- Публикувана: 2 ноем. 2007, 09:40 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2007, 14:20 ч.
Труден въпрос
Въпросът ми е сериозен. Тук много се изписа за същността на хората, на природата им, как моногамията е нещо вменено и противоестествено. По тази логика е съвсем нормално да се каже и че възпроизвеждането и желанието за това са си съвсем в реда на нещата. По тази логика, противоестествено ли би било да замениш партньор който не може да те дари с дете с друг, който може ?
Тук повечето пишещи имаме деца и зная, че така поставения въпрос звучи малко странно. Решението за нещо подобно е обвързано с много други неща все на емоционална основа и морални дилеми, но все пак въпроса ми е сериозен.
Тук повечето пишещи имаме деца и зная, че така поставения въпрос звучи малко странно. Решението за нещо подобно е обвързано с много други неща все на емоционална основа и морални дилеми, но все пак въпроса ми е сериозен.
Ситуацията с Не-желание от страна на единия партньор е друга тема. За физиологична Не-възможност става въпрос.
Труден въпрос............
Изпитах на гърба си какво значи да не можеш да забременееш в продължение на четири години. Нямаше причина здравословна но все пак не се получаваше.
На знам ако причината беше само в съпруга ми как щях да реагирам. Според мен е по-скоро въпрос на емоционална гледна точка. Но не мисля че е противоестествено да търсиш партньор които да те дари с дете.
Въпреки че имам много примери в които двойките търсят друг начин да отгледат деца, а не се разделят заради това че единият не може да има деца. В повечето случай е така.
Изпитах на гърба си какво значи да не можеш да забременееш в продължение на четири години. Нямаше причина здравословна но все пак не се получаваше.
На знам ако причината беше само в съпруга ми как щях да реагирам. Според мен е по-скоро въпрос на емоционална гледна точка. Но не мисля че е противоестествено да търсиш партньор които да те дари с дете.
Въпреки че имам много примери в които двойките търсят друг начин да отгледат деца, а не се разделят заради това че единият не може да има деца. В повечето случай е така.
Абсолютно сериозно отговарям - не, не бих го сменила. При това го казвам не просто на теория, а от опит. След три години неуспешни опити за забременяване, без да е ясна причината за неуспеха, с мъжа ми бяхме решили, че ще вървим към осиновяване. След три месеца аз се оказах бременна... но мисълта ми е, че можете да имате дете дори и то да не е биологично ваше. Въпрос на разум и чувства!
Ситуацията с Не-желание от страна на единия партньор е друга тема. За физиологична Не-възможност става въпрос.
Разбрах, просто малко доуточних себе си
Аз не бих го сменила.Преди да пожелая да имам деца съм пожелала него,нали?Бих живяла без деца.Бихме си осиновили дете,ако сме готови за това.
И аз така смятам. Освен това, харесвам поговорката - Не причинявай на другите това, което не искаш да причинят на теб. Представям си как бих се чувствала да ме отсвирят единствено поради тази причина. Гадничко е.
Въпрос на разум и чувства!
Наистина е труден въпроса. Всеки сам прави своя избор. Има семейства, които предпочитат да си осиновят дете, а не да се разделят. Не са малко и двойките, предпочели обратното.
За себе си не мога да кажа. Може би, ако нямахме възможност да имаме дете, щеше да е един вид изпитание за връзката ни. При тези обстоятелства нямам еднозначен отговор.
За себе си не мога да кажа. Може би, ако нямахме възможност да имаме дете, щеше да е един вид изпитание за връзката ни. При тези обстоятелства нямам еднозначен отговор.
Може би, ако нямахме възможност да имаме дете, щеше да е един вид изпитание за връзката ни. При тези обстоятелства нямам еднозначен отговор.
Да за всеки е изпитание и мисля че ако не си се сблъсквал с този проблем не би могъл да кажеш кое ще надделее разума или чувствата.
Природата ли надделява или разума и чувствата. Все пак имаме ум, не сме животинско първични.
Последното, мисля, изчерпва моят отговор! Само бих добавила - не е за подценяване и фактът, че желанието да имаш дете се появява във връзка с точно определен човек, било заради него, било заради това, което сте заедно.
Познавам един човек, който се разведе,
защото не можаха да имат дете. После
каза, че иска да забремени следващата
си жена, пък чак тогава да се женят. Че
му било важно да е женен, но само ако
жената може да има деца. И той трябвало
да е сигурен. Явно му е по-важно да има
поколение, отколкото да има човек до себе си.
Иначе Шанел се е изказала вместо мене.
защото не можаха да имат дете. После
каза, че иска да забремени следващата
си жена, пък чак тогава да се женят. Че
му било важно да е женен, но само ако
жената може да има деца. И той трябвало
да е сигурен. Явно му е по-важно да има
поколение, отколкото да има човек до себе си.
Иначе Шанел се е изказала вместо мене.
За разлика от при животните, възпроизвеждането при хората не самоцел и основна функция. Т.е. да имам дете не е въпрос на всяка цена и от когото и да е - само и само, за да го има. Ако с един човек ме свързват дълбоки чувства, как бих го заменила защото е....дефектен в дадено отношение? Та то е същото и ако му стърчат ушите или пък са му криви краката/ грубо сравнение разбира се/, но го обичам. Та кой е идеален? - едва ли има такъв, но това не ни пречи да обичаме и да бъдем обичани.
Това е като отговор еднопосочен на така зададеният въпрос.
