нормално ли е това- мъжът ми постоянно да се грижи за брат си???

Разбира се, че няма нищо по-хубаво от това, роднините да си помагат и да се подкрепят във всичко. Обикновено това действа и в двете посоки. Когато се поддържат близки и задружни отношения между братя, сестри и техните семейства, животът е по-лесен. Но и тук трябва да има поставена граница! Ако братът злоупотребява и изисква всичко сякаш му се полага някак си по право, ако съпругът по презумпция поставя благополучието на брат си пред това на жена си и децата си, ако тези грижи от негова страна наистина са прекалени, нещата излизат от рамките на нормалното. Когато човек създаде свое семейство то става най-важното в живота му! Това не значи да изоставиш родители, братя и сестри, съвсем не! Но е казано-когато мъжът се ожени, той няма вече майка, баща, или брат, а остава с жена си/не мога да цитирам точно, но смисълът е този/. Аз имам чудесни отношения с родителите си. Много, много съм близка със сестра си. Но за мен мъжът ми и детето ми са най-важните хора. Естествено никой не ме е карал да избирам между двете и едва ли ще се случи някога. Естествено, че винаги родителите, сестра ми и семейството и могат да разчитат на помощта ми, но интересите на МОЕТО семейство са на първо място за мен. Мъжът ми знае какви са приоритетите ми и за това винаги би ме подкрепил, когато се наложи да помогнем с някой голям компромис от наша страна /такова е отношението ни и към неговите близки/. Не зависимо за какво става въпрос, но компромис със семейството ни може да се направи само ако и двамата сме съгласни. Мисля, че трябва отново да поговориш със съпруга си. Да бъдат привързани един към друг е чудесно, но прекалените грижи на мъжът ти явно вредят на собственото му семейство. Ако брат му не злоупотребява с вниманието му и неговото участие в тази привързаност не е като на паразит/извинявам се за грубата дума/, ако двамата се обичат и подкрепят взаимно, тогава можеш да поговориш и с него. Обясни му спокойно как стоят нещата, защото той може да не осъзнава как поведението му вреди на братовото му семейство. Ако наистина е толкова добър и обича брат си ще се радва да промени поведението си, за да му помогне. Казвам това и от личен опит. В подобна ситуация бяха изпаднали две от моите братовчедки. Разликата между тях е 11 години. Едната винаги се беше грижила за другата и по-малката просто не осъзнаваше, че сестра и има вече свое семейство. Успех и пиши какво решение си везела и как се развиват нещата. 

 

Ненормално щеше да е, ако мъжът ти не се грижи за брат си ...

Не е!

Нормално е,да!
Аз също се грижа до полуда за брат си!
По дяволите...та той ми е брат!Разбира се,че ще ме е грижа за него!
Теб пък не мога те разбера...вместо да се радваш колко широкоскроен човек е мъжът ти...ти мпрънкаш!

авторката май избяга 
За мен е нормално. Имам сестра. Не е кой знае колко по-малка (2 год.), но бих обърнала света заради нея!

За мен не е нормално. Родителите ми се разведоха, и една от причините беше, че баща ми даваше мило и драго за сестра си. На първо място трябва да е собственото ти семейство, т.е. жената/мъжът и децата. И аз имам по-малък брат. И винаги сме си помагали. Но сме си ПОМАГАЛИ, не съм го гледала, няма и той да ме гледа. Не си представям да се лепна за задника на брат си като някоя вманиачена майка, да му звъня по няколко пъти на ден, да се съобразявам той дали ще "преживее" по-високата ми заплата и други такива. Ако има нужда от помощ, помагам. Но не и да го отглеждам 

Не е нормално  , но е нормално за Бг явление 

Също така, това никога не се променя. Или го приемаш, или ...

Поне при нас проблемът е , че родителите на мъжа ми / и на брат му съответно ... / цял живот са им насаждали , че трябва да са винаги един до друг и да са наравно в живота   каквото и да значи тази глупост 
В момента свекървата е пред умиране , че ние живеем добре , а брата няма перспектива и се чуди на къде да поеме .
Мъжът ми обаче много буквално приема нещата , както явно и съпругът на авторката ...
Ние какво сега , да се гръмнем ли затова , че сме постигнали повече ?