Прекратихме взаимоотношенията си заради......Апартамент.

Неразбрах точно как те  е предал - родителите ти са си продали апартамента и са купили нов на брат ти,а на теб не.Така го разбирам. Къде е тук епредателството  - нито апартамента е  бил твой, нито  пък брат ти е виновен в такъв случай, защото родителите са решили така. По -скоро виждам завист от твоя страна, отколкото някакво предателство.

Животът е прекалено кратък, за да се смразяваш с брат си заради апартамент!! Казвам ти го като натрупала доста отрицателен опит, свързан с родители и имоти. Ако съм се била поддала на подобни манипулации, и аз трябваше досега да не си говоря със сестра ми.

Настроила съм се отдавна, че подкрепа или имот от родители няма да имам и бих се радвала много, ако поне на сестра ми помогнат с нещо.

Petrova_, за каква завист става дума. Нормално е момичето да е огорчено, защото родителите й са постъпили несправедливо. Аз лично не бих приела нещо от родители, ако няма същото и за сестра ми, така че определено има кофти момент. Но да се развалят отношения заради имоти - не си струва, това е истината!

Да помогнеш само на едното си дете, без да има същото и за другото е много гаден родителски номер. Казвам го от опит. Но изобщо не е най-страшното нещо, което може да се случи. Направо е бял кахър даже според мен.

Въпрос на гледна точка и на морални принципи. По моята ценностна система, ако бях на мястото на брата щях да се чувствам предател./най-меката дума която ми изплува е това/

напълно вярно!
не разбрах точно каква е ситуацията, но смятм, че грешката е на родителите ти, а не на брат ти, в крайна сметка те решават на кой да купят апартамент, не зависи от него

Еми  аз останах с впечатлението,че не е само огорчена, ами леко завижда на брати си - имал магазини, строял си апартамент и тем подобни. Моите родители нищо не са ми дали  - всичко е за брат ми,ама много отдавна съм го превъзмогнала - тяхна си е собствеността  да я правят каквото искат. Напоследък ми разправят как щели да ми препишат  един имот. Категорично отказах. Но не бих си развалила отношенията с брат ми, заради имоти.

Е, ако всичко е за брат ти, не виждам защо и ти да не вземеш 1 нещо

Ами брат ти явно си е стъпил на краката...с три магазина... Сигурно спи малко, работи повече, едва ли само апартаментът, купен от родителите ти за него, е единствената причина да върви напред и нагоре. А вие през това време какво правехте?

Според мен завист няма, а има ощетение... И на мен не би ми било приятно примерно да купят било то на сестра ми, било то на брат ми   жилище а на мен не...
Все пак един родител (под родител имам предвид и майката и бащата)м който има две, три ,5 .. деца, би трябвало така да нареди нещата, че да има zа всички по равно...
И затова и смятам, че начина по който са постъпили не е правилния.

Какво zначение има иzобщо те какво са правили преz това време 
Едното няма ама грам нещо общо с другото...

Ами според мен има- ако аз съм си дала здравето си , и лишавам семейството си от присъствието си , за да развия бизнеса си, работи ми се и имам амбиции, родителите ми с радост ще ми помогнат с каквото могат...
 В същото време , ако брат ми или сестра ми се натискат в къщи на топло, и търсят "под вола -теле", когато стане въпрос за работа, и чакат на апартамента, който ще им бъден даден от родителите ни...не знам-говоря за моите си родители-те няма да си мръднат и малкия пръст, докато не видят децата си достатъчно амбицирани да се реализират в живота....

Лелеееееееееееееееее ами ако нямаше кой да ти помогне в този не лек живот?Какво би направила тогава?Я се стягай,с хленчене нищо няма да постигнеш.Абсурдно е да се сърдиш на брат си,заради имот!!!Животът наистина е кратък и трябва да се уважаваме и обичаме.Я си представи,че брат ти е сериозно болен(Да пази Господ),тогава няма ли да искаш да дадеш всичко за него,за да го излекуваш???Срамно е брат и сестра да се сърдят за такива неща.А ако той е започнал строеж на жилище,за да не останеш ощетена ти,няма ли да ти е малко кофти след всички това,което си написала?

