питане

споделяи си тук във форума
тук 6те те разберат
има добри хора

Аз лично си споделям с мъжа ми, но те мъжете не могат да са на 100 % адекватни по разни чисто женски проблеми....Опитай в седмичните или тематичните тук във форума.Често много хора сме на едно 'дередже'.

Здравей,daniart1 .
Като чета какво си написала, все едно чета моите мисли на момента, е сега момента не  е такъв, та затова поеми дълбоко въздух.....има и такива моменти, но хубавите са повече.
Аз също почти нямам приятелки с деца, майка ми е на 200 км, а е и единствената баба, с нея говоря само за хубави неща - има си достатъчно проблеми, приятелките ми са все на работа и са доста далече вече от моите вълнения, някак си се разминахме след като родих, е виждаме се отвреме навреме, ама......не е същото. Мъжът ми рботи всеки ден от 8 до 20 часа, няма събота няма неделя, не пътуваме често извън София, въртя се все в квартала.
Той е страхотен, споделям с него всичко, но си е мъж и му се струват не много сериозни моите терзания, а и някак си, аз малко съм загубила реална представа за реалния живот извън гледането на детето, според мен от там идва разминаването.
Аз няма на кого да оставя детето, нито за минутка, ама наистина, откакто се е родила (сега е на 9 месеца) не сме се разделяли за повече от час-два и то ако съм на зъболекар или нещо неприятно, вечер обикновенно, когато татко си е вкъщи, за срещи с приятелки вечер и яз нямам сили. Дълго време се самообвинявах, хем ми липсваше контакт с нормални хора, хем бях толкова скапана, че..........
Радвай се, че има хора около теб, мен понякога липсата им наистина ме измъчва, знам, че на моменти много те изнервят, и с мен често е така, понеже съм по цял ден с детето и вечер ми се иска малко тишина и мир.
Та по въпроса с кого споделям, ами ето - направих го тук, където често го правя, много ми олеква и знам,че насреща си имам хора, които са на "моето дередже", както е казала Azade.
Тук наистина има много добри хора.........щом изчетоха миличките целия този ферман
10X
 
 

 Напоследък си говоря сама!

Колко ми е позната цялата тази ситуация 
Допреди да родя непрекъснато бях в движение с много хора около мен. А сега съм по цял ден сама с бебето. И аз се мотая из квартала, пием кафета с други майки и все за бебета си говорим. Мъжа ми е на работа по цял ден и се прибира скапан. Най-добрия ми приятел отскоро е в София, но в другия край и все не можем да се видим и да се наоплаквам 
Иначе за момета си споделям с една приятелка, от форума - заедно си бременеехме и май си свикнахме да сме си отдушници една на друга 

И аз съм попадала в тази ситуация, приятелките ми са без деца и сред тях се чувствам, като сред непознати, откакто се роди дребчо. Просто в един момент, не стига само да си говорим за минали преживявания, трябват и нови такива. А с бебе няма как. С кварталните майки отдавна спрях да се занимавам, то бива "възгледи" и "методики", ама такава пък простотия не бях и подозирала, че е възможна да съществува... 
Остава ми форумът, благодарение на койтосе запознах с много свестни и интелигентни личности  , дори ми стига да си общувам с тях виртуано. Обогатявам се много повече, отколкото всичките ми "реални" познанства.

С никой не споделям...вече!
Така е най-сигурно, че няма да се изопачават думите ми.

със съпруга ми,майка ми,сестра ми приятелки...
зависи за какво става въпрос не раздухвам на всички нещо лично