За майчината обич в различните страни.

Моето впечетление от норвежките майки, същото като от българските, обичат децата си повече от всичко на света. Друг е въпроса как го показват, дали ги глезят повече или по-малко, дали ги отглеждат до по-късно и т.н. При всяко положение натиска да се учи в университет или колеж го няма, избора го прави детето, родителите само изказват мнение. Възпитават ги така, че те сами искат да се отделят когато станат на по 18г. С 2 думи любовта и загрижеността не се изразява в отглеждане на детето в къщи докато стане на 40 и натиск за избор на една или друга професия за добро или лошо. Но от друга страна май това е все по-слабо забелязващо се явление в БГ също така.

Предполагам,4е лЮбовта на майката е еднаква навсякъде.Как се показва е вероятно само въпрос на култура,традиции и възможности.ИзклЮ4ения ще има също навсякъде,майки,които не оби4ат децата си,завъртат ги в пералнята или ги карат да проституират....

Както вече са писали, раzлична е проявата. ЛЮбовта както между мъжа и жената, така и между майка и дете е напълно еднаква

Уфф, писах, писах, а форума не вървял и паузата свърШи  
кратко:
не и вярвам аз на твоята позната  
не вярвам да има майка, която да не слага на първо място здравето и Щастието на децата си, но това не може да е приоритет по простата при4ина, 4е особено за първото, не можеШ да направиШ кой знае какво _ или го има, или го няма.
мисля, 4е за много от нас пе4еленето на пари е приоритет дотолкова, доколкото ти позволява да направиШ най_доброто и за децата си.

ако искам да съм съвсем леко полеми4на, бих я запитала за каква 4иста оби4 говори, като в България е масова практика децата да се гледат баби и дядовци, за да могат родителите да си направят купона (и нямам предвид от време на време)  

Не виждам каква е връзката между обичта на майката и страната, в която живее Всеки може да си говори каквото си иска, но да се твърди, че еди-къде-си майките обичат децата си повече от онези, които живеят 1000 км по- на запад ми се вижда смешно, това може да го твърди само някой, който не вижда по-далече от носа си
И как пък пак българите излязоха най-обичливи и загрижени, бе Въртим, сучем- от нас по-по-най няма

Аз също не мисля, че има връзка от коя държава е майката.
    Наблюденията ми са върху семейството на мъжа ми (американец) и някоя и друга приятелка тук. Не казвам, че всички са така, но това е моя опит .

 За американците - имали са в предвид,  да са материално осигурени първо, да имат стабилна работа и тогава идва ред на децата. Според мен това е отговорност. Не искам да обиждам никого, но не е нормално да имащ2-3 деца, да ги обичаш, но да разчиташ на чужда помощ за отглеждането им. Снахите ми и приятелките ми не са работели (или само почасово), откакто са имали първото си дете (имат по няколко). Грижат се изцяло за децата и дома. Всеки ден им помагат с домашни, водят ги на различни занимания, четат с тях, играят, общуват.  Когато най-малките тръгнат на училище, едва тогава ще работят. За тях кариерата им не е най-важното в момента.

 За "оставянето" на 18 години- според мен е супер полезно. С мъжа ми сами сме се оправяли със сметки, училище и всичко. Родителите му са ни помагали когато е трябвало, просто го няма това мама меси, тате носи (или както беше). Дава се на децата да са самостоятелни и да се учат сами да се справят с живота.
 Познавам една бг майка, със син, който още чака мама да си дойде от работа да сготви, а и някой лев да даде, не само за него а и за жена му.

Българите и децата (не говоря за тези в чужбина)- не знам колко е на първо място, когато родителите работят по 10часа на ден,  вечер колко време и сили имат наистина да опознаят децата си, да им помогнат с домашни и пр. Впечатление ми е направило майките по кафетата с часове си лафят, децата им тичат наоколо. Това за мен не е време с детето, нито се брои чист въздух и разходка.
Както и да е, това аз съм видяла, далече съм от мисълта, че е точно така

benson10, макар че никога не съм живяла и ден извън БГ, ми се струва, че твоето мнение покрива 100% и моето Тук представите за обич са доста сбъркани, май... Твърде много майки до такава степен се вживяват в ролята "мама знае най-добре", че забравят, че децата им не могат да живеят техния измислен живот, а искат да живеят своя собствен.

Познатите ми в Бг и в Германия си гледат децата по напълно еднакъв начин. Единствената разлика е, че тук им е по-спокойно откъм роднинско-нравоучителна-езотерична-антимагиеста-антиурочасваща намеса и не изпадат в паника, ако детето му излезе една пъпка на дупето или вдигне Т. 37,1 градуса.
Да сравняваш майчината любов по географски принцип е малоумно.

