Тема за загубите.

  • 6 133
  • 122
  •   1
Отговори
5 ноем. 2007, 16:26 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 226
За нашите загуби имам предвид.
Дали защото вали или поради друга причина, кой ли знае, се замислих за тях.
Знаете колко възторжени, доверчиви, любопитни, нетърпеливи, искрени, спонтанни / и още и още/ са децата.
С годините обаче минаваме по различни пътеки, сблъскваме се с различни изпитания. И устремени по посоката на нашата зрялост, на всеки завой изоставяме по нещичко от себе си. Тук вяра, там ентусиазъм, по надолу мечти - сякаш не остава време за тях. А и дядо Коледа, както стана ясно не съществува...
Ако трябва да се замислите, можете ли да си дадете равносметка какво сте загубили от себе си - до този момент?
Ето аз например, преди малко си дадох сметка, че покрай многото свои загуби, съм изтървала нейде и чувството си за хумор.......

# 1 5 ноем. 2007, 16:31 ч.
  • София/Варна
  • Мнения: 2 413
А аз наивността и доверчивостта си. Като си направя равносметка се оказва, че за близо 30 години съм се превърнала в мнителен циник.

# 2 5 ноем. 2007, 16:32 ч.
  • Мнения: 740
Изгубих лъчезарността си. А в последните три години и очарованието си.
Сега съм сива и мрачна

# 3 5 ноем. 2007, 16:35 ч.
  • Мнения: 2 161
Доверчивостта си изгубих аз.При това не съм имала кой знае какви трусове в живота си.

# 4 5 ноем. 2007, 16:35 ч.
  • Мнения: 2 891
Не съм загубила нещо, за което да се сещам. Детските ми качества се проявяват без покана и най-неочаквано и сега.

# 5 5 ноем. 2007, 16:36 ч.
  • София
  • Мнения: 1 467
Доверчивостта и наивността, придобивам нови качества, не съм сигурна дали ми харесват, но са ми необходими....

# 6 5 ноем. 2007, 16:37 ч.
  • София
  • Мнения: 2 840
Загубих спонтанността си.
И железните си нерви Mr. Green

# 7 5 ноем. 2007, 16:38 ч.
  • София
  • Мнения: 143
След тежките загуби на много близки хора(особено онзи момент, в който майка ми каза, че баща ми е починал...)загубих куража си, оптимизма, голяма част от надеждите си и част от себе си...
Всичко това беше заменено със страх, недоверие,болка и отчаяние...

# 8 5 ноем. 2007, 16:39 ч.
  • Мнения: 211
Аз смея да твърдя, че има още доста детско в мен Grinning
Но и аз изгубих част от ентусиазма си за много неща, по-голямата част от наивността си (не, че не съм наивна,просто преди бях мноого наивна), доверчивостта си до някъде също...
Тъжно е, но от една страна е хубаво. Представете си големи хора, наивни като деца.. Горките те, бих казала само. В днешния свят е градация да изгубиш някои от тези неща.

# 9 5 ноем. 2007, 16:39 ч.
  • out of space
  • Мнения: 8 573
Вярата в себе си  Sad

# 10 5 ноем. 2007, 16:41 ч.
  • Мнения: 7 114
Доверието ми ме напусна преди малко повече от 2 години.
 

# 11 5 ноем. 2007, 16:42 ч.
  • София
  • Мнения: 4 867
Загубих времето. Преди разполагах с "всичкото време на света". Сега нямам време за нищо. Превръщам се в още един от "сивите" (според М. Енде, "Момо")

# 12 5 ноем. 2007, 16:44 ч.
  • Мнения: 2 978
Вярата в близките си.
Вече нямам доверие на никой.

# 13 5 ноем. 2007, 16:48 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Всичко детско мога си върна - малко ми трябва всъщност. Покрай децата, дете ставам. Затова пък имам една печалба - цинизма...

# 14 5 ноем. 2007, 16:49 ч.
  • Мнения: 307
Загубих спокойствието. При мама и татко ми беше спокойно, а сега е различно в "новото" ми семейство.

# 15 5 ноем. 2007, 16:50 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 226
Цитат на: VG в пн, 05 ное 2007, 16:48
Всичко детско мога си върна - малко ми трябва всъщност. Покрай децата, дете ставам. Затова пък имам една печалба - цинизма...

Цинизмът защо ти харесва?

# 16 5 ноем. 2007, 16:50 ч.
  • Мнения: 5 370
Загубих си търпението. В буквалния смисъл на думата. Причината е ясна-от 5 години живея на съвсем различни обороти . Животът там, дето съм родена, тече на капки....бавно, като в оная песен на Чочо Владовски " Разпилява се...ден подир ден....просто няма какво да се случи".
При мене в момента тече на реки, на буйни потоци. Не усещам кога след понеделник е време за разпускане в петък вечер. Кога е дошло време почти за зимата. Близките ми казват, че съм се променила.....и го отчитат като "загуба". Не знам дали е така, трудно е да се видиш сам отстрани.

# 17 5 ноем. 2007, 16:52 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Хм, не съм казвала, че ми харесва... Аз и бръчките си не харесвам, и нервните изблици, и още доста неща...

# 18 5 ноем. 2007, 16:55 ч.
  • Мнения: 4 806
това, дето съм го загубила, е било нещо, което не съм искала да имам. На печалба съм, сиреч.

# 19 5 ноем. 2007, 16:55 ч.
  • Мнения: 658
Девствеността си - оттам започна всичко newsm45

# 20 5 ноем. 2007, 16:56 ч.
  • Мнения: 4 496
Загубих способността си да се радвам на малките неща от живота...
Загубих спонтанността си.Сега мисля,премислям, преценявам...
Загубих оптимизма си.Станах реалист.
 Много тъжна равносметка..... Tired
Ама смятам да работя над себе си! Mr. Green

# 21 5 ноем. 2007, 16:58 ч.
  • Мнения: 2 161
Аз пък точно спонтанноста си доразвих с годините.

# 22 5 ноем. 2007, 16:58 ч.
  • Мнения: 1 732
Изгубих вярата в доброто. Доверието. Спокойствието.
Загубих и малкото ми останало самочувствие.
Душата ми е една голяма рана.

