Толкова ми се плаче, че гласът ми трепери и немога говорейки да споделя с никой това което ме мъчи и затова реших да го кажа на вас. Дъщеря ми е на 1г. и 8м. и до сега не съм удряла никога освен леко по ръчичката ако пипа някъде където не трябва, но днес нещо съм нервна още от сутринта и всичко ми е криво и ме дразни, а тя пък беше толкова добричка 
, но в момента, в който я сложих да обядва започна да се дърпа , да иска да и дам нещо с което да се занимава(тя винаги така яде между другото), а аз нищо не и дадох и започнах да и се карам и да и бутам в устата насила и накрая тя ми блъсна ръката и супата се пръсна по пода и стената и аз побеснях и я ударих няколко пъти и пред ръцете и по гръбчето 
, и я извадих от стола изкъпах я в банята, защото цялата беше в спанак и я сложих да спи. А сега немога място да си намеря, толкова се чувствам зле, че незнам какво ми идва да направя, може и смешна да ви се струвам, но наистина ми е още по-ужасно вече. толкова беше стресната и уплашена и така гадно ме гледаше, че няма да забравя тоя поглед никога сигурно, а ръчичката и беше почервеняла чак, ох това е, немога повече да обяснявам, кажете ми на вас случвало ли ви се е да удряте децата си на тая възраст?
, но в момента, в който я сложих да обядва започна да се дърпа , да иска да и дам нещо с което да се занимава(тя винаги така яде между другото), а аз нищо не и дадох и започнах да и се карам и да и бутам в устата насила и накрая тя ми блъсна ръката и супата се пръсна по пода и стената и аз побеснях и я ударих няколко пъти и пред ръцете и по гръбчето , и я извадих от стола изкъпах я в банята, защото цялата беше в спанак и я сложих да спи. А сега немога място да си намеря, толкова се чувствам зле, че незнам какво ми идва да направя, може и смешна да ви се струвам, но наистина ми е още по-ужасно вече. толкова беше стресната и уплашена и така гадно ме гледаше, че няма да забравя тоя поглед никога сигурно, а ръчичката и беше почервеняла чак, ох това е, немога повече да обяснявам, кажете ми на вас случвало ли ви се е да удряте децата си на тая възраст? 
Изнервени сме и си го изкарваме на малките душички,а те едва ли ни разбират.Спокойно,като се събуди й покажи колко я обичаш 
И аз съм на мнение ,че на тази възраст разбира много и е наясно защо си я ударила.Не че си била права-не сме прави,когато го правим,но се случва...,защото и те не са мирни ангелчета. 
, много.....Старай се и ти и всичко полека ще се нареди и ще забравиш и боя и нервите..... 
искам да отбележа, че според мен децата отразяват настроението на родителите. Когато Шушето пищеше от коликите по 2-3 часа в началото му се карах все едно ме разбираше. Ефекта беше да пищи още по-силно. 
Дъщерята като реши да те ядосва го прави по много умел начин - ти й говориш тя мълчи и те гледа умно с огромните си очи. 
. Не е добра терапия, ако имаш възможност и време да се отдалечиш на достатъчно разстояние е като че ли по-добре за теб самата ::. И на мен ми се е случвало. Просто и да не го желаем в живота ни ИМА лоши моменти!!!А относно извинението - никога не е излишно.И не ни прави по-слаби...