От мислене на дон Волф вместо гънки на мозъка се появиха бръчки на челото. Споко, доня Василиндо, ше съ управим.
- Публикувана: 3 ноем. 2007, 12:26 ч.
- Последно мнение: 2 ян. 2008, 14:00 ч.
Бабиейросите постят с ром!
Джедей Кокоче бе съдържател на хотел, преди години в Лисбоа. Реши да стори същото и тук. Разтърси се из околията и намери стара хасиенда, с чудесен вътрешен двор, където можеха да идват доните, на по мохито, приказка и тези три неща. Тъй като повечето недовиждаха, реши да я боядиса в ярки цветове, та да не попадат в лапите на друг. Кой знае, с накоя от тях, може би, щяха да направят семейство за чудо и приказ.
- Слободен съм, - изпъшка Джонидепио. - Ама дай нещо за освежаване. Отварата ви не струва - я глей на к'во замязах.
Доня Анхелина се събуди, но не разбра от какво. Дали от собственото си хъркане или от протяжния крясък на благородната доня Дона? Вече нямаше значение. Усети се учудващо лека, каквато не е била от 120 години насам, а главата й не тежеше, очите й виждаха всичко в най-ярки краски, а ушите - те още кънтяха.
"Фабулата е на ниво еликсир за подмладяване" - прошепна един от вътрешните й гласове.
- Фабулата е на ниво еликсир за подмладяване - повтори доня Анхелина и още повече се зарадва, защото от устата й излезе ясна и звънка реч, а не обичайното фъфлене и грухтене. Освен това буквите "с" и "з" излизаха мелодично, не като преди "ш" и "ш".
Причината? Тепърва й предстоеше да разбере защо.
"Фабулата е на ниво еликсир за подмладяване" - прошепна един от вътрешните й гласове.
- Фабулата е на ниво еликсир за подмладяване - повтори доня Анхелина и още повече се зарадва, защото от устата й излезе ясна и звънка реч, а не обичайното фъфлене и грухтене. Освен това буквите "с" и "з" излизаха мелодично, не като преди "ш" и "ш".
Причината? Тепърва й предстоеше да разбере защо.
- Ох, сестро-о-о-о, сестро! - зарева Василинда все така с прекрасен, басов глас. - На какво си замязала, Анхелиноу!
Анхелина изгрухтя тъжно след отдалечаващия се Джонидепио.
- Остави го, Анхелино - изсумтя Василинда и хвърли един къч - той не ни заслужава. Аз викам да станем едни Бременски музиканти и да тръгнем по света!
Анхелина искаше да каже, че миналата година вече бяха бременни музиканти и вече не ще да бременей, но само изквича.
- Боже, боже, колко мъка има по този свят, боже! - каза Джонидепио и хукна да бяга, преди да са го погнали бабиерите.
Анхелина изгрухтя тъжно след отдалечаващия се Джонидепио.
- Остави го, Анхелино - изсумтя Василинда и хвърли един къч - той не ни заслужава. Аз викам да станем едни Бременски музиканти и да тръгнем по света!
Анхелина искаше да каже, че миналата година вече бяха бременни музиканти и вече не ще да бременей, но само изквича.
- Боже, боже, колко мъка има по този свят, боже! - каза Джонидепио и хукна да бяга, преди да са го погнали бабиерите.
"Пияяяяян съм аз от мойте младини
жени и вино, вино и женииииииииииииии........"
Сеньора Хапка беше в пълен амок. Без ром, без пури, само с едни слаби Карилия лайт, тя отдавна вече беше загубила представа за пространство и време и само магарешките уши на Василинда и мощната гръд на Ламелинда й служеха като ориентир къде се намира, с кого и за какъв дявол. В главата й беше акава каша, все едно е била отвара от индиански гъби. Или е яла гъби с ориз. Тя не помнеше. И какъв е тоя Джонидепио!
жени и вино, вино и женииииииииииииии........"
Сеньора Хапка беше в пълен амок. Без ром, без пури, само с едни слаби Карилия лайт, тя отдавна вече беше загубила представа за пространство и време и само магарешките уши на Василинда и мощната гръд на Ламелинда й служеха като ориентир къде се намира, с кого и за какъв дявол. В главата й беше акава каша, все едно е била отвара от индиански гъби. Или е яла гъби с ориз. Тя не помнеше. И какъв е тоя Джонидепио!