Но в живота нещата никога не са чисто черни или бели. Наблюденията ми показват, че много пъти невъзможността да се зачене изостря отношенията между двамата. И малко по-малко любовта си отива. И тогава не е изключено да се потърси нов партньор. Но причината няма да бъде в невъзможността за възпроизводство, а само повода за последващите отношения и събития.
Това е като отговор еднопосочен на така зададеният въпрос.
Но в живота нещата никога не са чисто черни или бели. Наблюденията ми показват, че много пъти невъзможността да се зачене изостря отношенията между двамата. И малко по-малко любовта си отива. И тогава не е изключено да се потърси нов партньор. Но причината няма да бъде в невъзможността за възпроизводство, а само повода за последващите отношения и събития.
Мъжете май са по-склонни да се отказват в подобни ситуации и "да търсят нов обект", който има възможност да се възпроизвежда. Хора всякакви...
Не бих го оставила. За първото ни дете се борихме 2 години. Все не ставаше и не ставаше. Тогава аз му казах, да се разведем за да може той да има деца и да бъде щастлив. Той отказа. Каза, че ме обича независимо от всичко, и ако искам ще си осиновим детенце.
Ето за това и аз не бих го сменила, ако не можеше да има деца.
Ето за това и аз не бих го сменила, ако не можеше да има деца.
Не, не бих, разбира се.
Както и не бих се свързала с човек, който би ме сменил, ако съм в невъзможност да родя дете.
За мен детето е следствие, а не причина.
Родителите ми не са имали деца в продължение на години. Накрая са се примирили, че няма да имат собствени билогични деца, но това никога не е стояло като причина да се разделят.
Когато, в крайна сметка се раждам аз, а после брат ми, го приемат като един прекрасен подарък, но така или иначе децата им, независимо от фактът, че са чакани и много желани, никога не са заемали позицията на смисъл на любовта им и връзката между тях. Те така или иначе и до ден днешен са си самодостатъчни, без това да означава, че не обичат децата си или, че не са прекрасни родители.
Както и не бих се свързала с човек, който би ме сменил, ако съм в невъзможност да родя дете.
За мен детето е следствие, а не причина.
Родителите ми не са имали деца в продължение на години. Накрая са се примирили, че няма да имат собствени билогични деца, но това никога не е стояло като причина да се разделят.
Когато, в крайна сметка се раждам аз, а после брат ми, го приемат като един прекрасен подарък, но така или иначе децата им, независимо от фактът, че са чакани и много желани, никога не са заемали позицията на смисъл на любовта им и връзката между тях. Те така или иначе и до ден днешен са си самодостатъчни, без това да означава, че не обичат децата си или, че не са прекрасни родители.
Въпросът е дали е противоестествено.
Ако приемем, че животинското в нас доминира - не, не е противоестествено. Напротив даже.
Ако приемем, че човешкото в нас доминира - да, противоестествено е.
Не знам кое допускане е по-вярно
Аз не бих. Има хора, които биха го сторили. Свят шарен.
Ако приемем, че животинското в нас доминира - не, не е противоестествено. Напротив даже.
Ако приемем, че човешкото в нас доминира - да, противоестествено е.
Не знам кое допускане е по-вярно
Аз не бих. Има хора, които биха го сторили. Свят шарен.
Не мога да отговоря. Хипотезите са едно, реалният живот - съвсем друго. Да говоря за ситуация, в която не съм попадала, е едно, да я ИЗЖИВЯВАМ - съвсем друго. При мен желанието за дете дойде едновременно с човека - исках да имам дете именно от този човек, до този момент и грам подобни желания нямах. Поисках - стана. Не мога да си представя дори какво е да искаш дете, а да не можеш да имаш. При всички случаи е нещо, с което не бих искала да се сблъскам лично.
Познавам различни двойки - някои се разделиха, други си осиновиха дечица... При всички нещата ще случиха след дълъг размисъл, вътрешни терзания и т.н. Съчувствам им искрено, затова не мога да се ангажирам с категорично ДА или НЕ, защото това би означавало автоматично да осъдя тези, които са постъпили по "другия" начин.
Познавам различни двойки - някои се разделиха, други си осиновиха дечица... При всички нещата ще случиха след дълъг размисъл, вътрешни терзания и т.н. Съчувствам им искрено, затова не мога да се ангажирам с категорично ДА или НЕ, защото това би означавало автоматично да осъдя тези, които са постъпили по "другия" начин.
Аз не бих го сменила.Преди да пожелая да имам деца съм пожелала него,нали?Бих живяла без деца.Бихме си осиновили дете,ако сме готови за това.
Така мисля и аз! Говорили сме по въпроса преди официално да станем семейство какво и как бихме направили ако се окаже, че някой от нас има здравословен проблем и не бихме могли да имаме деца. Две мнения по въпроса нямаше - ще си осиновим!
Мисля, че не. Понеже вече имам дете, наистина е по-трудно да отговоря, но мисля, че не бих го сменила заради това. По-скоро бих опитала изкуствено оплождане, но не бих оставила човека когото обичам сам. Неговото желание да има дете и неговата мъка, едва ли ще са по-малки от моята, така че смятам проблема е на двамата. Нали затова са половинките ни в живота - в трудните моменти да не сме сами, да имаме опора, да получаваме обич, сигурност и разбиране.
