питане

Обикновено когато нещо ме измъчва аз споделям с мъжа си,защото му имам страхотно доверие.Същото е и с него-двамата се разбираме само с поглед понякога и аз много ценя това.Не се притеснявай-това,4е мъжа ти не те е разбрал веднъж не означава,че винаги ще е така.Може би просто не си уцелила момента.Успех следващия път и горе главата!

С мъжа ми,сестра ми, имам си 2 приятелки, в някоя форумска тема...

Ами, аз не съм от хората, които споделят особено, но имам две приятелки, с които общувам най-вече по интернет, тъй като са в друг град.
С майка ми също, понякога.
С мъжа ми, зависи, обикновено "терзанията" ми му се струват неоснователни  .

Аз също обикновенно споделям със съпруга ми, след раждането имаше дни в които се чувствах много зле и само на него можех да кажа.Можеш да споделиш и тук във форума - нали е точно за това.

Споделям най вече с моята полувинка също и с приятелки понякога е много важно да си кажеш какво те мъчи,олеква ти.

Първо с половинката, като го предупреждавам че ми е нужно съчуствие и той се справя добре 
Докато си намеря приятелки форумите бяха всичко за мен преди няколко години 
Много ме е яд, че нямахме нет когато бях бременна - последните месеци от бременеенето ми имах толкова много свободно време

Нищо не пречи да споделиш във форума  винаги ще се намери някой да те разбере и успокои

Излизай по-често и се запознай с други майки от квартала. Ще се почувстваш определено по-добре и няма да си самотна. Ще споделите и опит.

Зависи от проблема. Но хората с които споделям са трима- майка ми,половинката и леля ми.
Уверих се, че от споделяне с приятелки полза няма.

Със съпруга ми ми най-вече. Понякога и с приятелки, когато имам възможност да се видя с тях.

Да, точно така  ....пък и бебето ти вече не бебе

Споделям с мъжа ми - и да не ме разбере (а то най-често така става, щото всички мои терзания му се струват драматизирани и в общи линии безсмислени), поне съм си го казала и ми олеква. А иначе - може да прозвучи странно - преди години си водех дневник и там си пишех всичко точно така, както ми е на сърцето. Не че ми съчувстваше, но ми помагаше повече, отколкото сега като рева... 

Споделям с мъжа ми. То няма и с кой друг в момента. Приятелки нямам, защото току-що се преместихме на ново място и не познавам никой но малкият заема толкова огромна част от времето ми, че докато смогна и да сготвя, че и изчистя, съм толкова скапана, че нямам сили даже да се ядосвам обикновенно вечер след като приключа с всичко, взимам един шоколад и се настанявам пред компютъра. Мотая се из you tube, слушам музика, чета и пиша из форума и така релаксирам

Сподели какво те мъчи

Ако си подтисната и ти е криво, по - добре излизай някои от вечерите. Без бебето.

Споделям с половинката или се обаждам на някоя приятелка по телефона. Понякога и на майка ми, но гледам да не я притеснявам с моите проблеми. И идеята с воденето на личен дневник е добра терапия.

Споделям с мъжа ми. Е, мъж е, и не винаги ме разбира. На мама не всичко споделям, че тя много се тревожи, но пък си имам истинска приятелка, която винаги е готова да ме изслуша.

Зависи какво искаш да споделиш, Зависи какво ти тежи или просто ти е докривяло то нещо, зависи дали има проблем...Много са според мен нещата които могат да те мъчат...Понякога най-близките ни, не обръщат внимание на терзанията ни, струват им се неоснователни и т.н. А и често мнението им по въпроса е пристрастно, опитай да стоделиш тук във фрума...На поста ти са отговорили над 20 човека, все някой ще ти даде решение, ако има проблем ...или просто си излей душата Както веждаш има кой да те изслуша 

Със съпруга ми и с майка ми.Обаче когато нещо ми е кофти и ми е докривяло много оставям детето на баща му,качвам си се на колата и отивам в някой козметичен център.Разпускам идеално,успокоявам се,почивам си най-вече,защото от както се е родил малкия,сама си го гледам.Иначе ако решиш ние всички сме насреща.

Споделям много с майка ми.Даже приятелят ми като, че ли ревнува от нея.Много много с мама, но пък някой неща само с приятеля ми намирам сили да споделя...Приятелки....ами не се засичаме много...
Пробвайте в скайп.Намерете си някой от дън горите тилилейски и си споделете всичко що Ви мъчи

Благодаря момичета за отговорите и за подкрепата. Аз също споделям главно с мъжа ми. Най-добрата ми приятелка виждам рядко не е в София, чуваме се, но не можеш всичко в един тел.разговор да кажеш. С майка ми сме доста различни - по принцип ме разбира, но мненията й често са тенденциозни и пристрастни. Какво ме тревожи - питате и с основание, щом задавам този въпрос във форума. Тревожи ме това, че нещо напоследък се чувствах като в някакъв омагьосан кръг. Знам, всички ние дни наред сме в такива кръгове ама ми дойде в много. Дъщеря ми имаше рожден ден скоро - за една седмица имахме 3 пъти по 15 души гости - възрастни, деца, абе лудница от всякъде. Бебката се справи супер - очаквах, че ще пищи, ще се превъзбуди, няма да иска да спи, но не!Всичко мина гладко!Лошото обаче беше, че на мен ми идваше аз да попищя малко - аз по принцип работя с много хора. Сега не съм на работа и съм отвикнала-явно гостите ми дойдоха в повече като труд, емоции, всичко.Сама се справих с цялата работа по готвене и гледане на дете едновременно с това. По цял ден съм сама с детето - мъжа ми се връща към 7, аз съм се скапала, дори не искам да изляза сама с приятелки, щото нямам сили, а искам и него да го видя. Ама къде ти ние по една чаша вода не може да изпием едновременно щото Елена непрекъснато мрънка и иска да е с нас, да ходим, да играем,да я НОСЯ. Като бебе не съм я носила - е сега обаче откакто ходи си относих.Та в общи линии и аз не мога да обясн какво ми е криво-в общи линии ми писна от роднини, от приятели и от какво ли не, което да минава из нас. Казвам му на мъжа ми, а той вика а, това е голямо разнообразие, що хубаво е. Верно и той помага, ама не е същото.Тия дни просто си мислех - за рождения ден на бебка мъжа ми ми направи подарък, постарал се човека, сетил се и т.н. Супер!Мислех си, аз ако бях мъж какво бих направила като знам какво им е на жените - ами най-хубавия подарък една двуседмична ваканция!Това ми е на мене проблема май!Ама за съжаление няма решение.Благодаря, че ме изслушахте.Извинявайте за обърканите мисли.