# 23 5 ноем. 2007, 17:01 ч.
  • Мнения: 984
Това, което не загубих е вярата ми, че хората не идват на този свят, в нашия живот, случайно, без вътрешен скрит смисъл.
Но нещата, които се случиха и продължават да стават ме накараха да оставя зад себе си спокойствието и безметежността от детството.
Преди като пътувах с автобус си виждах лицето в стъклото, че се лекичко усмихва, някак несъзнателно, очите ми бяха някак по-ведри. Сега имам строго изражение, а хората ми казват, че изглеждам притеснена. Май това е.

Последна редакция: пн, 05 ное 2007, 17:07 от д-р Mишон

# 24 5 ноем. 2007, 17:04 ч.
  • България-Швейцария
  • Мнения: 2 535
Днес ми е доста скапан ден, а тая тема май ще ме довърши.
Много неща изгубих, ако трябва да обобщя - вярата в доброто и човека най-вече.
Веселия си нрав и спонтанността си също, станала съм мнителна, недоверчива и 'премерена'.
Продължавам да се усмихвам, но защо ли си мисля, че това е по-скоро маска?
Чувството ми за хумор също си е тук, но все по-черно и 'английско'...
Уффф... Не искам да съм такава Confused.

# 25 5 ноем. 2007, 17:06 ч.
  • Мнения: 49
Има моменти, в които ми се струва, че загубих най-важното: себе си! И това много ме натъжава. Да, dodo_dodo, на всеки завой оставих нещо от себе си: нежност, поетичност, истина, мечта, копнеж, красивото.... Не е отворено сърцето ми, не е топла душата ми, не са любопитно ококорени очите ми. И как пък, след всяко оставяне на любимо нещо, не се почувствах по-добре, защото друго съм спечелила.
Това не означава, че сегашният ми живот е ужасно, вцепеняващо нещастен. Просто понякога ми се иска да си взема онези неща, от завоите, дори само напук на всички онези около мен, които ми казват, че нямало място за такива неща днес.
Уф, не е май от времето. Ами от равносметката.

# 26 5 ноем. 2007, 17:08 ч.
  • София
  • Мнения: 7 097
Загубих волското си търпение и до голяма степен дипломатичността.

# 27 5 ноем. 2007, 17:08 ч.
  • Мнения: 157
Загубих доверието към хората,усмивката, спонтанността,умението да се забавлявам.....
Не искам да се замислям повечи защото ми е трудно да си призная понякога в какво съм се превърнала неволно

# 28 5 ноем. 2007, 17:08 ч.
  • Мнения: 3 091
Хубава тема, и важна.
Аз загубих авантюризма си, станах някак по-земна, по-скучна!
спрях да се търся - сякаш съм се намерила, макар да знам, че не е така. Спечелих си нови страхове и фобии, не вярвам на хората... но пък позитивното ми мислене си е все така силно!

# 29 5 ноем. 2007, 17:17 ч.
  • Мнения: 6 315
Почти нищо не съм загубила, станах по-богата даже.

За разлика от преди сега мисля много повече за себе си, щадя се повече, обичам се повече, не правя всичко за всеки който ме помоли за помощ, т.е. не се раздавам на всички както преди. Може би до известна степен съм загубила доверието към хората, но това е от много удари под кръста, не от друго. Може би просто не съм срещнала онези, които ще ме накарат да вярвам  Simple Smile.

Другото съм го запазила - оптимизма, спонтанността, любовта към откривателства на нови неща. Ако щеш - още гледам анимация като хипнотизирана и когато чета интересна книга все едно ме няма  Laughing. Мисля, че до голяма степен тези качества живеят в мен заради това, че страшно много исках да имам сина си и когато той се появи се опитвам с пълни шепи да му дам това, което е останало от детето в мен.

# 30 5 ноем. 2007, 17:27 ч.
  • София
  • Мнения: 4 762
Най вече доверчивостта. В момента имам вяра само на себе си  Tired И често се усещам прекалено арогантна или дразнеща някого съвсем умишлено ..

# 31 5 ноем. 2007, 17:27 ч.
  • Мнения: 2 759
                     Загубих желанието си за домакинска работа. Вече не пипвам нищо с месеци... И вкъщи е просто ад  ooooh!...
                     Загубих много време.

# 32 5 ноем. 2007, 18:30 ч.
  • Мнения: 1 335
Загубих битката да имам дете, пардон, загубих 2 такива битки...
Усмивката си, загубих сила, доверие, вяра и себе си някъде по пътя

# 33 5 ноем. 2007, 18:38 ч.
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Пък аз съм на печалба. По-добра съм, по-спокойна, по-мъдра и най-важното, вече съм щастлива.
По пътя загубих много време.

# 34 5 ноем. 2007, 19:07 ч.
  • София
  • Мнения: 1 825
Срещнах един човек и той ме направи такава, каквато дори не съм предполагала, че мога да бъда. Бях тъжна, бях уморена, бях уплашена, бях обезнадеждена,  бях възрастна, макар и на 20 ..., бях сама - до онзи момент все бях сама. Сега живея в хармония със себе си и може би до известна степен и със страха, че приказката все някой ден ще свърши .

# 35 5 ноем. 2007, 19:12 ч.
  • Мнения: 3 423
Единствено съжалявам за
загубеното време. Другото
не е от особено значение.

# 36 5 ноем. 2007, 19:21 ч.
  • Мнения: 5 577
Абсолютно същото като Лиска щях да напиша, даже се зачудих кога публикувах.  Shocked

# 37 5 ноем. 2007, 19:24 ч.
  • Мнения: 3 405
Загубих уязвимостта си.
Доволна съм от това Simple Smile

# 38 5 ноем. 2007, 19:29 ч.
  • Мнения: X
Загубих комплекси.
Загубих притеснителността и излишната скромност.
Губила съм и пари и приятели.
Търся себе си и се намирам малко по малко.

# 39 5 ноем. 2007, 19:43 ч.
  • Мнения: 1 775
Много ми се иска да върна времето понякога, да бъда пак спонтанна и щура. Загубих желанието си да общувам, да се забавлявам, да се срещам с приятели. Станала съм истински социопат. Sad

# 40 5 ноем. 2007, 19:44 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
на около 19г. загубих чувството, че майка ми ще ми е по петите цял живот.  Confused Беше ми много гадно и ревах, като магаре цяла една вечер.

