Скромни и тихи домакини говорят за шнапс!
Хохохохохо. Майки!
Хохохохохо. Майки!
- Публикувана: 8 ноем. 2007, 20:12 ч.
- Последно мнение: 14 ноем. 2007, 13:59 ч.
За ракийката и още нещо...
Самото вмъкване на хората в калъпи и категории е достатъчно свидетелство за елементарното ниво на развитие на даден човек.Звучи ми като теорията за сигналните рефлекси на Павлов.Ракия/чалга-->Червена лампичка-->Простак или Уиски/Моцарт-->Зелено-->Аристократ
И какво става,ако някой ти каже,че не пие изобщо или не понася никаква музика?Все ще намерят някакви критерии и за него,та да му сложат етикет.Явно,че повечето от нас се страхуват от "артикули" без надпис и етикет и още по-явно е,че не сме отлепили много от теорията на Павлов,нито пък от четириногите създания...
А по втората група въпроси...Мисля,че вече съм достатъчно стара (но не достатъчно зряла),за да правя опити да променям околните...И от себе си вдигнах ръце.Принудата е изключителна движеща сила.В живота си срещах и срещам и черни и жълти,и гейове и праведни,и фанатици и криминално проявени...Ежедневно.Кого по-напред да променя и защо?Не искам да градя силата си върху това,че съм надделяла над някого,както не искам и другите да се опитват всячески да ме променят.Но съм доволна,ако оставя отпечатък у някого...За това не е задължително да го променям...
Дано съм те разбрала правилно...
И какво става,ако някой ти каже,че не пие изобщо или не понася никаква музика?Все ще намерят някакви критерии и за него,та да му сложат етикет.Явно,че повечето от нас се страхуват от "артикули" без надпис и етикет и още по-явно е,че не сме отлепили много от теорията на Павлов,нито пък от четириногите създания...
А по втората група въпроси...Мисля,че вече съм достатъчно стара (но не достатъчно зряла),за да правя опити да променям околните...И от себе си вдигнах ръце.Принудата е изключителна движеща сила.В живота си срещах и срещам и черни и жълти,и гейове и праведни,и фанатици и криминално проявени...Ежедневно.Кого по-напред да променя и защо?Не искам да градя силата си върху това,че съм надделяла над някого,както не искам и другите да се опитват всячески да ме променят.Но съм доволна,ако оставя отпечатък у някого...За това не е задължително да го променям...
Дано съм те разбрала правилно...
Случвало ли ви се е да имате желание, да сте сгрешили в преценката и впечатленията си - независимо за какво става дума? По-долу ще стане ясно за какво говоря - ето, по тези въпроси ми се искаше да съм се заблудила. Последните две теми, които прочетох, ме наведоха на едни мисли, та реших да ги споделя и с вас. Оставам с убеждението, при това не за първи път, колко тесногръд всъщност, може да е човек, със самочувствие на интелигент. Не знам как иначе да нарека такъв, който слага етикет `Простак` на човек, който слуша еди каква си музика, или не ходи на театър и опера. Но мисълта ми беше за ракийката, и за да не разтягам повече мислите си, да ви попитам:
Разделяте ли и как, ако да, алкохолните питиета на просташки и висша класа? Ако аз пия ракия и съм проЗта, то този, който пие 30 годишен ром - интелигентен културтрегер ли е? Знам, че сред нас има доста добри дегустатори и ценители на високоградусови питиета. Уважаеми, дайте пример в колонки от двата вида.
Това едното.
Другото.
Покрай темата на Джулияна, в която опитвайки се да отчета собствените си странни навици, си зададох въпроси от рода на - Как виждаме сами себе си отстрани? Аз бих ли общувала с човек като мен самата? Осъзнаваме ли странностите си, приемаме ли ги, приемаме ли чуждите такива, като част от собствениците им? Ако не - какво? Или опитваме да ги променяме - своите или чуждите? Последното съм правила опит да правя - в същинската му част пожънах успех, но се появиха странични непредвидени ефекти.
И моля, на когото не му е интересно да говори по темата, нека не се чувства длъжен!
Разделяте ли и как, ако да, алкохолните питиета на просташки и висша класа? Ако аз пия ракия и съм проЗта, то този, който пие 30 годишен ром - интелигентен културтрегер ли е? Знам, че сред нас има доста добри дегустатори и ценители на високоградусови питиета. Уважаеми, дайте пример в колонки от двата вида.
