Мъжът ми май не "осъзнава",че съм бременна...

Виж да ти кажа - много мъже са така, ние с мъжа ми също сме имали разправии за т.нар. "обръщане на внимание" и даже веднъж се карахме жестоко, държа се като говно и ми крещеше да се махам а бях към 8ми месец...(после ме остави да си рева сама и си пусна да си гледа тв, а като влязох в хола след половин един час видях че е заспал спокойно).... после се покарахме още иииии си взе поука. Това си е изнервено време, ще преживяваш още много промени.
Моят съвет е да не се впрягаш за всякакви глупости, един брак не може без караници. Обясни му че преживяваш трудни моменти и би било много добре ако се постарае да проявява повечко разбиране, попрочети му разни статийки по темата, НО не прекалявай.
А и за ходенето  на работа - аз лично бачках до последно , даже вече термина ми беше минал аз трамбовах центъра бясно и пак се отбивах до офиса (но работя с баща ми и .. все пак като се изтумбих вече яко ми спестяваше някои неща). И да ти кажа се чувствах много добре от това че работех и се срещах с хора. Защото ако се забиеш вкъщи от рано ще бъдеш много по-изнервена (поне аз бих била). А и разходките са много важни, ако бременността ти е нормална е добре да ходиш пеша. Но си искай да ти помага - да изчисти, да сготви, да отидете на ресторант.... защото ако сега не ти помага.. като родиш едва ли ще е по-различно а тогава ще имаш най-много нужда от помощ.
Желая ти успех, леко раждане и всичко да е наред

Да докладвам резултата  Седнахме и поговорихме на спокойствие,аз се опитах да не се паля,а и той се чувстваше гузен от постъпката си ( не че е казал извинявай,ама като доживея зодия Лъв да си признае грешка банкет ще вдигна    ).Наистина си смята,че промяната ще настъпи чак след 7месеца,а сега всичко си е както преди.Обяснявах,показвах картинки,оставих една книга ( дано се позаинтригува да попрочете нещо),ще видим как ще продължат нещата  Аз ежедневно ще го "приобщавам" към тайните на майчинството,виждам,че и при други семейства е имало сходни ситуации,явно ще мине известно време да го асимилира.Не мога да го обвиня,че е мързелив или нехае за семейството си,но на моменти покрай бременността ми се е изказвал и реагирал неадекватно.Благодаря пак на съветите на мамите  Знам си,че мога да разчитам на вас   

Аз пък мисля, че много бременни злоупотребяват с положението си и прекалено се глезят и като няма угодия се почва с "Той не ме обича"...

Трябва да го приобщиш някак към усещанията си... Разкажи му как бебето иска или не иска да яде нещо... или пък да мирише...

"ама като доживея зодия Лъв да си признае грешка банкет ще вдигна  angel008 "
и аз  така

Поговори с него.
Обясни му какво чувстваш.
Накарай го да осъзнае, че ти носиш живот в себе си, който е част от него!!!

Може би ще осъзнае повече, като започне да ти личи коремчето, когато усети бебето да рита. И в крайна сметка - когато родиш. Е, не че не трябва да се държи добре дотогава. Моят мъж, например, /малко отклонение от темата/ никога не е бил от тези, които, като видят бебе започват да се лигавят, да гукат и т.н. Пък ела да го видиш сега, промяната е много приятна.

Най- добре отиди на лекар с него и помоли лекаря да му обясни някои неща. Можеш да помолиш и някоя близка приятелка, разбира се ако е достатъчно близка и на двамата, при мен това много помогна. Успех 