Търпението ми сякаш се изпари.

От към физ. загуби  - не ми се говори.

# 41 5 ноем. 2007, 20:03 ч.
  • София
  • Мнения: 1 481
Загубих стеснителността си, до известна степен авантюризма, донякъде и желанието да съм различна. Сега се харесвам повече и съм малко по-спокойна, което понякога ме притеснява.

# 42 5 ноем. 2007, 20:17 ч.
  • Мнения: 463
Цитат на: Василиса Умница в пн, 05 ное 2007, 18:38
Пък аз съм на печалба. По-добра съм, по-спокойна, по-мъдра и най-важното, вече съм щастлива.
По пътя загубих много време.


И аз така  Peace Влагам мноооого повече страст в живота си!
Загубих комплексите и болните си амбиции.

# 43 5 ноем. 2007, 20:25 ч.
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 39 082
 Stop някъде по пътя загубих добрата си форма - и разбрах, че и без нея мога  Mr. Green
загубих чувството, че съм вечна, че имам още много години и времето ще ми стигне за всичко - сега знам, че ми остава малко и ще го живея както искам  Heart Eyes
като цяло съм на печалба  Hug Heart Eyes Hug

# 44 5 ноем. 2007, 20:48 ч.
  • Мнения: 603
Днес загубих баба си.   Cry

# 45 5 ноем. 2007, 20:50 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: ВерчИтУ в пн, 05 ное 2007, 20:48
Днес загубих баба си.   Cry
Flowers RoseFlowers Rose
Съболезнования.
 Cry Hug

# 46 5 ноем. 2007, 20:54 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Загубих способността да се хиля по 10 минути като вляза в серия.
Загубих и способността да се учудвам на повечето неща, които се случват.

# 47 5 ноем. 2007, 21:08 ч.
  • Мнения: 27 524
Ех, ДоКр, все трудни теми за размисъл пускаш  Heart Eyes
Загубих 3 неща - умението си да съм винаги заета с нещо, постоянното ми весело настроение и безусловната ми доверчивост.

# 48 5 ноем. 2007, 21:18 ч.
  • Мнения: 2 212
За добро или лошо, май нищо не съм загубила...все това спонтанно, жизнерадостно, доверчиво, но и много плахо, уязвимо и ранимо дете съм....

# 49 5 ноем. 2007, 21:34 ч.
  • Мнения: 1 413
Загубих своята жизнерадост и удоволствието да прекарвам половината си ден в срещи с приятели за да бърборим, а другата половина в четене на книги.
Загубих една приятелка и изгубих във бързане една.
Загубих слабите си крака, стегнатия корем и половината, че и повече, от буйната си коса.

Но спечелих любов - от трима даже - и свободата си.
Сега се уча отново да се събуждам тананикайки си.

Не съм изгубила нито една от мечтите си, затова съм мечтица.

# 50 5 ноем. 2007, 21:37 ч.
  • София
  • Мнения: 4 423
Загубих способността си да се усмихвам - непрекъснато, неподправено, на всички дребни и красиви неща....
Много неща загубих, но себе си не... за сега.

# 51 5 ноем. 2007, 21:56 ч.
  • София
  • Мнения: 642
Цитат на: CTramell в пн, 05 ное 2007, 17:04
......................................................
Много неща изгубих, ако трябва да обобщя - вярата в доброто и човека най-вече.
Веселия си нрав и спонтанността си също, станала съм мнителна, недоверчива и 'премерена'.
Продължавам да се усмихвам, но защо ли си мисля, че това е по-скоро маска?
Чувството ми за хумор също си е тук, но все по-черно и 'английско'...
Уффф... Не искам да съм такава Confused.

Цитат на: красим в пн, 05 ное 2007, 16:56
Загубих способността си да се радвам на малките неща от живота...
Загубих спонтанността си.Сега мисля,премислям, преценявам...
Загубих оптимизма си.Станах реалист.
 .......................................... Tired

Казано точно като за мен....
Аз загубих свободното си време, сега вечно не ми достига.
Загубих търпението си, сега не мога да чакам, а бях волски търпелива.
Усещам се, че загубвам дори добрия си тон понякога, а винаги съм била любезна, дори когато са ме изкарвали от кожата ми.
Разни такива неща оставям назад в годините по завоите, а те стават все повече...

# 52 5 ноем. 2007, 22:15 ч.
  • София
  • Мнения: 1 783
Загубих желание да съдя хората за това, което не са. Загубих онази част от самочувствието си, която беше без покритие.
Продължава нищо детско да не ми е чуждо.

# 53 5 ноем. 2007, 22:44 ч.
  • Мнения: 5 877
Хм, колко последователки на изкуството да губиш.
Посестрими,
поздрав:

The art of losing isn't hard to master;
so many things seem filled with the intent
to be lost that their loss is no disaster.

Lose something every day.  Accept the fluster
of lost door keys, the hour badly spent.
The art of losing isn't hard to master.

Then practice losing farther, losing faster:
places, and names, and where it was you meant
to travel.  None of these will bring disaster.

I lost my mother's watch.  And look! my last, or
next-to-last, of three loved houses went.
The art of losing isn't hard to master.

I lost two cities, lovely ones.  And, vaster,
some realms I owned, two rivers, a continent.
I miss them, but it wasn't a disaster.

---Even losing you (the joking voice, a gesture
I love) I shan't have lied.  It's evident
the art of losing's not too hard to master
though it may look like (Write it!) like disaster.

   -- Elizabeth Bishop

# 54 5 ноем. 2007, 22:49 ч.
  • Мнения: 5 877
По темата: гледам да се отчитам редовно с малки загуби във вид на вещи, ключове, пари - така се надявам квотата ми да е попълнена.
  newsm78

# 55 5 ноем. 2007, 22:51 ч.
  • София
  • Мнения: 1 210
Изгубих несигурността си и нуждата си от одобрение и се харесвам. Може би твърде много, защото лесно си прощавам.
Но загубих и безразсъдността си - сега съм отчайващо разумна.
Все още мога да мечтая и да забелязвам красивото край себе си, както и да се смея сама на филм или книга.
Съжалявам,че загубих и няколко приятели, но намерих други.
Май равносметката е 50:50  Wink

# 56 5 ноем. 2007, 22:51 ч.
  • Мнения: 1 512
Бях загубила себе си, но един много важен за мен човек дойде в живота ми и ми помогна да открия коя съм.
Преди 8 години загубих една любов. Месец по-късно открих новата, тази, която ми помогна да се науча да вярвам в себе си, да обичам себе си. Да имам самочувствие и желание за живот. Да имам приятели. Загубих тъмнината, която ми се усмихваше вечер в моята стая и самотата, която сядаше до леглото ми.
Намерих щастието си.

