Аз лично гледам без изпадам в истерия да правя каквото мога. В повечето храни има по не знам колко си Е-та. Ами гледам да взема това дето е с най-малко или с по-безопасните (имам си един списък). Все нещо трябва да се яде. Като сме някъде на път по уж чисти райони гледам да си купиме някой плод или зеленчук. Ама и от пазара купувам. Нали на фотосинтеза не става (поне за хората ).
Така смятам да процедирам и с пластмасите от тук нататък. Проверявам съдовете кои са от уж безвредна (че не се знае след години и за номерата 1, 2, 5 и т.н. какво ще измислят) и ги оставям. Каквото не ми хареса - изхвърлям. За бебка ще съм по-безкомпромисна - поне що се отнася до това в какво яде, с какво я пера, какво носи върху себе си и какво яде (тук е трудно човек да се оправи, но поне може да опитва). Що се отнася до играчките - повечето приятели и роднини купуват каквото им хареса и е по джоба им. А повечето родители правят така. В БГ не всеки може да подсигури само Лего или Чико. Но от тук нататък ще проверявам и ще подбирам поне това, което аз купувам. За подаръците - няма какво да се направи. Хубавото е все пак, че с изключение на гризалките или някои любими неща повечето играчки все пак са за сравнително кратко в устата и свремето все по-кратко ще стоят там. Или поне се надявам.
С други думи това, което може-може. Това, което не може - ами здраве да е. Дано Господ ги пази малчовците!