Това едното.
Другото.
Покрай темата на Джулияна, в която опитвайки се да отчета собствените си странни навици, си зададох въпроси от рода на - Как виждаме сами себе си отстрани? Аз бих ли общувала с човек като мен самата? Осъзнаваме ли странностите си, приемаме ли ги, приемаме ли чуждите такива, като част от собствениците им? Ако не - какво? Или опитваме да ги променяме - своите или чуждите? Последното съм правила опит да правя - в същинската му част пожънах успех, но се появиха странични непредвидени ефекти.
И моля, на когото не му е интересно да говори по темата, нека не се чувства длъжен!
1. Заради определена ситуация и определен човек съм склонна да нарека и пиенето на 80-год. скоч като просташко. И освен това имам безброй много снобски изпълнения, заради които съм се мразела (за малко)
2. От няколко дни насам, поради ред причини, се "гледам" отстрани и вярвай ми, не се харесвам. Не бих си била приятелка. Бих била добра позната със такава като мен. Не съм много толерантна, т.е. въобще не се занимавам с превъзпитание, просто отсвирвам хората, чиито "странности" не ми отърват. А иначе е аксиома, че хора, на които самомнението винаги е по-високо от мнението на околните за тех, са вечно недоволните, неоценените, неудовлетворените. Такива хора е безмислено да се опитваш да сваляш на земята. все пак, не си им на нивото
Не ми се разсъждава в шест без пет, но на първи думи това е.
Всички сме сноби в някаква степен. Някои са сноби на тема питиета, други на тема маркови стоки, трети са интелектуални сноби. Неминуемо е. Аз ракия не пия. Миризмата ми е непоносима.Предпочитам водка и бърбън. Но мъжът ми обича ракия. Очевидно не деля хората според питиетата, щом съм се омъжила за ракийопияч. Предполагам, че и аз имам снобарски изпълнения. Неминуемо е.
По втория въпрос: Като цяло лесно се сприятелявам, което значи, че не съм труден характер. Но иаз имам трески за дялане. Честно казано, точно в момента не бих си била приятелка. Изнервена и заядлива съм. Зимата ме подтиска и това ми личи. Горките ми приятелки! Героини са, че ме търпят такава.
По втория въпрос: Като цяло лесно се сприятелявам, което значи, че не съм труден характер. Но иаз имам трески за дялане. Честно казано, точно в момента не бих си била приятелка. Изнервена и заядлива съм. Зимата ме подтиска и това ми личи. Горките ми приятелки! Героини са, че ме търпят такава.
Познавам хора ,които не "обичат" просташки питиета/ракия,мастика,бира 
/,но простащината им извира от тях на талази. Аз обичам ракия и бира,но не мисля,че попадам в тази категория. Което означава ли,че имам добро мнение за себе си,че се харесвам 
След като се почесах известно време реших-харесвам се,бих общувала с такива като мен,не че нямам кусури,а точно защото съм толерантна към кусурите на другите. 
/,но простащината им извира от тях на талази. Аз обичам ракия и бира,но не мисля,че попадам в тази категория. Което означава ли,че имам добро мнение за себе си,че се харесвам След като се почесах известно време реших-харесвам се,бих общувала с такива като мен,не че нямам кусури,а точно защото съм толерантна към кусурите на другите.
Тема - дюшеш!
По първия въпрос веднага ми изниква картинката на седналите на една маса Денди и една от участничките в "Пълна промяна", преметнала крака с леопардови ботушки. Пиеха нещо си, но в ръцете на двамата нещото изглеждаше по коренно различен начин. Та.... всеки да си прави извода.
По втория въпрос - точно вчера мислих за това и за себе си мога да кажа, че знам как изглеждам отстрани /зодия ли, що ли/ и много често съм си добра компания със странностите си. Високоадаптивна съм и не ми пречат чуждите странности, стига да не изпадат хората в крайности, но пък в чуждите очи именно това май не изглежда добре...
По първия въпрос веднага ми изниква картинката на седналите на една маса Денди и една от участничките в "Пълна промяна", преметнала крака с леопардови ботушки. Пиеха нещо си, но в ръцете на двамата нещото изглеждаше по коренно различен начин. Та.... всеки да си прави извода.
