През ЮНИ слънцето ще грее, а на нас красиво бебче ще се смее!

princess85 мн хубава новина!честито!аз искам да кажа 4е също се чувствам мн страанно
.и на мен ми е втора бременност и ми е мн странно.съвсем разли4но от първата.не 4е не се радвеам.и мен ме спохождат разни лоши мисли ,но се надявам това да отшуми.малко се успокоих за сърцебиенето.щом казвате 4е е нормалноо лека ве4ер на вси4киии

Тъй, като ми писна да се оплаквам и вече втора седмица доктора ми ме държи под домашен арест, мисля, че трябва да споделя начина, по който можем да спечелим пътуване до Китай 

Внимателно разгледайте снимката и отговорете на въпросите 
http://p-inx.com/win/


П.С. Надявам се, няма да ме сметнете за расистка 


Само усмивки и положителни емоции!

In4oka, доста се посмях на снимката. И въпреки че не разбирам много добре английски, въпросите ги разбрах... Не отговорих на нито един от тях /а не съм расистка уж!/

Здравейте , аз също ще ставам МАМА п/з юни, за което много се радвам 
Термина ми е за 06.06.2008 

Ева, добре дошла. И моят термин е на 06.06.2008 
MiRa_55, честно казано и аз понякога изпадам в състояние като твоето. Незнам дали е точно срам или страх, но някак си избягвам да говоря за бременността си. Определено не е като първия път. Макар че този път за разлика от миналия, бебчо е планиран. И все пак на моменти изпадам в странни емоционални състояния - даже и на рев ме избива.
Иначе не остана човек край нас на който да не сме казали, по- скоро таткото се хвали. Аз казах на работа почти веднага след като видях двете чертички. Не за да се хваля, а да ги подготвя. Пък и да не се чудят защо понякога изглеждам като цапната с парцал 
princess85, честито. С един куршум - два зайчета И аз малко брах страх да не ми кажат,че са две ( не за друго, ама никога не съм си представяла да имам 3 деца), защото в моя род е пълно с близнаци. Ама за сега само едно се вижда. И тъй като сме категорични в желанието си да имаме момиче - май ще трябва да ходя на фризьор... да клъцнем пишката 

MeryLu, и аз съм се запътила към фризьорския - как ме подсети само, да кръцнем пишките, пък дано вторите са девойки...
Ох, донякъде се радвам, че не съм сама в тези си емоционални състояния. Мислех, че съм изперкала. Нямам около мен приятелки с по две деца, за да ги питам дали и при тях е имало такива състояния...

 Здравейте от мен. Най-сетне и аз да се похваля, днес бях на преглед за първи път. Видя се бебчето, живичко е и е на съответната възраст. Много съм щастлива, тази вечер казах на майка ми и на двете ми племенници, които живеят при нас. Настана голяма изненада и радост.
 Отидох с голямо притеснение защото през последните няколко дни имам някакво зацапване, което се увеличаваше, но докторката каза, да пия но-шпа и всичко ще е наред. Ще ходя пак на 19, когато ще ми правят изследвания и картон.
 За чувствата сте писали, аз съм в голямо объркване. Много се радвам за бебето, но на моменти ме хваща някаква паника, че няма да се справя, че съм твърде уморена и като се сетя за първото раждане тръпки ме побиват. Чувствам се погрозняла и тромава, а днес докторката не можа да повярва, че имам син на 10 години, значи не изглеждам толкова зле. Сигурно е от хормоните и ще мине.

Здравейте момичета 
Чета тук и ви се радвам  Честито на чулите сърчицето 
princess85 страхотна новина  , но май ще ти трябва време са свикнеш с мисълта за две бебета  . До онзи ден мъжа ми се надяваше и нашите да са две  , за да не съм го заврънкала след някоя година за трето  , голям майтап, а аз не си и бях помислила.
Мацки, давайте смело на фризьор, когато бях бременна с дъщеря ми почти всеки месец ходех  , не че сега като искам момченце няма да отида и въобще не мога да си представя да се запусна 9 месеца, да не се постригвам и да не се боядисвам, все пак сме бременни, а не болни 
За самочувствието какво да ви кажа, чувствам се напълняла и подута, панталоните ми са се опънали  , ужас, май ще трябва да ги сменям. Спи ми се, нямам енегрия и желание почти за нищо 
Да ви питам - секс правите ли? Аз да си кажа, че не ми се прави особено 

Здравейте,
от доста време само чета, но днес ме провокирахте и да попиша. С термин за 23.06 съм. Втора бременност - имам дъщеря, която този месец /живот и здраве/ ще стане на 3 години. На 31 години родих дъщеря си, на 35 надявам се ще родя и второто си дете.
Та ме провокираха Mira_55 i MeryLu с размислите си за психическото си състояние.
Може и да не съм права и знам, че много майки ще са на обратното мнение, но аз в самата бременност като физическо състояние не виждам нищо очарователно и запленяващо. Това съответно действа и на психиката. Имах чудесна първа бременност. Без никакви физически проблеми. Само дето не родих на работното си място. Но психичеки никак не ми понесе. Въпреки двойните размери се чуствах се непълноценна. Не обичах да говоря за състоянието си, да коментирам как се чуствам, какво ще е бебето, кога ще се роди. Нито в къщи нито навън. Мислех си, че с втората бременност ще съм ги надживяла и надрастнала тея неща, но не. Усещам се вече как ставам заядлива и не искам никой да ми говори по темата. И аз като Mira_55 се чудя това от срам ли е.
В неделя прокървих. Ходих на спешен кабинет. Мъжа ми откачи от притеснение. Срам не страм - аз твърде не се разстроих. Може би защото знам че е нормално. Но тва май не е адекватна реакция.
Ако имаше едно лесно да носим като котките по 2 месеца .... Ама не.