Нямам кой знае колко поглед върху американски майки, но у майките на приятелите си съм забелязвала уважение към личното пространство на порастналото дете, което според мен в България липсва. Не звънят всеки ден и не се обиждат, когато не им звъниш редовно. Не пипат лични вещи, не разпитват за клюки, не си позволяват да коментират приятели. Не се бъркат в избор на кариера и пр. Не перат, не гладят и по никакъв начин не дундуркат порастналото си дете. Това сигурно си има и лоша страна, но понеже на мен ми се иска майка ми да не ми бърка в нещата, да не коментира колко е дебел съпруга ми и да не ми пере дрехите, които й се сторили мръсни, мога само да завиждам.

А в България, бих искала да си позволя обобщението, си гледаме децата като в "Моята голяма луда гръцка сватба"  - с любов, но със задължителната щипка чувство за вина. "Ако не направиш еди кво си, значи не ме обичаш", "Аз колко съм направила за тебе, а ти сега... ", "Ох, ще остарея и няма да има кой една чаша вода да ми подаде" и т.н.

не знам колко е различна майчината обич понеже мога да говоря само за себе си т.с. как аз си обичам детето
според е много различно отношението майка-дете/ деца по отнощение на приоритети, начин на възпитание и тн... не само по геогрофски ширини, но и от майка до майка....
 

право в десетката 


майчината любов си е все същата...
една позната, когато голямата и дъщеря стана на 18 започна да и иска наем, задето живее в тях. И да дели парите си които изкарва за храната, тока и т.н. у дома. При все, че семейството им си е от много богатите, а момичето работи като сервитьорка почасово, защото учи/тати плаща/.  Т.е. всичко което изкарва до стотинка отива за "наема"  и "храната".
И си обичат децата. Много и безгранично. затова искат да ги подготвят добре за трудностите(а това момиче ще наследи един ден милиони...)

Много съмнително ми се видя това изследване, ако изобщо има такова. И в България, и на "Запад" има родители всякакви.
Не знам защо се сетих за доста разпространеното в България мнение, че няма смисъл да се ражда по повече от едно дете (в краен случай две), защото родителите няма да могат да му осигурят всички МАТЕРИАЛНИ блага, маркови дрешки и прочее. Чувала съм го не веднъж и дваж, и нещо не ми се връзва с тезата за чистата любов.

Има доста изследвания по отношение на разликите между колективистичната и индивидуалистичната култури. Lennie, твоята позната е пообъркала понятията. Любовта към детето не се поставя под съмнение в този вид изследвания, а по скоро става въпрос за ценностна система и възпитание на децата в съответните култури.
-   Индивидуалистичните култури- Западна Европа и  Щатите- в центъра стой индивида с всичките му нужди и потребности. Това не е непременно нещо отрицателно, защото се поставя акцент върху личностното развитие, самоутвърждаване и амбиция.
-   Колективистичните култури- (България не бих я дала за типичен пример. Бившите соц. Страни също са спадали преди тук, но според мен доста се е променило по отношение на ценностна им система) Източните страни, Южно Американските страни- семейството стой централно. Тук вече става въпрос за респект, задължения и отговорности и йерархия. Всичко се прави в името на запазване на баланса в отношенията между членовете на семейството/групата.

Така че, говорейки за вид култура се има пред вид как се определят приоритети при възпитанието на децата и как съответните принципи, залегнали в основата на една култура определят ценностната система.
Едва ли ще има разлика как майките си възпитават децата в Холандия, Германия или Щатите. Живото доста си прилича в тези страни.

има разлика между понятията приоритети на родителите и обичта към детето. Ти можеш да го обичаш безкрайно (а това все пак да е само доколкото ти самия можеш да обичаш) и  да искаш за детето си това, което ти нямаш, което е едновременно проява на обич и четкане на собственото его, а можеш също така да обичаш детето си, но да го оставиш да се развива по свой си начин, макар и този начин да не е твоя, но пък допускаш че в крайна сметка детето не ти принадлежи, че ще живее живота си по различен начин. И в двата случая ти обичаш детето си, но избираш различни неща за него - не може да се каже че едното е проява на по-голяма обич от другото.
Също трябва да се има предвид, че при такива запитвания хората имат тенденция да отговарят по начин който е приемлив за обществото в което живеят. Едва ли се е намерил един родител, който да каже: "ами най-важното е детето ми да стане лекар/адвокат/инженер за да печели добре, да мога да покажа на всички близки колко добре съм си свършил работата като родител" но всъщност добре знаем колко е разпространен този начин на мислене.  Ние можем да казваме "здравето и щастието" но знаем дълбоко в себе си, че успеха и парите са също сред първите ни приоритети и обратното - тук хората  може да казват, че успеха и парите са централни, защото обществото така е устроено, но все повече виждам как хората търсят начини да преустроят живота си така че да прекарват повече време с децата си, да се радват на здравето си, на малките неща.