Ще бъда честна и ще кажа,че обичам партньора си-обичах го не по-малко преди да ни даде две дечица,не го обичам повече,заради това,че го е направил.Не съм искала деца заради това,че ще са от него-просто така стана.Не избирах баща,избирах си мъж.Отговорих ,без грам съмнение,с втората опция.
Аз нямам деца все още, но се надявам това да не е от определящо значение за въпроса. Не бих сменила партньора си в такава ситуация, както се надявам, че и той няма да направи, ако недай Боже проблемът е в мен. Избирам човек, който обичам, с който искам да имам семейство, с който заедно да отгледаме децата си. Ако е писано, това да са инвитро заченати или осиновени деца, пак искам да бъде с него.
Наблюденията ми показват, че много пъти невъзможността да се зачене изостря отношенията между двамата. И малко по-малко любовта си отива. И тогава не е изключено да се потърси нов партньор.
Това е моят отговор.
Аз не мога да отговарям на въпроси с бих, не бих. Истината е, че никой не знае как сам ще мисли и действа в дадена ситуация. Това, че си мислим, че бихме направили нещо си, често се оказва, че в реална ситуация правим друго и се учудваме на самите себе си. От въпроса си, Кас, ще разбереш само кой какво си мисли, че ще направи, но не и кой какво ще направи в действителност. Аз наистина не знам.
Няма да го оставя.
Верно е, че партньорите се изнервят от непрекъснатия неуспех, от ходенето по лекари и пилеенето на луди пари, но не съм съгласна, че любовта си отива. В богатство и в бедност, в радост и в болка, докато смъртта ни раздели, помните ли? Нещастието сплотява партньорите. Ако са достатъчно толерантни един към друг и са сигурни, че са един за друг, ще намерят начин да се справят с положението.
Наблюденията ми показват, че много пъти невъзможността да се зачене изостря отношенията между двамата. И малко по-малко любовта си отива. И тогава не е изключено да се потърси нов партньор.
Смислена е, но някои хора държат да имат биологично свое дете.
Много мъчно ми стана като прочетох някои от отговорите. Не бих оставила любимия си. Както и той мен. И съм сигурна. Аз съм от "дефектните", както някой по-горе ги беше определил. Но сме млади и правим всичко възможно за да имаме детенце. Ако не се получи ще си осиновим, ако се получи пак ще си осиновим. Обичаме се и това е най-важното, не можем един без друг.
Смислена е, но някои хора държат да имат биологично свое дете.
Разбира се, към всички мами и татковци, които опитват в момента - успех! И бъдете благословени!
Аз не бих, поне сега разсъждавам така. Давам си сметка, обаче, че ако съдбата ме постави в такава ситуация, мога да реагирам различно. Задавам си въпроса, колко от връзките са обречени да се разпаднат, заради липсата на потомство, но поради обтягане на отношенията между партньорите. Не мога дори да си представя, колко зле бих се чувствала, ако знам, че не мога да износя. Има възможност да стана непоносима депресарка и за това да ме изоставят.
Изразих ли се като хората?
Изразих ли се като хората?
Мишон, не става въпрос за такъв казус. Лично за мен детето си е дете без значение дали биологично аз съм един от създателите му. Хората, които държат да създадат свое не отхвърлят идеята да отгледат изоставено детенце примерно. Те просто искат на всяка цена да създадат свое. Има такива хора, не ги виня. Право на всеки човек е да избира сам.
Има възможност да стана непоносима депресарка и за това да ме изоставят.
И все пак ако се обичате достатъчно ще останете заедно!
Вярвай ми, на края на третата година безуспешно бебеправене бях станала не депресарка, ами направо маниакално-истерична. Мъжът ми го понесе, изведе ме от дупката и точно тогава забременях.
Italia, не се натъжавай!
Виж на първата страница моя постинг, както и на gerygirl и люта чушка! 
Аз не бих го сменила.Преди да пожелая да имам деца съм пожелала него,нали?Бих живяла без деца.Бихме си осиновили дете,ако сме готови за това.
И аз така смятам. Освен това, харесвам поговорката - Не причинявай на другите това, което не искаш да причинят на теб. Представям си как бих се чувствала да ме отсвирят единствено поради тази причина. Гадничко е.
Ами ако не можеш да имаш деца, примерно, защото едвам си се изкопчил от лапите на рак??? Или на друга страшна болест??? Не всичко в този живот зависи от собственото ти желание.
Апропо, преди 3 години един гинеколог, цитиран много из темите на момичетата от Проблемното, ме докара до състояние на депресия , предшествана от истерия. Тогава не бяхме и официално женени, та си казах"Е сега ме отсвири". Ревах и вих като куче, но мъжът ми застана до мене и каза, че ако след необходимите опити не забременея, ще си вземем дете. Това просто ми свали товар от раменете. Забременях не след месеци, а ВЕДНАГА. Постфактум разбрах, че въпросният доки така процедира и с други жени, за да си ги придърпа към частното центърче. Както и да е, много дълго стана, отговорът ми е НЕ.
els, благодаря ти, че ми отваряш очите за хубавите неща.
Всъщност истината е, че има много хора, които са заедно без истински да се обичат, без да се раздават изцяло. За тях това ще е поводът да се разделят, а причината ще оставят за себе си. Ние бяхме мечтали за много дечица, аз исках поне 3. Когато разбрах, че може и едно да нямаме споделих веднага на любимия. Откровено и през сълзи му казах, че ако ме остави ще успее да сбъдне мечтите си с друга. А той отговори, че мечтите му са свърани само с мен, че живее за мен и че в моменти на слабост съм доста... глупава. Ето за това той е Мъжът!
