За "Ужасните двееее"!

Честно казано бая трудно се сдържах да не я ошамаря! тя крещи неистово. Не плаче горко, ами крещи истерично и ляга в калта. Аз вдигам, тя се изпъва като струна. Ама досрамя ме от хората да я нашляпам...

За щипането и плюенето не мога нищо да ти кажа... Алекс не го прави. Но по едно време удряше, но не както сега би го направила отмъстително, ами по-скоро пробваше. Тогава й отвличах вниманието. Сега понякога го прави да ме накаже за нещо и аз я плясвам през ръката...

Разпознах Ради в почти всяка ситуация описана от вас.
Писъците, крясъците (че взима едни високи, чак те заболяват тъпанчетата), тръшкането ... Шадраваните в центъра още не са пълни с вода и по тази причина тя провери всичките им чаркове и плува като риба   познайте в какво състояние се прибрахме   Опитах се да я извадя два пъти - в отговор се овъргаля още по- хубаво в боклуците  
Надявам се, че ще мине, но не знам аз колко ще издържа  

 Това ме подсеща за случката от неделя, нищо, че ужасните две съм ги минала отиваме на разходка Момчил с джипа(той е с педали, така че не е много тежък), сестра му с колелото(то пък е някакво китайско и тежи като лек автомобил ) и минавайки през подлеза на ЦУМ,аз трябва с едната ръка да вдигна джипа, а с другата колелото, а до мене двамата изпаднали в екстаз подскачат и крещят "Мамо ти си супермен, мамо ти си супермен"   Еми с кеф си ги пренесох

И Иво е същият звяр . Бях разказвала на сестра ми как се търкаля по улицата (като усетя, че идва такъв момент само гледам да го примъкна там, където няма кал), но когато тя го видя какво прави само ми каза, че се е опитвала да си го представи, но изобщо не е очаквала, че става дума за такова тръшкане. Тръшка се и се дере-не плаче. Ако аз крещя като него ще ми се пръсне главата и ще си раздера гърлото, обаче на него явно нищо му няма. Тръшка ми се поне веднъж седмично навън и поне веднъж на два дни-в къщи. Ако се опитам да му говоря, да го гушна, да му дам вода или биберон, изобщо-да го доближа-става още по-зле. Започва да се мята още повече и да крещи по-силно. Така че го оставям да се накрещи и не го закачам. Когато ми се стори, че иде краят (но понякога само така ми се струва) се навеждам над него и му протягам ръце. Той ми подава ръчички, гушвам го и все едно че нищо не е било. Ей така е при нас. Срам-не срам-това е положението. На улицата се случва понякога някоя бабичка да се опита да го спасява и ме гледа много яростно като й кажа да не го пипа, обаче не ми пука (уж!). И съседите ми са го чували как се дере по стълбите като се прибираме, но ми се ще да вярвам, че след 11 години живот в този вход са разбрали, че всъщност аз не съм чудовище -т.е. не си малтретирам детето за собствен кеф.

Честно казано-чудя им се на децата. Как така го правят този номер с тръшкането почти по един и същи начин . Иво никога не беше виждал друго дете да се тръшка, когато той самият започна да го прави. Как така му го роди главата-така и не разбрах

Като се замисля, тръшкането обикновено е за някакви абсолютни глупости-прищевки някакви. Като че ли за по-важни неща не се тръшка. Там или той е по-склонен да приема моето решение, или аз по-търпеливо и постепенно някак си съм успяла да го накарам да ме слуша. Май-май основно за глупости ми въртитоя номер. Аз пък се заинатявам и си казвам, че не мога да го оставя да ми се качи на главата и да си мисли, че с рев и търкаляне може да постигне нещо. Като че ли от това се притеснявам най-много-да не се научи да ми реве за щяло и нещяло и да си мисли, че така може да ме манипулира.