И аз не мисля, че България е колективистична култура. По-скоро някакъв преходен тип, между колективистична и индивидуалистична.

Интересно коя майка ще каже, че не е важно дали децата и са здрави.

Абе като заговорихме за източни култури и се подсетих за доста случаи, които като съм ги чувала и съм се чудила как е възможно и тук не говорим за изключения а за популярни схващания.
Пример1- с така популярния джихат и атентаторите самоубийци, бях гледала няколко програми в който не само те са записани как говорят ами и майките им, в който те казват колко са горди, че синът им умира за каузата... даже едната казваше, че сама го била записала доброволец. Също и една майка която казваше, че загубила и 4те си деца в джихата, но и още 4 да имала и тях щяла да даде.  Сега каквото и да си говорим за майчината любов, тази не ми прилича на поставяне над всичко. Това е нещо което е очевидно силно отвъд нашите представи за това как нещата изобщо функционират.
Пример 2 - Покрай случая с отвлечената Маделин стана ясно, как в Мароко русите момичета били символ за голям престиж на семейството в което живее такова, и те просто започнали да отвличат подобни деца...
Пример 3 - Културите в които да имаш момиче не е популярно и ако се роди първо спокойно може да не оцелее.
и т.н.

Всички майки обичат децата си, (има и изключения, разбира се ), но всеки има различна дефиниция за тази обич май  - за едни е да си слугиня на детето си до 40-тата година, за други да му покажеш вратата на 18 и да се оправя само, за трети - да подреждат живота на детето си по тяхна преценка и да го задушават в обичта си, за четвърти....
И май се оказва, че колкото деца, толкова видове обич има  .

Според мен по-скоро става въпрос за приоритети във възпитанието и оформяне на ценностната система на детето,  а не за майчина обич. За което пък голямо влияние оказва и средата, в която живееш и възпитаваш дете.

То какво пове4е да се каже...вси4ки майки са еднакви _МАЙКИ.Има изклУ4ения разбира се,но здравето си стои на пьрво място.
"Оставят децата си на 18 години" ,ами дайте да ги вьржем за нас до 55 ,така де на кой Ще правя закуска сутрин ако не е детето.
Пьк гледайте аз сьм го пуснала мойто и на у4илиЩе да ходи ,ейййй каква лоШа майка сьм зна4и ,3 годиШният син ходи на у4илиЩе

това т.нар. изследване е доста обобщаващо. мисля си, обаче, че ако трябва да направим някакво обобщение, то ще е малко по-различно от това. в българия има много по-голям натиск от страна на родителите за това детето да успее и да стане нещо. в същото време на детето се гледа като на някаква собственост, която повечето майки и татковци обичат да си отглеждат до една доста завидна възраст. да, и това е израз на любов, но тя не е в полза на детето. и аз като палачинка мога да кажа наблюденията си от норвегия - детето има много голяма свобода от малко, няма натиск върху него и не е натоварено с големи очаквания от страна на родителите си и следователно всичко е много по-спокойно и толерантно. при това обичат децата си не по-малко от нас. така че, не знам кои са материалистите в случая, но виждам кое е по-добро за децата. 

Хич не ми дреме коя как си възпитава децата.
Както си ги възпита, така ще им се радва.
Имам наблюдения, че някои жени се държат
различно от мен, но са си прави за себе си.
Българка съм, но не би ми се искало да крепя
оная работа на сина си цял живот и да търпя
друга жена вкъщи. Колкото и да е традиция
това в България. Прекомерната намеса в личния
живот прави децата неспособни да се справят
сами, губят вяра в себе си, независимо, дали са
израсли в България или на Тамбукту. Майката е майка.
И е нелепо да се твърди че майчината обич е различна.
Майчината обич няма измерения.

 
Мисля също така, че в случая темата дори не е за майчината обич, тя навсякъде е еднаква, а по-скоро за възпитанието и културната традиция. В България нещата са толкова различни от преди няма и 5-10-20 години, че е невъзможно дори за нас си да сравним, камо ли с някоя друга държава. Аз помня, не беше отдавна, как не се заключваха вратите вкъщи, как навлязоха първите наркотици и как стана модно да не се спазва никакъв авторитет. Също видях как от обедняване хората се затвориха в себе си, не канят гости, защото няма какво да сложат на масата, а не беше така. Това влияе на възпитанието. И да не бях убедена в правилността да не връзваш отрочето за полата си, пак не виждам начин как бих го гледала дълго, след като стане на 18. Парите за образование не се броят . Ще го пратя да работи и да си плаща своята част от сметките с чисто педагогическа цел. Дай Боже, никога да не ми се наложи да разчитам на детето си финансово.
Свободата, която всеки тийнейджър иска, трябва да е подплатена с умението да поемаш отговорност. И аз не смятам, че обичам детето си по-малко, отколкото чужбинска дама Х или стрина Пена от малкото градче. Просто разсъждавам прагматично и ще науча сина си на същото.

