Ето, пак обобщения. Майките, които пляскат - не казват на децата колко ги обичат 
Или пък децата, които са пляскане и те бият... Брей...
Значи като съм шамаросала по дупето след някоя "критична ситуация", синът ми ще е побойник - ми не е. Не посяга, не се бута, не щипе, не хапе и пази по-малките деца. Ала иначе е палав... Ще скочи от 5-6тата стълба или от върха на катерушката или ще се качи на някоя висока пързалка и ще почне да ми подскача отгоре, или ще пресече тичешком улицата или ще тръгне да се катери по секцията, хващайки за опора телевизора, който веднъж вече падна върху него и по някакъв луд късмет не го затисна и не гръмна
И още, и още... И в един момент изяжда шамара!
Уважавям майки, които имат волското търпние да говорят, повтарят и да не посягат. Аз за жалост не мога. Но пък да се дават оценки, от сорта, "аз не си бия детето, което видиш ли е на 6 мес., ужас, какви сте вие" или да ми се сравнява пляскането с електрошок или да се втълпява каква тежка психическа травма нанася на децата едно шляпване по дупето е смешно.
Ясно е, че в повечето случаи шамарите са плод на изпуснатите нерви на родителите, едва ли някой ги възприема сериозно като възпитателен подход, но уви не сме роботи... Всъщност има и майки, които се справят, браво.
Или пък децата, които са пляскане и те бият... Брей... Значи като съм шамаросала по дупето след някоя "критична ситуация", синът ми ще е побойник - ми не е. Не посяга, не се бута, не щипе, не хапе и пази по-малките деца. Ала иначе е палав... Ще скочи от 5-6тата стълба или от върха на катерушката или ще се качи на някоя висока пързалка и ще почне да ми подскача отгоре, или ще пресече тичешком улицата или ще тръгне да се катери по секцията, хващайки за опора телевизора, който веднъж вече падна върху него и по някакъв луд късмет не го затисна и не гръмна
И още, и още... И в един момент изяжда шамара!Уважавям майки, които имат волското търпние да говорят, повтарят и да не посягат. Аз за жалост не мога. Но пък да се дават оценки, от сорта, "аз не си бия детето, което видиш ли е на 6 мес., ужас, какви сте вие" или да ми се сравнява пляскането с електрошок или да се втълпява каква тежка психическа травма нанася на децата едно шляпване по дупето е смешно.
Ясно е, че в повечето случаи шамарите са плод на изпуснатите нерви на родителите, едва ли някой ги възприема сериозно като възпитателен подход, но уви не сме роботи... Всъщност има и майки, които се справят, браво.
Това изказване е повече от ужасно.
Нищо не ми е ограбено, нито съм подтисната...странно 