По-важно е да се осъзнае, когато родиш

подкрепям
а в глезенето не виждам нищо лошо, та дори и да не съм бременна

О, миличка, повярвай ми много добре те разбирам, но ти се опитай всячески да не си го слагаш на сърцето - май голяма част от мъжете се държат неадекватно. Аз например съм безкрайно възмутена и огорчена от моя мъж - колегите ми проявяват повече интерес и внимание към мен , отколкото той.  Само ми се оплаква колко е уморен и колко е скапан, като че ли аз съм "цъфнала и вързала" - на работа по цял ден, с контракции от 4 месец и с кръвно 140/100. А пък свеки вече седме месеца успешно демонстрира пълно безразличие - не е отронила ни една думичка по повод моята бременност  все едно не съм бременна А иначе оплакванията и тя не ги пести - кръвното било високо, едва си изчистила къщата, парите не стигали ( на мен понеже са ми в повече и затова от 5 месеца отказвам болнични и ходя на работа с рисковата си бременност, ама нейсе ) А върха на сладоледа беше когато мъжът ми една вечер ( след поредното скарване ) заяви, че си вземал детето ( дъщеричката ми която е на 3 год. ) и си тргъвал, пък аз да съм се оправяла както си знам ( като че ли бебето в утробата ми изобщо го няма или не е неговия син, за който преди ми надуваше главата, колко много го иска ) Да ти кажа честно и аз мислех да пусна тема като твоята, но ме беше срам да споделя пред другите майки как се отнасят близките ми с мен, коогато съм в това деликатно положение... Май обаче тях трябва да ги е срам, а не мен Ами това е, но със сигурност вече знам едно - гледай да си спокойна и пази себе си и бебчето, пък другите да се държат както щат - прсто разправиите ( ако се стигне до такива ) само ще те разстроят излишно. Да сме живи и здрави всички, пък другото... Горе главата и спокойно и избягвай скандалите - те мъжете са едни дебелокожи и хич не им пука - както една съфорумка писа, докато ние си ревем, те си спят сладко в другата стая....

извинете, момичета, не искам да прозвуча грубо, ама как се оженихте за тези "мъже" (на върха на пръстите ми е да напиша "свине") ???
и как ги търпите?
от самото начало ли бяха такива или се променят с течение на времето?
повечето случаи тук са си чист пример за неуважение към партньора, незачитане и проява на авторитаризъм
чудя се и се мая как може да има такива индивиди- бременната му жена да ходи по 12 часа на работа, а то да недоволства, че няма салата

п.с. аз на моя все му намирам кусури, ама той бил цяло съкровище като чета тук момичетата... или да си плюя в пазвата да не мутира и той така

Хормоните ти играят много май. Мисля , че когато ти проличи повече всичко ще се оправи.  Понякога мъжете не разбират докато не видят. Какво да ги правиш такива са си .  Нашият татко пък не показва никаква радост , но донякъде го разбирам , още не е почувствал как мърда бебо.
Спокойно, сега мисли повече за бебо , защото когато ти е мъчно и той го усеща. УСПЕХ.

  Ами ние сме много различни като характери - аз съм емоционална,като се ядосам - фуча 30мин и после ми минава и продължавам,а той е един практичен и стабилен,бих казала,че добре се допълваме.Често сме имали различни мнения,ама и със сестра ми не сме еднакви.Сега покрай ремонтите сме поизнервени,не е като всичко да ни е наред.Но винаги когато е ставало въпрос за деца сме говорили как ще сме равноправни родители - и двамата ще участваме,ще си делим отговорностите,ще им отделяме внимание.Той е дете на разведени родители и това много го стимулира при нас да не се стигне дотам.Дори като сме гледали двойки,в които мъжа не се заинтересува от детето се е възмущавал.Затова и изумявам от поведението му в последно време - явно съм очаквала друго,но вземам под внимание съветите на мами минали по този път и активно се захващам със задачата да го "убедя" че съм бременна.


Bubana,дано всичко при вас отмине и да се радваш на здраво бебче 

Нямам думи.......
Мога само да се обърна към мъжа ми:

ВАСКО,ТО СИ НАЙ-ПРЕКРАСНИЯ МЪЖ НА ЗЕМЯТА.      
Благодаря ти,че 9 месеца ме изтърпя,че се грижи за мен като за детенце,че ме галеше по гърба когато повръщах и чистеше след мен,че скачаше нощем когато изпъшквах,че целуваше сълзите ми с уста когато изпадах в депресии.

ОБИЧАМ ТЕ!!!!