Сега правим плановете за новия ни дом. В него най-голямата стая е оставена недокосната. Там ще бъде детската. Кога ще бъде пълна не знам. Обаче ще бъде!
Всъщност истината е, че има много хора, които са заедно без истински да се обичат, без да се раздават изцяло. За тях това ще е поводът да се разделят, а причината ще оставят за себе си. Ние бяхме мечтали за много дечица, аз исках поне 3. Когато разбрах, че може и едно да нямаме споделих веднага на любимия. Откровено и през сълзи му казах, че ако ме остави ще успее да сбъдне мечтите си с друга. А той отговори, че мечтите му са свърани само с мен, че живее за мен и че в моменти на слабост съм доста... глупава. Ето за това той е Мъжът!
Сега правим плановете за новия ни дом. В него най-голямата стая е оставена недокосната. Там ще бъде детската. Кога ще бъде пълна не знам. Обаче ще бъде!
els, благодаря ти, че ми отваряш очите за хубавите неща.
Всъщност истината е, че има много хора, които са заедно без истински да се обичат, без да се раздават изцяло. За тях това ще е поводът да се разделят, а причината ще оставят за себе си. Ние бяхме мечтали за много дечица, аз исках поне 3. Когато разбрах, че може и едно да нямаме споделих веднага на любимия. Откровено и през сълзи му казах, че ако ме остави ще успее да сбъдне мечтите си с друга. А той отговори, че мечтите му са свърани само с мен, че живее за мен и че в моменти на слабост съм доста... глупава. Ето за това той е Мъжът!
Сега правим плановете за новия ни дом. В него най-голямата стая е оставена недокосната. Там ще бъде детската. Кога ще бъде пълна не знам. Обаче ще бъде!
Всъщност истината е, че има много хора, които са заедно без истински да се обичат, без да се раздават изцяло. За тях това ще е поводът да се разделят, а причината ще оставят за себе си. Ние бяхме мечтали за много дечица, аз исках поне 3. Когато разбрах, че може и едно да нямаме споделих веднага на любимия. Откровено и през сълзи му казах, че ако ме остави ще успее да сбъдне мечтите си с друга. А той отговори, че мечтите му са свърани само с мен, че живее за мен и че в моменти на слабост съм доста... глупава. Ето за това той е Мъжът!
Сега правим плановете за новия ни дом. В него най-голямата стая е оставена недокосната. Там ще бъде детската. Кога ще бъде пълна не знам. Обаче ще бъде!
Възхищавам ти се за силата
Аз не съм толкова силна, може би затова отговорих с ДА на темата 
Верно е, че партньорите се изнервят от непрекъснатия неуспех, от ходенето по лекари и пилеенето на луди пари, но не съм съгласна, че любовта си отива. В богатство и в бедност, в радост и в болка, докато смъртта ни раздели, помните ли? Нещастието сплотява партньорите. Ако са достатъчно толерантни един към друг и са сигурни, че са един за друг, ще намерят начин да се справят с положението.
Да, помня тези думи. Както и знам колко красиво пожелателни са.
И как, когато нещата тръгнат надолу, са последното за които хората се сещат.
Знаеш ли защо любовта си отива или всъщност не остава? Не зарад наличието или липсата на някакви си думи изречени някога и нейде и защото така се прави по традиция. А защото любовта е деликатна и нежна и също така твърде уязвима. Любовта е като малките деца, защото се нуждае от непрестанна грижа. И не винаги, уви, устоява на жестоките житейски изпитания и не винаги нещастието сплотява хората, които се обичат -така се случва само в приказките.
Може би и зарад това е така ценна, любовта?
Иначе много бих искала да става както пишеш ти, наистина!
Не бих го оставила за нищо на света!
Не може да се наказват хората за неща извън техния контрол.
Освен това има толкова изоставени дечица, за които също някой трябва да се погрижи.
А и не виждам смисъла в това на всяка цена да продължавам рода. Нито съм някакъв нобелов лауреат, нито образец за съвършенство. Аз искам да имам дете, за да дам шанс на някоя малка душичка да бъде щастлива и да живее добре. Дали ще съм я родила аз или не, няма чак такова значение.
От друга страна ще ми бъде крайно неприятно, ако причината е в партньора ми и той започне да изпада в депресии и нервни кризи заради това. Да нямат деца не е най-лошото, което може да се случи на едно младо семейство, това е моето мнение.
Не може да се наказват хората за неща извън техния контрол.
Освен това има толкова изоставени дечица, за които също някой трябва да се погрижи.
А и не виждам смисъла в това на всяка цена да продължавам рода. Нито съм някакъв нобелов лауреат, нито образец за съвършенство. Аз искам да имам дете, за да дам шанс на някоя малка душичка да бъде щастлива и да живее добре. Дали ще съм я родила аз или не, няма чак такова значение.
От друга страна ще ми бъде крайно неприятно, ако причината е в партньора ми и той започне да изпада в депресии и нервни кризи заради това. Да нямат деца не е най-лошото, което може да се случи на едно младо семейство, това е моето мнение.
els, благодаря ти, че ми отваряш очите за хубавите неща.