Подкрепям мнението на TIHA VODA с две ръце! danatea,навярно вече си пълнолетна

А брат ти защо е спрял всякакъв контакт с вас? Не разбрах.
И второ: ако е перманентно ощетяването ти от родителите заради брат ти.. да. Но не виждам какво лошо има - имали са тази възможност хората, помогнали са на него, понеже той е имал нужда тогава. Ти вече си била в София и си имала къде да живееш.
Не ми е много ясна историята ти от това, което си написала. Извинявай, ако съм в грешка за нещо.

и аз съм на това мнение

Авторката се оплаква че брат й е спрял контакти с нея - само аз ли разбирам поста й така?

Danatea, пишеш, че вече 4 години се бориш с това положение. А успех имаш ли някакъв, брат ти ли не иска да имате контакти? Разбирам, че ти тежи. Мисля, че все пак родителите ти носят немалка вина, тъй като с тази явно несправедлива постъпка са ви разделили. Но пък от вас с брат ти зависи да го преодолеете...Пожелавам ти да успеете.

Описах накратко ситуацията и може да не съм била достатъчно ясна.Ако това има значение--Завърших университет,веднага след това започнах работа в една болница.Извесно време  работих и допълнително.Сега гледам малкото си дете-1год.Мъжът  ми също винаги е работил.Родителите ми са  взели това решение защото брат ми е искал това от тях.Брат ми прекрати контактите си с нас.Мъжът ми смята че е (гузна съвест)знам ли?

Да, може и това да е, според мен намерете начин да се сдобрите. По-близък човек от брата и сестрата реално няма (колкото и човек да се разбира с мъжа си/жена си).

Не разбирам смисъла на темата: авторката
а) страда заради брат си и това, че вече не си общуват
б) страда заради апартамента (или че не е получила нищо от продажбата му)?

Не винаги справедливо означава по равно. Много зависи от конкретната ситуация. Не винаги нашите критерии за справедливост съвпадат с тези на родителите ни.
4 години е много време. Време е да си изчистите отношенията. Единият може да помоли за прошка, по някакъв начин да компенсира постъпката си, а другият да се опита да прости. Брат и сестра сте все пак.

Надявам се един ден да не ми се случва да дам на едното дете нещо, а за другото да няма. Децата винаги го изживяват по някакъв начина, дори и да са съвсем самостоятелни отдавна. Защото въпроса не е в имота точно примерно (имот и сам ще си купиш), а в това, че зад подобна постъпка прозира отношението на родителите обикновено.

Много е болезнена тази тема! И аз съм преживяла, а и в момента преживявам такива неща! И ми се иска да е различно, да не застават помежду ни точно тези разговори, но...застават! Затова ще ти кажа аз какво направих: вече се отказах да убеждавам когото и да било дали е прав или не! Нека всеки постъпи по съвест, но и после да е готов да носи отговорност за избора си. Отказах се и непрекъснато да мисля кое е справедливо и кое не, дали съм ощетена, защо съм ощетена. Защото това не трябва да бъде живота ми!
И да, смятам, че когато настъпи разрив в отношенията между брат и сестра, родителите имат много голяма вина, дори често именно те са причината за това. Примерите са от собствена ми живот, затова и не ги давам.
Отказах се да искам или очаквам от родителите ни, и на двамата разбирай, каквото и да било! Когато АЗ и ТОЙ можем да постигнем нещо повече, тогава и ще го постигнем! Сега се опитвам да се отърся от непрестанните мисли за това. За тази цел просто преставам да общувам с хората, източник на това ми напрежение и негативизъм! И мисля, че има ефект, да....
И още нещо: и аз си мислех, че няма по-близки хора от братя, сестри и т. н. Е, животът сам ме опроверга! Сега в трудните моменти ми помагат други хора. Не че това ме прави щастлива, но е факт! Но...всеки знае собствения си живот! Ако смяташ, че си струва да се бориш за тези ваши отношения, бори се! Искрено ти пожелавам да намериш мъдрост в себе си, за да постъпиш така, че да живееш най-вече в хармония със себе си! И ако това включва подобряване на отношенията с брат ти, направи го!