# 57 5 ноем. 2007, 22:57 ч.
  • София
  • Мнения: 1 825
Цитат на: Шушу в пн, 05 ное 2007, 22:51
Бях загубила себе си, но един много важен за мен човек дойде в живота ми и ми помогна да открия коя съм.
Преди 8 години загубих една любов. Месец по-късно открих новата, тази, която ми помогна да се науча да вярвам в себе си, да обичам себе си. Да имам самочувствие и желание за живот. Да имам приятели. Загубих тъмнината, която ми се усмихваше вечер в моята стая и самотата, която сядаше до леглото ми.
Намерих щастието си.


Шушу, прекрасно си го описала!

# 58 5 ноем. 2007, 23:30 ч.
  • Мнения: 803
Обстоятелствата ме принудиха да порастна по-рано от връстниците си. Загубих много рано голяма част от детето в мен. Загубих наивността си (което не е чак толкова лошо), вследствие на което станах по-цинична. Загубих някои от мечтите си, загубих идеализма си (това го разбрах чак когато се разписах в темата на Буболина за 10те години...).
Станала съм по-мнителна, недоверчива, прикрита и ще се повторя - цинична.

# 59 5 ноем. 2007, 23:37 ч.
  • Мнения: 15 644
С времето човек губи едно, но печели друго. В природата винаги има равновесие.
Аз загубих вярата, че във всеки един човек има по нещо добро. Загубих дните прекарани отпред пред двора със съседските деца, с които се спускахме с шейни до късно докато пухкавия сняг се сипеше бавно и тихо от небето.  Nature Snowman
И въпреки, че съм загубила толкова ценни за мен неща, с времето аз спечелих прекрасно семейство, спокойствие, домашен уют и най-вече душевно равновесие  Heart Eyes

# 60 5 ноем. 2007, 23:46 ч.
  • Мнения: 104
  Загубих родителите си.
  Загубих смелоста си.
 

# 61 5 ноем. 2007, 23:56 ч.
  • Мнения: 2 070
Загубих качествената връзка със себе си
Загубих мечтите си, сега кроя планове и не влагам емоции в тях

Разпилях се да помагам на други хора и загубих ценно време за себе си, заради това. Съответно загубих енергия, безгрижие, на моменти блясък в очите, ентусиазъмът, с който посрещах всяко нещо. Но това е на моменти де.

Загубих общ език с майка ми.

Обаче съм упорита и драпам да си върна тези неща, малко по малко.

# 62 6 ноем. 2007, 00:18 ч.
  • Мнения: 2 386
Досущ като последния постинг съм.
Като цяло - изгубих себе си някъде по трасето.

Съболезнования на Верчиту. Sad

Последна редакция: вт, 06 ное 2007, 04:46 от evanescent

# 63 6 ноем. 2007, 01:22 ч.
  • Шотландия
  • Мнения: 2 856
Цитат на: ВерчИтУ в пн, 05 ное 2007, 20:48
Днес загубих баба си.   Cry
Моите съболезнования Praynig Hug
Аз загубих баще си - за да установя, че е значил в живота ми повече, отколкото съм смятала...
Освен това, обаче, с времето загубих някои от комплексите си, загубих желанието да се боря с това, което не харесвам, а се научих вместо това да му позволявам да съществува наред с мен... Щастливо се сбогувах с идеята, че светът и хората са несъвършени и трябва да бъдат "поправяни". Загубих убеждението, че трябва да спазвам определени роли, защото обществото го изисква от мен. Загубих сериозността си, убеждението, че е много важно да си такъв или онакъв и се научих да се радвам на живота, независичо от това, какво имам или какво съм постигнала - да се радвам на съществуването и да благодаря за това, което имам.

# 64 6 ноем. 2007, 01:32 ч.
  • Мнения: 1 045
Напоследък осъзнавам , че загубих себе си някъде по пътя ... но упорито се опитвам да се открия  Tired

# 65 6 ноем. 2007, 07:21 ч.
  • София
  • Мнения: 3 099
Има много неща и хора, които искам да задържа, но няма как. Събитията и личностите, към които се привързвам, но се налага да "пусна" и да продължа...

# 66 6 ноем. 2007, 08:14 ч.
  • Мнения: 281
Намерих една приятна романтичност и мисля да я задържа.

# 67 6 ноем. 2007, 08:28 ч.
  • Мнения: 1 080
Загубих вярата си в Бог ,загубих вярата си ,че има безкористна обич .Загубих вярата си в хората .

# 68 6 ноем. 2007, 08:49 ч.
  • Countryside
  • Мнения: 11 632
Цитат на: nista в пн, 05 ное 2007, 17:06
......
Не е отворено сърцето ми, не е топла душата ми, не са любопитно ококорени очите ми. И как пък, след всяко оставяне на любимо нещо, не се почувствах по-добре, защото друго съм спечелила.
.......
Много добре казано и аз се чувствам така, но това е нормално след като бъдеш използван и употребен няколко пъти, след като няма на кого да разчиташ освен на себе си.  Confused
Моята равносметка - станах недоверчива, студена, изгубих волското си търпение, имам чувството че изпускам много неща от живота Confused чувството ми за хумор се обърна на цинизъм, не споделям с никого от приятелите си интимни неща, тайните са си само мои. Хм, мисля че в най-скоро време ще ми поставят диагноза и съсвем ще изперкам  ooooh!

# 69 6 ноем. 2007, 08:50 ч.
  • София
  • Мнения: 2 271
Загубих размаха на мечтите си - преди имах големи планове за своето бъдеще. Сега виждам, че тези планове са били плод на детската ми наивност.
И аз, като доста от вас, загубих приятели, но това си е мой избор.
До някаква степен загубих свободата си - вече не съм волна птичка.
Загубих самоувереността си и убедеността, че мога.
....

