Какво е биологична майка?

мамо Галя, завиждам й, че е заченала, износила и родила моя син

как бих могла да се страхувам от нея, това е...нелепо

Магьосника и кльомба пишат вместо мен, нямам какво да добавя

май аз единствена нямам нито подобни терзания, нито подобни проблеми.
тръгнах с много позитивно отношение към жената родила детето ми. тя беше и донякъде член на моето семейство. нямаше драми, нямаше тръшканици. никакви бразилски трагедии, никакъв страх. тя можеше да има дете, но нямаше как да го гледа, аз можех да го гледам, но не можех да родя.
събра ни нейното бившо и моето бъдещо дете, още преди да се роди.
и двете решихме, че сме срещнали най-подходящия в живота си човек, които да реши проблемите ни. за нея това бях аз, за мен това беше тя. всичко доскоро беше спокойно и нормално, живота си течеше, тя видя детето няколко пъти. и за двете ситуацията беше нормална. до момента до който тя си въобрази, че може да се намесва в нашия живот. не ми се коментира начина, но не е нито трагичен, нито покъртителен.
 
преосмислих отношението си и реших, че който се опитва, с егоистични цели, да постави сигурността на детето ми под въпрос, дори и да ми се пада някакъв роднина, е аут.
както, впрочем, други роднини, които по един или друг начин са се опитали да извлекат полза от добрината ми.
положителното ми отношение засега изчезна, заменено е от безразличие.
голите факти са ясни и видими и действам според тях. мислех, че тази жена ще разбере, че да обичаш детето си, значи да се бориш за неговото добро с нокти и зъби, все пак има други две деца.
явно обаче самоотвержеността е разтегливо понятие и границите на различните хора са различни. мисля, че и 10 деца да имам, не бих жертвала едно от тях в името на това другите да живеят добре.
има един филм, решението на софи, да не дава господ никому да трябва да взима нейното..........

та, който и да е от моето семейство, а аз безспорно съм привърженик на тезата, че сме свързани до гроб с жената, родила детето ми, постави  своето его над спокойствието и интересите на детето ми и моите - е аут. до второ нареждане.
и макар и едно семейство, просто за мен е въздух.
независимо от това, колко тясна родствена връзка ни свързва. дали е майка, създателка или био на алекс, вече не е мой проблем. след като не работим и двете за интересите на детето, значи засега нищо не ни свързва.

магьоснико, идеализираш, мисля аз, биологичните създатели на детето си.
може би пък така е по-добре.
представи си, че ги намериш и се окаже, че са просто едни дребни душици, носещи се по течението, които решават, че могат да изкярят нещо от теб, ей така, по роднински.
ми гнусничко е, и би ме боляло заради детето ми. все пак знаем, че нашите деца са най-най-най- и изведнъж се оказва, че са родени от някакви си пошли душици. хич, викам аз, не ти трябва да ги търсиш, не за друго, а за да не се разочароваш.
и да не се налага после да кажеш на детето си истината, защото колкото и бегли да са впечатленията ми за теб, мисля, че не би премълчал нищо на детето си.
мазохизмът е хубаво нещо, ама в разумни граници.
колкото и да си благороден, това няма да промени факта, че ти не можеш да имаш деца, а другият може.
 
виж на мен ми донесе успокоение, рекох си, добре че се появих аз, щото тази жена нямаше да е по-добра майка на това дете от мен, дори и да можеше да го задържи. а това е къде-къде по удоволетворително.

 защото в едно сме равни - пред всички нас - плодни или безплодни, стои свободният избор - дали да бъдем свестни хора или не. в тази насока здравословни ограничения няма.

и хич не и завиждам, че е родила и заченала, ако щете ме линчувайте........не обичам болката и не си падам да ми е лошо. хубаво е да родиш, но за мен не е незаменимо, мога да мина и без това.......виж без деца - не.
едни раждат и не отглеждат, други не раждат и отглеждат, трети правят и двете. кой за квото е учил, както има един лаф.


и стига сте се джафкали, че се нервя. тук пишете фермани, ама в темата за гражданската инициатива някои от вас никакви  ви няма. ще взема да реша, че си падате само по празните спорове и суетата да наддумате някого. айде, няма да посочвам поименно. мир, целуфки и любоффффффффф.

