Още сме финни мадами, но ще бъдем юнски мами!

Здравейте и на новодошлите майчета!!!!
На мен сякаш болките ниско долу поотминават, но от време на време ме атакува и една издържам и аз си мисля, че има общо с това, че не ходя често по малка нужда.
Но гаденете е ужасно - сега от време на време си пийвам сок от кисели краставички и малко ми разкарва. Взела съм си по един буркан вкъщи и на работа.
Иначе няма как.
В събота съм на лекар (частен кабинет), но другата седмица ще си взема направление от личния лекар. Дайте съвет къде да отида по ЗК! Живея в Дружба.
Ще разправям в събота как е минал прегледа!!!
Дано всичко да е ОК

Здравейте и от мен, къде съм пропуснала създаването на новата тема и все се оглеждам в Нови отговори на моите публикации и си викам - тези що не пишат...

Аз физически съм добре. Пъхам си едни таблетки  Утрогестан сутрин и вечер, за ад няма кървене, но то си няма, от какво се появи. Не спирам ад мисля за този плоден сак, дето единствено него видяхме в понеделник на прегледа. Ще ходя чак след 3 седмици за по-сигурно, как ще издържа дотогава не знам. по-малко да бях чела из интернет, по-леко щеше да ми бъде. Сега са едни притеснения, въпреки, че лекарката ми каза, че нищо още не може да е каже - засега било нормално че имало бременност и тя била в матката. Изглеждала с 1 седмица "по-млада" бременност от предоставените данни... Нямам болки в гърдите  , всички имат...

Какво е това кухо яйце, май по-добре да не питам...

Моята спрях да я кърмя преди 2 месеца, тъй като нейното вече беше супер глезотия, а и реших, че може да оказва влияние върху незабременяването ми. да не говорим, че оттогава започнах да пия едни доживотни лекарства хормонални за щитовидната жлеза, та ми беше по-леко вземането на това решение.

Валентина, я по-добре не търси за това кухо яйце. Аз като прочетох, да не мислиш, че ми стана по-добре. С първата ми бременност нямах притеснения, никакви. Тогава нямах достъп до Интернет, така както сега, имах само една книжка, в която бяха написани само хубави и полезни неща, които въобще не ме плашеха. Не мислех за неприятни неща и ми беше най-хубавия период от живота ми. Сега само чета и се страхувам... Смятам да спра с четенето - всичко си е божа работа!
И при мен само се констатира,че има бременност и е в матката /което е добре, разбира се, че моите притеснения бяха да не е извънматочна бременност, че вече имах една такава, преди първото ми раждане/, за сърдечна дейност беше рано. Сега съм на преглед на 8-ми и много се притеснявам. Но се надявам всичко да е наред и да се чуе сърдечната дейност.

Незнам, момичета, дали е нормално, но имам понякога едни съмнения дали искам да съм бременна. Нямам никакви основателни причини да си мисля тези неща, но тази страшна мисъл понякога изплува в съзнанието ми и много ме тормози. Може би е от хормоналните помени, знам ли! Сигурна съм, че искам още едно бебче и сама си се учудвам защо си мисля тези неща... На вас да ви минават такива мисли понякога?

Синът ми сега разправя наляво и надясно, че мама си има в коремчето едно бебе и често гали корема ми и казва "О, бате, о, бате!" Много е сладък. Как ли ще се държи после, когато живот и здраве, се роди бебчо, незнам!

Валентина, стига си мисли такива неща. Всички ни хваща параноята от време на време. Но имаме да чакаме още 7-8 месеца и затова трябва да се въоражим с търпение. Моето зародишче върви със седмица закъснение според критериите на гинеколога, а съм сигурна в овулацията. Но вече след три прегледа съм спокойна, че все пак се развива и расте с нормални темпове. При следващия преглед и ти ще се успокоиш, че всичко си е наред. Гърдите ми са осезаемо чевствителни и напрегнати едва от една седмица. Не мисля, че имаш някакъв повод за притеснение. Всичко е индивидуално.

MiRa_55, мисля, че такива мисли често спохождат бременните в началото.  Аз отдавна съм планирала бременността си и сякаш свикнах с мисълта за бебе. Но ако нещата са станали бързо или изненадващо е съвсем нормално да има съмнения под влияние и на хормоните. Скоро всички неприятни мисли ще се разсеят и ще са радваме на туптящите сърчица, а по-късно и на мощните ритници   

Момичета, аз да ви кажа се чувствам чак скована от ужас и паника, че нещо лошо може да се случи. Само за това мисля и толкова се проклинам, че съм чела какви ли не ужасии...Наистина не знам как да се отърся от страховете си, знам че позитивното мислене е изключително важно, но не мога...Ако все пак отида на лекар дали ще ми олекне (аз все пак още не съм била за потвърждаване на бременността)? Не знам какво да правя, някоя от вас чувства ли нещо подобно?

Ей, мацки   я стига с тези черни мисли, нямате ли си по-приятни занимания  , навън е чудно времето, грабвайте децата и в парка  
Аз какво да кажа, като бременноста ми януари месец се оказа кухо яйце , ужасно е наистина, страх ме е да не се повтори, но съм си забранила за мисля за лоши неща   .Сега просто чакам - да чуя сърчицето, да минат критичните седмици и не правя планове, каквото - такова, божа работа е!