# 70 6 ноем. 2007, 09:22 ч.
  • София
  • Мнения: 3 421
Загубих търпението и спокойствието си.
Загубих времето, което имах само за себе си.
Загубих безгрижието си(ама това мисля е неизбежно).
Загубих лъчезарността и смеха, който беше една неразделна част от мен.

Боря се да не ме смачка ежедневието.

# 71 6 ноем. 2007, 09:34 ч.
  • Мнения: 189
Загубих нагласата, че съм длъжна да правя нещо, сега го правя само ако искам и ако това ще ми донесе удовлетворение.
Загубих част от комплексите си.
Загубих неумението си да казвам "Не".
Загубих притесненията си от рода " Какво ще кажат хората?"
Загубих робуването на парцала и кофата, преди се чувствах виновна ако не съм си свършила домакинската работа, а пък излизам. Преодолях го, убедих се, че ако не изчистя, няма да се случи нищо драматично.
Загубих една връзка, но спечелих нова.

Май в смисъла на горното, съм спечелила.

# 72 6 ноем. 2007, 11:26 ч.
  • Мнения: 158
И загубих и открих много....Загубена бях преди време в мъката и страданието, но се изправих и продължих напред...Загубих доверчивостта си и вярата, че всички хора са добри....Загубих мил и скъп човек.....Но,продължих напред......

# 73 6 ноем. 2007, 11:37 ч.
  • Мнения: 494
Загубих наивността си.
Загубих доверието си в хората.
Загубих и много хора.
Загубих много от вярата си.
Загубих представа за Бог.
Не казвам,че всичко това е лошо.
Спечелих себе си.

# 74 6 ноем. 2007, 11:50 ч.
  • Мнения: 158
Не е много по темата, но е едно от любимите ми...Да не говорим, че е имало стотици хиляди пъти, когато съм се чувствала така:

Пътека

Тъжен залез кърви над гората

като прясна отворена рана.

С тъжен ромон звъни на житата

светозарната сребърна пяна.

Уморения ден догорява,

плаче вятърът - сбогом навеки!

Свечерява сега, свечерява

над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,

всяка бърза и търси човека...

И аз имах пътека любима,

и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -

Извървяна е тя, извървяна...

Какво с мене ще стане, не зная,

но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,

дори погледа кротък на мама.

Имах всичко... и всичко загубих -

няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,

нищо в нашите дни не е вечно!

И най-милото ще отмилее,

и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,

всяка нежност крий удари груби. -

Нека никога нищичко няма,

за да няма какво да се губи!

Всеки огън гори - догорява,

никой извор во век не извира.

Туй, което цъфти - прецъфтява,

туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,

всяка радост е бременна с мъка.

Нека никога срещи да няма,

за да няма след тях и разлъка!

... Догорелия ден над гората

нека само кърви като рана...

Нека тъжно звъни на житата

светозарната сребърна пяна...

# 75 6 ноем. 2007, 12:07 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 226
Karabela! ,
доста безнадежден е този стих. 

# 76 6 ноем. 2007, 12:13 ч.
  • Мнения: 1 072
Не съм загубила нещо от себе си. И все още не мога да изпея тази песен - Продавач на Надежда, защото се разплаквам. Там вътре съм си аз. Елицинка-Багалицинка. На вас показвам друго - елементарен инстинкт за самосъхранение.

# 77 6 ноем. 2007, 12:16 ч.
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Не мисля, че нещо съм загубила. По-скоро намерих - намерих себе си. Времето, което ми трябваше за това, не го смятам за загубено.

# 78 6 ноем. 2007, 12:26 ч.
  • Мнения: 1 753
В последните месеци натрупах много горчив опит. Толкова горчив, че още имам нуприятен вкус в устата.  Confused Покрай нещата които ми се случиха изгубих много! Още не съм си дала реална сметка какво, но със сигурност изгубих доверие в... много хора! В масата от хора! Загубих голяма част от идеализма си. Загубих всичкият си ентусиазъм, с който работих. Загубих се в морето от лъжа, двуличие, лицемерие и страх и като един самотен плувец на дълги разстояния трябваше да се преборя съвсем сама и да успея да се върна на брега невредима. Още не съм сигурна че съм се върнала на брега, но поне вече съм на плитко. И съвсем не съм сигурна, че съм невредима. Както казах - изгубих много!  Cry
Загубих способността си да давам воля на гнева си, да се разплача горещо и силно и така да си самолекувам душата. Не мога да плача... и трупам озлобление....  Confused
Кофти. Надявам се децата ми да компенсират тези липси в мен - с това че ги има, с това, че съм с тях! И ми е мъчно, че и те, рано или късно ще минат през всички тези етапи. И че не мога никак да им помогна...  Sad

# 79 6 ноем. 2007, 13:20 ч.
  • Мнения: 6 206
Без да драматизирам, имаше момент /и то на крехката възраст от 17 год/, когато изгубих всичко. Буквално. Нямах нищо и никой не го беше грижа за мен, дори нямаше къде да живея. Или двама тримата, които ги беше грижа им беше по-трудно от на мен, затова нямаше смисъл да ги занимавам...
Бях отчаяна, обезверена, по-надолу нямаше накъде.
Обаче видях, че не е толкова страшно. В борбата /колко драматично  Crazy/ спечелих и научих много неща, толкова много, че после не ме беше страх от нищо. Разбрах, че докато имам себе си, няма какво да губя или то не е толкова ценно.
Сега когато съм майка, страховете ми се завръщат, но не толкова много.
Радвам се, че си спомням как съм се чувствала като дете, какво съм си мислела, защото това страшно много ми помага в сегашната ми работа. В този случай, смятам нищо фатално не е загубено.

