Мъжът ми май не "осъзнава",че съм бременна...

Поговори с него за това как се чувстваш. Кажи му, че всички бременни стават по-сензитивни, при това не пропускай да уточниш, че е "от хормоните". Така няма да хвърли вината върху характера ти, а именно върху тях.
Но като цяло не мисля, че ще има голям ефект... 
Той си е бил такъв и преди, просто ти не си се впечатлявала толкова... трябва да си го знаеш що за стока е.

Виж сега, мъжът ти няма как да осъзнава какво е да си бременна.
Това може да го направи само някой, който го е изпитал на гърба си. Не очаквай изведнъж да търчи, като луд да те обгрижва, все пак той не е "виновен" за това ти състояние и също има своите притеснения и страхове. Седни и му обясни как се чувстваш. Да не ти казвам, че и от моята супа да беше поискала щеше да ми стане гадно. Много мразя някой да ми бърка по чиниите.  Все пак си бременна, не неизлечимо болна. Много жени стават ужасни, когато са бременни, не го съзнават, но то се отразява пагубно на околните. Какво значи 5 хапки - ами кажи му да ти стопли и на теб защо ще му бъркаш из чинията. Не издребнявай, ако не искаш да си навлечеш неприятности.

Миличката! И за него е стрес, определено, но това не го оправдава, да се държи по този начин. 
И при нас нещата в началото бяха сходни. Е, не сме се карали чак за ядене  , но бяхме много изнервени от новото положение, от вечното премисляне кое как ще бъде СЛЕД голямото събитие и т.н. С времето се свиква.
Може би грешката ти е, точно в това, че още си работиш и не изискваш по - специално отношение. Не казвам да се държиш като болна, но все пак си в по - особено състояние и ако човекът до теб те обича поне мъничко, би трябвало да се съобрази с това. Най -малкото, че тези нерви и сълзи не носят полза нито на теб, нито на бебчо. Стегни го малко, ако трябва му покажи черно на бяло една статия колко е важно да си спокойна и задоволена откъм внимание и нежност. Все пак това е и неговото дете, колкото и да не си дава сметка за това! Съветвам те Овреме  да го вкараш в правия път, защото каквото отношение позволиш от самото начало, такова ще посееш и докрая. Да не говорим на каква "помощ" при отглеждането на бебчето "ще се радваш"!
По - твърдо и му разясни кое, как и защо!

Ми какво да ги правиш - мъже! И мен много ме е яд, че постоянно се съобразявам с това как се чувства той, а понякога когато искам съвсем малко разбиране не го получавам. А не мога да кажа, че не се грижи за мен - просто такива неща като такт, разбиране и съчувствие са му чужди теми... Докато бях бременна, се стараеше да ми създава комфорт и уют, но никога, ама НИКОГА не се сети сам да дойде и да ме гушне, когато ми беше криво... А аз ревях от нищо както повечето бременни. Но ако му кажех, че имам нужда да ме гушне, винаги го е правил с умиление - просто не очаквай един мъж да бъде чувствителен колкото една жена например - те имат нужда от информацията в прав текст, сдъвкана и след това изплюта... Винаги му казвай как се чувстваш и не се чувствй виновна от това, че искаш повече внимание - това е нормално и ти имаш право да го получаваш!

Това е една доста слажна тема. Хормоните те правят много по-чувствителна. Това е и един период в който ще се чувстваш изморена и раздразнена от най-малкото. Освен да говориш с него и много точно и ясно да му обясниш точно как се чувстваш друго няма какво да направиш. Почивай си повече, опитвай се да не вземаш най-дребните неща много навътре, вземай си болнични, ако имаш такава възможност и така. Ще отмине този период, като ти порасне коремът, като започне да рита бебето си мисля, че ще започне да осъзнава, че ще става татко и че ти имаш малко по-различни нужди сега.

