Не съм искала да е така, така съм се родила, тренирах да понасям дима, но не - не мога. Почва да ми дращи на гърлото, потичат ми сълзи и ми се повдига - значи ли това, че никога няма да мога да седна в ресторант или на кафе?
Далеч по-лесно ми е да игнорирам факта, че пуши. Вероятно е въпрос на настройка, защото доста мои близки приятели пушат - не мога да се лиша от тях само заради това.
А на теб ти съчувствам - съгласна съм, че имаш голям проблем!
Мда, проблем си е, но ще се прежаля за рождения ден на BG-mamma на 17.11.2007 - ще се видим ли там?
Иначе съм съгласна, че човек не бива да низвергне приятелите си, само защото пушат, но ако са ти наистина приятели, ще се съобразят с теб и няма да те опушват и/или изкушават.... или поне не всеки път, но тук опираме в друга тема, а именно възпитанието - не всички го имат.
Много стряскащо. Поне за мен , де. 
В началото ми се допушваше, особено когато ми е било криво или напрегнато, но вече дори дима ми е неприятен. Въпрос на навик. Според мен цигарите пркриват проблеми с нервите. Сега като нещо се афектирам, пия чай, сок или водичка. Кафето също спрях.