Ударих дъщеря ми

  • 3 874
  • 62
  •   1
Отговори
# 30
  • 5 етаж в ляво
  • Мнения: 1 407
Е хайде стига де ,сега да се обвиняваш така.Всики сме го правили,но малко си признават PeaceСлучват се такива неща,и не е чак толкова трагично.Като стане детенце ,дори няма и да си спомня случката,така,че спри да се самообвиняваш.Аз също я пошляпваммоята хубавица,но не изпитвам никакви угризения.И който ти разправя ,че файда няма от пошляпването не е вярно.От опит ти го казвам.С 2 деца съм,на 13г.и 1.5мес.Не ангажирам никого с мнението си Peace
За друго питаше майката......
Ама ето на, вече се дава акъл колко е добре да се пошляпват децата. ooooh!
Мирише ми на връщане към темата "Удряте ли децата си"  ooooh!
Та,за какво питаше майката????? newsm78

# 31
  • Мнения: 92
Гушни я, нацелувай я и се извини.  Hug


Не съм съгласна с това, така само ще й покажеш слабостта си и тя ще я използва. Не си мисли, че като е на 1,8 години не разбира- децата са големи "психолози" и знаят как да манипулират родителите си. Щом си я ударила значи е имало причина и тя го е разбрала. Може да ти се струвам жестока, но всяко нещо има граница и не винаги тя се определя с "мъдри" приказки и нежни думи.

Абсолютно съм съгласна с LALKA!Изпадала съм в подобни ситуации и е много права!

# 32
  • София
  • Мнения: 2 227
Нашия татко си изтърва нервите така преди 2 вечери - сина ни е на 6 седмици и с колики.. кривил се, докато съм се къпала и татко му го ударил...

 #Crazy #Crazy #Crazy



 smile3505

По темата: на мен също ми се е случвало да го плесна по памперса. По-голям ефект има когато се направя на обидена и му кажа, че ще плача, от колкото, ако го ударя.

# 33
  • Мнения: 3 634
Аз като родител с голям стаж  Laughing искам да отбележа, че според мен децата отразяват настроението на родителите. Когато Шушето пищеше от коликите по 2-3 часа в началото му се карах все едно ме разбираше. Ефекта беше да пищи още по-силно.

Сега му говоря спокойно, обяснявам му какво го мъчи, целувам го.  Така успокоявам най-вече себе си и давам пример на мъжа ми как да реагира.

Обещай си, че няма друг път да допуснеш лошото ти настроение да те води.   bouquet

# 34
  • Бургас
  • Мнения: 10 821
Случвало се е в по-лек вариант,но чувството след това е същото.Винаги обаче и се извинявам и обяснявам защо така се е получило.

# 35
  • София
  • Мнения: 44 115
Гушни я, нацелувай я и се извини.  Hug


Не съм съгласна с това, така само ще й покажеш слабостта си и тя ще я използва. Не си мисли, че като е на 1,8 години не разбира- децата са големи "психолози" и знаят как да манипулират родителите си. Щом си я ударила значи е имало причина и тя го е разбрала. Може да ти се струвам жестока, но всяко нещо има граница и не винаги тя се определя с "мъдри" приказки и нежни думи.


Ако добре си спомням в една друга тема беше писала, че ако мъжът ти те удари това ще е края. В един хипотетичен случай е възможно да е имал причина и да го е направил....и какво - да не ти се извини - да ти каже - ми мацка заслужи си го ....
Кое е нещото, което на теб ще ти даде право да удариш един ден детето си (което до колкото виждам още не е родено дори), а да изискваш от другите на тебе да не ти се посяга....много странни разбирания и морал имаш....

# 36
  • София
  • Мнения: 748
Ох,  разбирам те добре, мен веднъж малкия ме ритна по носа, търкаляйки се по леглото на което бях легнала, при което на мен ми се привидяха звезди и съвсем първосигнално му извъртях такъв шамар по дупето, то ми се падна пред очите в момента. После имаше отпечатък от ръката ми, различаваха се всички пръсти. Направо се потрисах от ужас щом го погледнех следващите 2-3 дни, докато не изчезна . Така че, всички сме хора и по-спокойно следващия път! Учи се от грешките си!

# 37
  • Мнения: 1 121
Ох...кофти ситуация.
Но според мен на всеки може да се случи. Просто следващият път затвори очи, преброй до 10, отдалечи се от детето и постой настрана за минута-две, докато се успокоиш. Наистина помага.

Моят син е на 5 мес., но на моменти ВЕЧЕ ме изкарва извън нерви... обикновенно по цял ден е в скута ми и в момента, в който го оставя някъде, за да хапна или за да отида до тоалетната се започва едно невероятно мрънкане, крънкане, а след това и рев... или иска да го нося на ръце и като се уморя и поседна за секунда, пак същото-мрънкане, рев, рев, рев... ами трудно ми е, по цял дне съм сама с него и ми надува главата. Да не говорим, че има дни, в които каквото и да направя, просто не спира да мрънка и направо може да ми докара главоболие. Но се сдържам, защото тепърва ще тества търпението ми, ако не мога да се владея отсега какво ще правя нататък? Та в такива моменти просто го оставям да си пореве и отивам в някоя друга стая, докато се поуспокоя.

