Да, пея от както се е родила малката!
Доста фалшиво, но на нея и харесва!
Което е по-важно
Доста фалшиво, но на нея и харесва!
Което е по-важно
- Публикувана: 22 окт. 2007, 11:00 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2007, 13:57 ч.
Пеете ли на децата?
Да, пея. И тя пее, но не с мен , а на 2 гласа пеем заедно. Като й хареса някоя песничка ми казва "айде пак" и така докато не я разсея с нещо по-интересно. Тя самичка също си пее и то доста правилно, за разлика от мен. А като чуе музика започва да танцува, независимо къде сме.
а най-интересното е, че по улиците и площадките ми се радват, а не ми се присмиват и не ми правят забележки 
Е, някои ме гледат като градската луда, но много важно. Последно един възрастен мъж ни спря да ме пита нещо руско ли има в мен (пеехме песента на крокодила Гена), много ни се зарадва и после обясни, че той има руски корени и даже припяваше малко, няколко крачки докато ходехме в една посока 
Другото, което си мисля, е че трябва да обогатя репертоара с коледни песни. Знам много малко такива, а дребната вече разпитва за Дядо Коледа и подаръците.
Тук в сайта на Мимито сложих малко и ще продължа да качвам тия дни Понеже доста зимни песнички имам - цяла папка са - да можете да си отберете които нямате и които ви харесват
http://mimito-dobri4koto.mylivepage.com/tags/%D0%BA%D0%BE%D0%BB% … D0%BC%D0%BD%D0%B8
Мис Бу ХУБАВА ЛИНИЙКА - И АЗ СИ НАПРАВИХ
Докато беше много малка не смеех да й пея, защото пея фалшиво, да не й разваля слуха. В последствие се престраших и запях. Оказа се, че детето усвои много правилно песните. На 2 годинки пееше десетина песни. Сега също пеем, но по-малко. Наскоро ми стана смешно как пее песента на крокодила Гена за рожденния ден. Текста не й се оттдава много, но докарва някои думички, но мелодията е докарва перфектно. Обичаме да пееме, аз фалшиво, тя правилно.
Пеем, та се късаме. 
Самуил никога не е харесвал детските песнички, та пеем каквото ни дойде на устата. Пеем къде ли не. Последно пях едно парче на Деф Лепард на Крумчо в Президентството. Те едни празни, големи коридори, та се чуваше добре.
И танцуваме много. В нашето семейство най-добре танцува Самуил. Едни чупки прави, мята се по пода, върти се...
Самуил никога не е харесвал детските песнички, та пеем каквото ни дойде на устата. Пеем къде ли не. Последно пях едно парче на Деф Лепард на Крумчо в Президентството. Те едни празни, големи коридори, та се чуваше добре.
И танцуваме много. В нашето семейство най-добре танцува Самуил. Едни чупки прави, мята се по пода, върти се...
Нямам избор-завършила съм Консерваторията с пеене.Пея, когато съм използвала всички други методи за укротяване.Пея, когато сменам памперси.И когато го къпя.И когато сме на разходка.И когато си играем.
Единственият минус- мъжа ми преграква всеки път, когато остане да гледа детето сам без мен.Щото то иска музика,а мъжа ми като забрави текста пее с тра-ла ла, ама млъкне ли- почва истеричен рев.Песничките са на различни езици, но имам по една за почти всяко животно,за мама, за татко,за гората,за морето,за баба,дядо,облачетата,тревички,цветенца и така,докато на детето му писне...след около час-два.да отбележа- след всяка песен се пляска, после има бис.
Единственият минус- мъжа ми преграква всеки път, когато остане да гледа детето сам без мен.Щото то иска музика,а мъжа ми като забрави текста пее с тра-ла ла, ама млъкне ли- почва истеричен рев.Песничките са на различни езици, но имам по една за почти всяко животно,за мама, за татко,за гората,за морето,за баба,дядо,облачетата,тревички,цветенца и така,докато на детето му писне...след около час-два.да отбележа- след всяка песен се пляска, после има бис.
Пея. Много (не че съм от най-талантливите)
Откакто се е родила.
Най-често като изпея веднъж текста, повече не се повтаря - започвам да си измислям, най-често истории, в които дъщеря ми е главният герой. Защото, виж, в стихоплетството много ме бива
Апогейна точка е, когато я гушна, пея и подскачаме в дивашки танц, а тя се кикоти.
После малко трудно си поемам дъх, обаче
Откакто се е родила.
Най-често като изпея веднъж текста, повече не се повтаря - започвам да си измислям, най-често истории, в които дъщеря ми е главният герой. Защото, виж, в стихоплетството много ме бива
Апогейна точка е, когато я гушна, пея и подскачаме в дивашки танц, а тя се кикоти.
После малко трудно си поемам дъх, обаче
Непрекъснато - даже песните са перифразирани според ситуацията! На малката и е приятно - включва танцувалния елемент " Аз съм малко мърляво човече! Кой не ме познава, кой не ме познава...", големите се радват като са участници в "разказа"..."Малкото момченце Каро - то е с прякор "куче старо"- зъбите си, то си мие- по ъглите не се крие!" Не е издържано откъм стил, но се приема с гордост. В колата имаме набор с музика - задължително се слуша на път. Възрожденски, Пим-пам и пр.