Точно така ме е възпитавала майка ми да и бъда приятел и да соделям от баща ми съм изяла някой и друг шамар но много рядко до ден днешен аз споделям и с майка ми и с баща ми.В нашето семейство се говореше,каквото и да се случеше сядахме и го обсъждахме.
- Публикувана: 22 окт. 2007, 14:42 ч.
- Последно мнение: 25 окт. 2007, 08:23 ч.
Роди се нова тема"Вьзпитателният шамар"!!!!?
Оффф, това сме го дъвкали, предъвквали, плюли няколко стотин пъти вече 
Винаги се намира някоя майка на шестмесечно бебе, която да се възмути толкова искрено, че чал жал да ти стане. Толкова ли не можете да разберете, че нещата не са само черни, нито само бели
Аз лично ненавиждам насилието. Истинското насилие над личността или мъничкото човече. Отвратително е. Да кажеш 600 пъти в рамките на десетина дни на двегодишен класически бебешки пубертет "не се хвърлят камъни по децата" и накрая да пожънеш метнато паве с поглед "глей ся ко стаа 
", след което да плеснеш по дупето и да прибереш вкъщи за наказание - това не е насилие. Да, съгласна съм, че самото плясване вероятно не постига кой знае колко и е израз по-скоро на собствения ни яд, че уж всичко разбират, пък правят напук, но и не споделям мнението, че едва ли не едно дете расте осакатено емоционално или физически от това, че някой си е позволявал да го шляпне веднъж в годината за някоя зверска магария.
Не се вживявайте чак толкова, защото и вашите деца ще станат на 2-3години
Ако не тези, то следващите може да са диви, като моето. И после ако само веднъж си изпуснете нервите, ще са драми, ще е чудо 
Казвам го от собствен опит. Единици са родителите, които никога, ама никога не са плясвали. Искрено им се възхищавам са което. Но и не смятам, че другото е равно на родителски провал. Просто различни прагове на търпение
Винаги се намира някоя майка на шестмесечно бебе, която да се възмути толкова искрено, че чал жал да ти стане. Толкова ли не можете да разберете, че нещата не са само черни, нито само бели
Аз лично ненавиждам насилието. Истинското насилие над личността или мъничкото човече. Отвратително е. Да кажеш 600 пъти в рамките на десетина дни на двегодишен класически бебешки пубертет "не се хвърлят камъни по децата" и накрая да пожънеш метнато паве с поглед "глей ся ко стаа ", след което да плеснеш по дупето и да прибереш вкъщи за наказание - това не е насилие. Да, съгласна съм, че самото плясване вероятно не постига кой знае колко и е израз по-скоро на собствения ни яд, че уж всичко разбират, пък правят напук, но и не споделям мнението, че едва ли не едно дете расте осакатено емоционално или физически от това, че някой си е позволявал да го шляпне веднъж в годината за някоя зверска магария.Не се вживявайте чак толкова, защото и вашите деца ще станат на 2-3години
Ако не тези, то следващите може да са диви, като моето. И после ако само веднъж си изпуснете нервите, ще са драми, ще е чудо Казвам го от собствен опит. Единици са родителите, които никога, ама никога не са плясвали. Искрено им се възхищавам са което. Но и не смятам, че другото е равно на родителски провал. Просто различни прагове на търпение 
Абсолютно съм съгласна с belinda 
Моя дивак хапва някой тупаник по дупака, но само когато проявява безумен инат и се прави, че не разбира, да речем знае, че му е забранено да бърка в контактите, но ме гледа в очите и завира пръсти в дупките на контакта.... или знае, че му е абсолютно забранено да клати масичката с телевизора, но ме гледа и плахо я поклаща, казвам НЕ, той я поклаща още по-силно. И да, и тогава не съм права да го удрям (не че го боли де) но той сега е на етап да проверява до къде може да стигне. Изобщо гледам да ограничавам шамарите само до постъпки, които сериозно застрашават живота му...
Моя дивак хапва някой тупаник по дупака, но само когато проявява безумен инат и се прави, че не разбира, да речем знае, че му е забранено да бърка в контактите, но ме гледа в очите и завира пръсти в дупките на контакта.... или знае, че му е абсолютно забранено да клати масичката с телевизора, но ме гледа и плахо я поклаща, казвам НЕ, той я поклаща още по-силно. И да, и тогава не съм права да го удрям (не че го боли де) но той сега е на етап да проверява до къде може да стигне. Изобщо гледам да ограничавам шамарите само до постъпки, които сериозно застрашават живота му...
Сигурно визираш мен като трогателна мама на 6 месечно бебе
Е, да де, ама... 
Belinda
Аз имам двама синове с коренно различни характери.Баткото съм го удряла само веднъж,когато беше на 4-години и имаше голям ефект.При стотното ми обяснение да не хуква сам да пресича централна улица,шамарът ми този път наистина го възпря.Той се шокира повече от шамара който получи,но аз не съжалявам,че го ударих.Този шамар не го възприемам,като насилие,а точно "възпитателен".Против боя съм,но има моменти когато пошляпването има ефект.И нека не бъркаме свободата на духа със свободията и лигавенето.
Аз имам двама синове с коренно различни характери.Баткото съм го удряла само веднъж,когато беше на 4-години и имаше голям ефект.При стотното ми обяснение да не хуква сам да пресича централна улица,шамарът ми този път наистина го възпря.Той се шокира повече от шамара който получи,но аз не съжалявам,че го ударих.Този шамар не го възприемам,като насилие,а точно "възпитателен".Против боя съм,но има моменти когато пошляпването има ефект.И нека не бъркаме свободата на духа със свободията и лигавенето.
