е не иска да се вози в коли4ката (използвам я за покупките) Тръшкането  навън е като 4аст от пейзажа-направо съм се видяла в 4удо.
Онзи ден си нямах работа да и купя колело (бебешко с три колела) отне ми половин ден да я нау4а да върти педалите ,разходките са кошмар,а когато излизаме без него крясъците са истери4ни
Говоренето на нейното ниво не помага при нас- понякога я оставям да се нареве (главата ми направо се пръска),но няма как да я оставя в магазина
Надявам се само по бързо да го израстне (визирам бебешкия пубертет)

сега е на 1г и половина, нали?
Като стане на 2, 2 и нещо ще видиш как всичко си идва на мястото

Честно казано бая трудно се сдържах да не я ошамаря! тя крещи неистово. Не плаче горко, ами крещи истерично и ляга в калта. Аз вдигам, тя се изпъва като струна. Ама досрамя ме от хората да я нашляпам...

За щипането и плюенето не мога нищо да ти кажа... Алекс не го прави. Но по едно време удряше, но не както сега би го направила отмъстително, ами по-скоро пробваше. Тогава й отвличах вниманието. Сега понякога го прави да ме накаже за нещо и аз я плясвам през ръката...

Разпознах Ради в почти всяка ситуация описана от вас.
Писъците, крясъците (че взима едни високи, чак те заболяват тъпанчетата), тръшкането ... Шадраваните в центъра още не са пълни с вода и по тази причина тя провери всичките им чаркове и плува като риба   познайте в какво състояние се прибрахме   Опитах се да я извадя два пъти - в отговор се овъргаля още по- хубаво в боклуците  
Надявам се, че ще мине, но не знам аз колко ще издържа  

 Това ме подсеща за случката от неделя, нищо, че ужасните две съм ги минала отиваме на разходка Момчил с джипа(той е с педали, така че не е много тежък), сестра му с колелото(то пък е някакво китайско и тежи като лек автомобил ) и минавайки през подлеза на ЦУМ,аз трябва с едната ръка да вдигна джипа, а с другата колелото, а до мене двамата изпаднали в екстаз подскачат и крещят "Мамо ти си супермен, мамо ти си супермен"   Еми с кеф си ги пренесох

И Иво е същият звяр . Бях разказвала на сестра ми как се търкаля по улицата (като усетя, че идва такъв момент само гледам да го примъкна там, където няма кал), но когато тя го видя какво прави само ми каза, че се е опитвала да си го представи, но изобщо не е очаквала, че става дума за такова тръшкане. Тръшка се и се дере-не плаче. Ако аз крещя като него ще ми се пръсне главата и ще си раздера гърлото, обаче на него явно нищо му няма. Тръшка ми се поне веднъж седмично навън и поне веднъж на два дни-в къщи. Ако се опитам да му говоря, да го гушна, да му дам вода или биберон, изобщо-да го доближа-става още по-зле. Започва да се мята още повече и да крещи по-силно. Така че го оставям да се накрещи и не го закачам. Когато ми се стори, че иде краят (но понякога само така ми се струва) се навеждам над него и му протягам ръце. Той ми подава ръчички, гушвам го и все едно че нищо не е било. Ей така е при нас. Срам-не срам-това е положението. На улицата се случва понякога някоя бабичка да се опита да го спасява и ме гледа много яростно като й кажа да не го пипа, обаче не ми пука (уж!). И съседите ми са го чували как се дере по стълбите като се прибираме, но ми се ще да вярвам, че след 11 години живот в този вход са разбрали, че всъщност аз не съм чудовище -т.е. не си малтретирам детето за собствен кеф.

Честно казано-чудя им се на децата. Как така го правят този номер с тръшкането почти по един и същи начин . Иво никога не беше виждал друго дете да се тръшка, когато той самият започна да го прави. Как така му го роди главата-така и не разбрах

Като се замисля, тръшкането обикновено е за някакви абсолютни глупости-прищевки някакви. Като че ли за по-важни неща не се тръшка. Там или той е по-склонен да приема моето решение, или аз по-търпеливо и постепенно някак си съм успяла да го накарам да ме слуша. Май-май основно за глупости ми въртитоя номер. Аз пък се заинатявам и си казвам, че не мога да го оставя да ми се качи на главата и да си мисли, че с рев и търкаляне може да постигне нещо. Като че ли от това се притеснявам най-много-да не се научи да ми реве за щяло и нещяло и да си мисли, че така може да ме манипулира.