Моят беше същия-така и не осъзна ,че съм бременна,до последно си мислеше ,че просто съм надебеляла /не се е държал зле с мен,но нямаше никакво по-специално отношение,както очаквах аз/,според мен мъжете не осъзнават и не приемат нещата като нас   После ,когато се роди малката и я видя с очите си ,ме затрупа с ласки и внимание и ми призна ,че въобще не е осъзнавал всичко което се случва с мен   Точните му думи бяха-"ако знаех,че това бебе е в корема ти ,щях да нося на ръце" Интересно къде ли си е мислел , че е било?! Ще видиш,че всичко ще се промени ,когато види бебчо,просто  им трябва време на някои мъже да разберат ,че ще стават бащи

 Много жалко е, че все още продължава да има мъже, които не могат да излязат извън собствените си граници и да се радват с бременнната си жена, да изпитат всички хубави, но и лоши моменти покрай създаването и развитието на новия живот. Съжалявам, че прибягвам до класификации, но си права да се чувстваш обидена и наранена от реакциите му.
 Би могла да пробваш наистина да му обясниш, че от него ще се изисква повече внимание, нежност и търпение, докато си бременна. Можеш да потърсиш информация от Интернет как се отразява бременността чисто физиологически, а и психически на жената, да гледате заедно филмчета за раждането и бременността (има такива в "Замунда" и в "Колибка", например). Ако ви е удобно и на двамата- гледайте заедно "Часът на мама" по БТВ в 15:30; предаването много добре илюстрира голяма част от проблемите на мамите, а имаше едно предаване, посветено на помощта, която оказват кандидат-татковците на бременните си жени. Има архив на предаването в сайта: нетера.тв. Ако те интересуват повече подробности , пиши ми на лични, ще ти кажа от коя дата е предаването.
 Но преди всичко, винаги намирай възможност да го информираш през какво преминаваш. Мъжете не могат да изживеят нещата, които изживяваме ние и затова не могат да ни съчувстват, просто не знаят какво е. Затова не пропускай удобен случай винаги да му съобщаваш за състоянието си, особено когато не се чувстваш добре, за да свикне с новото ти положение, да го приеме.
 Успех и по-леко бременеене, все пак!

Тези хормони са голяма работа.Истината е ,че само ,който го е изпитал може да те разбере.Сега просто приемаш всичко много навътре.Трябва някак да контролираш емоциите си.Иначе   ще побъркаш всички наоколо.Хубавото е ,че ще ти мине след 6 месеца и ще се смееш на тези неща, които сега имаш за ужасни.И аз имах такива разни периоди през бременността.И като родих мъжът ми си отдъхна.Той приемаше настроенията философски.Лека бременност ти желая!И търпение...

Мамите,много хубаво са те орентирали.Преживяваш силна хормонална промяна на която се дължи да си по-чуствителна и раздразнителна.Просто седни и му обясни как се чусвтсваш.И аз съм имала такива моменти.Все ми се струваше,че не забелязват,че съм бременна и все повече се искаше от мен.

подкрепям напълно 

не знам защо обвинявате само хормоните нима мъжът и има право да се държи така при положение че ходи на работа и работи по 12 ч в това състояние би трябвало като се прибере някой да и е сложил или поне да я помоли да хапне а не да чака да му направят салатата и моя мъж работи  на две а аз никаде но не ми се кара че съм си взела от неговата чиния .и мисля че той е този дето трябва да те успокоява и двамата да се разбирате поне при нас е така . стига сме се самообвинявали и отдаваме само хормоните аз бих те посъветвала ако имаш родители да отидеш при тях до като трае ремонта защото това дава допълнително напрежение между вас а мъжа ти иска не иска ще трябва да осъзнае твоето положение не се ядосвай защото всичко ще се оправи а и ти като не си спокойна и бебенцето не е ,мисли за него защото то е наи важно желая ти успех и леко бременеене

Даа обяснявай му какво преживяваш. Мъжете наистина не разбират от намек, а и бременните ни хормони съвсем влошават нещата. Моя добре че беше с мен на първия ехограф. Тогава цяяял ден се суети около мен. Чак се налагаше да му обяснявам че не съм болна все пак. Е еуфорията беше няколко дни само но все пак...После като ми порасна коремчето пак се въодушеви, после като го усети да рита и така...малко по малко и твоя ще разбере. Аз ползвах трикове: всеки ден гледах да му казвам по нещо за бебето: "Знаешли че сега вече трябва да има пръстчета";"Мило бебето ни вече трябва да е...см"; "Пиленце, трябва да започнеш да му говориш. То вече чува" И въобще всичко което научиш и те впечатли. Те мъжете няма как да го усетят по друг начин. Успех и бъди спокойна.