Ох , все едно свекърва ми слушам , тя до ден днешен така си говори на мъжа ми   

По темата - не съм съгласна , че любовта на майката може да се определя по държави    Майка ли си - обичаш . Различният начин на отглеждане на детето не значи липса на обич .

а може ли да попитам как се мери любовта?  на кантар ли, с метър ли? Какви са мерните единици?

Мдааа... 
В някои култури човешкият живот няма особено висока стойност.
При тях обикновено децата принадлежат на родителите си, които имат моралното право да правят с тях каквото намерят за добре.
Сигурно и те ги обичат по свой си начин, но на мен ми е трудно да го възприема.
Индивидуалистка съм. 

Според мащабно проучване сред населението на Ванкувър и район, днешените младежи не бързат да излязат от семейното гнездо. В сравнение с техните връстници от 70-те години, прекарват средно 7 години повече с родителите си. Причините са първо чисто икономически- скъпо е да поддържаш отделно домакинство, днешните младежи не се женят рано, учат повече и нещо интересно- семейството е все по-ценено в този динамичен свят.

Аз също не мисля, че да натириш децата си на квартира на 18 е голяма работа, друг е въпросът, когато се налага заради училище, по-добри възможности, в друго населено място, държава.

В подкрепа: Не съм чела изследвания, но аз имам редица американски познати над 20 и повече години, които живеят заедно с родителите си и го правят по чисто икономически причини. Не споменават да се карат или родителите да им се бъркат (но и размерите и архитектурата на къщите дават условия за лично пространство.) Всъщност, не са чак толкова бедни, че да не могат да си позволят да се изнесат извън дома на родителите, но не виждат смисъл от подобно финансово разточителство. Изнасят се самостоятелно, когато се заженят и са натрупали достатъчно спестявания да си купят собствена къща.

Lennie, по статистиката на твоята приятелка, майките-италианки са комбинация между западния и южноамериканския модел. 
При положение, че пак по статистика италианските мъже са най-привързани към мамма, можем само шапка да свалим на тези всеотдайни майки. Ун гранд мамоне аз да се наричам първа радост е за мен...
Еваларката на такивИ майки!  До преклонна възраст синчетата им още ходят с неотрязана пъпна връв.

Няма нужда да повтарям, че майчината любов не познава географски ширини. Криворазбраната обаче - да.

По мои наблюдения тук никой не натирва детето си, просто децата сами се стремят да иzляzат от къЩи и да са си господари сами на себе си. В България често ми zадават тоzи въпрос (най_често хора, които не виждат по_далече от носа си) верно ли, че германците си гонят децата на 18 години дааа, верно, в деня след рожденния ден вадят сопата  и zапочват да гонят  Когато съм на кеф обяснявам как няма начин просто желаният университет или училиЩе да е на съседната улица и ако имаШ някакви планове ЩеШ неЩеШ трябва да мръднеШ малко от полата на мама, а ако вече иzкарват свои пари нямат желание да си простират краката под масата на тати и той да ги командва.
Натирването става чак като наближат трийсетте, ама тогава сигурно е много иzнервяЩо да гледаШ как връстниците на детето ти са станали отдавна самостоятелни, само твоето стърчи оЩе у дома , е такова как да не го натириШ със сопата

Говоря точно за случаите, когато родителите решават, че най- доброто за децата им е да живеят отделно и ги подтикват към това с идеята, че така е редно. Просто налагат този модел на децата си. Като първа стъпка е плащане на наем за стаята, която обитават. А за университета и по-добрите възможности, мисля, че много ясно съм го написала, дори си цитирала.

Да де, не съм ти противоречила по таzи точка Мисълта ми беШе, че не съм видяла някой да подтиква детето си на 18 да се иzнася просто ей така zа идеята или zаЩото вече е достигнало таzи преклонна въzраст. Идеята zа иzнасянето идва от децата, поне от примерите които имам около мен, а майките им съвсем по майчински си се притесняват, че са оЩе малки....

