циврите ли за коса?

Не само цивря, ми с глас рева, е вече не, ама в миналото си имам такива неприятни случки.
Бях вьв 2ри клас някьде и косичката ми милата таман беше попораснала малко (под раменете). Не zнам нашите как решиха една сьбота да ме подстригват, но беше истински шок zа мен. не давах, трьшках се, крещях, врещях, но когато майка ми успя да ми направи 2 опашчици и да кльцне едната, настана истински ужас. В пристьп на ярост и беzпомощност zапочнах да си бия главата в стената, после и бой ядох от баща ми, че сьм се била лигавела... вьобще чудничко 

Имам и "вьzпитателно остригване" в края на 7ми клас, точно преди кандидатстването ми в средното. Бях ходила на уроци, бях си zаплюла няколко готини парчета и се готвех zа голямата промяна... и тя наистина настьпи, само че бях почти като момче.
Голям срам, пьлен срив на самочувствието ми, сама , в чуждия град... 
И zнаете ли zащо беше всичко? Заради не ходенето един ден на училище... Нямах ни едно zакьснение, ни едно отсьствие, бях отлична ученичка, макар и не сьвсемпримерна, но точно тоя ден ми беше най_ карьшкия в живота. Две приятелки се врьтнаха в моето даскало, времето хубаво, хормоните бушуват... само zа училище мислех  . Каzах на класа да каже, че сьм на урок и да не ми пишат отсьствия и нямаше да има иzдьнка, ако точно тоzи ден майка ми и баща ми (никога преди това не е било) не дойдоха в даскалото да ме  викнат да ходим zа нещо важно в друг град (да не конкретиzирам )...
"Да иzлеzе от руския..."
"Ми тя е на урок на Плевен"
"Ми то днес е сряда, тя ходи в петьк..."

Реzултата беше ужасен, бой, накаzания и момчешко остригване... 



П.С. Сега не давам и косьм да падне от косата ми (под крьста ми е), гледам си я, поддьржам си я, обичам си я...
и по вьzможност си я вея по концертите   

Косата е важно нещо , ако е свързана със специфични неща ... и доста хора биха циврили за нея 

За косата си никога не съм плакала    .

 
Имаше преди години една фризьорка в Младост дето всичките ми приятелки се изредиха по веднъж да ходят при нея и аз включително и след това всички ревахме като магарета .Симпатична женица беше.

Ако косата можеше да говори

О, цивря и още как - особено, ако ми скъсят косата, повече отколкото съм имала желание да я скъсявам .....

Помня преди може би 15 години, когато се наложи да ми пострижат косата, която тогава беше до кръста, в къса, почти момчешка пострижка. Тогава имах гъста, естествено руса и естествено къдрава коса. След това се промени коренно - потъмня, изправи се и ... стана по-рядка. Но тогава такъв рев падна, че родителите ми се видяха в чудо с мен.

Аз принципно не цивря... ...най-малко пък за коса...косата расте...по-важни работи има, за които човек би могъл да се разциври според мен...

Обичам да се подстригвам и не си спомням някога да ми е било мъчно за отрязана коса.
Гадна ми е гледката на изтощени и цъфтящи краища, затова се стремя никога да не го допускам за своята коса.

Един единствен път се прибрах разочарована от фризьор и къса коса.Да,тогава определено ми се цивреше.
Но по принцип-не.Винаги си казвам,че е коса и ще порастне.

Последно време все ми се случва да цивря за косата си -аман от опитни фризьори.Вече съм решила да се подстригвам на черта .,че да е по лесно.

Няколко пъти си отглеждам коса до средата на гърба, че и по-дълга, след което решавам да я отрежа много късо. Kито веднъж не съм съжалила.
Единия път фризьорката отряза половината от дължината и ме прати да размисля 2-3 дни дали наистина искам съвсем къса коса. Беше в петък вечерта. В понеделник сутринта цъфнах в салона да си довърши работата.

Сега пак съм решила да си пусна дълга коса. Този път е с определена причина:

http://www.locksoflove.org/

яко рев...

Не, косата ми расте страшно бързо. Но въпреки това съм ядосана първите дни, когато се погледна в огледалото и се чудя как да я оформя 
От много години не се беше случвало да ме подстрижат повече, отколкото искам, до миналата събота. И всеки ден от тогава псувам мислено фризьорката, която ме подстрига.

И аз съм така-не си струват нервите