Благодаря на всички мами за мненията по темата.Предполагам,че за някои това са "бели кахъри",аз наистина осъзнавам каква късметлийка съм,като чета как някои жени повръщат по цял ден или още по-страшно - имат проблеми с бебо.Затова и не се опитвам на работа или вкъщи да се държа като болна,защото не смятам,че имам основание за това.Но факта си е факт - от хормоните съм задрямвала дори на работа,плача дори на латиноамерикански сапунки (когато Хулио се обясни в любов на Иглесия  ),дори кръста така ми се беше схванал веднъж,че се наложи с помощта на мъжо да се придвижвам.За бъркането по чиниите - никога не ни е било проблем,дори по заведения редовно си "кусваме" от другото ястие.Затова и толкова се учидих на тази реакция.И не е едно и две неща - не мога да съм дотолкова дейна вкъщи както преди,а получавам упреци вместо разбиране от него.Наистина ми се струва,че сякаш ЗНАЕ,че съм бременна,но не го ОСМИСЛЯ.Затова и се допитах до мнения,дали и при други е така и на мъжете им трябва повече време,за да се осъзнаят.Извинявам се за дългия пост.

Не си единствената с такъв мъж... Моят май едва сега започна да осъзнава какво се случва, но първите месеци нямаше никакво по-особено внимание от негова страна. Аз имах страшно гадене и постоянно бях в леглото, но въпреки всичко намирах сили поне да сготвя защото той не умее и манджата да си подгрее, камо ли друго. Беше много дръпнат и изнервен и ми строви нервите, но сега се промениха нещата и се държи изненадващо мило, угаждайки ми на всеки каприз
Ще се оправят нещата и при вас, сигурна съм

Ми да- мисля, че им е нужно време да осъзнаят бременността, колкото и да се радват в началото.Пък после да приемат бременността , даже може и да се поуплашат....Мъжка им работа, иначе ти желая лека и безпроблемна бременност и после едно хубаво здраво бебе

Ех,мила колко добре ми е познато всичко това,което те натъжава!Очевидно повечето от мъжете са такива,те никога няма да разберат,какво е да си бременна.Но,горе главата!Това в никакъв случай не е повод за хлипане в ъгъла,просто говори с него!
 

Поговори си с него. Обясни му как се чувстваш.

Здравейте, мосля, че това важи за почти всички мъже при първа бременост на жените им. Вкъщи е подобно - понеже все още не вижда разлика в тялото ми (3ти месец) и му е трудно да го осъзнае. Мисля, че по-късно и постепенно и това ще стане. Но му прави впечатление, че съм по-сприхава и май повече от това недоволства.
Но... все пак ще стават татковци

мила не си само ти,моят мъж беше и още е така,защото аз колкото и неразположения да съм имала той едва ли е разбрал много от това,винаги го посрещам,сготвено,изчистено и по никакъв начин не е разбрал,че ми е по-трудно..а и до 6-ия месец си ходех и на работа,е затова,че мога да му гребна от чинията нищо няма да каже

Хиче не обичам да отговарям с чужди думи, но по-ясно едва ли мога да го кажа:

На мъжете им трябва повече време, за да осъзнаят невъзвратимата промяна, която настъпва в живота им. За нас е по-лесно да свикнем, защото от момента на положителния тест за бременност живеем с червената лампичка в главите, която постоянно ни подсеща за чуждото присъствие в нашия организъм. Докато мъжът може да си позволи лукса да "забрави" за час, ден или повече, че ще става баща.
По мои наблюдения повечето мъже осъзнават в пълна степен родителството си един до три месеца след раждането, а на някои им трябва и повече време
Джери, не очаквай мъжът ти сам да се сети за бурите, които бушуват в теб. Всичките тия хормонални промени на настроенията, болезнени или приятни усещания, внезапни желания той няма как да ги усети, ако не му кажеш. А и явно не е от досетливите
Затова не се страхувай да бъдеш "ужасна". Не му спестявай нищо. Глези се от време на време. Имаш чудесно оправдание в тези предстоящи 6 месеца - използвай го

ето това е най-доброто, което може да направиш! galiv, поздравления за мнението!
моя мъж отначалото въпреки, че много се радваше забелязах, че не знае как да се държи с мен и се притеснява. тогава реших, че преди да се е изолирал от събитията и да се закучат нещата трябва да действам. съответно като му разказвах какво се случва с бебето и с мен, как съм и т.н. той се чувстваше много по-сигурен и полезен с помощта и вниманието си.

ако само поговорите, както те съветват другите едва ли ще има ефект. мъжете кога ли са разбирали от говорене. в отношенията ни с тях дела трябват, а не думи води го на прегледи с теб, за да си гледа чедото на ехограф, някои хора просто малко по-бавно загряват и им трябва визуална стимулация, а за сега бебето е само абстрактна представа за него. тъкмо в 3месец вече прилича на човече и се вижда най-добре и е най-въздействащо. разказвай му за усещанията си, за бебето. казваш като се скарате и се ядосаш те заболява корема - ами като те заболи кажи му. той не чете мисли все пак. ако не му кажеш няма от къде да знае. осведомявай го за рисковете през бременността, за какво трябва да внимаваш, какво не трябва да правиш и т.н. дай му възможност да е съпричастен. а ти не се прави точно сега на силна и издръжлива, сега е момента да се глезиш

Ако не разбере от обяснения,му удари по масата и му кажи така че,да те чуе"аз съм бременна".До кога да ги щадим тези мъже,все да им обясниш,че да разберат.

Милата!Наистина не си единствената,ако това те успокоява!
Моят мъж също не си промени веднага отношението,не се е държал грубо никога,но нетактично определено,дори неадекватно понякога!Просто седни и спокойно му опиши какво изпитваш,кажи му че разбираш и него(все пак и той е човек).Освен това,благодарение на прословутите хормони,всичко се пречупва през друга призма,поне при мен беше така и нещата изглеждат по-страшни отколкото са всъщност!
Лека и спокойна бременност!:hug:

Уф, тези мъже... дано се вразумят Нищо не ги оправдава да се държат така. Бременна не значи болна, но сега е моментът да се щадиш и да очакваш внимание от близките си.
Леко и безпроблемно бременеене! 

Това май е от основните неща, за какво и да било. Не, че го оправдавам, напротив. Явно просто си е такъв, но досега не ти е правило впечатление.

Без разговор няма да минеш и то не един а може би няколко. Като ти напредне бременността може би ще почне и сам да се усеща.

И да говориш и да обясняваш нищо няма да му влезе в главата. И аз преживях същото. Даже по едно време имах чувството, че даже ревнува от бебето  Обаче......

Всеки ден му обясявай какво си прочела, какво си видяла, разказвай му за бебето - какво прави, колко  е голямо, ей такива неща. Опитвай се да му набиеш в главата,че бебето е вече факт, дори скрито, че той вече е баща и че нещата са се променил. Карай го да се чувства част от живота ви с бебето. Предполагам , че ще видиш плодовете на усилията си, когато започне да ти расте яко коремчето или когато бебето се появи. Мъжка му работа. Такива са, всички. После ще имате спорове и когато бебето се появи, ще си мисли, че щом вече не си бременна, край, всичко си е същото и ти няма да си уморена, защото "работата ти ще е да гледаш бебето", ама голяма работа, гледай да не се връзваш много - много и ти и бебето да сте добре, той все ще влезе в час по някое време  До тогава си свиркай. И да ти мрънка и да ти вика, хич даже не се връзвай, бъркай му из чинията, лягай си да спиш и му кажи, че ти се спи и искаш да си починеш-да се оправя  Или да ходи да го гледа майка му  В екстремни ситуации,  моя там го изритвах