Резултата обаче от цялата тая работа си струва на 1000%. Не ме разбирайте грешно - мразя само състоянието "БРЕМЕННА".

Това от мен по повод размисли и старсти на втори път бременните.

Поздрави на всички  

Добро утро мами,
хайде да си направим по едно чайче, топло мляко и кафе и започнем деня с усмивка!
Пожелявам ден без гадене и повръщане на всички!
много усмивки в този мрачен ден

orhid, успокои ме, че не съм единствената , която ще е мама на деца с голяма възрастова разлика.Твоят син как приема новината? Моят е не е въодушевен, от сега прави пазарлъци, че бебето няма да му пипа нещата

Veniti, до миналата седмица не давах на мъжа ми да ме пипне. То като нямаш сили да се вдигнеш от леглото хич не ти е до секс. Обаче откакто се чувствам по-добре ми е хубаво да се гушкаме и....тъй де, иска ми се  Ама сме по-внимателни, което пък кара мъжа ми да е по-нежен.

Здравейте, момичета!

Вчера беше един прекрасен ден за мен. След 6 дневно кървене и зацапване (1 ден кървене, и 5 дни зацапване), вчера цял ден нямах никакви странни петна. Но това до преди малко - отидох до тоалетната и видях, че съм се сдобила с  голямо петно с цвят на капучино. Вече нищо не мога да си обясня - ако е от Утрогестана, който си слагам по 3 пъти на ден, защо вчера или преди седмица нямах цветно зацапване (просто вече не знам цветът на този Утрогестан след разтваряне какъв е). Много ми е тъжно. До вчера си казвах - ето преборих се, въпреки че не ме взеха в болница, с бавно ходене, никакво напрягане, лежане само вкъщи естествено, пиене на лекарствата и особено на но шпа, всичко се оправи. Дори като се прибрах вкъщи, въпреки че ми се гадеше до полуда, взех че наготвих едни спагети, които после лакомо изядохме, дори вечерялите ми детенце и съпруг, ометоха по 2 чинии.

Гади ми се от няколко дни, май почти през целия ден, спи ми се през целия ден, гладна съм през цялото време, но съм толкова щастлива от това, че изпитвам симптомите на бременността, която толкова чаках! С първата ми бременност не съм имала никакви притеснения относно състоянието си - въпреки, че въобще не изглеждах както преди, както се и предполага, бях подпухнала в лицето, отекла в краката, бях много щастлива и обожавах да говоря за бъдещото си бебе. Нямах никакви задръжки, никакви суеверни наченки, казахме на всички още като ни потвърдиха официално от лекарския кабинет, а някои колежки знаеха от 1вия ми ден на закъснението.

Сега нещата са много различни - първо смятах да кажа след като отида за първи път на лекар, но точно предишния ден получих първото розово петънце и разбрах, че нещата не са както преди. След като и миналата седмица нещата се влошиха, не смея да си помисля да кажа на някой. За сега знаят нашите и 1 приятелка. В никакъв случай не бих се срамувала, нито притеснявала отново да говоря за бременността си, само да ми остане и да имам здраво бебе когато му дойде времето! 

Валентина, доколкото си спомням Утрогестана е с леко жълтеникав цвят. Ако зацапването е кафяво, едва ли е от него. От друга страна пък това, че петното е голямо е много вероятно да е от лекарството, ако в момента се е изчиствало.

Тук защо пак се прокрадват лоши настроения?

За всички, които са в депресия - купете си някоя нова дрешка /с перспектива/, правете гимнастика, отдайте се на някое приятно хоби.

Ами ако се смята за добро настроение, например аз ще се въздържам от притеснения, доколкото мога и дори няма да отида на лекар, ако нещо не се промени към по-лошо.

Някой знае ли, понеже аз все съм като празна кофа като отида при лекарката си, кое зацапване е опасно - предполагам, с червен или розов цвят, говори за нещо прясно, докато кафеникавото, като при край на менструацията, по-скоро може да е нещо, което е по-старо и просто се отича с наличното течение...

Обнадеждява ме orhid, която също има зацапване, което лекарката й смята, че не е опасно. четох из форума бая, има мами дето са имали зацапване до края на 3ти месец, има и някои с кървене до 9ти  , пък и лекарката ми все ме пита - как са гърдите, има ли гадене. Е, вече съм доволна, гадене имам! готова съм да го понасям в тази му степен още 8 месеца, стига всичко да е наред... 

Валентина, дано да съм ти полезна с тази инфо. Не знам на какво количество кръв се казва прокървяване. При мен започна с лек кафеникав теч в неделя вечерта, който за 15 мин се трансформира в обилен теч като при идване на цикъл. Веднага отидох до спешен кабинет в АГ. Там ме гледаха с вагинален ехограф. Видя се бебето с пулса и казаха че е ОК. Казаха да пия по 3 дуфастона и 3 но-шпа на ден. След като се прибрах, предполагам че от бъркането, теча се усили и на превръзката видях /извинявам се на по-чувствителните/ някакви бели парченца. Но почти всичко приключи с тази вечер. Лек теч се появи в понеделник след обяд. Утре мисля да отида пак да видя всичко наред ли е, въпреки, че не знам дали е добре толкова често бъркане. Даже мисля да съм на работа и да си взема детето, което е при майка ми през това време.