Всъщност истината е, че има много хора, които са заедно без истински да се обичат, без да се раздават изцяло. За тях това ще е поводът да се разделят, а причината ще оставят за себе си. Ние бяхме мечтали за много дечица, аз исках поне 3. Когато разбрах, че може и едно да нямаме споделих веднага на любимия. Откровено и през сълзи му казах, че ако ме остави ще успее да сбъдне мечтите си с друга. А той отговори, че мечтите му са свърани само с мен, че живее за мен и че в моменти на слабост съм доста... глупава. Ето за това той е Мъжът!
Сега правим плановете за новия ни дом. В него най-голямата стая е оставена недокосната. Там ще бъде детската. Кога ще бъде пълна не знам. Обаче ще бъде!
Всъщност истината е, че има много хора, които са заедно без истински да се обичат, без да се раздават изцяло. За тях това ще е поводът да се разделят, а причината ще оставят за себе си. Ние бяхме мечтали за много дечица, аз исках поне 3. Когато разбрах, че може и едно да нямаме споделих веднага на любимия. Откровено и през сълзи му казах, че ако ме остави ще успее да сбъдне мечтите си с друга. А той отговори, че мечтите му са свърани само с мен, че живее за мен и че в моменти на слабост съм доста... глупава. Ето за това той е Мъжът!
Сега правим плановете за новия ни дом. В него най-голямата стая е оставена недокосната. Там ще бъде детската. Кога ще бъде пълна не знам. Обаче ще бъде!
Italia, страхотна си!
Интересно ми е, никой ли не приема тезата, че е възможно двама души да живеят щастливо и пълноценно, без да имат деца?
Или ако една двойка не материализира връзката си с деца, тя се счита за непълноценна?
Или ако една двойка не материализира връзката си с деца, тя се счита за непълноценна?
Интересно ми е, никой ли не приема тезата, че е възможно двама души да живеят щастливо и пълноценно, без да имат деца?
Или ако една двойка не материализира връзката си с деца, тя се счита за непълноценна?
Или ако една двойка не материализира връзката си с деца, тя се счита за непълноценна?
Абсолютно приемам тезата...
Интересно ми е, никой ли не приема тезата, че е възможно двама души да живеят щастливо и пълноценно, без да имат деца?
Или ако една двойка не материализира връзката си с деца, тя се счита за непълноценна?
Или ако една двойка не материализира връзката си с деца, тя се счита за непълноценна?
Интересно ми е, никой ли не приема тезата, че е възможно двама души да живеят щастливо и пълноценно, без да имат деца?
Да, но в цялата тема само ти си сигурна, мисля.
Останалите задължително намират алтернатива-осиновяване.
Никой /освен теб/ не смята, че би могъл да бъде щастлив с партньора си, просто, защото се обичат и нямат необходимост от материализиране на връзката си, или просто децата са следствие на именно тяхната любов, а не самоцел, без която връзката губи своята същност и се разпада.
Което, от своя страна означава, че не е пълноценна.
Никой, обаче не вижда и този аспект на една връзка, с малки изключения.
Останалите задължително намират алтернатива-осиновяване.
Никой /освен теб/ не смята, че би могъл да бъде щастлив с партньора си, просто, защото се обичат и нямат необходимост от материализиране на връзката си, или просто децата са следствие на именно тяхната любов, а не самоцел, без която връзката губи своята същност и се разпада.
Което, от своя страна означава, че не е пълноценна.
Никой, обаче не вижда и този аспект на една връзка, с малки изключения.
Дренка, аз не съм тълковен речник.
Отговорих по-рано в темата на конкретния въпрос.
Забелязвам, че тенденциозно те затруднявам в изказванията си, но наистина или чети по-внимателно, или не се изказвай неподготвена, или просто ми подминавай постовете.
Нямам предвид физическата невъзможност на една двойка да има дете.
Отговорих по-рано в темата на конкретния въпрос.
Забелязвам, че тенденциозно те затруднявам в изказванията си, но наистина или чети по-внимателно, или не се изказвай неподготвена, или просто ми подминавай постовете.
Нямам предвид физическата невъзможност на една двойка да има дете.
Интересно ми е, никой ли не приема тезата, че е възможно двама души да живеят щастливо и пълноценно, без да имат деца?
Мъжът е неспособен да остави поколение и моли близък приятел да направи детенце на жена му..Двамата са съгласни и го правят .. ...
Не не бих го сменила! Имам си две прекрасни дечица. Момиче на 8 години и момче на 6 навършени месеца. Чудесен човек до себе си.Какво друго да искам? 
Дренка, не зная откъде направи извода, че не съм спокойна.
Освен, че не съм тълковен речник, не съм и учителката по литература, за да ти посочвам граматическите грешки, но молбата ми е да избягваш да ми даваш насоки. Имам висока писмена култура и ако ми трябва съвет за граматика- ще ти го поискам.
В този ред на мисли се пише "наизуст".
Не ми пиши лични съобщения, когато си започнала да съставяш неподходящи изречения по отношение на мен в обща тема. Така ме принуждаваш да ти отговоря, нямам навик да "бягам", когато ме предизвикат.
И в заключение бих искала да продължа разсъжденията си по темата, ако сметнеш, че няма какво повече да си кажем, за мен дори това е много. Казвала съм неведнъж, че нямам нито желание, нито намерение да бъда разбрана от всички и това, смятам, изчерпва въпроса.
Освен, че не съм тълковен речник, не съм и учителката по литература, за да ти посочвам граматическите грешки, но молбата ми е да избягваш да ми даваш насоки. Имам висока писмена култура и ако ми трябва съвет за граматика- ще ти го поискам.