Може би това ,че нямаш видими проблеми , също му пречи да осъзнае факта, че си бременна. Аз бях много зле-повръщах от всичко, лежах в болница за малко и може би това му помогна да разбере каква огромна промяна се извършва в мен. Също както и другите са писали-четях му нон стоп статии за бременност и раждане, за младият баща и какво го очаква, за неспането, кърменето, коликите,  и т.н и т.н Ходихме на ехограф, мечтаехме как ще изглежда, чудехме се на кого ще прилича.... Говори с него, но не оплаквайки се, а споделяйки.

Виж да ти кажа - много мъже са така, ние с мъжа ми също сме имали разправии за т.нар. "обръщане на внимание" и даже веднъж се карахме жестоко, държа се като говно и ми крещеше да се махам а бях към 8ми месец...(после ме остави да си рева сама и си пусна да си гледа тв, а като влязох в хола след половин един час видях че е заспал спокойно).... после се покарахме още иииии си взе поука. Това си е изнервено време, ще преживяваш още много промени.
Моят съвет е да не се впрягаш за всякакви глупости, един брак не може без караници. Обясни му че преживяваш трудни моменти и би било много добре ако се постарае да проявява повечко разбиране, попрочети му разни статийки по темата, НО не прекалявай.
А и за ходенето  на работа - аз лично бачках до последно , даже вече термина ми беше минал аз трамбовах центъра бясно и пак се отбивах до офиса (но работя с баща ми и .. все пак като се изтумбих вече яко ми спестяваше някои неща). И да ти кажа се чувствах много добре от това че работех и се срещах с хора. Защото ако се забиеш вкъщи от рано ще бъдеш много по-изнервена (поне аз бих била). А и разходките са много важни, ако бременността ти е нормална е добре да ходиш пеша. Но си искай да ти помага - да изчисти, да сготви, да отидете на ресторант.... защото ако сега не ти помага.. като родиш едва ли ще е по-различно а тогава ще имаш най-много нужда от помощ.
Желая ти успех, леко раждане и всичко да е наред

Да докладвам резултата  Седнахме и поговорихме на спокойствие,аз се опитах да не се паля,а и той се чувстваше гузен от постъпката си ( не че е казал извинявай,ама като доживея зодия Лъв да си признае грешка банкет ще вдигна    ).Наистина си смята,че промяната ще настъпи чак след 7месеца,а сега всичко си е както преди.Обяснявах,показвах картинки,оставих една книга ( дано се позаинтригува да попрочете нещо),ще видим как ще продължат нещата  Аз ежедневно ще го "приобщавам" към тайните на майчинството,виждам,че и при други семейства е имало сходни ситуации,явно ще мине известно време да го асимилира.Не мога да го обвиня,че е мързелив или нехае за семейството си,но на моменти покрай бременността ми се е изказвал и реагирал неадекватно.Благодаря пак на съветите на мамите  Знам си,че мога да разчитам на вас   

Аз пък мисля, че много бременни злоупотребяват с положението си и прекалено се глезят и като няма угодия се почва с "Той не ме обича"...

Трябва да го приобщиш някак към усещанията си... Разкажи му как бебето иска или не иска да яде нещо... или пък да мирише...

"ама като доживея зодия Лъв да си признае грешка банкет ще вдигна  angel008 "
и аз  така

Поговори с него.
Обясни му какво чувстваш.
Накарай го да осъзнае, че ти носиш живот в себе си, който е част от него!!!