Четох, препрочитах, мислих, задавах си въпроси, търсих отговори...
Биологичната майка?
Имаме си ги три в нашето семейство - моята, на дъщеря ми и на сина ми, както понякога се шегуваме БМ1, БМ2 и БМ3 (синът ми казва, че му звучали като имена на роботи от филм за извънземни  - дали пък не е прав, а? )
Какво ли би станало, ако започнех да се страхувам от тях? От всяка една поотделно или от трите, взети заедно...
Не, не се страхувам. Никога не съм изпитвала страх.
Съжаление? Ами май и съжаление не съм изпитвала. Много пъти в живота си съм била изправяна пред наистина труден избор, защо трябва да приема, че техният избор е бил по-труден от изборите, които е трябвало да направя аз? Защо смятате, че изборът да поемеш отговорността, да отгледаш и да обичаш безрезервно едно дете "до гроб", независимо от променящите се обстоятелства е по-лесен от избора да изоставиш едно дете и да преотстъпиш отговорността за него на друг (човек, семейство или - най-често - на държавата)?
БМ2 се е отказала да гледа дъщеря си, защото се е развеждала с баща й и защото вече е имала едно дете, а с две е щало да й бъде много трудно. Ами аз изгубих съпруга си и останах с две малки деца (на 4,5 и 7 г.) - и на мене ми беше трудно.
БМ3 се е отказала от сина си, защото е различен и не само защото би й било трудно, ами на всичкото отгоре би издал връзката й с мъж от друг етнос. Бидейки мой син, той все още си изглежда екзотично и навярно има хора, които като ни видят заедно и не знаят нашата история, си мислят, че аз съм имала подобна връзка. Но какво от това - той е моето дете и различието му не ме притеснява.
За БМ1 даже нямам идея защо е решила, че е по-добре да ме остави - е, мисля, че е сбъркала, защото не съм лош човек.
По едно време, след като майка ми почина и намерих доказателства за моето осиновяване, ми минаваха мисли, да тръгна да я търся, за да види каква съм станала, да й покажа, че съм успяла в живота, че въпреки всичко съм се справила; да я успокоя, че съм била отгледана от добри и любящи родители, че имам две чудесни деца, че хората ме уважават и т.н. Мислех си, че ТЯ сигурно вече не е млада, че може да си е задавал въпрси какво става с мен в продължение на тези повече от 40 години - мъчно ми беше за нея и за нейните терзания (аз съм по природа състрадателен човек). После обаче се спрях - тя е направила своя избор като се е отказала от мен, заявила е желанието си да не ме вижда, ДА НЕ БЪДЕ част от моя живот, да си спести и притесненията по моето отглеждане и порастване, и радостите от моите успехи. Аз ще уважа нейния избор. Както след време ще уважа и избора на децата си - ако решат да се срещнат с биологичните си семейства.

Сигурно стана объркано. Далеч във времето бях писала, че ако един ден тръгна все пак да ровя в миналото си и да тръся връзка с биологичното си семейство, то ще е заради евентуални братя и сестри - те не са отговорни за избора на майка си (или на биологичната си майка, ако е решила и тях да изостави) и най-вероятно дори не знаят за моето съществуване.

Магьоснико, мога да те разбера. Сигурно и аз бих помогнала на био семействата на моите деца, но бне защото са техни био семейства, а само защото биха могли да изпаднат в затруднена ситуация, т.е. бих им помогнала както бих помогнала на всеки, който има нужда.

Това е. С времето може и да започна да мисля иначе, но не вярвам.

Имах щастието или нещастието да срещна и бащата и майката на детето си. Присъствах на делото, на което те се отказаха от него - нямаше съжаление, нямаше емоция, нямаше глупости от сорта "той ще бъде по-добре" - имаше пълна липса на интерес към неговата съдба.  Имаше облекчение, че детето ще бъде осиновено и повече никой няма да ги търси за него, както и то няма да търси някакви материални интереси. Той беше вещ - майката е забременяла, износила го е до термин, родила го е и го е оставила в родилното - никаква трагедия, никакви чувства - нищо. Просто се е случило.
От тогава не ми пука за тях - нито ме е страх, нито ги мразя, нито ги обичам, нито искам да ги опозная - нищо. Дали тя го е износила или просто си е дала яйцеклетката - каква е разликата? А забременели с донорска яйцеклетка - бол. Дали и те трябва да се тормозят като нас?
Може би някой ден, когато порасне и попита и се наложи да му кажа истината ще бъде трудно. Може би, но ще му мисля тогава.
Иначе подкрепям Мата за това, че не завиждам че го е износила и родила - не бременността те прави майка, това всички го знаем. А и как ми се иска сега като се роди малката да прилича поне малко на брат си - не за друго, а защото няма по-добро, умно и хубаво дете от него на света . Може пък и да стане

Много често виждам обвинения към нея. Защо Другата майка е причинила това или онова като ги е оставила (или както често се предпочита - изоставила). След като го е направила - наранила собственото си дете тя няма право да се нарича повече майка???