A aз искам да ви попитам - вие самите като бяхте на по 20 години не искахте ли да живеете отделно? Обаче в БГ в повечето семейства това е немислимо...
Аз самата съм била свидетел как родители са ни идвали на гости у дома защото дъщеря им или сина им правят купон...имало и е моменти да преспиват у дома, пак заради купони... И като се приберат синчето спи сутринта, а те прибират след купона. Пропуснах да кажа, че предния ден са пазарували със собствените си пари за купона...и храната и алкохола. Това беше и причината никога да не правя купони у дома. Страшно ми беше жал за такива родители. След време същите търчаха като луди да вземат внучетата от яслите, гледаха ги по цяла събота и неделя да се наспивали бедните родители и плащаха сметките за храната и тока на семействата на децата си... Е - няма таквиа работи - който има деца - да си ги гледа 

На мен това не ми се вижда нормално. Да си имаш дом и да се изнасяш от там детето ти да си прави кефа. Да отиде на квартира, да си плаща сметките, да си прави купоните. А аз ще си спя у дома  Просто няма друг начин - или трябва аз да го огранича и да не му давам да си живее и дивее, или аз да огранича себе си и да "преспивам в приятели" за да си изживее кефа то. Е как да стане примерно в семейство с 2 по-малки деца примерно? Най голямото ще  трябва да си излезе на квартира, защото малко или много семейството ще се върти покрай по-малките... Аз бих си стимулирала детето да излезе на квартира. Ако иска да стои у дома - добре дошло. Обаче до време. Ако не иска да му се ограничава личния живот трябва да си стъпи на краката и да си извоюва такъв. Най-големия ми син е на 10 години. разрешено му е да си кани приятелчета за приспиване у дома. Но ако спазват моите правила. "работи" у дома и си изкарава джобните. Има си тарифа за прибиране на акото на кучето от двора, за помагане при покупките, за гледане на братята си. Не го задължавам да помага - не ми е слуга, ако го прави му плащам. Понякога го моля да го прави, друг път като му трябват за нещо пари може да измие и 3 пъти колата за един ден  Понякога помага "безплатно" за да ме зарадва
Съседчето ни много ни се чуди - казва, че не трябва да му плащам, защото осигурявам храната у дома, и децата за длъжни да помагат, защото мама купува дрехи и храна(то е на 9 години). Това е реда в тяхната къща. Също са 3 момчета като у дома. Джобни получават винаги когато и колкото искат. Според мен също е добра система. Но аз не искам децата ми да се чувстват длъжни да шетат у дома. На моите деца казвам, че всичко което е "нужда" - храна, дрехи и учебни помагала е мое задължение докато завършат училище.

след Лиска и  [desi] аз нямам какво да добавя
целта на нормалните хора е децата им да станат самостоятелни и отговорни
другото е ... и аз не знам как се казва, но е най-малкото лоша услуга в бъдеще на детето

 

аз пък вчера слушах по радиото интервю-разговор между майките на две загинали тийнеджърки - едната самовзривило се арабско момиче, другата - нейна жертва еврейско момиче. и двете бяха на мнение, че дъщерите им са загинали напълно излишно и нищо не са постигнали, и двете плачеха и се утешаваха една друга... мдааааа. лесни са методите за създаване на нетърпимост между различните култури и религии, нека не се насочва разговора към политика и пропаганда. 

Да, точно така е, права си... но колкото и да е медийна пропаганда си лежи на някакво количество истина ... или? (не говоря за откачалки изключения, а за малко по-масови явления, при все че със сигурност далеч не обхваща всички)
Става въпрос за култури в който, не че майките не обичат децата си, а има неща които обичат още повече (ако ме разбра).
Или другия пример за който се сещам от нашата си география... циганите (пак уточнявам, че има и така и така). Като си дават децата по домове (от 18 000 деца в домовете 90% са циганчета, това не е случайно явление) , да просят по улиците или да проституират...

пала4инка, писах един много дълъг и обстоен пост, но после реших,4е насаденото от медите и това,което се преразказва, от 4овек на 4овек, няма да се промени само с моето обяснение!та, за майките в арабските страни-едва ли има такива ,които си хвърлят децата на бомбите!те дори не знаят какво правят децата им,когато узнаят е късно да се спре или предпази детето! децата -камикадзе в много слу4аи са манипулирани , нерядко гаврошовци, или от бедни семейства, които ги вземат да работят към големите градове и плащат пари на семействата като заплата, а те дори не знаят къде са малките! има моми4ета камикадзе в алжир, нещастни , провалили се студентки, депресирани, дори можеш да намериш много по-4овешка при4ина за желано самоубийство! тя така или ина4е ще го направи! организациите са много хитри, отвли4ат се деца от улиците, малки и се превръщат в зверове, без да знаят друго освен насилие и оръжие!в4ера говорих с охраната на алжирската гара, мом4ето казва, постоянно намират бомби и има атентати, просто не се говори в пресата! там е новата алкайда! и това е ужас за хората навсякъде, болни мозъци има навсякъде! а за майките , които могат да кажат ,4е са убили невинни и то араби, просто гледам и се 4удя на медиите, нормален 4овек , познаващ религията едва ли ще повярва! в исляма няма такова нещо - убийство да се прощава и да се гордееш с него, пък било и за вярата, има си много добре  обосновано за слу4аите на война, но истинска за народа като цяло, бият се войни, не да се избиват старци, деца и жени и болни , ранени, тоест се воюва с войните от другата страна! така,4е ако се знае пове4е отвътре за мюзлим, от извора, такива промивки, които правят медии и слухове, ще са излишни!
за меделин може доста да се  позамисли 4овек, доста ми е странно да се остави дете без хиджаб за да се разпознае лесно в мароко, ако пък е отвле4ено още пове4е то с години няма да се появи!има русокоски в арабските страни, даже синеоки и светлокожи деца!

