Гражданска инициатива на осиновени и осиновители

От темата в подписа на Мит*бул:

Право на отпуск по майчинство в Италия: (кратка версия, ако имам време, скоро ще преведа директно от закона)

Право на отпуск по майчинство при осиновяване и приемна грижа:

Правото на отпуск по майчинство (извън трите задължителни месеца), може да бъде потърсено от трудово ангажирана, която е осиновила или е станала приемен родител на дете не по-голямо от 6 години, в момента на осиновяване или приемане на грижата за него. Това право, обаче може да се използва по време на трите месеца, следващи влизането на детето в семейството на работещата.

Доста по-голямо предимство се ползва в случаите на международно осиновяване и приемна предосиновителна грижа. В тези случаи правото на отпуск по майчинство се полага, дори и непълнолетния осиновен или постъпил за приемна грижа да надвишава възрастта от 6 години, до навършването му на пълнолетие.

Трябва да се добави, че работещата има право по време на международно осиновяване и приемна предосиновителна грижа, да се възползва от право на отпуск по майчинство и за необходимия  период, през който престоява в чуждата държава.


У нас по-прости ли са списващите закони?
Явно може.

е, да не издребнявам, ама то и сега не се казва "майчинство", айде да не ни противопоставят така! казва се "отпуск за гледане на дете" до едикаква си възраст и може да се ползва освен от майката алтернативно от баща, че и от баба примерно ... така, че това с термините не може да е аргумент и този отпуск си се ползва безпроблемно и от осиновителите ... до 2 г платен, до 3тата година на детето неплатен.
Много се дразня, като използват аргументи от типа, ама то бъркате майчинството, ама то има отпуск и можете да го ползвате, равни сте ... Или да ни учат, че "в Кодекса на труда има такъв и такъв отпуск ... " Ми ние знаем какви има и че няма такъв, при който спокойно да можеш да посрещнеш осиновеното си по-голямо дете. И хич не бъркаме нещата. Аргумент може да бъде само "такъв отпуск не е целесъобразен, защото ... (примерно) нямате обективна нужда от него, ще се отрази много неблагоприятно на пазара на труда" ... и други такива дивотии. Аз досега не съм видяла някой да е изложил грамотен, макар и циничен, мотив против такъв отпуск, само се правят на умрели лисици ...
А че е необходим, необходим е ... Не знам, в хода на процедурата се напъваме да се покажем колко сме велики и можещи, та даваме по инерция ... Е, ама в БГ нещата не са толкова розови, може би единици наистина нямат нужда от подобен отпуск, ама далеч не е така за всички. Верно е, че се спасяваме поединично с разни варианти, ама точно това именно доказва, че нужда има.

ох, извинявайте!
всъщност исках да кажа, че напълно подкрепям исканията, пък то какво излезе...
и то, повлякох се по това писмо и ги наплясках едни в същия дух!
затова и кореспонденцията трябва да я  водят юристите 
е, поне раздвижих темата...

Банкови координати на ГИОО:

Първа Инвестиционна Банка
София

BIC FINVBGSF

IBan - BG59FINV91501000203118

Дар, благодаря за сметката. Още утре ще се опитам да стигна до банката и да пратя малко парички по сметката.

Всъщност като се замисля, май marymarron има известно право. Докато ни проучват като кандидат-осиновители се опитваме да доказваме колко сме силни, независими и платежоспособни да отгледаме едно (че и повече) деца и затова хората не ни приемат толкова насеризно исканията, сигурно. Какво ли си мислят - "Ми щом сте толкова велики, на ви сега! За какво майчинство плачете, като имате такива големи възможности. Гледайте си сега децата - нали това искахте? Нали уж нямате проблеми да се справите финансово и можете да си позволите да не работите и да имате достатъчно свободно време за детето" Или нещо в този дух.    Все едно някой иска от родилките данъчна декларация за доходите, за да им плаща майчинство или не.
Обаче, иначе сме равнопоставени - майчинство до навършване на две години. Привилегии няма. 

Хм, даааа! и в Германия получаваш право на отпуск по майчинство до 3 години, ако детето е до 8 години като се счита за ден на раждане деня на прием на детето в семейството.Полага се рента на майка , която отглежда данъкоплатец в рамките на 3 години, независимо дали данъкоплатеца от момента на влизане в семейството е на 3 , 4 или 7 години.  Съгласна съм. Трябва да има промяна на закона.
АААа, право на отпуск.Правото на отпуск обаче не е право на обезщетение.За обещетение трябва да се кандидатства допълнително. За дете родено след 2007 , родителят, който се грижи за детето, може да получава до 12 месеца 67% от заплатата си като не работи повече от 30 часа на седмица. Тоест може и да бачка никой няма да му вземе правото на обещетение.

Но това не пречи докато се наумуват умните да им се иска и привилегия при осиновяване на по-големи деца. Пък те като променят закона сами ще спрат еднократната помощ в размер на 2000 лв при осиновяване, щото много ще им се види...
Аз само си разсъждавам на глас, не ми обръщайте внимание. но не съм емоционално обвързана и ми е по-лесно да си бръщолевя...

Стига с тези 2000 лева, риен... 200 лева, май дават. На мъниците, на никой друг.

Но аз лично, не бих се натискала за тази сума, ако ще и да е 2000.