По втория въпрос - точно вчера мислих за това и за себе си мога да кажа, че знам как изглеждам отстрани /зодия ли, що ли/ и много често съм си добра компания със странностите си. Високоадаптивна съм и не ми пречат чуждите странности, стига да не изпадат хората в крайности, но пък в чуждите очи именно това май не изглежда добре...
... мразя обобщенията и това е.
Да деля хората според питието е занимание досадно и безполезно. По каквото и да ги деля, все е така.
Не се харесвам, но се обичам достатъчно, за да не се наранявам с лоши чувства. Себе си не мож отсвири. Не всички странности на другите приемам. Даже се опитвам да ги променя.
И не вярвам, че всички ей така махват с ръка на чуждите особености. Най-малкото собствените си мъже и деца се опитвате да вкарате в любимите ви рамки.
Да деля хората според питието е занимание досадно и безполезно. По каквото и да ги деля, все е така.
Не се харесвам, но се обичам достатъчно, за да не се наранявам с лоши чувства. Себе си не мож отсвири. Не всички странности на другите приемам. Даже се опитвам да ги променя.
И не вярвам, че всички ей така махват с ръка на чуждите особености. Най-малкото собствените си мъже и деца се опитвате да вкарате в любимите ви рамки.
Веднъж пих едно марково уиски(макар че съм против само скъпите неща да се наричат маркови),но не мисля,че станах по- интелигентна.Да не говорим, че бях по- малка и ми се стори,че пия чист спирт(не че знам какъв е вкусът му) и от 20 гр се напих.На мен по-скоро просташко и незряло ми изглежда избиването на комплекси чрез театър,опера и марков алохол.Всеки човек има интереси,които зависят и от нивото на интелигентност,но не изцяло.
По втория въпрос- старая се да правя така,че да се харесвам и да съм доволна от себе си, а че има хора,които не ме харесват е факт,но не може всеки да ме харесва все пак.Пък и ако всеки ме харесва няма да мога да се отърва от почитатели
По втория въпрос- старая се да правя така,че да се харесвам и да съм доволна от себе си, а че има хора,които не ме харесват е факт,но не може всеки да ме харесва все пак.Пък и ако всеки ме харесва няма да мога да се отърва от почитатели
Не всяко уиски е шотландско.
Не. Хранително-вкусовите предпочитания на хората за мен не са критерии за каквото и да било. 
Пия с удоволствие и Бургаска мускатова със салата, и Джим Бим с кашу. Съобразявам се и с обстановката. Мразя чалга. Слушам понякога класическа музика в домашна обстановка, но не помня откога не съм ходила на опера.
Стрелче, а как стоят нещата с шкембе-чорбата
/за протокола не я употребявам, но и тя май е от “просташките” неща/
По втората ти група въпроси:
Как виждаме сами себе си отстрани? Нормален човек със собствените си странности
Аз бих ли общувала с човек като мен самата? Да. Щеше да е жалко да не харесвам самата себе си.
Осъзнаваме ли странностите си? До голяма степен
Приемаме ли чуждите такива, като част от собствениците им? Да, въпреки че понякога се дразня
Или опитваме да ги променяме - своите или чуждите? Правила съм опити и в двете посоки, но се убедих, че промяната е трудно постижима.
Пия с удоволствие и Бургаска мускатова със салата, и Джим Бим с кашу. Съобразявам се и с обстановката. Мразя чалга. Слушам понякога класическа музика в домашна обстановка, но не помня откога не съм ходила на опера.
Стрелче, а как стоят нещата с шкембе-чорбата
/за протокола не я употребявам, но и тя май е от “просташките” неща/
По втората ти група въпроси:
Как виждаме сами себе си отстрани? Нормален човек със собствените си странности
Аз бих ли общувала с човек като мен самата? Да. Щеше да е жалко да не харесвам самата себе си.
Осъзнаваме ли странностите си? До голяма степен
Приемаме ли чуждите такива, като част от собствениците им? Да, въпреки че понякога се дразня
Или опитваме да ги променяме - своите или чуждите? Правила съм опити и в двете посоки, но се убедих, че промяната е трудно постижима.