В този ред на мисли се пише "наизуст".
Не ми пиши лични съобщения, когато си започнала да съставяш неподходящи изречения по отношение на мен в обща тема. Така ме принуждаваш да ти отговоря, нямам навик да "бягам", когато ме предизвикат.
И в заключение бих искала да продължа разсъжденията си по темата, ако сметнеш, че няма какво повече да си кажем, за мен дори това е много. Казвала съм неведнъж, че нямам нито желание, нито намерение да бъда разбрана от всички и това, смятам, изчерпва въпроса.
Останалите задължително намират алтернатива-осиновяване.
Никой /освен теб/ не смята, че би могъл да бъде щастлив с партньора си, просто, защото се обичат и нямат необходимост от материализиране на връзката си, или просто децата са следствие на именно тяхната любов, а не самоцел, без която връзката губи своята същност и се разпада.
Никой /освен теб/ не смята, че би могъл да бъде щастлив с партньора си, просто, защото се обичат и нямат необходимост от материализиране на връзката си, или просто децата са следствие на именно тяхната любов, а не самоцел, без която връзката губи своята същност и се разпада.
Не мисля, че си докрай права!
Въпросът беше поставен така - оставате ли с човека, ако не може да ви даде дете? И тук всеки си има някаква истина, в която вярва. Отговорът "да, оставам", мисля, говори красноречиво, че връзката е пълноценна.
Съвсем друг вече е проблемът, че някои от нас, вкл. и аз, доразвихме нещата към осиновяването. Но тук въпросът е не дали можеш да живееш с даден човек без да имате деца, а доколко се примиряваш с факта, че не можеш да имаш деца.
Хм, за мен изобщо не е труден този въпрос - не, не бих го сменила. Винаги съм си мислела, че не е толкова страшно да нямаш свои деца ('винаги' означава още откакто съм дорасла да разсъждавам на такива теми), което ми убеждение се дължи на хилядите нещастни, изоставени в домове дечица, които чакат някой да ги осинови. Няма нищо срамно и лошо в това да отгледаш чуждо дете сякаш е твоя плът и кръв, важното е да го обичаш.
От друга страна, всички знаем колко е трудно да намериш човека, на когото да кажеш 'Искам да остарея с теб'...
От друга страна, всички знаем колко е трудно да намериш човека, на когото да кажеш 'Искам да остарея с теб'...
Ето, ти не си разбрала въпроса.
els, аз се питам дали фактът, че нямаш деца е въпрос на примирение.
Касиди, аз отговорих.
Но темата е много широка и изобщо не е еднозначна, независимо, че въпросът беше наистина еднозначен.
Повдига някои аспекти, които аз, самата съм си наблюдавала чисто житейски, а както писах и по-рано имам повод да поразсъждавам.
Касиди, аз отговорих.
Но темата е много широка и изобщо не е еднозначна, независимо, че въпросът беше наистина еднозначен.
Повдига някои аспекти, които аз, самата съм си наблюдавала чисто житейски, а както писах и по-рано имам повод да поразсъждавам.
Темата ми е наистина важна за мен самата и не ми се влиза в излишни спорове. Питах : Ако партньорът ви няма физиологична възможност да ви дари с дете, бихте ли останали въпреки това с него или ще търсите друг партньор, с когото ще имате възможност да създадете общо дете.
Като чета, отговорила си в първата част на поста си
Като чета, отговорила си в първата част на поста си
Темата ми е наистина важна за мен самата
Ако партньорът ви няма физиологична възможност да ви дари с дете, бихте ли останали въпреки това с него или ще търсите друг партньор, с когото ще имате възможност да създадете общо дете.
Ако партньорът ви няма физиологична възможност да ви дари с дете, бихте ли останали въпреки това с него или ще търсите друг партньор, с когото ще имате възможност да създадете общо дете.
за самата теб. От друга обаче питаш
нас как бихме постъпили. Кое ти е по-
важно в случая? Темата? Тоест, какво
да направиш, като си в тази ситуация,
или дали ще те поощрим в избора ти?
Каквото и да решиш, съветвам те да
не се влияеш от форумското мнение.
Изборът си е само твой.
Никога не бих го заменила. Сега ще обясна защо. Три седмици след сватбата направих спонтанен аборт. Взеха плода да го изследват, защото съм с 2 сърдечни операции и лекарите смятаха, че това е причина за аборта. Веднага след аборта и преди да направят изследванията ми казаха, че вероятността сърдечните ми проблеми да са причина за случката е 99% и може да се окаже, че не трябва да забременявам защото това щяло да застраши живота ми. Представете си как се почувствах в този момент. Последните 7 години от живота ми се сринаха из основи. Чувствах се все едно умирам Трябваше да го съобщя на съпруга ми, който е луд на тема деца и то 3 седмици след като сме се оженили. Казах му го.След това му казах, че ако поиска развод ще му го дам веднага щом не мога да го даря с дете. Той ме погледна странно и ми каза:"Виж сега какво аз те обичам от както те познавам и никога не бих те оставил заради такова нещо. Щом не трябва - добре. Ще си осиновиме дете. Но аз искам да си остана женен за теб разбра ли ме?".
След тази случка, ако беше станало така, че и той не може да има деца никога не бих го оставила.
А и дори причината да е само в него пак не бих го оставила. Съпруга ми е най-прекрасния човек на света и аз съм безкрайно щастлива с него
След тази случка, ако беше станало така, че и той не може да има деца никога не бих го оставила.