Да, това е правилния път. вместо да седим и да мислим кой с какво ни е ощетил и защо, да се фокусираме върху това, което имаме, да забравим за всякакви имагинерни загуби и да действаме по въпроса сами да си подредим живота. Това го казвам от опит

Tess, докато съм писала, ти си публикувала отговора си. И всъщност си казала точно това, което аз исках, но просто не можах да се побера в две изречения! Да, ние си купихме въпросния имот, но отношението...ей това е,което и до ден днешен ме тормози, натъжава, понякога повече, друг път по-малко, зависи от обстоятелствата и настроението ми. Но може би сега съм точно в такъв период на равносметка, заради мен самата, и някак ме налегнаха тези мисли.
Извинявам се за отклонението!

С право си огорчена.Майка ти и баща ти имат по голяма вина от брат ти.А той защо е прекратил връзката си с теб?
С право се сърдиш.

А пък моят опит показва, че когато закъсат с нещо, родителите винаги търсят помощ само и единствено от "ощетеното" си дете. Другото не го закачат, да не го притеснят случайно.

Най- разумното нещо, което прочетох бе мнението на Тес, за различното отношение на родителите.
И обидата и огорчението, което то предизвиква.
И, моля ви, не ми разправяйте колко сте извисени, та когато родителите ви купят апартамент /не дънки, не почивка, не да плащат обучение/ на брат ви или сестра ви, а на вас едно голямо нищо, отивате и просълзени от радост ги прегръщате. Моля ви.

Било му трудно в София под наем. А на нея като и е било трудно и е учила, после работила на 2 места, те що не продадоха и не и купиха апартамент? Нейните нужди тогава, не са ли били като неговите сега? Моля ви.

Едното дете на родителите повече ли е тяхно, отколкото другото?
Авторката на темата е права - и аз да съм и аз ще се сърдя. И ще ми е болно и обидно, и ще съм огорчена и прочие.

Има някаква такава родителска тенденция при 2 деца - едното го смятат за "слабо", на което трябва винаги да се помогне, а другото е "силно" и само да се оправя.

Ами винаги единия е по-"слаб" от другия и предизвиква родителски инстинкт да му се помага, дори да се включва "силното" дете в помощта....

Няма какво повече да допълня На същото мнение съм и авторката има право да и бъде мъчно и тежко!

 

Несправедливо са постъпили и родителите и брат ти. Първо всичко зад гърба ти, после брат ти се сърди.... Гузен негонен бяга. И аз съм се сблъсквала с подобни ситуации и не е приятно, ама никак! Аз лично не мога да отстъпвам винаги, за другите незнам.

има право жената, не се прави така на едното да се дава, а другото да се лишава. или делиш по равно, ако ги обичаш по равно, или ако не делиш по равно, няма да се изненадваш от реакцията на ощетения.

Има нещо вярно в това. Обикновено даже ощетеното дете се грижи на по-късен етап за възрастните си родители.

Иначе на мен са ми непонятни подобни отношения в едно семейство. В моето всяко решение се взима след като се обсъди с всички така, че да няма ощетени. Интересно ми е твоите родители какво ти казват, защо така са решили. Възможно ли е просто на теб да ти оставят тяхното жилище и затова да са дали на брат ти другото. Гадая си аз тук, но на теб сигурно ти е много болно. Все пак става въпрос за собственият ти брат.

И аз така разбрах.Предполагам,че го гризе съвестта, знае ,че е направил нещо нередно и го е срам да те погледне в очите.Това е едното според мен.А другото може да бъде чист егоизъм.