Може би ще осъзнае повече, като започне да ти личи коремчето, когато усети бебето да рита. И в крайна сметка - когато родиш. Е, не че не трябва да се държи добре дотогава. Моят мъж, например, /малко отклонение от темата/ никога не е бил от тези, които, като видят бебе започват да се лигавят, да гукат и т.н. Пък ела да го видиш сега, промяната е много приятна.

Най- добре отиди на лекар с него и помоли лекаря да му обясни някои неща. Можеш да помолиш и някоя близка приятелка, разбира се ако е достатъчно близка и на двамата, при мен това много помогна. Успех 

По-важно е да се осъзнае, когато родиш

подкрепям
а в глезенето не виждам нищо лошо, та дори и да не съм бременна

О, миличка, повярвай ми много добре те разбирам, но ти се опитай всячески да не си го слагаш на сърцето - май голяма част от мъжете се държат неадекватно. Аз например съм безкрайно възмутена и огорчена от моя мъж - колегите ми проявяват повече интерес и внимание към мен , отколкото той.  Само ми се оплаква колко е уморен и колко е скапан, като че ли аз съм "цъфнала и вързала" - на работа по цял ден, с контракции от 4 месец и с кръвно 140/100. А пък свеки вече седме месеца успешно демонстрира пълно безразличие - не е отронила ни една думичка по повод моята бременност  все едно не съм бременна А иначе оплакванията и тя не ги пести - кръвното било високо, едва си изчистила къщата, парите не стигали ( на мен понеже са ми в повече и затова от 5 месеца отказвам болнични и ходя на работа с рисковата си бременност, ама нейсе ) А върха на сладоледа беше когато мъжът ми една вечер ( след поредното скарване ) заяви, че си вземал детето ( дъщеричката ми която е на 3 год. ) и си тргъвал, пък аз да съм се оправяла както си знам ( като че ли бебето в утробата ми изобщо го няма или не е неговия син, за който преди ми надуваше главата, колко много го иска ) Да ти кажа честно и аз мислех да пусна тема като твоята, но ме беше срам да споделя пред другите майки как се отнасят близките ми с мен, коогато съм в това деликатно положение... Май обаче тях трябва да ги е срам, а не мен Ами това е, но със сигурност вече знам едно - гледай да си спокойна и пази себе си и бебчето, пък другите да се държат както щат - прсто разправиите ( ако се стигне до такива ) само ще те разстроят излишно. Да сме живи и здрави всички, пък другото... Горе главата и спокойно и избягвай скандалите - те мъжете са едни дебелокожи и хич не им пука - както една съфорумка писа, докато ние си ревем, те си спят сладко в другата стая....

извинете, момичета, не искам да прозвуча грубо, ама как се оженихте за тези "мъже" (на върха на пръстите ми е да напиша "свине") ???
и как ги търпите?
от самото начало ли бяха такива или се променят с течение на времето?
повечето случаи тук са си чист пример за неуважение към партньора, незачитане и проява на авторитаризъм
чудя се и се мая как може да има такива индивиди- бременната му жена да ходи по 12 часа на работа, а то да недоволства, че няма салата

п.с. аз на моя все му намирам кусури, ама той бил цяло съкровище като чета тук момичетата... или да си плюя в пазвата да не мутира и той така

Хормоните ти играят много май. Мисля , че когато ти проличи повече всичко ще се оправи.  Понякога мъжете не разбират докато не видят. Какво да ги правиш такива са си .  Нашият татко пък не показва никаква радост , но донякъде го разбирам , още не е почувствал как мърда бебо.
Спокойно, сега мисли повече за бебо , защото когато ти е мъчно и той го усеща. УСПЕХ.