Интересно съждение. Смятате, че никога не наранявате вашите деца? О разбира се то не може да се сравнява с голямата рана от системите, вързаното дете, загубата и болката...

А замисляли ли сте се за осиновителите посегнали към разосиновяване и оставяне (или изоставяне както ви харесва)?

Как би трябвало да се наричат тези хора? Майка и татко? Замисляли ли сте се колко от тях, когато са започвали всичко - етап, в който горе долу почти всички се намираме са мислили за такава развръзка?

И защо на тези хора, които според мен причиняват много по - голяма рана и карат децата си страдат много повече, от голяма част от осиновителите се гледа благосклонно?

Каква е разликата според вас?

Простичка според мен. Може би поне за мъничко сте влизали в кожата на побъркан и отчаян осиновител. И успявате да намерите оправдания.

Ако се опитате да влезнете в кожата на Другата майка вярвам, че ще реагирате по същия начин.

Обаче има проблем. Не можете да влезнете в кожата и. Защото са единици, които я познават. Които знаят и мънички детайли за нея и нейния живот.

Ако се опитаме да ги опознаем повече може би ще ги и разберем.

Лесно е да наречеш чудовище нещо с дълъг врат, никога незаснимано, Живеещо в езерото Лох Нес.

А можеш ли да наречеш чудовище майката живееща над вас, която след като изтрещи бидейки 6 месеца с малко дяволче му се разкрещи истерично? Не. Защо?

Честно казано и аз съм учудена от повишения интерес към тази тема.
Най-ценното и най-правдиво мнение (за себе си) намерих в думите на Дефи. Зряло, осъзнато, без да изпада в крайности, изпитано и изживяно…

В много други мнения видях гола теория, крайни емоции, фантазия и ако щете – „убийте ме с камъни”, ама и егоизъм.

Едни искат изцяло да изтрият от съзнанието си съществуването на тази жена (мъж?), други идеализират, издигат пиедестали.

Не мисля, че може да има конкретно отношение към непознат човек. В някои случаи, ние знаем фактите, но нямаме представа за емоциите, за дилемите пред, които е изпадала тази жена (мъж?), ако е имало такива. (Изключение случаят на Мата)

Знам, че на повечето дечицата са малки, ама все пак – не им ли говорите от време на време, не ги ли подготвяте по някакъв начин със съответните за възрастта им думички и обяснения? Не следите ли реакциите им?
Аз не мога да те разбера, Магьоснико. Ще питаш Джу дали иска… Ти не знаеш ли какво тя мисли по въпроса? За бащата, за майката, за всичко…Ама не това е важното.
Ти пита ли Боби какво мисли и иска?
Или е малък… че откъде накъде тогава, ще решаваш вместо него? Не са ли решавали достатъчно досега вместо него? Кой да му бъде или не бъде майка и баща, кого да вижда, кого да не вижда… Закъде си се разбързал? Или и това искаш да направиш вместо него? Да му поднесеш наготово твоята истина?
Е, не… съжалявам, че съм така кисела и зла, и си позволявам да се намесвам в личното ти пространство, ама по-добре, ние осиновителите да вземем да обърнем повече внимание на себе си и на собствените си „скелети в гардероба”, преди да тръгнем да решаваме кога и как да се намесваме в тази светая светих на децата ни.

Жената родила Ирина не ми е семейство. Сега семейство ми е мъжът до мен и двете прекрасни деца, които не съм родила аз. Повече от майка ми, повече от братята ми, повече от „другата жена”. Това зависи от мен е изцяло моя отговорност – друго не знам.

Когато започнах да разказвам на Ирина…за бебетата, от къде идват, защо тя е била на „онова място”, как сме се срещнали и т.н. за да стигна до „ти си излязла от коремчето на друга жена” (това дете едва започваше да осмисля думата „майка”, оставаше да й дообъркам мозъка с двете майки), самата тя избра как да я нарича – „другата жена”.
Правих достатъчно опити, сега знам, че тя разбира донякъде какво се е случило, но реагира остро на появата на „другата жена” в разговорите ни. Затова, без да храня никакъв негативизъм към нея, аз просто съм оставила детето да ме води.
Ще ме извиняваш, Маго, но емоциите на детето в момента са по-важни за мен, за да се концентрирам върху какво и защо, преживява биологичната майка (баща?)…

Това, което правя и ще правя е да предавам на Ирина безпристрастно тези факти. Нямам право да пречупвам през собствения си поглед историята.
Мисля, че и двете крайности не са честни спрямо детето – нито крайно отричащата, нито измислено романтичната.

