Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
Голяма досадница съм. И то станах такава, откакто си останах вкъщи като забременях. Вярно, че и преди това не сме правили секс всеки ден, но да си призная - не ми и трябва толкова често. Не изпитвам удоволствие от секса, ако е всеки ден, че и по няколко пъти дневно...
, а той не обичаше много много. В последствие, както и Комплексарката, си останах вкъщи по майчинство и тогава повече от всякога имах нужда от неговите ласки, внимание, разбиране и любов. Имах чувството, че ще го задуша, но не можех да се контролирам. Исках всеки негов миг да се споделя с мен. Станах нервна, капризна, с ниско самочувствие. Той не ме е отблъсквал до такава степен, както мъжа на авторката, но му идваше в повече. Наистина разходките не могат да изхабят точно тази енергия, с която сме преливали и сме влагали в работата, в учението и в дома си едновременно. Свикнал си на едно темпо и сега изведнъж то се намалява главоломно и има момент, в който се объркваш, нервничиш точно от неизразходена енергия, не се чувстваш пълноценен сам за себе си, все мислиш, че можеш да свършиш още нещичко, за да ти се запълни деня, да се притъпи това чувство.
Сега пък плета, не много сполучливо, но търся сайтове за плетки, разглеждам с часове красотите, които е сътворила човешката ръка. През първото майчинство, поне веднъж седмично пренареждах шкафовете и мъж ми се обърка съвсем къде са чиниите и къде чашите 
/зимата тогава беше много студена и нямаше мърдане от вкъщи/. 
