Благодарение на самотата преоткрих себе си

Марго, радвам се, че е така...че си щастлива...
Но пък и чувството ти за такт е силно развито.

Аз също не се чувствам нещастна, но не съм и щастлива.
Това е дълъг път, който всеки изминава за различно време и по различен начин.
Но да ни се вменява упорито, че видиш ли ние сами сме си виновни, защото не търсим - не върви...
И не всички, които си нямаме партньори сме ненормални, нали?
Не става и с упоритото повтаряне, че и нас един ден ще ни огрее...
Не и всичките.

Премереният оптимизъм е много подходящ за такъв вид форум.
Например този на Jaly, който описва възможни изходи от ситуации, а не претендира за универсалност.

Margo, и ние го очакваме.Я си виш постовете обаче ти и малко сравни.Ти пишеш адекватно.Сабина, мерси, че ми е много зле и не мога да се обяснявам днес.

Когато човек прекалено се вглежда в самотата си, има огромна опасност да я преекспонира, и това да повлияе много негативно на живота му. Мисля, че за съжаление това се случва напоследък във форума.
Просто са ми неразбираеми тези нападки в последно време.
Знам, че ще кажете, че нямам работа тук, ама май вече трябва да въведете вход - само със специални карти, на които е дефинирана степента на самотност.

Глупости, Деси.
Аз съм семейна.Все още се боря, не съм се предала.Явно не съм чак толкова негативно  и песимистично настроена.Постигам успех, напредък, но не афиширам тук постоянно-че все пак аз успявам да задържа съпруга си например и да го накарам да погледне и от моята страна на барикадата, за да стане така, че един ден тази барикада да е вдигната напълно.Знам какво ми е коствало това и си заслужавам резултатите към днешна дата, но не е в това въпроса.И именно от позицията да имаща в момента, но и била в другата крайност казвам тези думи и не се отричам от тях.
Няма разделение.Няма такова преекспониране.Захаросаността го направи такова с постоянното набиване на канчето.
В тази връзка-мен ще ме натирите ли от тук?Защото имам подпис?Или защото съм познала онази болка, въпреки всичко съм съумяла да съхраня оптимизма и надеждите си?Но и никога не си позволих да кажа нещо в стил-вие сте си виновни за състоянието си-на тези, най-затъналите в момента.Там е добре да си слушател.Добър.

Да, така е пенелопа.
Само че, и pro77 e била от тази страна на барикадата, и това, което е написала, не ми се струва захаросано.
Струва ми се оптимистично-пожелателно, и острата реакция не я разбирам.
Едно и също нещо може да се каже по различни начини, и да предизвика различни реакции в хората,
но не видях нищо в постинга й, което да говори, че тя едва ли не гледа с пренебрежение от върха на боговете.   

Деси, да беше веднъж, два пъти и да се впише.Да се отчете в седмичната тема, в темата колко е щастлив или нещастен днес едикой си.А не във всяка тема да обръща темата на това колко е успяла тя сега и да чакат всички да се случи чудото.И хоп, пусна и цяла тема после, след като и бе направена забележка, съвсем добронамерена преди това.Еми-сипва сол, разбери го.На това му се вика нетактичност.Ето ги-, да не изброявам-мацки с някаква помощ около тях примерно, стабилни са били, що на тях не се дразнят момичетата?Инак и аз обичам само хубави неща да се случват.
Мир.
Тук пак ще се опитам да дам пример с форума искам бебе, даже ще си позволя да цитирам едно от момичетата там, съвсем наскоро си припомних тамошните подобни вълнения-на забременели веднага и на чакащо бебето години.