И двете са важни - и майчинството и детската градина, защото представи си, че го вземеш март месец, тогава няма никакъв шанс за детска още поне година и половина.  Освен семейството си, детето има нужда да общува с други деца и ако през лятото и есента можеш да му осигуриш това общуване по градинките, какво прави през зимата?
Но, както казва Дар - така е и за рождените деца - например Божидара може да тръгне на ясла чак септември 2009 г., а до тогава...
Под "майчинство" разбирам платен отпуск с обезщетение 90% от брутното възнаграждение, защото няма какво да се лъжем - отпуска до навършване на 2 години със скромните 200 лева мисля бяха обезщетение е някакъв вид безумие, което една работеща майка, осигуряваща примерно половината от приходите на семейството, не може да си позволи да ползва.

Днес малката ми дъщеря ми заби въпрос-какво четеш и пишеш там, защо(за форума, че нали съм залепнала за компа все).
Обясних с едно изречение-ами, организация една... да намалеят изоставените деца,който са 15000 сега...
А как ще стане това, пита тя. Аз - ами законите и т. н.
Искам да си осиновим детенце (или да го родиш)!От първото реших,че е намерила цаката да  намалеят децата, остават само някакви си 14999 по домовете. Ама сега като се размисля над думите й-детето иска просто,както си го и каза- по-малка сестричка....

Могат ли да се издадат някакви "ограмотителни" брошури за адекватни реакции на хората, когато се говори за осиновяване. Или да се излъчват предавания, които да засягат не проблема осиновяване, а проблема реакции на добри хора, смутени от процедурата. Може би трябва да се започне от училищата, защото реакцията на децата е в училище е насочена най-често силно агресивно срещу осиновени деца. Реакцията на учителите също е невинаги адекватна. За много от възрастните промяната на отношението към този процес е обречена кауза, но си мисля, че в часовете на класния ръководител, в някакви часове по етика или по каквото и да е е възможно да се получи промяна в отношението, начина на мислене и нагласите.

Много си права, k.dimitrova. Ограмотяване е нужно и още как!
Аз си мислех преди време същото за детската градина. Колко е нужно някой да обясни не само на малките някои дребни нещица, които биха спестили неприятни ситауции, както за децата ни, така и за самите педагози.

Ще трябва да помислим какво и как можем да направим.

Преди няколко години (когато Борко беше на 4 1/2, мисля) в детската им дадоха за домашно да правят родословно дърво. Мисля, че всички деца в един или друг момент минавват през това.
Та идва си Борко вкъщи, препредава думите на госпожата и сядаме цялото семейство да правим родословно дърво. Моят съпруг рисуваше много хубаво, нарисува той дървото и във всяко листо - по едно име и дата на раждане. Стигнахме до листото на Надя. "Аз искам да нарисуваш на моето листо крила и такива едни следи сякаш листото е долетяло отнякъде", каза тогава 6-годишната ми дъщеря. Направихме го както тя пожела. После, пак по нейно настояване, написахме под името и двете дати - тази, на която е родена, и тази, на която си дойде у дома. Досещата се, че като видя от каката и Борко поиска същото.
На другия ден децата в градината го питали защо има две дати под техните имена. "Защото аз и Надя имаме по два рождени дни." - "Как така?", полюбопитствали децата. А Борко без заобикалки отговорил: "Защото сме осиновени". Децата не били чували думата, поискали да знаят какво значи; учителките се опитали да спрат нещата дотам, но при Борко това не минава - той най-подробно обяснил какво значи, къде е бил преди това, как сме го намерили, как си е дошъл вкъщи и т.н.
На следващия ден една майка ми се обажда да пита вярно ли е, защото нейното дете било много впечатлено, разказало всичко вкъщи и питало защо и то не е осиновено, че да си има два рождени дни...

Разказах това като илюстрация на убеждението ми, че децата приемат по-лесно и някак естествено различието в света около себе си. Възрастните сме, които променяме това.

много поучителна и истинска история.
снощи писах, писах и сега нищо няма.
та да кажа сбито какво мисля.

именно ние сме тези, които могат да променят нещата. осиновените и осиновителите. в нашите сили е да излезем от анонимността си и да се борим осиновените деца да не бъдат третирани като аутсайдери, поради нензание. общото мнение е, че децата от домовете или осиновените въобще са болни, различни и просто втора категория деца. това е защото повечето хора не могат да си обяснят иначе защо една майка не би гледала детето си след като го е родила. просто и логично е, макар и невярно, но всеки човек с щогоде нормални разбирания не може да си обясни напълно акта на изоставянето.
наистина трябва да помислим над сериозно и задълбочено информиране на околните.
като начало може би една брошура с основните информации няма да е зле. това за долетялото листо страшно ми хареса...

Да, предполагам смятат, че са втора категория, защото не се знае откъде и как.
Не мисля,че "нормалните" хора мислят, че жената го е изоставила, защото е болно или не наред...Мисля, че им е ясно, че изоставянето е запланувано и ако детето е с увреждане, рядко това е причината.
Вече заизлизаха брошури за децата с различни увреждания от няколко години-информация с цел интеграция.
Наистина не знам да има такава за нашите деца. Идеята е добра.Предлагам да се ангажираме 2- 3 човека с това.Мога да помисля за идеи...

Честита баба Марта! Дълъг живот и здраве!
Има ли техническа възможност, когато дете намери своето семейство някъде да се оповестява броя на децата, които остават да чакат своите родители. Нещо като рекламата против насилието, но с цифри.