Знам каква връзка изграждаме с Ирина, знам и, че някой ден тя ще осъзнае връзката си с „другата жена” и може би ще спре да твърди, че не иска да я вижда никога. Но докато това стане, наистина не мога да намеря в себе си излишъци, които да посветя на страха или идеализирането на човек, когото не познавам. И не си крия главата никъде, щото и за това нямам време.

Както и Дефи, изпитвам повече емоции спрямо тримата  (ако не са се увеличили междувременно) полубратя и сестри на Ирина… единствената тема, която все още не съм засегнала в разговорите ни… Иринка е голям герой, но и героите имат сърце…

Иначе... в разговори с други хора, едва наскоро се усетих, че наричам "другата жена" - "майка". Защо? Не знам... Да си призная честно - нямам и намерение да анализирам. Достатъчно анализи присъстват в ежедневието ни. Този ще го оставя неанализиран. Напук. 

За нас със съпруга ми ТЯ е просто жената донесла детето ни тялом.Духом е заченато Горе-от двама ни.Може да е шантаво,но ние го вярваме.Това и ще разкажем на Доника,когато попита.Нито я мразя,нито обичам-просто не я мисля.Благодарна съм и,но не присъства в мислите ми-никак.Имала бременност,родила е,оставила е дете.Всеки да си носи кръста.Може и да страда,може да не и пука-"всяка коза за своя крак".Имам си мои проблеми,за да се нагърбвам и с хипотетични.
Притеснявам се,че ако след време Доника я потърси да не страда от срещата си с нея.Аз съм твърде чудна и прекрасна,за да можеда ме надцака .Дано детето ми е достатъчно зряло да не драматизира ситуацията,защото веднага след като е било родено Жената,ккоято го е родила е забременяла и е оставила сина си.
Поемам ситуацията от детската му душица-ами аз по-лоша ли съм,че са ме оставили?Кое в мен я е накарало да го стори?А аз ще смуча отговори щот` съм майка!
Нещото,което ме подразни е защо все майката дъвчем.Ами онзи шминдел таткото?Цък и бек,а?Жалко е,че все жената го отнася.Вярвам,че ако до всяка жена имаше свестен мъж нямаше да сме толкова във форума.Живот.Нежеланото от един е дар за друг.

Пиша последно по тази тема, извинявай, ама Кое да не драматизира 

Това, че майка й е оставила още едно дете, как ще направи по-леко нейното изоставяне. Напротив, още един юмрук в слънчевия сплит.

Дано не съм те разбрала.... моля ви се бе хора, как очаквате децата ни да подминат факта че са били изоставени... какво драматизиране ... каква зрялост ... не, май нещо не съм разбрала

Въобще отказвам да си тровя душата с това, защото идея си нямам дали моите деца няма да решат да си търсят ББ 
Я се поспрете за малко и докато размишлявате, обърнете внимание на гражданската инициатива - че на мен отношението ви по темата ми прилича повече на заравяне на главата в пясъка, отколкото отношението ви към БР.

Едно е страдание,друго е драматизиране.При желание човек може да превърне в драма всичко,наистина всичко.До личноста си е.
Доста се изписа за и против биологичната майка.Ами за нашите души,а?Всеки гледа да се справи с болката,както може и по възможност скритичко.Не върви да развяваш байрака,няма кого да обвиниш.Природа.
Затова казах-всеки си носи кръста.Правиш грершки-теглиш си последствията.

И на мен ми се струва, че правим голяма драма. Че е важна, важна е, ама чак пък толкоз. Има и по-важни неща.

Не считам,че жените,които са родили моите деца са техни майки.
Майката е само една и това съм аз.Не чувствам и омраза,към тях благодарна съм им за това,че са износили децата ми,и по този начин са направили мен и  съпругът ми родители.


Те и двете губят,докато аз спечелих.Децата ми и двете са невероятни,горда съм,че именно аз съм тяхна майка.

Един ден,когато порастнат и ако пожелаят да се срешнат,с гордост ще застана до дъщеря си и синът си,в този момент,за да видят,тези жени и разберат,какви чудесни деца са те всъшност и колко горда майка съм аз,защото тези деца са моите деца.

                       

Не се сдържах, хем се зарекох, че в безсмислени спорове и мерене на комплексите няма да участвам.

Какво е за вас SMS, VIP, БАН, МТСГ /ей, на тях съм фенка/? Що така с неуважение и като нарицателно наричате така известни всекиму неща? Ха, това да не ви е бездомно кученце, та да го ритате 
Е, това е за мен БМ, БР, ББ и биотата. Както съм се научила да пиша свеки, защото са само 5 букви, а мамето са 6, а времето вечно не ми достига.