Когато Вики се роди - вече ви разказах за това, още в първия половин час след като ме зашиха (оставиха ме в родилната зала, защото нямаше други родилки) ми я връчиха в ръцете да я гушна и да я закърмя. Е - бях гледала по предавания как се прави, но попитах за всеки случай как точно да й дам гърдата, а тя като отвори една уста и като засука - все едно само това беше чакала. Акушерките се разсмяха от сърце и само си казваха "Малиии глад! Много гладно това дете!" Първоначално (сигурно е било 1-2 седмици) ми бяха напрегнати гърдите, но понеже са средни не съм срещала големи трудности, и я кърмех от 2те гърди, и всеки път започвах от тази, която е била последна предния път. Цедях само ако се налага да отсъствам и да й оставям кърма за хранене. (Да отбележа - цедях на ръка, защото ми бяха дали една помпа спринцовка, но с нея само ме боляха гърдите а нищо не ставаше.) Първия месец кърмех пред 2 часа (даже и по-малко) и бях станала като сомнамбул, защото Вики беше дребно бебе, и имаше да наваксва, а след първата седмица беше наддала слабо, но после всичко се нормализира. И сега само съжалявам, че поради липса на информация за продължителното кърмене започнах захранването сравнително рано и в 7мия месец я отбих.
А ако ви кажа и как ми се спи! Сигурно съм спала 9-10часа, но се будих поне 5пъти, и се превъртах от едната на другата страна за да си наместя "шкемби" и да ми олекне на кръста. Сега направо ми се затварят очите, ама няма как да кръшна от работа.
Е, пожелавам ви лек и слънчев ден на всички.