"...Някога, много-много отдавна Проблемно забременяване и Искам бебе бяха един общ форум.
В един момент някои момичета започна да ги боли много, да страдат и да напускат форума...
За съжаление някой от тях все още пишат тук...
Когато попитах едно от тях защо си тръгва тихомълком, то ми отговори: когато имам сила и нужда да се радвам аз отивам в Бъдещи и настоящи майки /Отчетни тогава нямаше/, чета там и се радвам...
Когато съм паднала, отчаяна, уморена, обезверена, когато умирам искам тук да намеря някой който да ми подаде ръка, някой който  разбира страданието, а не ох,ах, гади ми се много от сутрешното кафе, ами сега... или на Графа са пуснали рокли за бременни, червена или синя да си взема...
Тогава с много емоции и сила разделихме форума.
И тогава се помолих в сърцето си когато успея да не забравя никога мъката тук, да не произнеса в този фурим никога думите: тази нощ не спах, защото бебето ме рита...
Защото всяка една от нас иска да не спи, защото бебето я рита......."

Дано разберете аналогията.

Мир, я  , няма да се лупаме сега тука   
Уф, и пак да кажа нещо за оправдание на про - понякога човек като е щастлив, ама наистина още кипи в еуфорията, някак се заслепява, и мисли, че едва ли не, разпръсква светлина около себе си, и тя всички може да сгрее.

Сабина- благодаря:))
Човек не може да стане тактичен, след като изначално е лишен от това качество.

След като  в предишната тема  дружно се опитахме да обясним, защо е неприемливо във всеки пост да четем, колко е успяла и колко е щастлива про сега  и след като про не само не сметна за нужно да каже нещо по въпроса, ами просто пусна нова тема , в която да четем колко й е изключителен живота, аз  единственото, което мисля е, че тя очевидно си има свои (при това безкрайно далечни от всякаква подкрепа) причини, за да пише по този начин във форума.
След като ясно ти е показано, че на доста потребители това  е неприятно, ако си добронамерен, адекватното поведение е просто да спреш  да пишеш едно и също във всеки пост.
Лично мен вече дори не ме дразни, по скоро  може да ми е мъчно за нея, защото хората отдавна са казали "не хвали добро, да не дойде зло".... Ако и да съм така безумно щастлива, на акъла няма да ми дойде нон стоп да го повтарям, защото едно знам със сто процента сигурност - в живота днес си горе, утре пак отиваш долу и няма шанс да си все горе...

Тъй като авторката споделя щастието и удовлетвореността си от своето ново семейство, считам, че темата трябва да бъде преместена  в съотвения подходящ подфорум.

така
малко твърде лично ще стане но ще го кажа
допреди много скоро време ми си беше съвсем ОК и тука момичетата ще ти потвърдят.. вкл. и похвали получавах колко оптимизъм лъха от мене и бла бла
тогава, когато не ми беше самотно
тогава, когато нищо не ми липсваше
тогава, когато тамън виждах светлинката в тунела
е да ма се случи нещо, разбрах всъщност колко съм самотна когато прогледнах и видях, че има как да не си сам, че въобще има такъв вариант и да речем че сбърках и си позволих да го пожелая
да, Деси, права си - вече се вглеждам в самотата си
и разбрах точно момента, в който това се случи
и видях как се промених, и пожелах да не съм сама
и тогава това, че съм сама , започна отново да ми тежи, за пръв път след 2 години
и затова ми се сипва сол в раната в момента
значи има хора, които могат да са сами, има и такива, които не могат
и логично на вторите им е лекичкоооооо мъчно, че "не са го заслужили" щото видиш ли са грозни дебели и ужасно глупави 

  Тук съм категорична - не смятам, че си сбъркала!


Ок, Каси, съгласявам се, че не съм разбрала, че Про е попрекалила вече.
Понеже на собствен гръб разбрах, че задълбаването в нещата ме беше вкарало в страшна дупка,
си позволих да реагирам така. И като излязох, бях готова да раздавам съвети за ползата от позитивното
мислене наляво и надясно, без да ми ги искат. Тя ползата си я има, ама както се знае, човек най-добре ще види
красотата на света около себе си отново, когато успее сам да се издърпа за косата от ямата.