Да бе, вЕрно, ключа на врата е класика  И аз съм ходила от 7-годишна също с ключ на врата, а и на сина ми този вариант много му е познат И щях да се изеса наистина на 12, ама нямаше къде да отида, а на 18-20 вече можеше, ама тогава пък, по онова време, заплатата ми на начинаещ специалист - стажант беше 135лв за целодневна работа + съботни дежурства (за дипломиран - цели 150, хехе), а квартира под 250 нямаше
Сега цифрите са други, ама съотношението доход-наем е още по-жестоко. Така че, хайде без обобщения.

марси, да бе така е, знам че нещата са силно манипулирани

да, ама това едно време и то при тоталитаризма, когато престъпността беШе бая ограни4ена. Ще те видя сега дали на 7 години Ще го оставиШ син ти да се прибира сам от у4илиЩе с клЮ4а на врата 
вси4ко е разли4но, наШите спокойни детски години (виждам се и по цял ден с колело из квартала) сигурно само по някои селца може да ги има днес.

за изнасянето от къЩи съЩо, поне тук, в Италия, не виждам как може да стане номера с тези абсурдни наеми. освен, ако не се делят от няколко 4овека, само децата на заможни хора, които са ги подсигурили с недвижимо имуЩество, могат да си позволят лукса, но тогава се питам: сигурни ли сме, 4е това е самостоятелност?



марси, извинявай, ама не разбирам за какви промивки говориШ. ти твърдиШ, 4е няма родители, горди с факта, 4е децата им са станали камикадзе?
заЩото мога да приема, 4е не вси4ки са такива, 4е някои не знаят и пр. което си обяснила, но не и 4е такива слу4аи са само медийна пропаганда. факти4ески, ти отри4аШ, 4е има фондаменталисти?

Да, прави са всички, които казвате, че между майчината обич и възпитателните подходи, приоритети и тн няма връзка.
Това, което ме изненадва все още у някои хора обаче, е мисленето, че има таква връзка т.е ако не споделяш моите важности за детето, то ти не го обичаш достатъчно и следователно не си добра майка.
Според мен такова отношение не е изключение, колкото да ми се струва абсурдно.
Хората сякаш са в някакви мисловни рамки, от които не могат да излязат.
Например по-скоро често срещано  е мисленето у  'българската' майка, че трябва да отглежда сама детето си до 2-3 години, да не се връща на работа, защото "Тези моменти никога няма да се повторят", да не го дава на друг да го гледа, защото само чрез страдание ( което по-късно ще бъде вменявано, като чувство за вина) се става истинска майка и тн.  Сякаш с всеки сменен памперс ти се изграждаш като родител и не можеш да си позволиш да загубиш тази ценност, за да се върнеш на работа. Имам приятелки, които наеха бавачки и се върнаха на работа в София след 4-5-6 месеца.  Масовата нагласа към тях  е буквално " Е защо го е раждала, като ще го хвърли на 5тия месец". т.е тя не го обича. Това ми звучи ужасно, като това, което съм чела и тук  " Ти раждала ли си, или си оперирана от бебе". т.е тя не е раждала.

Не знам, тесногръдието в този начин на отрицание, на мислене ме накара да пусна тази тема.
Удивявам се как може хора, които са интелигентни, с достъп до технологии, с образование и пр. все пак да носят следите на насаденото ( и да не могат да го надскочат) от баби, майки, кунки и пр. за ролята на жената, на майката, дефинират важното, като 'щастие и здраве", което в крайна сметка, ако се замислим е ... резултат от едни такива... студенокръвни цели, като образование, успех, печалба и тн.

Извинете за отконението.

