Още един от абсурдите в нашата държава!Геноцид срещу бременна!

Глупости.Работодателя очаква от теб да работиш.А не да липсваш първо 9 месеца, защото и е лошо на някоя, а после и 3 години майчинство.Сметни сумарно колко става.И като си представиш, че жената е нямала и грам трудов стаж при този работодател, че се е и оплаквала от вида работа-за какво говорим въобще?

Мисля, че независимо от нормативната уредба, има и нещо такова като КОРЕКТНОСТ. Естествено, че работодателят трябва да знае за планирана или реална бременност. Все пак става въпрос за дългосрочно отсъствие, а не за 1-2 седмици. Работодателят трябва да намери заместник, въпросният заместник да бъде въведен в работата, за да е сигурно, че отсъствието на титуляра няма да се отрази на работния процес. Също така ако работодателят иска да инвестира в обучение и квалификация на служителя си, защо да го прави, ако в следващата минимум една година въпросният служител няма да е на разположение за да приложи наученото в действие?

И въобще като се ругаят работодателите съм доста скептична - не плащал осигуровки, не пускал договори... Ами вие като започвахте работа не ги ли проучихте тези неща? Прави ми впечатление, че много хора започват работа просто колкото да се каже, че са започнали - не проучват фирмата, не настояват за договор, не си проверяват осигуровките... Ами докато има незаинтересовани, ще има и възползващи се от ситуацията.
Докато има работници, които започват без договор, съгласяват се да ги осигуряват на минимална работни заплата, не четат какво подписват и т.н. - така ще е. Малко повече култура в тези взаимоотношения няма да навреди на никого.

...и тогава вече такива теми съм убедена, че няма да има, както и воплите-ама не ме искат на работа, защото съм с дете.Има и нещо друго-вика му се конкуренция.Като не умее някой да си заслужи мястото в колектива му намират заместник.Няма как да вършиш невероятна работа на работодателя и той да си позволи да се лиши от теб.

С второто си дете работих една седмица преди да родя. Изписаха ме на 4 ден, на 6 мъжа ми ме закара за два часа до работата, на следващия пак... Не е в това въпроса - как да си прекарваме бременността на работното място и какви са взаимните очаквания на работодатели и работещи. Има Кодекс на труда, има Кодекс за социалното осигуряване - моля прочетете правата и задълженията на двете страни.
В конкретния случай работодателя се държи неправомерно - няма право да откаже да приеме болничния. 75 дни след прекратяване на трудов договор се ползва право няа болнични и това право изобщо не зависи от работдателя и неговите морални принципи.
Към авторката - обърни се към Инспекцията по труда, а преди това - към адвокат.

Ако бях разчитала на коректност и семейно планиране,все още нямаше да имам деца. Страната ни е в преход и криза от 1989г насам и не всеки може да избира измежду престижни фирми и професии.

Ама да ходиш сега и да обикаляш по заводи и цехове с идеята-бе вие ме назначете, пък аз и без това няма да идвам, болнични ще излезна-ама там нали, осигуровчици ако може през това време на минимална, че да взимам нещо...санелааа, санела, ми то и аз не съм директор, не съм била и няма да бъда. Сега вече има избор, не е като да няма, преди 10-ина години по-нямаше, сега 80% е в твои ръце, останалото е късмет.

След като не е прекратил договора ти на деня , в който изтича ,а са минали 5 дни договора ти по КТ е вече постоянен и прекратяването му става по друг начин.Работодателя ти е длъжен да ти внася болничните в НОИ.Много от тях обаче не го правят и ние се договорихме аз да му давам тези 8 лв и стотинки осигуровки /говоря за вече течащи болнични след раждане/ и въпреки това плащанита закъсняват . В този случай държавата се е подсигурила да изплаща обезщетения на майките САМО ако работодателя е внесъл персоналния регистър и да си платил осигуровки без тази информация не изплащат нищо.Аз лично принудих работодателя  да ми даде пълномощно и сама нося болничните в НОИ,декларациите и всичко необходимо.Вече мислят,че съм служител във фирмата  и даже не ми искат пълномощното.Включваш ли колко пъти съм ходила за да ме познават и то в София.Сега ще ми трябва ново пълномощно за януари за да пусна документите за гледане на дете до 2 г.Така,че си търси правата и не се отказвай.Вземи адвокат ако трябва и не се оправяш сама.

И 80% от фирмите осигуряват на минимална, айде да не цитирам имена,че не знам дали е редно.