И Велина крещи неистово.
Знам за какво говориш...така правеше и мойто диване.
Колкото за удрянето...въобще не пробва. Идва целенасочено и удря.  И го прави точно, за да накаже...
Аз също я плясвам.
Опитах да й обясня, че не е хубаво това, че не бива да го прави, че, че, че...Влезе й в едното и излезе през другото ухо...Никаква емоция...

Може би тук е мястото и аз да се оплача...Алекс честно казано не ми прави много номера,но реши ли веднъж,стига ми поне за 1 седмица...Това,което повече ме притеснява е,че напоследък започна да си блъска главата в пода или стената,за да постигне нещо...И го постига обикновено.Аз веднага се шашкам,защото съвсем наскоро лошо си удари главата и настръхвам само като го видя да прави така.Дали и това ще отшуми с възрастта?Или е сигнал за нещо по-сериозно?...  

Аз съм чувала, че е нормално това поведение. Въпреки всичко никак не изглежда приятно. Според мен той разбира, че ти се шашкаш от това (разбрал го е когато си е ударил главата) и сега те манипулира здраво! Лошото е, че не знам какво да те посъветвам. Не можеш да го оставиш да си блъска главата както аз мога да оставя мойта госпожица да реве легнала на земята...

Пф, това с триколката и при нас го има. Подариха ни такава, ама не се управлява с лост отзад, ами се тегли с връвчица. И понеже сладурка не се сеща да върти кормилото, ако не вървя заднишком да я гледам и при всяка грапавинка на пътя да стискам кормилото - пада. А тя си го иска при всяко излизане за пазар. Хонда, искрените ми съболезнования.
А на мама-супермен - браво!

И при нас е на дневен ред...Анда, и аз като теб реагирам... Доста често я отмъквам по бързата процедура, само и само да не крещи пред твърде много народ. И моята пак е от по-кротките.

И ние в тия Те ужасните две по-рано почвали бе ! Мартин рядко се тръшка - сяда на колене на земята и писва, но сравнително бързо му минава. Обаче е голям, огромен, огромнейши инат - и най ме ядосва, че диването хитро е решило по най-вбесяващия начин да действа - седи, гледа ме в очите, мълчи и не мърда, а аз мога до откат да повтарям да си събере играчките, да затвори хладилника или да не отваря чекемджето И то го прави и за неща, които са му приятни - напук, просто защото аз съм му казала, а не е по негова инициатива. Другия коронен номер - в серия да прави всички забранени неща - за 1 минута успява да включи котлоните, да отвори хладилника, да разсипе чаша с вода, да извади всички кърпички от кутията и после да реве два часа, че не му давам стирката да бърше пода и като се успокои да ме замъкне за ръка в кухнята и да почне да пита може ли да пипа нещо си ( обикновено са 20 неща, за всяко поне по 4-5 "не"-та се падат ).

Ми.. оплаках се

А, при мен не върви "Аз тръгвам, ти като искаш стой си тука" - маха ми, съвсем любезно ми пожелава "Чао" и тръгва в другата посока. Не че го прави напук - т.е. не се обръща да провери дали я чакам и гледам. Просто е съгласна - аз в едната посока, тя в другата.   В количка не сме отдавна - от годинката. А питайте ме как отивам от Гагарин до Главната. Питайте ме, де!
Повече от два пъти "Хайде" не казвам. Ухилвам се, казвам, че е чувал с картофи или гергьовско агне, мятам я ня рамо, разхилвам я и нея и пет метра по-нататък я пускам. Обикновено вече се е разсеяла и намира нещо ново за правене. Например я карам да ми показва как марширува караула пред Президенството - хоп, 20метра. После да ми пее тиролски песнички за разходка - още 20м, после да видя колко бързо може да тича, после да се качи на някое бордюрче... и така.
Като свърша тоя репертоар, започвам да я разпитвам какво е правила, после какво иска да правим, после иска ли сок - и така до близкия магазин. Довлачваме се до спирката - и в рейса. като слезем, продължаваме с надприказването - докато не се срещнем с някои познати и бебешорите се забавляват на люлките. Та така.
Богат арсенал трябва да имаш подръка...