феам,не съм споменавала фондаментализъм изобщо!за себе си търся обясненията на процесите ,а не ги гълтам от медиите без да мисля и търся  истината и при4ините! не оправдавам никого, дори напротив, постоянно говоря с хората и ги слушам за мнения им! аз ли4но не   съм срешнала майки, горди за децата си камикадзе! живея до самата граница с алжир, ако изобщо имаш идея за какво става дума в региона!промиването на мозъци е запо4нало не сега и не от арабите, но това е друга тема! фондаментализъм има , както има и мания за вели4ие, интереси и тн 4овешки пристрастия!това е, когато болни и надъхани за власт тръгнат да  набират кадри и да си правят войска! а бедни и искащи хляб и пари има много на този свят, бързо и осигуряващи семействата им! и те ги следват, защото пак натам им вървят нещата, бедност, болести и да гледат мизерията в о4ите не си е работа!много си отмъщават на правителството! ако не знаеш в алжир има  хиляди из4езнали безследно ,като са били прибрани от видимо полицейски или секюрити 4асти и -ни вест ,ни кост! какво става от семействата им , братя ,сестри- потенциални противници на режима, правителство и протестът им е то4но това-отмъщение!трябва наистина да си тук, за да ми обощаваш като статистик кой си оби4а и кой не децата!мога пък да ти дам хиляди примери на мизерията на една жена, туку беше  у дома ,как останала с 6 деца сама без образование, след смъртта на съпруга й на  30 г, да ги израсте, да ги направи хора ,да ги изу4и и то са хора с 4удесни професии !но на моя възраст е развалина, боса зимата, даваме дрехи, за да помагаме! тя идва да си ги отработи, за 4еста на една майка! дори си е построила малък дом, едва сега след 25 г сама, за да има къде поне да умре!странно ми е да се говори само лошото за арабите! винаги съм си мислела, 4е ония, коравите магребинци , истинските ,които искат мир и добро за страната си и семействата си, те не мърдат от своите страни,  те винаги се завръщат  у дома си!

Марси, така е бе, никой не спори, и никой не говори само лошо за арабите ама иде реч за примери, нали така. А и не са само от там, Индия, Пакистан и Китай са също страни в които убийствата за запазване на честта не са непознат феномен, както и убийствата на бебета от женски пол. Не знам каква логика трябва да се извади за да излезе, че го правят ВСЪЩНОСТ от любов.

ми аз зна4и съм безобразно задръстена, мисля то4но това, което съм под4ертала. работата и социалните контакти няма да избягат, първите, дори не 2/3, а 5 години на децата се изнизват за отрицателно време и са най_интересните. после стават големи хора и на мен не са ми толкова интересни
друг е въпросът, 4е при финансова възможност, двете неЩа могат да бъдат успеШно съ4етани.

марси, обикновено те 4ета с удоволствие, сега оба4е нямам време, а и това, което си написала, е  малко извън  темата.
оставам с промитото си мнение, 4е такива екземпляри има, независимо от факта, 4е ти не ги познаваШ.

Въпросът е не в това, че такова мислене е погрешно ( подчертаното от теб), а че то не те прави по-добър родител, по-обичлив родител.
Аз не бих стояла 2-3 г с детето си, дори и да имам тази възможност.  Просто  на мен лично много зле ми се отразява стоенето у дома по каквито и да е причини.

Lennie, примера, който даваш, показва само злоба и завист
разбира се, че ако взимаш 200 лв заплата, ще си стоиш 2-3 години на едно майчинство в къщи и разбира се, ако си кофти човек, ще плюеш отрова по тези със заплата 10 пъти по-голяма от твоята, които не могат да си позволят  да си загубят работата, защото тя ги храни, а теб те издържа мъжът ти напр.
а ако си свестен човек, вместо да съскаш и завиждаш, просто си сменяш работата и минаваш от другия отбор
просто и ясно

marsy, пълно е около мен с арабки, всички много си обичат децата
не мога да си ги представя като горди майки на камикадзета

palachinka, мисля, че там, където убиват момиченцата си, го правят защото мъжете им искат така
иначе не знаем какво им е в сърцата
сигутно страдат жестоко цял живот

аа, разбира се 4е не. имам достатъ4но примери на истерясали седяЩи си в къЩи познати, които в края на деня хи4 не са оби4ливи .
(на теб ли4но : не можеШ да го кажеШ от сега, и аз мислех, 4е Ще полудея, ако си остана в къЩи между памперси и хранения  )

Да, истина е, че без опит не е хубаво да се дават крайни оценки, защото " никога не знаеш.." 
Просто след година и ... вкъщи се чудя вече коя съм, а ако трябва да повторя това още 2-3 г, пък макар и с бебе .. не знам, ще съм на медикаменти сигурно или ще вкарат нова героиня в Отчаяни съпруги

Джоел, за това какво им е конкретно на майките, не знам наистина, ама те и тези бащи от майки са отглеждани, не са паднали от Марс. Пък и не е редно да са оперирани от чувства.

Това за цивилизационни различия.
Тези, за които говорите - фундаменталисти - вярват в саможертвата. С голяма обич жертват децата си.  Аз съм сигурна, че ги обичат тези деца, просто имат нещо над тях, което е по-силно.  Винаги са ме побивали тръпки от жертвите в Стария завет. Сложил сина си на дръвника и тн...
Гледах "Парфюмът"  - Жената, както чистеше риба на пазара приклекна  под масата, роди, преряза пъпната връв и стана да продължи работа. Аз съм сигурна, че е имало такива неща. 
Бабите ни са имали по 4 деца и е било в реда на нещата 'едно-две' да ' й умрат".
И как мам.. ка му нищо не са знаели за овулацията пък са имали по десет деца 
офф-.