# 80 6 ноем. 2007, 13:40 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 226
Каспър, когато си на 17, е сякаш по-лесно да се пребориш. Защото си по-близо до детето, отколкото до възрастният. Ентусиазмът все още е голям, надеждите и те, не си имал достатъчно време да  натрупаш горчилка, която да те обезвери...
Да, нямаш и опита, който да ти помогне чисто в практичен план, но пък имаш сили и устрем.
Именно за това беше темата - как с напредъка на годините ставаме все по-примирени, и по отчайващ начин унифицирани в сивотата и недоверието си. Та погледнете само отговорите в тази тема. На пръсти се броят зарадените с позитивизъм.
И оказва се, с времето способностите за рециклация стават все по-вяли, а всяко едно изправяне - все по-трудно и измъчено.
Лошото е, че вървим напред, а не назад и да променим това е невъзможно. Имаше един филм, мой любим "Тя е толкова прекрасна". Та там Шон Пен, който беше пълно куку и затворен в лудница размишляваше защо хората не се раждат възрастни, и приближавайки се към своя край да стават все по-малки и по-малки, докато точно преди да умрат не се превърнат в бебета. Усмихнати, довечриви, без товари, необременени......и тогава краят им би бил толкова по-поносим, съвсем приемлив дори.

# 81 6 ноем. 2007, 13:40 ч.
  • Мнения: 158
Цитат на: dodo_dodo в вт, 06 ное 2007, 12:07
Karabela! ,
доста безнадежден е този стих. 



Безндежден, но и доста верен за съжаление....

# 82 6 ноем. 2007, 14:24 ч.
  • Мнения: 2 700
Загубих корените си.
Загубих безрезервния си оптимизъм.
Изчезна ми усмивката.
Не се харесвам такава..., но май и нямам желание да се боря със себе си.

# 83 6 ноем. 2007, 14:27 ч.
  • София
  • Мнения: 1 762
Загубих търпението си, загубих заразителния си смях, понякога загубвам и себе си......... но се намирам  newsm78

# 84 6 ноем. 2007, 14:28 ч.
  • 1st floor
  • Мнения: 9 117
загубих много време
загубих много мечти
загубих способността си да се радвам

много тъжна тема... Tired

# 85 6 ноем. 2007, 14:36 ч.
  • Мнения: 1 134
Нищо не сме загубили. По - скоро сме го прибрали грижливо и  дълбоко в себе си... С първите внучета всичко ще излезе наяве Wink

# 86 6 ноем. 2007, 14:41 ч.
  • Мнения: 3 611
Цитат на: красим в пн, 05 ное 2007, 16:56
Загубих способността си да се радвам на малките неща от живота...
Загубих спонтанността си.Сега мисля,премислям, преценявам...
Загубих оптимизма си.Станах реалист...

Това е и моят отговор  Confused

# 87 6 ноем. 2007, 14:44 ч.
  • Мнения: 6 206
Цитат на: dodo_dodo в вт, 06 ное 2007, 13:40
.........
Да, напълно си права за това. Често си мисля ако това ми се случи сега, какво ще правя. Дали ще успея пак?
Иначе гледам винаги да си пазя позитивизма и въобще наивността, макар да си следя и да съм проницателна.
Мъжът ми често ми казва "кога ще пораснеш", "защо си мислиш, че всички са като теб, че ти като правиш нещо си и другите ще ти отговорят по същия начин", "на кой свят живееш" и тн т
Много се моля да мога да си позволявам да остана така иначе наистина е тъжно.

# 88 6 ноем. 2007, 14:49 ч.
  • Мнения: 1 052
Сега разбрах, че съм си изгубила аватара, който с голяма любов си откраднах от една тема във фотографски форум.

Загубила съм много време в губене на време и най-вече в самосъжаление.
Пак в същия фотографски форум имаше една тема от типа на "а какво е вашето извинение, за да не снимате" и се изреждаше липса на време, липса на пари, липса на муза.....

А пък смятам, че има ли желание има и начин, сега ми остава и да ги приема вътрешно, защото винаги е по-лесно да обвиняваш всичко останало, но не и самия себе си.

За доверието, ми да, естествено това си е част от порастването, нормално е, че никой не желае да бъде наранен (освен в някои други случаи  Mr. Green ), за личното време.... ми да, но има ли добра организация, можем и да направим нещо за себе си, и така нататък....

Само за хората, които сме изгубили по пътя няма връщане.... но за тях имаме споменът.

# 89 6 ноем. 2007, 15:00 ч.
  • София
  • Мнения: 6 803
Уф...нещо мнохо неща взех да губя по пътя.
Доверието в хората.
Спонтанността.
Времето си губя непрекъснато, но не по желание, а покрай безсмислени задачи.
Ориентация губя, ама от тази, важната...в разни случки и ситуации.
Себе си губя, ама слава Боги бързо се намирам.
И други неща, ама сега хич и не ми се замисля дълбоко, че и настроението ще си загубя.

# 90 6 ноем. 2007, 15:06 ч.
  • Мнения: 1 770
Права е Зари, че сме скрили много неща грижливо и дълбоко. За внучетата - не знам - все още не знам какво е да имаш внучета - пък и само някои мечти биха се припокрили с това.

Знам, че има неща, които умират или заспиват в нас - и някой ден - ако съдбата ни даде възможност - те може да възкръснат или да се събудят.
Защото човекът  живее в преходи - в сезони - и когато умира едно нещо, се ражда друго.

Много често загубата на едно нещо води до спечелването на десет други неща. Загубата на едно приятелство води до 10 нови. Или временната загуба на оптимизъм да води до реализъм, но и мъдрост.

Дори тежките, трагични загуби, често изработват в нас вечни и стойностни промени.

В болката се каляваме, прераждаме, променяме, трансформираме.

Аз лично съм загубила много неща през годините. Но намерих много повече други и нови неща. Преживяла съм много болка. Но имам и голяма удовлетвореност, защото приемах болката като верен спътник, изработващ в мен мъдрост и качества. Това е бил моят избор - да не се озлобявам, но да раста.

# 91 6 ноем. 2007, 15:11 ч.
  • Мнения: 4 451
Изгубих много от себе си покрай здравето на моята Мария. Не се усмихвам толкова често и спонтанно. Търся усмивката си, но не я намирам. Изгубих надеждата, вярата, че доброто винаги възтържествува...

# 92 6 ноем. 2007, 15:19 ч.
  • Мнения: 899
Загубих желанието си да се боря да запазвам това, което се откъсва от мен. Загубих и желанието си да се боря със слабостите си. Повечето ги оставям да надделяват. Загубих порива да плувам срещу течението.

Надявам се след няколко завоя да ме очакват изгубените неща, стига да успея да ги видя, ще си ги прибера отново.

# 93 6 ноем. 2007, 15:27 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 226
Цитат на: Umbra в вт, 06 ное 2007, 15:19
Загубих желанието си да се боря да запазвам това, което се откъсва от мен.