МиRa_55 и аз като теб, понякога си мисля, че нета колкото е полезен, толкова и ни пълни главите с излишни неща , така че и аз съм намалила четенето  

abv, мила  успокой се, ако трябва отиди на лекар, може би наистина ще се почувстваш по-добре, не чети! просто нищо не чети! казвам ти от опит, аз също се бях побъркала предишния път, ако има нещо да се случва, ще се случи и без да четеш! Но аз вярвам, а и ти трябва да вярваш, че всичко ще е наред, това е твоето бебе и ти ще го гушнеш юни 

И за миг не се съмнявам, че искам да съм бременна, чакам за това повече от година, единственото, което си мисля е, че трябваше да започнем по-рано опитите за второ дете, но явно не съм била готова.

Когато е отскоро,  няма никакви симптоми, а после симптомът е,че просто го изхвърляш.  Ако човек не си е правил тест, може и да не разбере, че е бил бременен - все едо ти идва менструация, само че била по-болезнена. Надявам се всички да имаме нормални ембриони в коремчетата си!

И на мен какви ли не глупости ми минават през главата, пък имам и една възрастна приятелка акушерка, която като разбра, че съм бременна, такива ужасии от едно време почна да ми приказва, въпреки че я молех да спре!
Но и аз си налагам да мисля само положително за бебето. Понякога отивам и запалвам свещичка в църквата, така винаги много се успокоявам. Не знам дали сте вярващи, но аз си казвам, че щом Господ е благословил да забременея, ще се погрижи всичко да е наред!  Желая ви бременност с много любов и вяра в сърцата, че всичко ще е наред. Така имаме повече свободни мисли да се радваме на този приказен момент! 
А майките с втора бременност могат да се включват със съвети за начинаещите!

Какво да се включа - аз съм от майките с втора бременност и съм се затюхкала, никакъв светъл пример не съм!

И съмнение нямам, че искам да съм бременна, толкова много съм го искала през последните година и половина, толкова се разочаровах всеки път от неуспехите (гостуването на лелята), че сега съм се вкопчила в това като...

Извинете че се намесих в темата Ви!

Леле, момичета, аз докато се усетя и се запиша и в тази темичка, вие вече сте изписали 4 страници...    Много се радвам, че се увеличаваме! Добре дошли на новите мами!!!    

Аз общо взето преминавам през почти същите усещания, терзания и мисли като вас. Искрено се надвам и се  всичко да е наред този път. Опитвам се да бъда позитивна и да не мисля много-много. Е, не винаги го правя с успех де...   

Аз съм на лекар за 1 път чааак след седмица. От кабинета ми казаха, че нямало смисъл да съм ходела по-рано, щото нищо интересно нямало да се види сега!  И кво като съм имала неуспешна бременност, това не значело, че по-често от другите трябвало да ме преглеждат... Явно хормончетата си играят с емоциите ми, щото като ми казаха така и ми идваше да  Може би са прави хората, ама аз нали за по-голяма сигурност, искам по-щателно наблюдение. Засега си оставам само с желанието.

Усмихнат ден момичета и горе главите!! Намирайте си разни занимания, че да не ви спохождат негативните мисли и страхове! 

Валентина, между другото и аз забременях чак като намалих до минимум кърменията. Не съм правила изследвания, но докторът ми беше убеден, че това е основна пречка и докато не спра, няма смисъл да търсим друга причина. Много бях объркана, защото в същото време тук срещах много момичета, които си забременяваха активно кърмейки.

И аз обвинявам хормоните за гадните ми нервни изблици напоследък. Горкият ми мъж, ужасен е какво го чака в следващите месеци. А се бях зарекла, че няма да допусна да се превърна в бременна неврочтика. Но дали заради физическия ми дискомфорт, направо го изтормозих последната седмица.
И аз няколко пъти изпадах в съмнения дали съм готова отново да пренастроя живота си за памперси , каши и бебешки плач. Но това беше в първите дни, сега поне в това отношение съм спокойна и много щастлива

Ей, момичета, никакви такива лоши мисли да няма! И аз като вас много четох, да не говорим че не съвсем очаквано стана и миналата седмица, примерно, съм изпила добро количество бира с приятели! Ходила съм да тичам (20 километра!) а съм била бременна, да не ви казвам какво пише че може да стане ако тялото се "презатопли" както става с усилен спорт... За 4 Ноември съм се записала за един маратон (42км), цяло лято съм тренирала, и тази нощ съм се въртяла поне до 4 часа да се притеснявам дали ще мога да тичам (разбира се, не, макар че доки ще каже със сигурност, може би ако съм внимателна и си следя сърдечния ритъм). Ами... всеки луд с номера си...

Може странно да ви се стори, но само си повтарям че всичко е божа работа, каквото е писано ще стане, и така. 

jasena, и аз като теб имам болки ниско долу, но си мисля че си е баш от, хм, чревния тракт.  Чувала съм че е нормално да има леко придърпване в яйчниците в началото. Вие какво знаете по въпроса? 

Мира55, твоите съмнения са съвсем нормални, поне и за мен... няма да ви казвам от колко месеци само бебета са ми в главата, а сега ми е едно такова... удря ме сякаш че скоро животът ми колко много ще се промени, пък добра майка ли ще съм, какво ще стане с работата ми (не че ще ме уволнят, ама примерно, ще ми дават ли повишения както преди... ей такива едни мисли. Само едно не ме съмнява, че мъжа ми ще е чудесен баща  .

Мацки, да ви питам, пиете ли кафе? Аз по принцип не пуша, алкохол няма да пия повече (то не че преди не беше по бира или чаша вино на седмица...), но от кафето не мога да се откажа! Усещам че през последните седмици съм го намалила много (само чаша, с мляко, сутрин), но без тази 1 чаша няма да мога, си мисля... Мои приятелки ми бяха казвали че като забременели и от кафето  , но при мен това все още го няма...

Втората ми бременност беше планирана и желана. Много бързо стана - на втория месец. А не очаквах чак пък толкова бързо да се получи.