  Ами ние сме много различни като характери - аз съм емоционална,като се ядосам - фуча 30мин и после ми минава и продължавам,а той е един практичен и стабилен,бих казала,че добре се допълваме.Често сме имали различни мнения,ама и със сестра ми не сме еднакви.Сега покрай ремонтите сме поизнервени,не е като всичко да ни е наред.Но винаги когато е ставало въпрос за деца сме говорили как ще сме равноправни родители - и двамата ще участваме,ще си делим отговорностите,ще им отделяме внимание.Той е дете на разведени родители и това много го стимулира при нас да не се стигне дотам.Дори като сме гледали двойки,в които мъжа не се заинтересува от детето се е възмущавал.Затова и изумявам от поведението му в последно време - явно съм очаквала друго,но вземам под внимание съветите на мами минали по този път и активно се захващам със задачата да го "убедя" че съм бременна.


Bubana,дано всичко при вас отмине и да се радваш на здраво бебче 

Нямам думи.......
Мога само да се обърна към мъжа ми:

ВАСКО,ТО СИ НАЙ-ПРЕКРАСНИЯ МЪЖ НА ЗЕМЯТА.      
Благодаря ти,че 9 месеца ме изтърпя,че се грижи за мен като за детенце,че ме галеше по гърба когато повръщах и чистеше след мен,че скачаше нощем когато изпъшквах,че целуваше сълзите ми с уста когато изпадах в депресии.

ОБИЧАМ ТЕ!!!!

 Ами аз така да се каже два пъти се излъгах по моя, но никога не съм предполагала, че ще срещна такова отношение по време на бременоста си. бременеехме си двамата. Или по скоро на него се падна глезенето и вниманието, а на мен носенето на детето. Все още ми е леко обидно за този период от живота ми. Спомням си една реплика на един негов приятел, ( явно загрижен от това, че той прекалено се притеснява от този период) по повод това, че бях сложила за скрийнсейвър бг-мама - Ей, ти  и за минута не го оставяш да забрави.  А, защо трябва да забрави? На мен дава ли ми някой това право да забравя? И това не е ли нещо хубаво, че да трябва някой от нас двамата да го забравя? Какво да кажеш, мъже.
 По повод забравянето се сетих за една смешна случка, когато бях в осмия месец. На мъжа ми му се схванал кръста и ме моли най-сериозно да играем на сол-пипер Аз му казвам, че не мога, а той продължава да настоява. Пак му казвам, че не мога и той взе, че ми се разсърди След, като леко обидена вече му казах, че не смятам да раждам в осмия месец, за да му се оправи кръста, чак тогава милия се плесна по челото и вика - вярно бе.тя жената била бременна

Тук вече става въпрос за характер.
Не мисля, че един разговор ще го промени.
Трябва да го приемеш такъв какъвто е....ако можеш.
Всеки си има недостатъци.

не мога да кажа,че знам какво ти е ,защото чак в това положение не съм била,просто докато още не ми личеше и той не се отнасяше различно,но когато коремчето ми взе да расте и най-вече,когато го заведох с мен на фетална морфология и той видя бебето и чу сърчицето му,тогава вечв все едно стана друг човек,по-мил и грижовен не е бил никога преди това,глезеше ме и ми помагаше много.така че дано и при вас нещата да се променят към по-добро...

Да ти е жив и здрав и скоро да гушкате вашето бебче   
Така ме разплака твоя пост 

А иначе по впроса: и аз смятам ,че си е до човек и един разговор няма да промени особено нещата освен ако наистина не  е наясно с това ,което се случва с теб.!Но мисля, че като ти проличи коремчето нещата ще са по-ралични.Не се стряскай-гадно е ,но и от хормоните малко преекспонираме нещата/аз също понякога  /

Така е. Не осъзнават. Такива са. Повечето. Някой осъзнават навреме, други по-късно, някой дори не разбират какво им се случва след 3-то, дори.

Моя мъж, разбра и осъзна, че ще сме трима, когато в 6м и половина получих контракции и лежах за задържане ... и така до почти края на 8м. Не ти пожелавам да се случи и това на теб, но понякога на един мъж му е нужно такова разтрисане, за да се осъзнае.

Понякога и боя помага. 

Съветвам те да поговориш с него, спокойно и без нерви, просто му обясни какво е сега, какво следва и какво ще е за напред. Повярвй ми, бременността е само малка част от купона, който ви чака