Прекратихме взаимоотношенията си заради......Апартамент.

Авторката се оплаква че брат й е спрял контакти с нея - само аз ли разбирам поста й така?

Danatea, пишеш, че вече 4 години се бориш с това положение. А успех имаш ли някакъв, брат ти ли не иска да имате контакти? Разбирам, че ти тежи. Мисля, че все пак родителите ти носят немалка вина, тъй като с тази явно несправедлива постъпка са ви разделили. Но пък от вас с брат ти зависи да го преодолеете...Пожелавам ти да успеете.

Описах накратко ситуацията и може да не съм била достатъчно ясна.Ако това има значение--Завърших университет,веднага след това започнах работа в една болница.Извесно време  работих и допълнително.Сега гледам малкото си дете-1год.Мъжът  ми също винаги е работил.Родителите ми са  взели това решение защото брат ми е искал това от тях.Брат ми прекрати контактите си с нас.Мъжът ми смята че е (гузна съвест)знам ли?

Да, може и това да е, според мен намерете начин да се сдобрите. По-близък човек от брата и сестрата реално няма (колкото и човек да се разбира с мъжа си/жена си).

Не разбирам смисъла на темата: авторката
а) страда заради брат си и това, че вече не си общуват
б) страда заради апартамента (или че не е получила нищо от продажбата му)?

Не винаги справедливо означава по равно. Много зависи от конкретната ситуация. Не винаги нашите критерии за справедливост съвпадат с тези на родителите ни.
4 години е много време. Време е да си изчистите отношенията. Единият може да помоли за прошка, по някакъв начин да компенсира постъпката си, а другият да се опита да прости. Брат и сестра сте все пак.

Надявам се един ден да не ми се случва да дам на едното дете нещо, а за другото да няма. Децата винаги го изживяват по някакъв начина, дори и да са съвсем самостоятелни отдавна. Защото въпроса не е в имота точно примерно (имот и сам ще си купиш), а в това, че зад подобна постъпка прозира отношението на родителите обикновено.

Много е болезнена тази тема! И аз съм преживяла, а и в момента преживявам такива неща! И ми се иска да е различно, да не застават помежду ни точно тези разговори, но...застават! Затова ще ти кажа аз какво направих: вече се отказах да убеждавам когото и да било дали е прав или не! Нека всеки постъпи по съвест, но и после да е готов да носи отговорност за избора си. Отказах се и непрекъснато да мисля кое е справедливо и кое не, дали съм ощетена, защо съм ощетена. Защото това не трябва да бъде живота ми!
И да, смятам, че когато настъпи разрив в отношенията между брат и сестра, родителите имат много голяма вина, дори често именно те са причината за това. Примерите са от собствена ми живот, затова и не ги давам.
Отказах се да искам или очаквам от родителите ни, и на двамата разбирай, каквото и да било! Когато АЗ и ТОЙ можем да постигнем нещо повече, тогава и ще го постигнем! Сега се опитвам да се отърся от непрестанните мисли за това. За тази цел просто преставам да общувам с хората, източник на това ми напрежение и негативизъм! И мисля, че има ефект, да....
И още нещо: и аз си мислех, че няма по-близки хора от братя, сестри и т. н. Е, животът сам ме опроверга! Сега в трудните моменти ми помагат други хора. Не че това ме прави щастлива, но е факт! Но...всеки знае собствения си живот! Ако смяташ, че си струва да се бориш за тези ваши отношения, бори се! Искрено ти пожелавам да намериш мъдрост в себе си, за да постъпиш така, че да живееш най-вече в хармония със себе си! И ако това включва подобряване на отношенията с брат ти, направи го!

Да, това е правилния път. вместо да седим и да мислим кой с какво ни е ощетил и защо, да се фокусираме върху това, което имаме, да забравим за всякакви имагинерни загуби и да действаме по въпроса сами да си подредим живота. Това го казвам от опит

Tess, докато съм писала, ти си публикувала отговора си. И всъщност си казала точно това, което аз исках, но просто не можах да се побера в две изречения! Да, ние си купихме въпросния имот, но отношението...ей това е,което и до ден днешен ме тормози, натъжава, понякога повече, друг път по-малко, зависи от обстоятелствата и настроението ми. Но може би сега съм точно в такъв период на равносметка, заради мен самата, и някак ме налегнаха тези мисли.
Извинявам се за отклонението!

С право си огорчена.Майка ти и баща ти имат по голяма вина от брат ти.А той защо е прекратил връзката си с теб?
С право се сърдиш.

А пък моят опит показва, че когато закъсат с нещо, родителите винаги търсят помощ само и единствено от "ощетеното" си дете. Другото не го закачат, да не го притеснят случайно.

Най- разумното нещо, което прочетох бе мнението на Тес, за различното отношение на родителите.
И обидата и огорчението, което то предизвиква.
И, моля ви, не ми разправяйте колко сте извисени, та когато родителите ви купят апартамент /не дънки, не почивка, не да плащат обучение/ на брат ви или сестра ви, а на вас едно голямо нищо, отивате и просълзени от радост ги прегръщате. Моля ви.

Било му трудно в София под наем. А на нея като и е било трудно и е учила, после работила на 2 места, те що не продадоха и не и купиха апартамент? Нейните нужди тогава, не са ли били като неговите сега? Моля ви.

Едното дете на родителите повече ли е тяхно, отколкото другото?
Авторката на темата е права - и аз да съм и аз ще се сърдя. И ще ми е болно и обидно, и ще съм огорчена и прочие.

Има някаква такава родителска тенденция при 2 деца - едното го смятат за "слабо", на което трябва винаги да се помогне, а другото е "силно" и само да се оправя.

Ами винаги единия е по-"слаб" от другия и предизвиква родителски инстинкт да му се помага, дори да се включва "силното" дете в помощта....