Вашият кошмар?

Имах една поредица от кошмари - как ме застрелват в главата. Кръвта ми се стичаше по лицето, чувствах как постепенно си отивам...Беше много реално и мъчително.

Че падам от леглото, аман вече  
Иначе , най ми е гадно като ме преследва някой, едно търчане пада

Недейте спестява фройдистките сънища, моля  Нали от тях най много си личи за скритите ни желания и затова, че не смеем понякога да кажем наяве какво ни вълнува. Това все някъде трябва да се проектира!

Много интересни и хубави представи придобих за вас само от споделените ви сънища!

А и аз как си споделям фройдистките сънища, а-а-а 

Веднъж сънувах как майка ми дойде в стаята, погледна мен и брат ми и после тръгна да скача през прозореца...  Като се събудих съответно проверих дали си е на мястото в леглото, но помня, че един много дълъг период я карах да ми се кълне, че никога няма да се самоубива! 

А някой има ли обяснение защо като сънуваме, че тичаме, всъщност не можем да тичаме и все едно са ни тежки краката?

Карам кола, не мога да взема един ляв завой и политам в пропастта. Сънувала съм го десетки пъти, години наред. Когато едни приятели загинаха по гореописания начин, го сънувах още веднъж, този път съпроводено с адска физическа болка. И спрях.

Да бягаш насън, мисля, означава, че бягаш от нещо и ако са ти тежки краката, че имаш трудности?!

Или че си гледала мтв до късно особено клипове със забавени карди и тежките крака играят ролята на забавения кадър. Като сцена от плажа, нали на пясък трудно се тича. Спрете ми клавиатурата...

Дона, страховито... Наистина... Съжалявам...

Не знам, но и аз го сънувам това от време на време. Нито мога да тичам, нито да говоря - адски гадно...

Това все едно аз съм го писала  . Обаче отдавна не съм летяла  .
Кошмари не сънувам, или ако сънувам не ги помня 

Един  сън ,който винаги ме е ужасявал:сама съм в къщи,нощ е,чувам ,че някой иска да влезе,вкарва ключ в бравата,но аз предвидливо съм оставила моя от вътрешната страна в средно положение.Това не пречи на този от вън да отвори вратата ,но е изключил преди това тока от външното табло и аз не го виждам.Друг вариант е преди да се отвори вратата се чудя на кого да позвъня за помощ ,звъня по GSM и викам за помощ,но хората се страхуват и никой не ми помага.Винаги се будя ужасена без да мога да видя нападателя.
Този сън си го обяснявам с подсъзнателният ми страх от тъмното и от крадци,но  пък го сънувам толкова пъти все един и същ,и винаги се вледенявам от страх.

Сънувала съм всякакви сънища,но никога не са се повтаряли.Като чета написаното от Вас се успокоявам,че не само аз съм за поне психолог!

Добрееее... Това как звучи: Изкачвам стълбище задъхано, а отзад ме преследва един черен мъж и забива бавно и дълбоко огромния си нож в мен  

[/quote]

  Ето го и моя тогава:

С мъж съм, в разгара на любовната игра и преддверието на секса. Изведнъж констатира, че не съм девствена. Разочарование, срам, плач, скандал... Извлича ме едва ли не насила навън, където има тълпа народ и всички ме укоряват, някои се уверяват, че не съм девствена, обиждат ме, заплашват ме... Накрая за наказание ме *** групово насред площада. Обстановката е малко а-ла-Алената буква.
Сънувала съм го няколко пъти.

За щастие, рядко сънувам кошмари. Когато ми се случи обаче, са доста гнусни. Сънувам зверове - всякакви. Имам си дълги разправии с тях, но никога не успяват да ме докапат. Другите ми кошмари пък са психарски, със свръхестествен привкус. В тях съм хваната в капан с някакви обесебени от злото хора. Често и близките ми се превръщат в такива. Понякога не ги виждам - само чувам как ме зоват с гадните си гласове. Често действието се развива на много отвратителни и мрачни места - стари блокове, подлези, мазета, коридори (на Ректората обикновено) и най-вече - тоалетни...
Имам и друг кошмар - че връбче се блъска в мен (най-често в лицето ми). Сънищата са кратки, идиотски и винаги се събуждам с крясък. 
Разбира се, сънувала съм, че близките ми умират - няколко пъти майка ми, веднъж баща ми. Гадно е и много плача на сън. Иначе аз не съм умирала никога...
Хубавите сънища обаче ме спохождат по-често. Всяка вечер се забавлявам, никога не скучая. Сънувам си цветни сънища, със различни сценарии, дълги и не много натоварващи. Снощи например бях режисьор. Адски забавно беше. Снимах из Търново, после правех скулптури на видяното. Както си обикалях с екипа, изведнъж колата ни се оказа в някакъв каньон, на въжено тясно мостче, надвиснало над километрична пропаст. Катерех се, висях, газих във вода, оцелях...  Не съм летяла и по принцип не летя. Сънят свърши тъпо, видях някакви записи на мъжа си, който беше увековечил една своя забежка с приятелка на сестра ми. Побеснях, защото й смучеше сластно зърната (момичето си доста едрогърдо и в реалния живот  ). Събудих се много ядосана...
Иначе имам доста сексуални сънища. Само веднъж са била мъж - това е най-якото ми преживяване. Скъсах се от секс и прозрях какво изпитват мъжете. Пробвах всичко с различни мадами... Събудих се и физически разбита от удоволствие.
Циклични сънища май нямам. Имах един повтарящ се кошмар в детството си - бях го кръстила "С гъза нагоре" (не знам защо). Главните зли герои бяха Пиф и Еркюл.
Има обаче един образ, който редовно ме спохожда на сън - от години. Това е мъжът, който безкрайно ме обича. Не съм виждала лицето му, не го сънувам като любовник. Просто ме обича безкрайно и душата ми направо ликува. Убедена съм, че някой ден ще се видим и наяве...

Е*ати дългия постинг! Постигнах личен рекорд...

Най - големите ми кошмари са сънищата с катастрофи.
Друг кошмар е да сънувам цунами : Лежа си на плажа, изведнъж небето притъмнява и отдалече се задават огромни вълни, колкото къща...Поемам дълбоко въздух, за да се задържа под водата и се старая да изплувам...
Други - свързани с децата ми. Няма да описвам и не искам да се сещам.
Слава Богу рядко се случва. Най-често не помня сънищата си.