А и дори причината да е само в него пак не бих го оставила. Съпруга ми е най-прекрасния човек на света и аз съм безкрайно щастлива с него
Важно ми е мнението на странични хора по темата. Подобна ситуация не стои пред мен Liso и дори да стоеше не бих се влияла от тукашните постинги.
Между другото Liso, много тактично от твоя страна. Допълних се по-късно, но просто не успях да го премълча.
Между другото Liso, много тактично от твоя страна. Допълних се по-късно, но просто не успях да го премълча.
Съвсем не е противоестествено.Напротив,прекалено естествено е.Толкова естествено,че чак елементарно.Явно наистина не сме мръднали и на крачка от животните...Все си мислех,че хората,които се събират да живеят заедно са нещо повече от крава за разплод и разгонено биче...Грешката е моя.
Имах приятели,при които се получи така...Мисля,че мъжът вече се убеди,че една жена,която те дарява с дете от твоята кръв,не може да те направи щастлив само и единствено заради това...Но поне се убеди сам.Сега вини само себе си...
Имах приятели,при които се получи така...Мисля,че мъжът вече се убеди,че една жена,която те дарява с дете от твоята кръв,не може да те направи щастлив само и единствено заради това...Но поне се убеди сам.Сега вини само себе си...
Не мога да отговоря на този въпрос,човек е странно животно.Би ме заболяло страшно много,не, целият ми свят щеше да се срине,ако моя съпруг ме остави,защото не мога да имам деца,но,не знам,как щях да постъпя самата аз,тази аз,която копнееше за моето дете,дете,което ще расте в корема ми,и ако партнерът ми не съгласен на ин витро с донорска сперма,например,може би щях да го оставя,не знам.И мисля,че всеки човек има право на избор.
Интересно е да се погледне и от другия ъгъл, как бихте се чувствали ако в един момент поради някаква причина се окаже, че не е възможно да забременеете и това е причината партньора ви да прекрати връзката.
п.п. не съм чела темата отговарям на първия пост, извинявам се ако въпросът ми е бил вече зададен.
п.п. не съм чела темата отговарям на първия пост, извинявам се ако въпросът ми е бил вече зададен.
И аз като Вергилия ще очаквам да бъда заменена. Криво или не, всеки човек има право на избор.
И аз като Вергилия ще очаквам да бъда заменена. Криво или не, всеки човек има право на избор.
Ами тогава за вас този въпрос не е труден, това е вашето разбиране на нещата.
За мен лично този въпрос е прекалено хипотетичен, не само защото не съм изправено пред такъв избор, а и защото плоскостта, на която възприемам отношенията в една връзка не се ограничават само до буквалното възпроизводство.
а и защото плоскостта, на която възприемам отношенията в една връзка не се ограничават само до буквалното възпроизводство.
Искам да имам до себе си преди всичко човек, на който мога да разчитам.
Децата са следствие, а не причина в една връзка, според мен.
Децата са следствие, а не причина в една връзка, според мен.
Да, помня тези думи. Както и знам колко красиво пожелателни са.
И как, когато нещата тръгнат надолу, са последното за които хората се сещат.
Знаеш ли защо любовта си отива или всъщност не остава? Не зарад наличието или липсата на някакви си думи изречени някога и нейде и защото така се прави по традиция. А защото любовта е деликатна и нежна и също така твърде уязвима. Любовта е като малките деца, защото се нуждае от непрестанна грижа. И не винаги, уви, устоява на жестоките житейски изпитания и не винаги нещастието сплотява хората, които се обичат -така се случва само в приказките.
Може би и зарад това е така ценна, любовта?
Иначе много бих искала да става както пишеш ти, наистина!
И как, когато нещата тръгнат надолу, са последното за които хората се сещат.
Знаеш ли защо любовта си отива или всъщност не остава? Не зарад наличието или липсата на някакви си думи изречени някога и нейде и защото така се прави по традиция. А защото любовта е деликатна и нежна и също така твърде уязвима. Любовта е като малките деца, защото се нуждае от непрестанна грижа. И не винаги, уви, устоява на жестоките житейски изпитания и не винаги нещастието сплотява хората, които се обичат -така се случва само в приказките.
Може би и зарад това е така ценна, любовта?
Иначе много бих искала да става както пишеш ти, наистина!
Употребих думите, които се казват по традиция, защото, щом двама са решили да са заедно, те са се врекли един на друг. Нищо и никакви думи на света не биха ме накарали да обичам някой цял живот, ако не той е Човекът. Ти сама го каза, любовта има нужда от постоянна грижа, но това не става само, когато всичко ни е наред. Когато къщата ни е пълна с деца, хладилникът също, портфейлите също. Ето затова употребих този израз. Защото, когато сме се избирали, сме се врекли да устояваме на трудностите в живота заедно, на всяка цена. Лесно е да се обичаме, когато имаме всичко... 
Аз не бих го сменила.Преди да пожелая да имам деца съм пожелала него,нали?Бих живяла без деца.Бихме си осиновили дете,ако сме готови за това.
Kasidy, хубаво е да почетеш и в Проблемно... темите за мъжкия стерилитет. Там можеш да придобиеш представа какви са реакциите на повечето момичета, когато разберат новината. Тук всяка ССФ ще отговори с "Не!" 
.