Съжалявам ,ако съм наранила някого в този форум,не исках да се получи точно така,все още смятам ,че за да ни се случи нещо хубаво трябва да сме позитивни и силни,да Щастлива съм и няма да парадирам с това,а само ще кажа ,че не разбирам женската ви злоба.Пожелавам на всяка от вас щастие и много успехи.Само ще кажа ,че минах през много трудности за да стигна до тук и се гордея с това.Целия ми живот мина под мотото "Разведен" и е нормално сега да сам щастлива.На истина едва ли има какво да правя в вашия форум ,а май вече и не искам,много  сам огорчена от реациите ви и мисля ,че сам поредната която просто "сдъвкахте".както обичам да казвам в живота си.ПО УМНИЯ ОТСТЪПВА-този път без да обиждам някоя от вас.Успех момичета!!!!!!!

Абе, само аз ли мисля, че при все решението на Godzilla, на тая тема мястото й 'ич не е в "Дом и семейство"  (що не ни я метнеш обратно?)

ми, само като се прочетат мненията и кои са се изказали, не виждам полза да е там, където е сега.

А и явно не схващам: не е ли оксиморон да философстваме на тема как можем да се преоткрием в самотата на фона на "имам човек до себе си"...

Да ви кажа честно, много се натъжих да видя втора тема развила се в същата посока.
Няма да влизам в полемики, но ще изкажа мнение по темата.
Да , преоткрих се. Преоткрих е точната дума, срещнах се отново със себе си такава каквато бях като емоционалност преди 5 години, но със сегашната си помъдрялост. И от тази си гледна точка ще кажа че подозирам защо така чудесно са се  подредили нещата при Про.  И за слепия е видно че дразнещото е не толкова че някой се е отърсил от самосъжалението и е щастлив и в мир със себе си, а че има мъж до себе си. И непременно се приема че е достигнал това щастие именно щото е намерил въпросния мъж. Ми изобщо не съм съгласна. Щото практически става точно обратното. Логически не, но на практика-да. Малко като за кокошката и яйцето стана....Щото никой мъж не е заритал да утешава депресирана жена, която постоянно е навъпреки, недоверчива, скептична, пък даже и защото животът и реално е много труден. Драмата на една самотна майка е достойна за уважение, но за съжаление на никой не му дреме.Най-много въпросния мъж да си каже- моите уважения, но този филм не е моят, това не ми трябва. Това със спасяването в най-куция момент само във филмите го има, и то не във всички. Обаче вероятността един мъж ( кадърен дай боже) да се впечатли от усмихната, спокойна и уверена жена, която нищо че отглежда сама децата си, тя пак е жена, защото иска да е такава.  Щото всеки човек търси светлина в човека отсреща, а не още един проблем. И тук не става дума за доказване на любов, ами просто хората така са устроени-да търсят хубавото в живота. Не го ли прави всяка от нас, не мечтае ли за добър, силен, усмихнат човек до себе си. Ми и мъжете това търсят. Никой не търси проблемите.
Сега. Това всичкото го надрънках за да подчертая още веднъж че никоя от нас няма право да се предава на тъгата и самосъжалението. Не че няма да идват пак...ама ги борим! Щото го дължим на себе си и на децата си. Пък той живота си знае работата, хубавите неща се случват на хората които са готови за тях. Отговорете си на този въпрос-готови ли сте да ви се случи нещо хубво и истински да му се зарадвате, а не да се питате "ама тва не е ли гавра няква сега...."??? Щото съмнението много бързо ще скапе всичко.
 Мацки и да ми се сърдите пак ще ви го повтарям-всичко е в нас. Щастието ни не зависи от други хора. Но може да привлече други хора, тези които отдавна чакаме и за които мечтаем
Днес много намясто прочетох случайно следното:

Който иска да танцува със сътбата трябва да има малко смелост, но много желание!Всички сте достойни за щастието за което си мечтаете. И ще го постигнете