1. Случвало ли ви се е да имате желание, да сте сгрешили в преценката и впечатленията си - независимо за какво става дума?
2. Оставам с убеждението, при това не за първи път, колко тесногръд всъщност, може да е човек, със самочувствие на интелигент. 3. Разделяте ли и как, ако да, алкохолните питиета на просташки и висша класа? Ако аз пия ракия и съм проЗта, то този, който пие 30 годишен ром - интелигентен културтрегер ли е? Уважаеми, дайте пример в колонки от двата вида.
4. Как виждаме сами себе си отстрани?
5. Аз бих ли общувала с човек като мен самата?
6. Осъзнаваме ли странностите си, приемаме ли ги, приемаме ли чуждите такива, като част от собствениците им? Ако не - какво? Или опитваме да ги променяме - своите или чуждите?
1. Случвало се е, разбира се. Опитвам се да покажа, че съм разбрала грешката си с поведение и жестове, рядко с директно извинение, защото се притеснявам. Но се уча.
2. Може, разбира се, добродетелността и добротата са присъщи на много, много малко хора.
3. Не, за алкохола не е така, разбира се. Предполагам това идва от културно-масовите мероприятия, на които ракия и бира не се сервира. Не било изтънчено някакси. Там са уиски, шампанско и бяло вино обикновено. Етикет, предполагам, не съм се замисляла, знаеш, че това не е идеята на темата ти
4. Субективно.
5. Бих общувала, но едва ли бихме се разбирали. Няма да се получи нужното равновесие.
6. Аз нямам избор да не приемам странностите си, слугувам им, а ако са в разрез с разбиранията ми - опитвам се да ги променя. Рядко успешно... За чуждите не се опитвам, освен ако не е мъжът до мен. С досегашните връзки само съм се цупела например, със съпругът ми е по-различно. Знам, че не бива, не е редно и правилно да се опитвам да го променям, но да, опитвам се. Все харесваме хората и се влюбваме в тях именно такива, каквито са. Защо после се появява това желание да ги вкараме в наш стереотип или калъф - не знам, но наистина не е правилно. Както не ми допадат и големите компромиси, защото рано или късно се обръщат срещу теб.
Смятайте всяка истина за прекрасна, без разлика колко отвратителен може да изглежда нейният лик. Приемайте всичко в природата, без да отхвърляте нищо. Вярвайте, че в една груба истина има повече красота, отколкото в хубава лъжа, че в грубостта има повече поезия, отколкото във всички стихосбирки. Смятайте страданието за хубаво нещо, защото то е най-дълбокото от всички човешки чувства. Издигайте характера над грозотата, страданието над привлекателността, а суровата неприкрита действителност над всички материални богатства. Приемайте живота в неговата цялост и не произнасяйте морални присъди. Смятайте проститутката за също толкова добра, колкото графинята; портиера за толкова добър, колкото генерала; селянина толкова добър, колкото министъра, защото те всички имат своето място в природата и са втъкани в общия десен на живота.
2. Оставам с убеждението, при това не за първи път, колко тесногръд всъщност, може да е човек, със самочувствие на интелигент. 3. Разделяте ли и как, ако да, алкохолните питиета на просташки и висша класа? Ако аз пия ракия и съм проЗта, то този, който пие 30 годишен ром - интелигентен културтрегер ли е? Уважаеми, дайте пример в колонки от двата вида.
4. Как виждаме сами себе си отстрани?
5. Аз бих ли общувала с човек като мен самата?
6. Осъзнаваме ли странностите си, приемаме ли ги, приемаме ли чуждите такива, като част от собствениците им? Ако не - какво? Или опитваме да ги променяме - своите или чуждите?
1. Случвало се е, разбира се. Опитвам се да покажа, че съм разбрала грешката си с поведение и жестове, рядко с директно извинение, защото се притеснявам. Но се уча.
2. Може, разбира се, добродетелността и добротата са присъщи на много, много малко хора.
3. Не, за алкохола не е така, разбира се. Предполагам това идва от културно-масовите мероприятия, на които ракия и бира не се сервира. Не било изтънчено някакси. Там са уиски, шампанско и бяло вино обикновено. Етикет, предполагам, не съм се замисляла, знаеш, че това не е идеята на темата ти
4. Субективно.
5. Бих общувала, но едва ли бихме се разбирали. Няма да се получи нужното равновесие.