И Велина крещи неистово.
Знам за какво говориш...така правеше и мойто диване.
Колкото за удрянето...въобще не пробва. Идва целенасочено и удря.  И го прави точно, за да накаже...
Аз също я плясвам.
Опитах да й обясня, че не е хубаво това, че не бива да го прави, че, че, че...Влезе й в едното и излезе през другото ухо...Никаква емоция...

Може би тук е мястото и аз да се оплача...Алекс честно казано не ми прави много номера,но реши ли веднъж,стига ми поне за 1 седмица...Това,което повече ме притеснява е,че напоследък започна да си блъска главата в пода или стената,за да постигне нещо...И го постига обикновено.Аз веднага се шашкам,защото съвсем наскоро лошо си удари главата и настръхвам само като го видя да прави така.Дали и това ще отшуми с възрастта?Или е сигнал за нещо по-сериозно?...  

Аз съм чувала, че е нормално това поведение. Въпреки всичко никак не изглежда приятно. Според мен той разбира, че ти се шашкаш от това (разбрал го е когато си е ударил главата) и сега те манипулира здраво! Лошото е, че не знам какво да те посъветвам. Не можеш да го оставиш да си блъска главата както аз мога да оставя мойта госпожица да реве легнала на земята...

Пф, това с триколката и при нас го има. Подариха ни такава, ама не се управлява с лост отзад, ами се тегли с връвчица. И понеже сладурка не се сеща да върти кормилото, ако не вървя заднишком да я гледам и при всяка грапавинка на пътя да стискам кормилото - пада. А тя си го иска при всяко излизане за пазар. Хонда, искрените ми съболезнования.
А на мама-супермен - браво!

И при нас е на дневен ред...Анда, и аз като теб реагирам... Доста често я отмъквам по бързата процедура, само и само да не крещи пред твърде много народ. И моята пак е от по-кротките.

И ние в тия Те ужасните две по-рано почвали бе ! Мартин рядко се тръшка - сяда на колене на земята и писва, но сравнително бързо му минава. Обаче е голям, огромен, огромнейши инат - и най ме ядосва, че диването хитро е решило по най-вбесяващия начин да действа - седи, гледа ме в очите, мълчи и не мърда, а аз мога до откат да повтарям да си събере играчките, да затвори хладилника или да не отваря чекемджето И то го прави и за неща, които са му приятни - напук, просто защото аз съм му казала, а не е по негова инициатива. Другия коронен номер - в серия да прави всички забранени неща - за 1 минута успява да включи котлоните, да отвори хладилника, да разсипе чаша с вода, да извади всички кърпички от кутията и после да реве два часа, че не му давам стирката да бърше пода и като се успокои да ме замъкне за ръка в кухнята и да почне да пита може ли да пипа нещо си ( обикновено са 20 неща, за всяко поне по 4-5 "не"-та се падат ).

Ми.. оплаках се

А, при мен не върви "Аз тръгвам, ти като искаш стой си тука" - маха ми, съвсем любезно ми пожелава "Чао" и тръгва в другата посока. Не че го прави напук - т.е. не се обръща да провери дали я чакам и гледам. Просто е съгласна - аз в едната посока, тя в другата.   В количка не сме отдавна - от годинката. А питайте ме как отивам от Гагарин до Главната. Питайте ме, де!
Повече от два пъти "Хайде" не казвам. Ухилвам се, казвам, че е чувал с картофи или гергьовско агне, мятам я ня рамо, разхилвам я и нея и пет метра по-нататък я пускам. Обикновено вече се е разсеяла и намира нещо ново за правене. Например я карам да ми показва как марширува караула пред Президенството - хоп, 20метра. После да ми пее тиролски песнички за разходка - още 20м, после да видя колко бързо може да тича, после да се качи на някое бордюрче... и така.
Като свърша тоя репертоар, започвам да я разпитвам какво е правила, после какво иска да правим, после иска ли сок - и така до близкия магазин. Довлачваме се до спирката - и в рейса. като слезем, продължаваме с надприказването - докато не се срещнем с някои познати и бебешорите се забавляват на люлките. Та така.
Богат арсенал трябва да имаш подръка...