Аз определено много бих се огорчила, ако родителите ми постъпят така с мен. Децата не трябва да се делят! Говорим за апартамент все пак, колко от нас могат да си позволят да си купят такъв.
Има и още нещо, за което като се сетя и страшно се ядосвам. Има някакво старовремско схващане, че дъщерята ще отиде да живее при съпруга си, а апартаментът ще остане за сина.
И при нас се очертава делба и не мисля нищо да отстъпвам.
/Освен ако не спечеля от лотарията достатъчно за отделен апартамент./
Може би звуча студено и прекалено материално, но не мисля, че е честно единият да получи нещо на готово, а другият цял живот да изплаща ипотека.
И накрая всичко опира единствено и само до разбирането на родителите. Не мисля, че моите ни делят, но ако това се случи ще ми бъде много трудно да го преживея.

Забелязвам, че е много разпространена идеята, че родителите са ДЛЪЖНИ да издържат децата си след отделянето им от семейството, а защо не и до гроб. Както и, че всичката собственост на родителите е само временно тяхна - по-точно до встъпването във владение на истинските собственици - децата.
Оспорват се решенията на пълнолетни хора как да се разпореждат с имуществото и парите си?!?
 
Опитвам се да го проумея, но не успявам. Очевидно съм глупав.
В една друга тема цитирах това:
Ще си позволя да го повторя. И да поясня, че става въпрос за имота на родителите. Ако брат ми си позволи да каже подобно нещо ще ми се прииска да му предоставя възможност да си събира зъбите по земята. Вероятно не бих го направил. Още по-вероятно е той никога да не го каже. Нито да си го помисли. За щастие, или съжаление, притежаваме нещото наречено уважение. Имотите на родителите ми са техни и ще разполагат с тях както намерят за добре. Дали ще ги дадат на него или на мен, или ще си ги вземат в отвъдното ... си е тяхна работа. Направили са достатъчно за нас и каквито и финансови решения да вземат занапред, ще продължа да ги уважавам и обичам.

Очаквам с интерес разумни доводи, с които да ме убедите, че не съм прав. Няма да имам нищо против да се позабавлявам и с детинските разсъждения, които преобладават в темата досега.

Абе хора, кой на кого купил, на кого - не... Ами всеки да си гледа в своята си паничка.
Напълно съм съгласна с мнението на myrshavija
И на въпроса дали на мен няма да ми е криво, ако родителите ми купят на брат ми , а на мен - не, отговарям така: винаги настоятелно съм ги убеждавала, че ако имат възможност да купят апартамент, то трябва да купят за брат ми.  Имотите са си техни и те решават какво ще правят с тях, дори и нищо да не получа не бих се сърдила. А те така или иначе остават да живеят някъде, където като наследствен имот някой ден ще делим с брат ми, ако не решат да го дарят на някоя благотворителна организация. Така, че ако решат да е за нас брат ми би имал апартамент купен за него от тях + 1/2 от това, което бихме наследили, а аз ще имам само 1/2. Това ми е предостатъчно. Доволна ще съм брат ми да е "уреден" - някой ден ще е глава на семейство и ще се радвам много за него да има тази помощ от родителите ми. Благодарна съм им, че на мен пък помагат за децата и финансово ни помагаха докато си стъпихме на краката като младо семейство. Толкова много са ми дали - обич, приятелство, подкрепа, утеха, разбиране,  образование - просто всичко това което съм. Нищо повече не чакам от тях! Да са ни живи и здрави!
Съпругът ми и аз сме благодарни Богу, че сме заедно и ще се радвам много да можем да си позволим НИЕ да си купим жилище, не да чакам от родителите си, или пък да правя "муцуни" за решенията им. А каквото дойде от моите или от неговите родители допълнително- още по-добре!
Замисляла ли си се, че може би са имали възможност да купят само един апартамент. Е, решили са да е за брат ти. Може би за теб пък са намислили да ти припишат този, в който са в момента.
Няма място за огорчение. Гледай си живота, от това да си щастлива със съпруг и деца, пък било то и под наем, по-хубаво няма. Радвайте се един на друг и приемете случилото се с благородство и вземете се помирете.
  