6. Аз нямам избор да не приемам странностите си, слугувам им, а ако са в разрез с разбиранията ми - опитвам се да ги променя. Рядко успешно... За чуждите не се опитвам, освен ако не е мъжът до мен. С досегашните връзки само съм се цупела например, със съпругът ми е по-различно. Знам, че не бива, не е редно и правилно да се опитвам да го променям, но да, опитвам се. Все харесваме хората и се влюбваме в тях именно такива, каквито са. Защо после се появява това желание да ги вкараме в наш стереотип или калъф - не знам, но наистина не е правилно. Както не ми допадат и големите компромиси, защото рано или късно се обръщат срещу теб.
Смятайте всяка истина за прекрасна, без разлика колко отвратителен може да изглежда нейният лик. Приемайте всичко в природата, без да отхвърляте нищо. Вярвайте, че в една груба истина има повече красота, отколкото в хубава лъжа, че в грубостта има повече поезия, отколкото във всички стихосбирки. Смятайте страданието за хубаво нещо, защото то е най-дълбокото от всички човешки чувства. Издигайте характера над грозотата, страданието над привлекателността, а суровата неприкрита действителност над всички материални богатства. Приемайте живота в неговата цялост и не произнасяйте морални присъди. Смятайте проститутката за също толкова добра, колкото графинята; портиера за толкова добър, колкото генерала; селянина толкова добър, колкото министъра, защото те всички имат своето място в природата и са втъкани в общия десен на живота.
Има си време и за салатката и ракийката, и за френското шампанско и ягодите...Това не ви прави от "тия" или от "другите".Айде, бъдете мъдри по библейски и оценявайте радостта и удоволствието на различното.Както и полезността му,без да се правите на интересни и без да ви пука кой как гледа на вас. Нали има много по-сериозни начини да се докажете като какви сте, всъщност?
Иначе за промяната...Ще отговоря по принцип.Вярвам в нея. Гледам на промяната като на порастване, като на възпитание,което не свършва с пубертета,нали така?Живеем,за да се развиваме...нещо такова(въпреки,че прозвуча като социалистически лозунг )
Иначе за промяната...Ще отговоря по принцип.Вярвам в нея. Гледам на промяната като на порастване, като на възпитание,което не свършва с пубертета,нали така?Живеем,за да се развиваме...нещо такова
(въпреки,че прозвуча като социалистически лозунг )
Не мога да гледам на алкохол.
Пия всичко. Ракията е питие за маса, рядко някой жули само ракия, без да похапва салата и мезета. Предполагам, че затова не се сервира по изискани мероприятия, които в повечето случаи са правостоящи и хората жонглират с чаша, цигара, телефон и пр. Няма нищо общо с интелегентността. Аз пия ракия от 3-4 години, може и да съм затъпяла оттогава, но едва ли е под влиянието на ракията.
По втория въпрос: осъзнавам странностите си, хората до мен ги приемат, бих променила само една-две от тях. Аз се харесвам, бих си била приятелка, защото качествата,които ценя в приятелите си, са честност, съпричастност и други от този род, които мисля, че притежавам.
Пия всичко. Ракията е питие за маса, рядко някой жули само ракия, без да похапва салата и мезета. Предполагам, че затова не се сервира по изискани мероприятия, които в повечето случаи са правостоящи и хората жонглират с чаша, цигара, телефон и пр. Няма нищо общо с интелегентността. Аз пия ракия от 3-4 години, може и да съм затъпяла оттогава, но едва ли е под влиянието на ракията.
По втория въпрос: осъзнавам странностите си, хората до мен ги приемат, бих променила само една-две от тях. Аз се харесвам, бих си била приятелка, защото качествата,които ценя в приятелите си, са честност, съпричастност и други от този род, които мисля, че притежавам.
Тесногръд бих нарекла човек, който съди за хората според питиетата. Музиката определено има връзка с духовното и интелектуално ниво на човек. Но не бих казала, че човек който не ходи на опера е простак. По-скоро чалгата е любима на по-елементарни хора.
Не бих имала за приятел някой като мен, защото обичам да съм в центъра на вниманието, а повече от един център не може да има
Не бих имала за приятел някой като мен, защото обичам да съм в центъра на вниманието, а повече от един център не може да има