Искам да се обърна лично към Пенелопа - извинявай,но не съм забелязала да си моя сянка,за да преценяваш живота ми.Или по-точно, дали се преструвам,че ми е лошо,мамя работодателя си или не съм била добър работник?Но изглежда на някои хора трябва да разкажеш цялата си автобиография,за да разбрат за какво става въпрос.
Съвсем не съм била лош работник,даже малко преди това бях говорила с шефа си,за да си изясня бъдещето си в тази фирма(а стоях там,защото имаше възможности за разтеж и ако не друго,поне придобивах ценен опит,който би ме направила по-конкурентноспособна в бъдеще)и той ми каза,че от нова година ще получа повишение на заплатата и мога да участвам в разпределението на бонуси и поощрения.А само седмица след това променя намеренията си.Значи причината да реши,че съм неблагонадежна и незаслужаваща да й се продължи договора, е бремеността.
Единствената информация,която имам на какъв договор съм щяла да бъда,ми я даде колежката - офис-мениджър,която ми направи интервюто за работа,а именно - първите месеци на 3-месечен или 6-месечен временен договор,а след това постоянен.Такъв не съм виждала до момента.Дори съм нямала представа,че изтича на 12.10.07 и той е имал право да ме освободи по всяко време до пет дни от изтичането на договора.А този пети ден се пада първия на болничния ми.Дори и това научих впоследствие.Обаче такъв договор не фигурира в НОИ,а осигуровки са ми плащани.Как става това - не знам?
А да си търсиш правата ли?Да претендираш за договор - най-вероятно ще те обяват за прекалено нахална или нещо от този род и ще си потърсят друг работник.Ако работодателят сам не си знае задълженията и не ги прилага - работникът не може да го накара да го направи.Резултатът е безкрайно търсене на работа докато не извадиш късмет да попаднеш на КОРЕКТЕН работодател.За което наистина става въпрос.
И последно - не сте ли чувала Пенелопа,или просто нямате представа какво значи здравословна бременност(сигурно смятате,че и пушенето по време на бременност е нормално),че на бременната и трябва най-вече СПОКОЙСТВИЕ.Не знам дали ако го нямам, детето ми ще е нервак,но със сигурност липсата му вреди,след като гинеколкогът ми казва,че е едно от условията за здрава бременност.И след като почти си мислих,че съм в групата на проблемно забременяващите,наличието на бременност е най-хубавото събитие в живота ми и няма да позволя на никой да го помрачи.
В момента си търся работа чрез бюрото по труда - помолила съм да информират бъдещите ми работодатели за състоянието ми,за да не се окаже пак,че съм "метнала" някой.Ще Ви информирам, при това положение,кога ще си намеря работа.Междудругото,за да не ме обвините пак,че търся лесни пари - нямам право на обезщетение за безработица.

Билка, никой не те напада, май хормоните са ти малко в повече, та реагираш така пресилено. Споко, всички сме минали през този период 

Пак повтарям - човек ТРЯБВА да е информиран за правата си, да ги отстоява и да се бори, когато са нарушени по какъвто и да е начин. Но трябва и да е коректен с отсрещната страна. И когато не е бил достатъчно напорист и заинтересован, да не търси вината у другите.
Апропо, знам какво е ЗДРАВОСЛОВНА бременност. Това е преди всичко позитивната настройка на майката към света. Можеш само в къщи да си седиш, да си почиваш и да се разхождаш по цял ден, и да си много по-обременен от някой, който работи и е сред хора.
Ама, ти си знаеш най-добре, няма какво да ти говоря.

Билка, противоречиш си.Ти договор как не си видяла?3 месеца как си работила без да си си подписала договора?
Спокойна бременност знам какво значи и тя не е свързана с неходене на работа.

Ето така - не съм го подписвала - единственото,което видях е,че ме водят в базата данни.Може би,ако бях си поискала договора,щяха да ми посочат вратата по-рано.

И на мен това ми е странно. Как изобщо си приела да работиш, без да си видяла черно на бяло защо, какво и срещу колко.
В такъв случай - това се води доброволен труд, а за него работодателят дори не ти дължи нищо.
Ти не го ли питаше кога ще подпишете договор? А фиш за заплата получаваше ли?
По принцип, изпитателните договори са за 6 месеца и могат да бъдат прекратени по всяко време от работодателя.
Не говори ли с него кога ще си узаконите отношенията, докато говорихте за възможностите за раСтеж.
Защо не си си търсила правата?
Честно казано, не разбирам защо те е било страх да не те изгонят, ако си поискаш договора, а сега се жалваш срещу некоректно отношение, без дори да знаеш дали в договора ти подобни действия от страна на работодатела не са посочени като напълно приемливи и за двете страни?
А и как ти прекрати договора - даде ли ти подписан документ или пак като договора - устно?
И сигурна ли си, че ти е внасял осигуровки?

Билка, питам съвсем добронамерено, защото е страшно притеснително, че млад човек не умее да си търси правата и се навива изобщо да работи "на честна дума".