За децата трябва всичко да  е по равно. Никакво делене.
Игси, ти си противоречиш. Не искаш помощ сега, а тогава когато сте си ""стъпвали на краката , беше добре дошла помоща на родителите ти.? Или ни съм прочела правилно.
Ами ако живея на квартира, не бих се почувствала прекрасно ако дадат всичко на сестра ми. Но пък и моята сестра никога няма да позволи да се препише само на нея. Въпрос на приоритети.
Мършавия, на кой предлагаш да се остави наследството в противен случай? На държавата?

Брат ти е гузен.
Тази случка винаги ще пречи на взаимоотношенията ви!

Нещо не схващам какво общо има с настоящата ситуация. Не си ме разбрала правилно - не, не са ни купили апартамент, когато си "стъпвахме на краката" - пращаха ми колети с буркани със зимнина, на които се радвахме като гаврошчета, на някой това може да му се струва смешно или като че говоря за 19-ти век, но да - нямаха пари, с които да ми помагат и ние бяхме благодарни и на това. Нямахме постоянни доходи и наистина едва свързвахме двата края. А може би трябваше да връщам колетите, bubica?
Винаги е добре дошла помощта на родителите и именно там е въпроса - защо смятаме, че трябва да ни помагат непременно и с подарък - апартамент. Само исках да изтъкна, че подкрепата невинаги е необходимо да се измерва в недвижимо имущество. Имах предвид, че са ми помагали в "онзи момент" съвсем без да ги моля, даже обратното, каквото можех да скрия като затруднения съм го крила за да не ги тревожа. Не смятам, че брат ми е мърморел тогава, че на мен се помага повече.
На различни етапи от живота, децата се нуждаят различно от подкрепа. Който от вас има 2 деца ще ме разбере - когато едното е болно от само себе си полагаш повече грижи за него и дистанцираш някак не нарочно другото. След време нещата се обръщат другото боледува и му отдаваш целия себе си. Така е и когато децата ни станат на 40 или на 50, нали? Ако някое от децата ми е под заплахата да отиде на улицата ще го прибера при себе си и това е естествено, това означва ли, че трябва и другото да извикам при себе си за да не плаща наем, въпреки, че то се справя ? Ако видя, че му е трудно , или ми го е споделило, че  не може да се справи ще го извикам или ще потърся начин да му бъда от помощ някак.
Но определено съм на мнение, че в живота няма фифти-фифти.

За протокола : и аз и брат ми сме под наем в момента. Надявам се и искрено ще се радвам той скоро да не е!

Ако това което твърдиш беше така най-малкото нямаше да има закон/и, които защитават ако не друго то поне запазени части. Особенно за деца! За да говориш така или нямаш какво да очакваш от родителите ти, или си едно дете, или нямаш деца, или имаш едно без планове за повече....нещо такова 
Друг е въпроса, че като е станало вече и станало но си е много, много жалко. Защото тия родители някой ден ще отидат в отвъдния и ще останат тези две деца, брат и сестра, които обаче са разтрогнати до гроб... и това е тяхна вина, на родителите да по друг начин не мога да го нарека.
бих се съгласила с подобно действие на родители и твърдението в написаното от myrshavija ако да речем старците бяха продали имота за да си гледат старините, да си поживеят те. Да тогава не може човек да ги упреква. Работили, създали, продали, похарчили ама те. Но определено да ощетяват едното дете и то по такъв сериозен начин е непростимо.

Моето мнение е , че родителите винаги гледат първо да има за сина и евентуално след това някаква трохичка ако остане има и за момичето. Не само в БГ стоят така нещата. Нали мъжа продължава фамилията.Той остава в жилището. А тази "неблагодарна" щерка отива да живее при мъжа си и едва ли не изоставя семейството.
Не говоря за съвременните двойки, въпреки че и сега наблюдавам такива схващания

Прекрасно е когато отношенията в семейството са открити и честни,когато чувстваш подкрепа и разбиране.Нужно е хората да се уважават и когато усетиш обратното много боли.Когато даваш всичко от себе си очакваш същото.Може би ако всичко беше открито и знаех намеренията ми.Аз разбрах всичко случайно.Отидохме на село за Гергьовден и видях всички мебели от Плевен там.Когато попитах майка ми(Защо?)тя ми отговори(Ще продаваме апартамента).Продажбата всъщност вече била осъществена.Тук струва ми се става въпрос за други морални принципи,за доверието.Добавям също че всичките ми тетрадки от студентските година бяха изхвърлени,други мой вещи също.Има моменти в които чувствам духовно ограбена.

