Тема за загубите.

  • 6 144
  • 122
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 1 770
Права е Зари, че сме скрили много неща грижливо и дълбоко. За внучетата - не знам - все още не знам какво е да имаш внучета - пък и само някои мечти биха се припокрили с това.

Знам, че има неща, които умират или заспиват в нас - и някой ден - ако съдбата ни даде възможност - те може да възкръснат или да се събудят.
Защото човекът  живее в преходи - в сезони - и когато умира едно нещо, се ражда друго.

Много често загубата на едно нещо води до спечелването на десет други неща. Загубата на едно приятелство води до 10 нови. Или временната загуба на оптимизъм да води до реализъм, но и мъдрост.

Дори тежките, трагични загуби, често изработват в нас вечни и стойностни промени.

В болката се каляваме, прераждаме, променяме, трансформираме.

Аз лично съм загубила много неща през годините. Но намерих много повече други и нови неща. Преживяла съм много болка. Но имам и голяма удовлетвореност, защото приемах болката като верен спътник, изработващ в мен мъдрост и качества. Това е бил моят избор - да не се озлобявам, но да раста.

# 91
  • Мнения: 4 451
Изгубих много от себе си покрай здравето на моята Мария. Не се усмихвам толкова често и спонтанно. Търся усмивката си, но не я намирам. Изгубих надеждата, вярата, че доброто винаги възтържествува...

# 92
  • Мнения: 899
Загубих желанието си да се боря да запазвам това, което се откъсва от мен. Загубих и желанието си да се боря със слабостите си. Повечето ги оставям да надделяват. Загубих порива да плувам срещу течението.

Надявам се след няколко завоя да ме очакват изгубените неща, стига да успея да ги видя, ще си ги прибера отново.

# 93
  • Sofia
  • Мнения: 4 228
Загубих желанието си да се боря да запазвам това, което се откъсва от мен.


Познавам тази загуба.
Умората надделява или по-зле - безразличието, загубата на вкуса към нещата....

# 94
  • София
  • Мнения: 1 176
Загубих усещането си за цялост, все нещо не ми достига ...
Загубих него, в опитите си да бъда достатъчна ...
Загубих представа кое е достатъчно ...
Загубих дните на седмиците ми ...
Дали загубих или просто свалих от себе си?

# 95
  • Мнения: 4 757
 Аз умея да губя. Самовъзпитала съм се така, че да преживявам по-философски загубите. Не говоря за смърт на близък човек, а за съвсем обикновените и уж поучителни житейски загуби. Тъгувам известно време и накрая се насилвам да ми мине. От себе си мисля нищо не съм загубила, цяла съм си. Охитвал се е живота да ме отърве от доверието в хората, от прекалената ми емоционалност, от добротата която ми създава много проблеми, но успях да си запазя всичко. Мое си е.

# 96
  • Мнения: 6 901
Загубих спокойствието си...Загубих жизнеността си...Загубих майка си и много близки...Напоследък си губя времето... Sad

# 97
  • Мнения: 2 723
Загубих способността си да мечтая
Загубих себеуважението си
Загубих доверие в хората
загубих усещането, че означавам нещо за някого
Загубих надеждите си
Загубих умението си да се смея с глас
Загубих вярата си в доброто

Загубих себе си

# 98
  • Мнения: 158
Загубих способността си да мечтая
Загубих себеуважението си
Загубих доверие в хората
загубих усещането, че означавам нещо за някого
Загубих надеждите си
Загубих умението си да се смея с глас
Загубих вярата си в доброто

Загубих себе си

Никси.... Hug...след всяка болка има щастие....Ще се намериш и ще бъдеш по-силна от преди...

# 99
  • София
  • Мнения: 1 941
Загубих детето си
Загубих сърцето си
Загубих душата си
Загубих се

# 100
  • София
  • Мнения: 17 592
 Cry
Предполагам, уереността, че има значение. Какво правя, какво казвам, как се държа... Че ако аз съм почтена, ако съм... да кажем, "праведна" пред себе си, ще помогна и някой друг да сане такъв... Че мога да променя бъдещето - и моето, но най - вече общото... Плаках и страдах за всяка загуба, за всяко мъничко късче... доброта, което оставях подире си.

# 101
  • Мнения: 3 268
Прекрасна тема!Натъжава,но и радва едновременно.По пътя си някъде загубих наивността си,уязвимостта си и вечното взиране в бъдещето.За тях не ми е мъчно,а за младостта,която безвъзвратно си отиде.Говоря за онази,истинската младост,младостта на 20-те години.Нищо не може да я замени,абсолютно нищо.Спечелих усещането за моментното щастие,възможността да ценя всеки миг.

# 102
  • София
  • Мнения: 15 256
Сигурно съм загубила много неща.
Но нещото, което много ме впечатли наскоро, беше погледът ми в една стара снимка. Него съм загубила. Вече не гледам с такива широки очи, в тях няма такава доверчивост и откритост. Когато видях снимката казах на глас: "Вече никога няма да гледам по този начин.".

# 103
  • София
  • Мнения: 2 840
..погледът ми в една стара снимка. Него съм загубила. Вече не гледам с такива широки очи, в тях няма такава доверчивост и откритост. Когато видях снимката казах на глас: "Вече никога няма да гледам по този начин.".

О, недей така!!!
И аз забелязах тази тенденция, но мисля, че може да се коригира.С една лека, своевременна блефаропластика Whistling
Доверието ще го докараме, няма страшно Mr. Green

# 104
  • Sofia
  • Мнения: 4 228
своевременна блефаропластика Whistling


Що е то и продава ли се?   Thinking

Общи условия

Активация на акаунт