аз пък имам 4уденка за май4ина любов! френските мами вероятно са видели по новините за  жените, дето си убиват децата след раждане и ги съхраняват, дори собствените им мъже не са наясно и даже единият е при4ина за разкриването на едната! при това при живи две деца при едната! медиците и пситата  го определиха феномена,защо не й ли4ат  бременностите-толкова ги отхвърля като подсъзнание, но после  не иска да се раздели с децата си!
мисля, 4е до 3 г , все пак е добре детето да усеща максимално майка си, близо до себе си!занимания заедно и предаване на знания и опит! но не винаги мамите имат такова желание или възможност, има разли4ни типове хора, оттам идват и разли4ията в мисленето по отношение кое е добро или не за децата им!

Oх, темата стана леко страшна, да бяхме спряли на констатацията, че всички майки обичат децата си еднакво силно, а?

такива 4уденки вси4ки "нормални" си имаме, не само във Франция съЩествуват детеубийства. обяснения всякакви в психология/психиатрия. не мисля, 4е става въпрос за такива отклонения и не ми се струва логи4но да се сравнява с това, за което говорехме и с което няма ниЩо обЩо.


ниЩо страШно няма, просто това е друга тема.

пп. Лени, мерси за поправката. тоя италиански Ще ми изяде уШите, както и друг път съм казвала

ти се направи, 4е е първото и пак го пусни, поне да го про4етем 

феам,ами то4но това имам предвид като давам пример за анормално поведение, освен ,ако ти приемаш фондаменталистите и детеубийствата в индия или пакистан за непсихарски!те, както и тези жени си имат своите при4ини, подсъзнателни, наложени! жените, с които дадох пример са си нормални на вид  и контакт, години не са били разкрити, зна4и ти и аз няма как да знаем, какво ги дели от"нормалните", ако не бяха разкрити слу4айно!така и с вси4ки подобни нехуманни актове на насилие и престъпно  поведение!
не ми се спори, споко, днес е празникът на тунис, не искам да мисля за вековни отживелици или прясно насадени психарски идеи! 

Точно в БГ не познавам нито една жена която да отглежда детето си сама. То са баби, то са дядовци, стринки, лелки и какви ли още не. Иначе аз съм за това младото семейство да отглежда само детето си. Може и странно да ти звучи но колкото повече гледаш едно дете, толкова повече ставаш майка. Или както една акушерка ми каза след като родих, 'майчината любов идва с отглеждането на детето, не с раждането. Трябват безсънни нощи за да го обичаш'. И децата ни колкото по-големи стават толкова по-малко нужда имат от нас. Накрая се обръщаме и искаме да пракараме време с тях но вече са на възраст на която те не искат.

аз съм спокойна и без празник 
ами, не е "то4но това" 
продължавам да твърдя, 4е не можеШ да сравняваШ изклЮ4ения с утвърдени и масови явления.

марси, аз съм много зле, наистина, но  нищо не разбрах тия жени къде ги крият тези деца, защо не им личи да са бременни.. може ли да ми обясниш, може и на лични 
javascript:void(0);

Аааа,моля ти се аз на 20 ве4е имах дете и си го гледах сама ,на 2500 км от бабите и дядовците .А не,обьрках се на 21 беШе.На 18 реШих 4е няма да сьм в тежест на мама и тати и си хванах сак4ето и по белият свят ,е тогава не бях сама де ,но после детето сами4ка си го гледах .Като беШе на 4 месеца го дадох на детска градина ,заЩото мама трябваШе да работи за да можем  си се гледкаме двамата и повярвайте ми ,хи4 не сьм се и замисляла даже ,4е не си оби4ам детето,напротив ,аз си го родих ,аз си го гледам(то не 4е имам избор де ).Даже ако ми бяха позволили Щях да родя с цезарово ,оба4е вьпреки 4е виках,виках не поискаха да ми го направят 
Смятам ,4е всяка майка знае най_добре за себе си....сега го гледам и най_ми е кеф когато преди да заспи ми каже"Мамо оби4ам те" ,то на кой няма да му  е кеф

Съгласна съм с Liska, desi,Joel. Не съм срещала майки, които да не обичат децата си. Просто онова, на което се опитват да ги научат е различно. Има много изписано за това как на запад "не обръщат внимание на децата" и ги "оставят да се оправят сами" и следователно не ги обичат. Обяснението е, че тук повече се цени самостоятелността. И всъщност не е ли наша работа като родители да научим децата си да се справят и да живеят собствения си живот? Според мен начина, по който понякога се изразява любовта към децата в България може да е доста задушаващ ...