И моята много го обича този номер.
Само дето в момента не мога да я вдигам и нося и ми се налага да се връщам и да си играем на гоненка . А пък с тези кила и това бебе в корема ме надбягва от воле и направо ми настръхва косата когато се отскубне от ръката ми и хукне право към платното. Тогава почвам да викам подире и и хората се обръщат да ме гледат. Цирка е пълен.
Уж правя предварителна агитация как да се държи по улиците, но много бързо забравя за какво сме си говорили.

Теми4ката тук е за ''оплакване'',но аз искам да си похваля Алекс4ето:D
Ве4е 3 нощи и 4 дена ''сме'' (е) без гадната биба    
Прави ми впе4етление ,4е бърбори пове4е от преди и съм много радостна

Браво на вас,като знам как не й слизаше от устата,това е голям напредък,дано да не се сеща за нея.

Момичета, наистина е по-поносимо, като знам, че не сме само ние така. Все четеш, четеш и си казваш - а, ето мойто поне пък това не прави. (Дори да ги твори също такива чуднички).

Днес пресен номер - след като се напишка и я мих, се напъха по голо дупе под масата и сума ти време не мога да я изкарам оттам.
Излез да те обуя! Не искааам! Не можеш да стоиш по голо дупе! Искам по голо дупеее! Ще настинеш! Искам да настина! Ще се разболееш! Искам да се разболея! Няма да можеш да играеш! Искам да не мога да играя!
Е, и - в крайна сметка я измъкнах оттам - на всичко отгоре въпросната маса ми е работна, компютърът е на нея и отдолу има един куп кабели - и я обух насила, след което безутешни ревове.

Анда, що не вземеш и ти да и говориш на терсене.
Като се крие така гола под масата и не иска да излиза ти вземи да и речеш - Ми стой си там, аз няма да те обличам, стой си гола и когато искаш ела при мен
Понякога като им говориш наопаки ги шокираш и решават да прекратят инатливия си момент че даже и период
Аз така я действай мойта като ми ги правеше такива - оставяла съм я да седи гола, случвало се е да направи локвичка и тогава възмутена от себе си да излезе сама и да ми се оплаче и да поиска сама да я облека, за да не прави повече не където трябва пиш
Виж сина не ми прави такива номерца.

Ами като й кажа на терсене, тя изобщо не се стряска, а доволно си прави каквото си знае.
Както казах, там има кабели и макар да е обезопасено, не ми се иска да има и локвичка пишо.
При възможност уж гледам да я оставя да си носи последствията от действията, ама тази картинка ми идва в повече.

Това ми напомни един случай от преди години. Седиме в парка аз и една позната мама с момченцето и` на 2-3 год. Тя казва"Искаш ли да си играеш с децата? Отиди на при тях!" - "Няма! Не искам!" Детето седи до нас на пейката и нервничи. След малко тя казва "Само да те видя, че отиваш при децата!   -  "Защо пък?" -"Ще видиш " Стана детето и отиде да си играе.    
Тогава си го обяснавахме със зодията - Овен

Беля, и ние също като вас! 4 дена разлика във възрастта, и всичко еднакво правят! Ти си малко по-търпелива от мен, но общо взето, и еднакво третираме
Аз специално си я научих да харесва да ходи по бордюрчета и прочие - или я гоня, тя бяга и се киска, или маршируваме двете и удряме крак (познайте как ни гледат), или бягаме заедно да видим кой ще стигне първи - ама хванати за ръка, та все едновременно финишираме  
И такива работи.

Беля, как стигате от Гагарин до Главната?