Знам, че има неща, които умират или заспиват в нас - и някой ден - ако съдбата ни даде възможност - те може да възкръснат или да се събудят.
Защото човекът живее в преходи - в сезони - и когато умира едно нещо, се ражда друго.
Много често загубата на едно нещо води до спечелването на десет други неща. Загубата на едно приятелство води до 10 нови. Или временната загуба на оптимизъм да води до реализъм, но и мъдрост.
Дори тежките, трагични загуби, често изработват в нас вечни и стойностни промени.
В болката се каляваме, прераждаме, променяме, трансформираме.
Аз лично съм загубила много неща през годините. Но намерих много повече други и нови неща. Преживяла съм много болка. Но имам и голяма удовлетвореност, защото приемах болката като верен спътник, изработващ в мен мъдрост и качества. Това е бил моят избор - да не се озлобявам, но да раста.