# 38
  • София
  • Мнения: 408
Ако добре си спомням в една друга тема беше писала, че ако мъжът ти те удари това ще е края. В един хипотетичен случай е възможно да е имал причина и да го е направил....и какво - да не ти се извини - да ти каже - ми мацка заслужи си го ....
Кое е нещото, което на теб ще ти даде право да удариш един ден детето си (което до колкото виждам още не е родено дори), а да изискваш от другите на тебе да не ти се посяга....много странни разбирания и морал имаш....
Едното няма нищо общо с другото. Тук става въпрос за възпитание. Мисля, че достатъчно съм пораснала и вече имам някакво възпитание дадено ми от родителите и не мисля, че мъжът ми е този който ще ме поучава чрез бой.

# 39
  • София
  • Мнения: 44 115
Ако добре си спомням в една друга тема беше писала, че ако мъжът ти те удари това ще е края. В един хипотетичен случай е възможно да е имал причина и да го е направил....и какво - да не ти се извини - да ти каже - ми мацка заслужи си го ....
Кое е нещото, което на теб ще ти даде право да удариш един ден детето си (което до колкото виждам още не е родено дори), а да изискваш от другите на тебе да не ти се посяга....много странни разбирания и морал имаш....
Едното няма нищо общо с другото. Тук става въпрос за възпитание. Мисля, че достатъчно съм пораснала и вече имам някакво възпитание дадено ми от родителите и не мисля, че мъжът ми е този който ще ме поучава чрез бой.

Напротив има много общо. Жалко, че не го разбираш. И в двата случая става въпрос за проява на насилие над човешко съществото...не за възпитание...

Сори за оффа - разбира се, че е правилно да се извини майката, те децат на тази възръст много разбират вече, със сигурност детето е преживяло голямо унижение, разочарование и болка (не говоря за физическа такава само) от реакцията на любимата си майка...знам, че понякога нервите не издържат, защото и аз съм го изпитвала, но според мен трябва да се тренира търпението...и добрия тон.

# 40
  • София
  • Мнения: 408
Излишно е да водя спор. Не мисля, че насилието изглежда по този начин. Всеки ИМА ПРАВО да възпитава децата си както намери за добре.

# 41
  • Мнения: 589
Абе, трудно се отглежда човече, трябва голямо търпение. През първите три-четири години минава през невъобразимо сложен процес на осъзванане къде са другите и къде е неговото място, задължения, права... И маца, и хвърля, и манипулира - всичко това му помага да се запознае със света и със себе си, а ние, майките, трябва да повтаряме по безброй пъти, докато го научим на нашите норми на поведение ...
Просто се заредете с търпение и бъдете сигурни, че почти нищо няма да ви бъде спестено.

# 42
  • София
  • Мнения: 2 734
Според мен добрата дума не винаги помага.Дъщера ми е още малка,но децата на братовчедите ми са израснали пред очите ми,на моменти мноооого си го просеха.Говоря за деца над 3 години.Децата имат вътрешно чувство за ред и правилно и неправилно,но вроденото им любопитство и експерименализъм ги карат да ни проверяват докъде могат да стигнат и ние до кога ще издържим.Всичко това се прави напълно съзнателно и целенасочено.В такива случаи трябва да се знае докъде е границата на търпението ни и трябва да им я покажем категорично,не с удряне,но строгият,рязък глас,силното дръпване от забраненият предмет или действие помагат.Резкостта е с цел да се прекъсне цикъла,в който детето е влязло и да го отрезви.Аз лично след това не бих се извинила.Шляпването по дупето в определени случи може и да мисе случи,през лицето категорично не!

# 43
  • Мнения: 4 451
Според мен добрата дума не винаги помага.Дъщера ми е още малка,но децата на братовчедите ми са израснали пред очите ми,на моменти мноооого си го просеха.Говоря за деца над 3 години.Децата имат вътрешно чувство за ред и правилно и неправилно,но вроденото им любопитство и експерименализъм ги карат да ни проверяват докъде могат да стигнат и ние до кога ще издържим.Всичко това се прави напълно съзнателно и целенасочено.В такива случаи трябва да се знае докъде е границата на търпението ни и трябва да им я покажем категорично,не с удряне,но строгият,рязък глас,силното дръпване от забраненият предмет или действие помагат.Резкостта е с цел да се прекъсне цикъла,в който детето е влязло и да го отрезви.Аз лично след това не бих се извинила.Шляпването по дупето в определени случи може и да мисе случи,през лицето категорично не!
Много ми хареса този пост. Peace

# 44
  • Мнения: 3 500
Ще си призная и аз с огорчение, че съм я тупвала по дупето и то не веднъж и съм крещяла. Понякога дори не е имало кой знае каква основателна причина, но просто аз съм такава - нервна и импулсивна, опитвам се да променя това, защото дъщеря ми не заслужава подобно отношение, защото колкото и да е дяволита, тя е малка, невинна, чиста и прекрасна и аз безумно я обичам, а един от начините да й го покажа е като бъда търпелива към нея. Затова не се самоуспокоявай от постовете на другите, че на всеки се случва, а направи усилие това повече никога да не се повтори. Тогава ще дойде удовлетворението. Да , на всеки се е случило, но това не значи, че е нормално и че всяка една от нас не трябва да се опитва да се промени в името на детето си. Дано по-рядко ни се случват подобни прегрешения и дано по-често полагаме усилия да ги предотвратим.

Общи условия

Активация на акаунт