Познавам тази загуба.
Умората надделява или по-зле - безразличието, загубата на вкуса към нещата....

# 94 6 ноем. 2007, 15:40 ч.
  • София
  • Мнения: 1 176
Загубих усещането си за цялост, все нещо не ми достига ...
Загубих него, в опитите си да бъда достатъчна ...
Загубих представа кое е достатъчно ...
Загубих дните на седмиците ми ...
Дали загубих или просто свалих от себе си?

# 95 6 ноем. 2007, 16:06 ч.
  • Мнения: 4 744
 Аз умея да губя. Самовъзпитала съм се така, че да преживявам по-философски загубите. Не говоря за смърт на близък човек, а за съвсем обикновените и уж поучителни житейски загуби. Тъгувам известно време и накрая се насилвам да ми мине. От себе си мисля нищо не съм загубила, цяла съм си. Охитвал се е живота да ме отърве от доверието в хората, от прекалената ми емоционалност, от добротата която ми създава много проблеми, но успях да си запазя всичко. Мое си е.

# 96 6 ноем. 2007, 16:20 ч.
  • Мнения: 6 573
Загубих спокойствието си...Загубих жизнеността си...Загубих майка си и много близки...Напоследък си губя времето... Sad

# 97 6 ноем. 2007, 17:42 ч.
  • Мнения: 2 723
Загубих способността си да мечтая
Загубих себеуважението си
Загубих доверие в хората
загубих усещането, че означавам нещо за някого
Загубих надеждите си
Загубих умението си да се смея с глас
Загубих вярата си в доброто

Загубих себе си

# 98 6 ноем. 2007, 17:45 ч.
  • Мнения: 158
Цитат на: Никси в вт, 06 ное 2007, 17:42
Загубих способността си да мечтая
Загубих себеуважението си
Загубих доверие в хората
загубих усещането, че означавам нещо за някого
Загубих надеждите си
Загубих умението си да се смея с глас
Загубих вярата си в доброто

Загубих себе си

Никси.... Hug...след всяка болка има щастие....Ще се намериш и ще бъдеш по-силна от преди...

# 99 6 ноем. 2007, 17:58 ч.
  • София
  • Мнения: 1 941
Загубих детето си
Загубих сърцето си
Загубих душата си
Загубих се

# 100 6 ноем. 2007, 20:04 ч.
  • София
  • Мнения: 17 592
 Cry
Предполагам, уереността, че има значение. Какво правя, какво казвам, как се държа... Че ако аз съм почтена, ако съм... да кажем, "праведна" пред себе си, ще помогна и някой друг да сане такъв... Че мога да променя бъдещето - и моето, но най - вече общото... Плаках и страдах за всяка загуба, за всяко мъничко късче... доброта, което оставях подире си.

# 101 7 ноем. 2007, 10:36 ч.
  • Мнения: 3 268
Прекрасна тема!Натъжава,но и радва едновременно.По пътя си някъде загубих наивността си,уязвимостта си и вечното взиране в бъдещето.За тях не ми е мъчно,а за младостта,която безвъзвратно си отиде.Говоря за онази,истинската младост,младостта на 20-те години.Нищо не може да я замени,абсолютно нищо.Спечелих усещането за моментното щастие,възможността да ценя всеки миг.

# 102 9 ноем. 2007, 08:52 ч.
  • София
  • Мнения: 15 239
Сигурно съм загубила много неща.
Но нещото, което много ме впечатли наскоро, беше погледът ми в една стара снимка. Него съм загубила. Вече не гледам с такива широки очи, в тях няма такава доверчивост и откритост. Когато видях снимката казах на глас: "Вече никога няма да гледам по този начин.".

# 103 9 ноем. 2007, 11:17 ч.
  • София
  • Мнения: 2 840
Цитат на: Vivi в пт, 09 ное 2007, 08:52
..погледът ми в една стара снимка. Него съм загубила. Вече не гледам с такива широки очи, в тях няма такава доверчивост и откритост. Когато видях снимката казах на глас: "Вече никога няма да гледам по този начин.".

О, недей така!!!
И аз забелязах тази тенденция, но мисля, че може да се коригира.С една лека, своевременна блефаропластика Whistling
Доверието ще го докараме, няма страшно Mr. Green

# 104 9 ноем. 2007, 12:20 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 4 226
Цитат на: КЛОНКА в пт, 09 ное 2007, 11:17
своевременна блефаропластика Whistling


Що е то и продава ли се?   Thinking

# 105 9 ноем. 2007, 12:23 ч.
  • София
  • Мнения: 2 840
Цитат на: dodo_dodo в пт, 09 ное 2007, 12:20
Цитат на: КЛОНКА в пт, 09 ное 2007, 11:17
своевременна блефаропластика Whistling


Що е то и продава ли се?   Thinking

Лифтинг на горни и долни клепачи, повдигане на веждите...ей таквиз едни неща, дето ти придават спонтанно невинен детски поглед Mr. Green

Естествено, че се продава.
И се купува яко. Whistling

Ти нямаш нужда.

# 106 9 ноем. 2007, 12:37 ч.
  • Мнения: 13
За повечето деца майките им са най-красиви, най-мили, най-най-най на света....

Вчера моята щерка която е на 6 и два месеца ми каза " Може да не си най-красивата обаче си най-забавната майка на света много се радвам,че си се паднала точно на мен"!!!

Еми кво да ви кажа повече....явно само красотата съм загубила щот на времето си бех направо Убавица печелила съм лагерен smile3501 конкурс "Мис Бели ИСкър" /туй едно село към Боровец качваха ни там на зелено от даскалото/

.....

# 107 9 ноем. 2007, 12:39 ч.
  • София
  • Мнения: 2 840
Цитат на: mu6oron в пт, 09 ное 2007, 12:37
Еми кво да ви кажа повече....явно само красотата съм загубила щот на .....

Е, ти си съвсем лесна, твоите загуби са лесно възстановими. Mr. Green

# 108 9 ноем. 2007, 13:17 ч.
  • Мнения: 13
Цитат на: КЛОНКА в пт, 09 ное 2007, 12:39
Цитат на: mu6oron в пт, 09 ное 2007, 12:37
Еми кво да ви кажа повече....явно само красотата съм загубила щот на .....

