- Публикувана: 2 ноем. 2007, 09:40 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2007, 14:20 ч.
Труден въпрос
Интересно ми е, никой ли не приема тезата, че е възможно двама души да живеят щастливо и пълноценно, без да имат деца?
Мъжът е неспособен да остави поколение и моли близък приятел да направи детенце на жена му..Двамата са съгласни и го правят .. ...
Не не бих го сменила! Имам си две прекрасни дечица. Момиче на 8 години и момче на 6 навършени месеца. Чудесен човек до себе си.Какво друго да искам? 
Дренка, не зная откъде направи извода, че не съм спокойна.
Освен, че не съм тълковен речник, не съм и учителката по литература, за да ти посочвам граматическите грешки, но молбата ми е да избягваш да ми даваш насоки. Имам висока писмена култура и ако ми трябва съвет за граматика- ще ти го поискам.
В този ред на мисли се пише "наизуст".
Не ми пиши лични съобщения, когато си започнала да съставяш неподходящи изречения по отношение на мен в обща тема. Така ме принуждаваш да ти отговоря, нямам навик да "бягам", когато ме предизвикат.
И в заключение бих искала да продължа разсъжденията си по темата, ако сметнеш, че няма какво повече да си кажем, за мен дори това е много. Казвала съм неведнъж, че нямам нито желание, нито намерение да бъда разбрана от всички и това, смятам, изчерпва въпроса.
Освен, че не съм тълковен речник, не съм и учителката по литература, за да ти посочвам граматическите грешки, но молбата ми е да избягваш да ми даваш насоки. Имам висока писмена култура и ако ми трябва съвет за граматика- ще ти го поискам.
В този ред на мисли се пише "наизуст".
Не ми пиши лични съобщения, когато си започнала да съставяш неподходящи изречения по отношение на мен в обща тема. Така ме принуждаваш да ти отговоря, нямам навик да "бягам", когато ме предизвикат.
И в заключение бих искала да продължа разсъжденията си по темата, ако сметнеш, че няма какво повече да си кажем, за мен дори това е много. Казвала съм неведнъж, че нямам нито желание, нито намерение да бъда разбрана от всички и това, смятам, изчерпва въпроса.
Останалите задължително намират алтернатива-осиновяване.
Никой /освен теб/ не смята, че би могъл да бъде щастлив с партньора си, просто, защото се обичат и нямат необходимост от материализиране на връзката си, или просто децата са следствие на именно тяхната любов, а не самоцел, без която връзката губи своята същност и се разпада.
Никой /освен теб/ не смята, че би могъл да бъде щастлив с партньора си, просто, защото се обичат и нямат необходимост от материализиране на връзката си, или просто децата са следствие на именно тяхната любов, а не самоцел, без която връзката губи своята същност и се разпада.
Не мисля, че си докрай права!
Въпросът беше поставен така - оставате ли с човека, ако не може да ви даде дете? И тук всеки си има някаква истина, в която вярва. Отговорът "да, оставам", мисля, говори красноречиво, че връзката е пълноценна.
Съвсем друг вече е проблемът, че някои от нас, вкл. и аз, доразвихме нещата към осиновяването. Но тук въпросът е не дали можеш да живееш с даден човек без да имате деца, а доколко се примиряваш с факта, че не можеш да имаш деца.
Хм, за мен изобщо не е труден този въпрос - не, не бих го сменила. Винаги съм си мислела, че не е толкова страшно да нямаш свои деца ('винаги' означава още откакто съм дорасла да разсъждавам на такива теми), което ми убеждение се дължи на хилядите нещастни, изоставени в домове дечица, които чакат някой да ги осинови. Няма нищо срамно и лошо в това да отгледаш чуждо дете сякаш е твоя плът и кръв, важното е да го обичаш.
От друга страна, всички знаем колко е трудно да намериш човека, на когото да кажеш 'Искам да остарея с теб'...
От друга страна, всички знаем колко е трудно да намериш човека, на когото да кажеш 'Искам да остарея с теб'...
Ето, ти не си разбрала въпроса.
els, аз се питам дали фактът, че нямаш деца е въпрос на примирение.
Касиди, аз отговорих.
Но темата е много широка и изобщо не е еднозначна, независимо, че въпросът беше наистина еднозначен.
Повдига някои аспекти, които аз, самата съм си наблюдавала чисто житейски, а както писах и по-рано имам повод да поразсъждавам.
Касиди, аз отговорих.
Но темата е много широка и изобщо не е еднозначна, независимо, че въпросът беше наистина еднозначен.
Повдига някои аспекти, които аз, самата съм си наблюдавала чисто житейски, а както писах и по-рано имам повод да поразсъждавам.
Темата ми е наистина важна за мен самата и не ми се влиза в излишни спорове. Питах : Ако партньорът ви няма физиологична възможност да ви дари с дете, бихте ли останали въпреки това с него или ще търсите друг партньор, с когото ще имате възможност да създадете общо дете.
Като чета, отговорила си в първата част на поста си
Като чета, отговорила си в първата част на поста си