.Подкрепям това. Тук можем да си говорим до безкрай какво бихме и какво не бихме направили
Kasidy, хубаво е да почетеш и в Проблемно... темите за мъжкия стерилитет. Там можеш да придобиеш представа какви са реакциите на повечето момичета, когато разберат новината. Тук всяка ССФ ще отговори с "Не!" .
.Подкрепям това. Тук можем да си говорим до безкрай какво бихме и какво не бихме направили
За разлика от при животните, възпроизвеждането при хората не самоцел и основна функция. Т.е. да имам дете не е въпрос на всяка цена и от когото и да е - само и само, за да го има. Ако с един човек ме свързват дълбоки чувства, как бих го заменила защото е....дефектен в дадено отношение? Та то е същото и ако му стърчат ушите или пък са му криви краката/ грубо сравнение разбира се/, но го обичам. Та кой е идеален? - едва ли има такъв, но това не ни пречи да обичаме и да бъдем обичани.
Това е като отговор еднопосочен на така зададеният въпрос.
Но в живота нещата никога не са чисто черни или бели. Наблюденията ми показват, че много пъти невъзможността да се зачене изостря отношенията между двамата. И малко по-малко любовта си отива. И тогава не е изключено да се потърси нов партньор. Но причината няма да бъде в невъзможността за възпроизводство, а само повода за последващите отношения и събития.
Това е като отговор еднопосочен на така зададеният въпрос.
Но в живота нещата никога не са чисто черни или бели. Наблюденията ми показват, че много пъти невъзможността да се зачене изостря отношенията между двамата. И малко по-малко любовта си отива. И тогава не е изключено да се потърси нов партньор. Но причината няма да бъде в невъзможността за възпроизводство, а само повода за последващите отношения и събития.
За да не се повтарям, използвам мнението на dodo, което съвпада с моето на 100%.
Додо, мисля, че прекалено буквално си приела изказването ми.
Употребих думите, които се казват по традиция, защото, щом двама са решили да са заедно, те са се врекли един на друг. Нищо и никакви думи на света не биха ме накарали да обичам някой цял живот, ако не той е Човекът. Ти сама го каза, любовта има нужда от постоянна грижа, но това не става само, когато всичко ни е наред. Когато къщата ни е пълна с деца, хладилникът също, портфейлите също. Ето затова употребих този израз. Защото, когато сме се избирали, сме се врекли да устояваме на трудностите в живота заедно, на всяка цена. Лесно е да се обичаме, когато имаме всичко...Е, и тогава не е задължително да е лесно....
Разбрах идеята ти и какво имаш предвид. Да, логично е така да бъде и и било чудесно - ако е. За жалост житейските трудностите често пъти поставят на изпитание любовта и тя наиситна трябва да бъде изключително силна, за да оцелее. Това имах предвид аз.
Липсата на деца, когато те са особено силно желани е тежко изпитание и за двамата, защото е свързана със загуба на мечти, несбъднати очаквания, разход на средства, а често пъти те липсват, несигурни надежди, несбъднати обещания, умора, раздразнение, отчаяние...., което е пагубно защото влече със себе си самосъжаление и често пъти взаимни уреци. И когато това продължава с години, твърде вероятно е любовта да си отиде и двойката да се раздели.
Което всъщност е много много тъжно.
Отговорих с ' Не, не бих". Не поставям майчинството на върха на целите в живота ми. И както не споделям идеята да съм 2-3 години в майчинство, така не споделям и идеята, че жената може да е щастлива, само, когато е майка.
Създаването на дете го разбирам не като отговор на някакъв мой животински инстинкт, а като човешко желание ние двамата (а не аз й който и да е) да имаме дете.
С две думи, не си мечтая да имам дете, мечтая си ние да имаме дете.
Същото важи и за съпруга ми.
Създаването на дете го разбирам не като отговор на някакъв мой животински инстинкт, а като човешко желание ние двамата (а не аз й който и да е) да имаме дете.
С две думи, не си мечтая да имам дете, мечтая си ние да имаме дете.
Същото важи и за съпруга ми.
Отговорих с ' Не, не бих". Не поставям майчинството на върха на целите в живота ми. Не споделям и идеята, че жената може да е щастлива, само, когато е майка.
Това е моето мнение.
Много ми е трудно да дам категоричен отговор за това какво бих, или какво не бих направила в дадена ситуация.
Но познавам две семейства, които, въпреки че са бездетни, не се разбиха /и при двете семейства причината е в мъжа/.
Едните си осиновиха детенце, а другите - не /просто мъжът не може да приеме нито осиновяване, нито оплождане чрез донорска сперма, а жена му не протестира/.
Всъщност, сега като се замисля, ми хрумва, че тъй като съм много емоционален човек, по-вероятно е постепенно да разлюбя мъжа си, без да си давам сметка, че реалната причина е невъзможността му да ми направи дете, и да потърся нова връзка. Мдам, сложно нещо е любовта...
Но познавам две семейства, които, въпреки че са бездетни, не се разбиха /и при двете семейства причината е в мъжа/.
Едните си осиновиха детенце, а другите - не /просто мъжът не може да приеме нито осиновяване, нито оплождане чрез донорска сперма, а жена му не протестира/.
Всъщност, сега като се замисля, ми хрумва, че тъй като съм много емоционален човек, по-вероятно е постепенно да разлюбя мъжа си, без да си давам сметка, че реалната причина е невъзможността му да ми направи дете, и да потърся нова връзка. Мдам, сложно нещо е любовта...