Е, ти си съвсем лесна, твоите загуби са лесно възстановими. Mr. Green

АААА не е така само ако мъжо пожелае да инвестира в мене Joy

# 109 9 ноем. 2007, 13:26 ч.
  • Мнения: 1 404
Загубих си ентусиазма някъде по пътя и вярата,че именно аз мога да променя правилата Confused

# 110 9 ноем. 2007, 13:27 ч.
  • София
  • Мнения: 2 840
Цитат на: mu6oron в пт, 09 ное 2007, 13:17
Цитат на: КЛОНКА в пт, 09 ное 2007, 12:39
Цитат на: mu6oron в пт, 09 ное 2007, 12:37
Еми кво да ви кажа повече....явно само красотата съм загубила щот на .....

Е, ти си съвсем лесна, твоите загуби са лесно възстановими. Mr. Green

АААА не е така само ако мъжо пожелае да инвестира в мене Joy

Е, ако не пожелае, какво по-сигурно уверение в това, че всъщност нямаш никакви загуби.
Щастливка!
Моят е навит Twisted Evil Joy

# 111 9 ноем. 2007, 19:48 ч.
  • Мнения: 11 320
Загубих недоверието в себе си, трупано с години. И
Загубих и натрупания негативизиъм.
Превърнах се в реалистка, все още с мераци да хвърчи, но се опитвам да се държа здраво на земята.
Загубих душевно много близки хора.
Но... се преродих.
Падам си още авантюристка, но по-премерена. Рискувам, но гледам да е само, когато съм сигурна в печалбата.

# 112 9 ноем. 2007, 20:44 ч.
  • Мнения: 463
Днес изгубих увереността, че властвам над себе си.

# 113 9 ноем. 2007, 21:03 ч.
  • Шотландия
  • Мнения: 2 856
Цитат на: Iv в пт, 09 ное 2007, 20:44
Днес изгубих увереността, че властвам над себе си.
То "властването" не е много на хубаво, ама дано не ти се е случило нещо лошо... Praynig Hug

# 114 9 ноем. 2007, 21:23 ч.
  • Мнения: 1 413
Цитат на: stefani6 в ср, 07 ное 2007, 10:36
Прекрасна тема!Натъжава,но и радва едновременно.По пътя си някъде загубих наивността си,уязвимостта си и вечното взиране в бъдещето.За тях не ми е мъчно,а за младостта,която безвъзвратно си отиде.Говоря за онази,истинската младост,младостта на 20-те години.Нищо не може да я замени,абсолютно нищо.Спечелих усещането за моментното щастие,възможността да ценя всеки миг.

Колко точно си го написала Hug на 20 години ходех с публикациите си в ръка в редакциите и обяснявах на гл. редактори, че много искам да работя за тях. Сега по-скоро ще се отвори земята пред мен отколкото да се изтъпаня така на някого, ще умра от срам Embarassed

# 115 9 ноем. 2007, 21:24 ч.
  • Мнения: 463
Цитат на: Millla в пт, 09 ное 2007, 21:03
Цитат на: Iv в пт, 09 ное 2007, 20:44
Днес изгубих увереността, че властвам над себе си.
То "властването" не е много на хубаво, ама дано не ти се е случило нещо лошо... Praynig Hug
Малко ми орязаха крилцата само, нищо повече. Може да ми е било време да сляза на земята, кой знае.
Благодаря ти  Hug

# 116 9 ноем. 2007, 22:08 ч.
  • Мнения: 3 371
Загубих баща си .
Загубих сестра си .
Загубих наколко приятели - някои от тях не се върнах да потърся.
Очите ми вече не са същите- не се смеят , не блестят...

# 117 9 ноем. 2007, 22:19 ч.
  • Мнения: 57
Много хубава тема, накара ме да се замисля доста над живота си. Осъзнавам, че съм загубила най - вече детската си непринуденост. Особено през последните години все по- често ми се налага да общувам с хора, които са лицемерни. Може би и преди съм общувала с такива хора, но най - вероятно не съм го осъзнавала на време. И друго нещо загубих, но не знам как да го формулирам с една дума - преди се стараех да бъда добра с всички, смятайки, че и те ще ми отвърнат със същото, но сега вече изобщо не съм такава.

# 118 9 ноем. 2007, 23:20 ч.
  • Мнения: 291
С годините загубих спонтанността си, стремежът си към по-добро, независимо, че не се знае дали изобщо го има...Загубих желанието си за постоянна забава, станах циник за нещата от живота.

НО пък и спечелих много, което, като го пресметна, съотнесено към изброените загуби, се оказва, че съм напред  Wink

# 119 9 ноем. 2007, 23:29 ч.
  • Шотландия
  • Мнения: 2 856
Цитат на: Iv в пт, 09 ное 2007, 21:24
Цитат на: Millla в пт, 09 ное 2007, 21:03
Цитат на: Iv в пт, 09 ное 2007, 20:44
Днес изгубих увереността, че властвам над себе си.
То "властването" не е много на хубаво, ама дано не ти се е случило нещо лошо... Praynig Hug
Малко ми орязаха крилцата само, нищо повече. Може да ми е било време да сляза на земята, кой знае.
Благодаря ти  Hug
За нищо. Всъщност.... никой не може да ни отреже крилата, ако решим да летим... Можеш да се опиташ да гледаш на това като на временно приземяване, за да набереш сили за нов полет  Hug Попътен вятър!   bouquet

# 120 9 ноем. 2007, 23:55 ч.
  • някъде
  • Мнения: 4 956
загубих:
 желанието за щури купони
 желанието да имам приятелки
 чувството за близост към някои роднини
 предишната си фигура ooooh!

# 121 10 ноем. 2007, 08:30 ч.
  • Варна
  • Мнения: 428
Загубих много илюзии и част от мечтите си.
Загубих чувството, че живота е пред мен и всичко най-хубаво предстои.
Спечелих увереността на уравновесена и обичана жена.
Спечелих прекрасно семейство.
Спечелих способността да се радвам на живота си тук и сега, а не утре или вчера.

# 122 10 ноем. 2007, 11:58 ч.
  • Мнения: 669
Времето, което ми остава е по-малко. Никога не съм била особено доверчива, или наивна, или безгрижна.
Само бях по-смела.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата