нормално ли е това- мъжът ми постоянно да се грижи за брат си???

еми не не е нормално според мен! поговори с него ако не разбира му постави ребром въпроса или ти или брат му! сигурно ще ме оплюват ама според мен вече з амъжа ти ти трябва да си №1 и не трябва още от началото да му позволяваш да те лишава от каквото и да е - пари, внимание и тн. в името н адруги хора! успех   

Какво значи започване на по-ниско платена работа заради брат му? Това не се разбира...

същия проблем го имаха нашите по повод братът на дядо ми! лишаваше семейството си, за да може онзи човек да е добре направо ужасно! даже му построи цяла къща за да може да живее в нея и в прав текст беше казано на нашите, че това не е за тях и не са добре дошли там  незнам чесно казано дали с добро или лошо е по-добре да подходиш, но като те попита какво лошо има да му помогнеш кажи м учестно че смяташ чете лишава теб така от това или онова, че брат му не е малък вече и че трябва да се справя сам! и най-вече че ТИ би трябвало да си №1! ако не става с добро пробвай с лошо но в никакъв случай не се съгласявай и не прави отстъпки почнеш ли веднъж ще ти се качат на главата и после оправяне няма!

А кой на колко години е ? Ако е по-малък брат може би затова е загрижен .
И за работата и аз не разбрах защо заради него е на по -ниско платена длъжност

 аз не проумях много в какво точно е проблема. В какво се изразяват грижите- дава пари на брат си, надзирава дали е нахранен и облечен или просто прави така, че брата е част от вашето семейство? И защо не иска да започне по-високоплатената работа- страхува се от нея или иска да работят нещо с брата... Дай малко уточнения!

Всичко, в което човек вярва, е нормално за него (за самия човек). Друг е въпросът дали това отговаря на очакванията на околните...

Говори с него. Ако не го убедиш в собствената си теза - имате проблем.

Явно има силна врьзка м/у тях Пробвай да обясниш,че прави лоша услуга но брат си ,че загрижеността на сьпруга ти вьзспира брат му от по-самостоятелни решения и развитие и подобни бля бля бля.С други думи не спорете заради него а извьрти нещата ,че се притесняваш за брата.Дай примери как родителите в стремежа си да искат най-доброто за децата си им навреждат.Помисли и се подкови много здраво Сега се сещам че преди този разговор можеш седмица две и ти да си грижовно настроена кьм брата даже прекомерно сигурно мьжа ти пьрво ще се зарадва на вниманието ти ,а после ще поизревнува вьтрешно та може да му светне.Успех и ако пробваш пиши дали сьм познала 

Нормално е щом са братя. Вероятно ревнуваш.
Брата здрав и прав ли е? Може би има проблем, за който не знаеш.
Хубаво е, че имаш мъж със широко сърце. В последно време рядко се срещат.
Моят мъж също прави жестове към брат си, семейството му или родителите си. Считам го за нормално. След нас с детето те са най-близките му хора, все пак.

В наше приятелско семейство разликата между братята е 10 години, баща им е починал когато малкия брат е бил на 4 годинки , оттогава досега възприема батко си като татко , и двамата вече са достатъчно големи имат си собствени семейства и деца , но за всички е видно че отношенията им са повече като на син с баща отколкото като братя
В началото големия брат определено пренебрегваше своето семейство заради брат си , мина доста време докато се променят нещата
Незнам каква е ситуацията при вас , но  дано скоро и при вас се оправят нещата

За мене не е нормално  ! И моя мъж понякога прекалява със грижите за брат си и родителите си, аз му показвам ЯВНО, че това ме изнервя, а и брат му е достатъчно голям и зрял за да се справя сам! Плюс това мъжа ми си има семейство ...той нас няма време да огрее  ...Моя съвет към теб е да поговориш със брата, аз така направих, но пък ние сме близки...И то не точно разговор,а твърди и груби намеци...при мен подействаха и вече нямаме подобни грижи..Разбира се не е зарязал родителите си, но всичко е в рамките на нормалното..

Снощи пак имахме зловещ скандал с мъжа ми , пак заради брат му 
Мъжът ми реши ,че не уважавам достатъчно брат му , държала съм се иронично и надменно  Какво очаква , да правя челна стойка като видя брат му ли ?
Мен ме дразни отношението на мъжа ми , в смисъл , че на ден по 18 пъти се обажда на брат си , толерират го ... брат му е на 28г. и не работи , все се прави , че учи нещо ... мъжът ми каза ,че ако се наложи ще му помагаме ...
И понеже аз си позволих да се изкажа , че не му правят услуга , като така го обгрижват , мъжът ми каза , че ревнувам ... и не било добре за мен да се държа така с брат му 
Аз не се държа никак . Уважавам го , но какво повече - не ми пречи , но не ме и интересува .

Просто си мисля ,че мъжът ми прекалено ми демонстрира привързаността си към брат си . С каква цел - не знам .

Защо не си го  осиновите?Като е толкова добър защо не се оправя сам!Намерил е лекото и мекото,кой ще откаже помощ и то най-вече финансова!Уж му е неудобно,уж ще ги върне.....Съпруга ти е за бой!Знам какво е!!!Ние дори почнахме да се караме заради тях-две на брой!Нещата може да излязат извън контрол,така че не го оставяй в това положение дълго време.Ще свикне да се грижи,ще му стане навик и после лошо...Защото неусетно вниманието и мислите му ще са изцяло насочени към брат му,след време,дори и без да се усети мъжът ти.При нас е вече много късно-те се оправиха,имат си семейства,а нашето се разклати благодарение на тези грижи!

Мъжът ми има брат по-малък от него с 9 години и двамата са много привързани. Мъжът ми му помага и напътства във всичко. При положение че и баща му го напътства и поучава /бащата цял живот е бил началник и в момента също е такъв/ малкия наистина се развива добре работи в банка учи английски има сериозна приятелка и се развива много добре.
Та аз нямам нищо против че мъжът ми обгрижва по малкия си брат дори му купи почти кола но те трябва да държат много един на друг.
Аз съм сама и нямам брат и сестра и им се радвам истински.
Така че недейте да обвинявате мъжете си няма нищо по хубаво от уважението и приятелството мужду двама братя.
А не забравяйте че след 10-20 години могат да се сменят и малкия брат да помага много на големия.
В живота човек не трябва да мисли ден за ден.

Разбира се, че няма нищо по-хубаво от това, роднините да си помагат и да се подкрепят във всичко. Обикновено това действа и в двете посоки. Когато се поддържат близки и задружни отношения между братя, сестри и техните семейства, животът е по-лесен. Но и тук трябва да има поставена граница! Ако братът злоупотребява и изисква всичко сякаш му се полага някак си по право, ако съпругът по презумпция поставя благополучието на брат си пред това на жена си и децата си, ако тези грижи от негова страна наистина са прекалени, нещата излизат от рамките на нормалното. Когато човек създаде свое семейство то става най-важното в живота му! Това не значи да изоставиш родители, братя и сестри, съвсем не! Но е казано-когато мъжът се ожени, той няма вече майка, баща, или брат, а остава с жена си/не мога да цитирам точно, но смисълът е този/. Аз имам чудесни отношения с родителите си. Много, много съм близка със сестра си. Но за мен мъжът ми и детето ми са най-важните хора. Естествено никой не ме е карал да избирам между двете и едва ли ще се случи някога. Естествено, че винаги родителите, сестра ми и семейството и могат да разчитат на помощта ми, но интересите на МОЕТО семейство са на първо място за мен. Мъжът ми знае какви са приоритетите ми и за това винаги би ме подкрепил, когато се наложи да помогнем с някой голям компромис от наша страна /такова е отношението ни и към неговите близки/. Не зависимо за какво става въпрос, но компромис със семейството ни може да се направи само ако и двамата сме съгласни. Мисля, че трябва отново да поговориш със съпруга си. Да бъдат привързани един към друг е чудесно, но прекалените грижи на мъжът ти явно вредят на собственото му семейство. Ако брат му не злоупотребява с вниманието му и неговото участие в тази привързаност не е като на паразит/извинявам се за грубата дума/, ако двамата се обичат и подкрепят взаимно, тогава можеш да поговориш и с него. Обясни му спокойно как стоят нещата, защото той може да не осъзнава как поведението му вреди на братовото му семейство. Ако наистина е толкова добър и обича брат си ще се радва да промени поведението си, за да му помогне. Казвам това и от личен опит. В подобна ситуация бяха изпаднали две от моите братовчедки. Разликата между тях е 11 години. Едната винаги се беше грижила за другата и по-малката просто не осъзнаваше, че сестра и има вече свое семейство. Успех и пиши какво решение си везела и как се развиват нещата. 

 

Ненормално щеше да е, ако мъжът ти не се грижи за брат си ...

Не е!

Нормално е,да!
Аз също се грижа до полуда за брат си!
По дяволите...та той ми е брат!Разбира се,че ще ме е грижа за него!
Теб пък не мога те разбера...вместо да се радваш колко широкоскроен човек е мъжът ти...ти мпрънкаш!

авторката май избяга 
За мен е нормално. Имам сестра. Не е кой знае колко по-малка (2 год.), но бих обърнала света заради нея!

За мен не е нормално. Родителите ми се разведоха, и една от причините беше, че баща ми даваше мило и драго за сестра си. На първо място трябва да е собственото ти семейство, т.е. жената/мъжът и децата. И аз имам по-малък брат. И винаги сме си помагали. Но сме си ПОМАГАЛИ, не съм го гледала, няма и той да ме гледа. Не си представям да се лепна за задника на брат си като някоя вманиачена майка, да му звъня по няколко пъти на ден, да се съобразявам той дали ще "преживее" по-високата ми заплата и други такива. Ако има нужда от помощ, помагам. Но не и да го отглеждам 

Не е нормално  , но е нормално за Бг явление 

Също така, това никога не се променя. Или го приемаш, или ...

Поне при нас проблемът е , че родителите на мъжа ми / и на брат му съответно ... / цял живот са им насаждали , че трябва да са винаги един до друг и да са наравно в живота   каквото и да значи тази глупост 
В момента свекървата е пред умиране , че ние живеем добре , а брата няма перспектива и се чуди на къде да поеме .
Мъжът ми обаче много буквално приема нещата , както явно и съпругът на авторката ...
Ние какво сега , да се гръмнем ли затова , че сме постигнали повече ?