Когато не мога с мъжа ми/което се случва/ имам 2 близки приятелки, които винаги са насреща

Споделям си със сестра ми, на нея мога да кажа всичко. С мъжа ми от време на време, но той все пак е мъж и приема всичко много спокойно и не винаги ми влиза в положението.

Споделям най-вече с мъжа ми,но това не означава,че всеки път ме разбира.

Форума май не е от най-добрите места за споделяне - винаги има недоразбрали, обидени, дори и нападки не са излишни. Затова колкото по-рано свикнеш да се справяш сама с това, че "хората не те разбират" и да се опиташ да се занимаеш с нещо интересно, което да те откъсне салеч от подобни мисли, толкова по-добре. И все пак ти пожелавам повече разбиране от страна на съпруга ти и близките ти

Споделям главно с мъжа ми.Това ,което не мога да кажа на него или знам ,че няма да разбере го споделям с най-близката си приятелка.

Или с мъжа ми или с майка ми

Най вече с мъжа ми  естествено ние сме заедно от много време и  си знаем и кътните зъби.  И с мама също.

С мама и мъжа ми. Зависи в каква последователност се добера до тях.  Майчинството си го обсъждам тук защото не искам да оттегчавам другите.

споделяи си тук във форума
тук 6те те разберат
има добри хора

Аз лично си споделям с мъжа ми, но те мъжете не могат да са на 100 % адекватни по разни чисто женски проблеми....Опитай в седмичните или тематичните тук във форума.Често много хора сме на едно 'дередже'.

Здравей,daniart1 .
Като чета какво си написала, все едно чета моите мисли на момента, е сега момента не  е такъв, та затова поеми дълбоко въздух.....има и такива моменти, но хубавите са повече.
Аз също почти нямам приятелки с деца, майка ми е на 200 км, а е и единствената баба, с нея говоря само за хубави неща - има си достатъчно проблеми, приятелките ми са все на работа и са доста далече вече от моите вълнения, някак си се разминахме след като родих, е виждаме се отвреме навреме, ама......не е същото. Мъжът ми рботи всеки ден от 8 до 20 часа, няма събота няма неделя, не пътуваме често извън София, въртя се все в квартала.
Той е страхотен, споделям с него всичко, но си е мъж и му се струват не много сериозни моите терзания, а и някак си, аз малко съм загубила реална представа за реалния живот извън гледането на детето, според мен от там идва разминаването.
Аз няма на кого да оставя детето, нито за минутка, ама наистина, откакто се е родила (сега е на 9 месеца) не сме се разделяли за повече от час-два и то ако съм на зъболекар или нещо неприятно, вечер обикновенно, когато татко си е вкъщи, за срещи с приятелки вечер и яз нямам сили. Дълго време се самообвинявах, хем ми липсваше контакт с нормални хора, хем бях толкова скапана, че..........
Радвай се, че има хора около теб, мен понякога липсата им наистина ме измъчва, знам, че на моменти много те изнервят, и с мен често е така, понеже съм по цял ден с детето и вечер ми се иска малко тишина и мир.
Та по въпроса с кого споделям, ами ето - направих го тук, където често го правя, много ми олеква и знам,че насреща си имам хора, които са на "моето дередже", както е казала Azade.
Тук наистина има много добри хора.........щом изчетоха миличките целия този ферман
10X
 
 

 Напоследък си говоря сама!

Колко ми е позната цялата тази ситуация 
Допреди да родя непрекъснато бях в движение с много хора около мен. А сега съм по цял ден сама с бебето. И аз се мотая из квартала, пием кафета с други майки и все за бебета си говорим. Мъжа ми е на работа по цял ден и се прибира скапан. Най-добрия ми приятел отскоро е в София, но в другия край и все не можем да се видим и да се наоплаквам 
Иначе за момета си споделям с една приятелка, от форума - заедно си бременеехме и май си свикнахме да сме си отдушници една на друга 

И аз съм попадала в тази ситуация, приятелките ми са без деца и сред тях се чувствам, като сред непознати, откакто се роди дребчо. Просто в един момент, не стига само да си говорим за минали преживявания, трябват и нови такива. А с бебе няма как. С кварталните майки отдавна спрях да се занимавам, то бива "възгледи" и "методики", ама такава пък простотия не бях и подозирала, че е възможна да съществува... 
Остава ми форумът, благодарение на койтосе запознах с много свестни и интелигентни личности  , дори ми стига да си общувам с тях виртуано. Обогатявам се много повече, отколкото всичките ми "реални" познанства.

С никой не споделям...вече!
Така е най-сигурно, че няма да се изопачават думите ми.

със съпруга ми,майка ми,сестра ми приятелки...
зависи за какво става въпрос не раздухвам на всички нещо лично