Е, как кои?! Тези, на които са го прилагали...няког. Честно казано не вярвам че родител (който никога не е бил шамарен от собствените си родители), би биел детето си.
А ми прави впечатление, че майка ми и баща никога не са посягали на сина ми-ако се бяха държали и с мен така навремето-щях да съм най-разглезеното хлапе на света.Защото принципно, аз съм "ЗА", когато малкото дете заслужи да го перне мама през ръцете, или да го шляпне по дупето, ако то се опитва да я води за носа.
Така, че според мен , между бой и шляпване има разлика, а "възпитателен шамар" ми звучи малко зловещо...
Абсолютно съм съгласна с belinda
Моя дивак хапва някой тупаник ...
Моя дивак хапва някой тупаник ...
Сори zа оффа, ама не мога да си zамьлча
Пьрво погледнах аватара ти, след това преместих поглед вьрху постинга ти и прочетох
"Моя дивак хапва някой тутманик..."
Абсолютно съм съгласна с belinda
Моя дивак хапва някой тупаник по дупака, но само когато проявява безумен инат и се прави, че не разбира, да речем знае, че му е забранено да бърка в контактите, но ме гледа в очите и завира пръсти в дупките на контакта.... или знае, че му е абсолютно забранено да клати масичката с телевизора, но ме гледа и плахо я поклаща, казвам НЕ, той я поклаща още по-силно. И да, и тогава не съм права да го удрям (не че го боли де) но той сега е на етап да проверява до къде може да стигне. Изобщо гледам да ограничавам шамарите само до постъпки, които сериозно застрашават живота му...
Моя дивак хапва някой тупаник по дупака, но само когато проявява безумен инат и се прави, че не разбира, да речем знае, че му е забранено да бърка в контактите, но ме гледа в очите и завира пръсти в дупките на контакта.... или знае, че му е абсолютно забранено да клати масичката с телевизора, но ме гледа и плахо я поклаща, казвам НЕ, той я поклаща още по-силно. И да, и тогава не съм права да го удрям (не че го боли де) но той сега е на етап да проверява до къде може да стигне. Изобщо гледам да ограничавам шамарите само до постъпки, които сериозно застрашават живота му...
Упражнението с "НЕ!" за кабела се повтаря от седмица. Преди това беше телевизора.
И на мен ми се налага понякога да плясна ръчичка или деупенце. Не ми е приятно, но се налага. 
От дете до дете има разлика, та ми е смешно да чета обяснение "не говорите/обяснявате достъчно значи ..." и подобни.
За мен е по-голямо насилие над едно дете да се гавриш с безпомощността му да направи нещо, да демонстрираш че ти си "шефа", да си играем на пречупване на гордостта. Веднага давам примери - изгасяш телевизора по средата на филмчето, защото си решил че е гледал много телевизия. Детето плаче от гняв и безсилие, ама нали съм убедена, че е гледало много неговото желание и чуства не се броят! Не иска да направи/изяде нещо, но му се поставят условия ултиматуми, държи се гладно, наказва се само в другата стая и така ... Лично аз предпочитам да го плясна след като многократно съм казала, предупредила, дръпнала и т.н., но наказано за грешката си детето да знае че не е лишено от моята обич като го затворя в другата стая примерно.
Смятам за невероятно глупаво да го оставя да се опари, изгори или нарани за да се поучи от грешката си. На тоя принцип трупането на опит с детски казуси като "Я да бръкна на кака в очичките с тоя химикал!" би било много интересно трупане на опит
От дете до дете има разлика, та ми е смешно да чета обяснение "не говорите/обяснявате достъчно значи ..." и подобни.
За мен е по-голямо насилие над едно дете да се гавриш с безпомощността му да направи нещо, да демонстрираш че ти си "шефа", да си играем на пречупване на гордостта. Веднага давам примери - изгасяш телевизора по средата на филмчето, защото си решил че е гледал много телевизия. Детето плаче от гняв и безсилие, ама нали съм убедена, че е гледало много неговото желание и чуства не се броят! Не иска да направи/изяде нещо, но му се поставят условия ултиматуми, държи се гладно, наказва се само в другата стая и така ... Лично аз предпочитам да го плясна след като многократно съм казала, предупредила, дръпнала и т.н., но наказано за грешката си детето да знае че не е лишено от моята обич като го затворя в другата стая примерно.
Смятам за невероятно глупаво да го оставя да се опари, изгори или нарани за да се поучи от грешката си. На тоя принцип трупането на опит с детски казуси като "Я да бръкна на кака в очичките с тоя химикал!" би било много интересно трупане на опит
Смятам за невероятно глупаво да го оставя да се опари, изгори или нарани за да се поучи от грешката си. На тоя принцип трупането на опит с детски казуси като "Я да бръкна на кака в очичките с тоя химикал!" би било много интересно трупане на опит
От дете до дете има разлика, та ми е смешно да чета обяснение "не говорите/обяснявате достъчно значи ..." и подобни.
Eдва ли има родител, които първо да не обясни, да не предупреди, та чак после евентуално да удари!?
Аз лично не познавам майка, която да не си е удряла детето /макар и леко плясване/. Всичко е много индивидуално. Зависи от самото дете и от живота, който живее майката. Да ви дам за малко моя инат, па обяснявайте - не плясвайте! 