Семеен живот/без подпис/ над 10 години,жестоко предателство/жена/,прошка,много по жестоко предателство/пак жени/,край.Болка,болка,болка...Нова връзка,надежда,радост в очите.Все още първи срещи,тръпки...но...мисля,че нещо не е наред.Обяснението пред мен от него беше-разведен от 3 години,има син.До тук добре,но няколко вечери невдигане на телефона и обаждане след малко,няколко провалени срещи с извинение,,имам спешна работа" загнездиха в мен усещането,че аз причинявам на някоя жена,това,което причиниха на мен и което НЕ ПРИЕМАМ!Никога няма да тръгна с женен мъж,това не е приемливо за мен,но какво да направя?Да поискам извлечение от съдебното дело за развод ли за да съм сигурна или да му вярвам?Ами ако една жена страда заради мен?Ами ако някоя чете сега моите смс-и?Да изчакам докато разбера със сигурност?Ами аз вече излизам с него,а и как да разбера,ако не излизам?
Страх ме е...
Не искам да се изкарам ангел небесен,не искам да ме хвалите...искам съвет,объркана съм.