  да разбирам те. Не бих се чувствала по друг начин. 
Добре де, досега "упрекваш само" брат ти. А той е, за съжаление, като всяко живо същество ако може да изкяри защо не... Какви са отношенията ти с родителите ти? Не да се караш с тах, ама поне обясни ли им огорчението ти, обидата ти от случилото се? Какво мислят и казват те?

И емоциите са едно, но има и чисто практични страни. Дето се казва, роднинството си е роднинство, бирата е с пари. С други думи посъветва ли се с юрист за правната страна на въпроса? 

много е лошо, когато близките ти, на които мислиш, че можеш да разчиташ имат тайни от теб! 

в семейството на мъжа ми отношенията са такива спрямо него. родителете му действат винаги зад гърба му, все в полза на сестра му. Тя е по-голяма и доста манипулативна - мъжа и я е осигурил, защото е доста богат (футболист), тя цял живот не е работила, на 44 год. е. Живот само по купони и прочие... И въпреки това алчност голяма - и свекърите дават, дават... ох, много е болно, мъж ми се е примирил, че няма право на нищо! 

Danatea ,разбирам те напълно,и знаеш ли вслу4ая обвинявам пове4е родителите ти,отколкото брат ти!И тук не става въпрос за имот,а то4но за отношениете към двете деца!Много е гадно!

Логически би трябвало да е така.За съжаление обаче много по-често брата или сестрата се оказват най-големите врагове,за които дори не си подготвен.Едва ли има някой, който да не иска да има в лицето на брат си най-добър приятел.Децата не винаги са еднакви-един е по-оправен,по-хубав,по-умен от другия и обикновено родителоте гледат да помогнат така,че да компенсират разликата между брата и сестрата.

Продължавам да твърдя, че родителите не са длъжни да  дават по равно на децата си- например в момента аз нямам никаква нужда от каквато и да е помощ от тях, но сестра ми-да. И ако сега те струпат света в краката и, аз ще съм и по-щастлива от нея дори.А има и деца, на  които по определени причини , например държанието им с родителите, начина им на живот, не само родители, но и баби и дядовци нищо не дават.
 Според мен в тази ситуация брат ти е този, от който трябва да искаш обяснения-защо не се обажда, как и защо се чувства така, че да няма желание да се видите!

Предполагам "нямаш какво да очакваш от родителите ти" означава те да нямат имоти, които евентуално да резделят между децата си, което не е вярно. Не съм едно дете. Имаме едно дете и смятаме да имаме поне още едно.
Ако тези предположения трябваше да обяснят мнението ми, то ... не успя 

TIHA VODA: Понякога не става дума толкова за имоти, колкото за отношение! Защото в момента едното дете има нужда от помощ, но не се знае дали и другото няма да има нужда някой ден. Но тогава нямат възможност да помагат.  А тези деца, дето все им дават наготово, са абсолютно неблагодарни, смятат, че на тях родителите по принцип са длъжни да им  дават.  И ако по някаква причина фин. помощ секне, горят всички мостове след себе си и  тогава  родителите разчитат само на "ощетеното" дете. Това го знам от личен опит.
Освен това някои родители помагат постоянно на "слабото" дете, а в същото време искат помощ от "оправното"дете. Е, това вече ме вбесява и за съжаление е пак пример от моя живот.
Кой какво дал/взел не е важно, важно е да няма огорчение от различно отношение на родителите към собствените им деца.

Ето тук е заровен ключа от бараката