Когато в къщи имаш природно бедствие,а не дете...

сипи си една биричка, седни малко на компа и релаксирай
какво толкова, като е поразхвърляло детето?
радвай се че е живо и здраво и си играе

Това е моята болна тема.

Въпреки че имам момиченце. Има безкрайна енергия. Не е в движение само когато спи. Това да седне да се заиграе с нещо повече от пет минути не ми се е случвало.

Излизам с майки с дечица на нейната възраст сядаме на кафенце, децата сядат до тях и не мърдат..........направо не мога да повярвам. Това на мен никога няма да ми се случи.

Аз съм приела че детето ми е такова, супер активно и нямам намерение да я променям............. това е   

и това НЕ ПОМАГА само дето в момента не е седнал на клавиатурата още. ще ми се да мога като илизаме с други майки на по кафенце да пия две глътки кафе на спокойствие, не да спасявам малчо от пребиване или от някоя друга щуротия

ами като дойде номер две, ще се научиш като мене да не ти пука от нищо
ако не ти мине от една бира, сипи си още една
иначе сериозно- и моите деца не са от кротките, малкия цял ден крак не подвива, прави по 1001 бели, ама както казах- да са живи и здрави, това е най- важното!

много искам да ми е жив и здрав и всички дечица по край него, но един път го оставих и след това го ремонтираха в Пирогов не ми се иска пак да минавам през тоя ужас, а за биричката си сипвам ама все някой друг ми я пие 

Изобщо не ми пука. Още преди да забременея осъзнавах, че раждането на дете променя живота на човек на 180 градуса.

Не съм наясно как се справят,но си мисля,че ги остават да се налудеят.
Аз имам този проблем,но не с моето дете,а с момченцето на съседката над нашия апартамент,това дете има енергия за трима - скача и тича по цял ден,ако ли не кара ролери в апартамента или влачи столовете и шума не може да се опише. Вярно дете е ,ама не се издържа,честно.

Б-р-р... Моят беше същинско торнадо като малък... Бях скрила всичко чупливо, включително поне година се ядеше в пластмасови чинии... Това - покривки, вази, керамични саксии - всичко бях качила на тавана и заключила...
То не бяха ролери в апартамента, не беше баскетбол, не беше чудо...
Е, порасна и се кротна. Сега като го гледаш - няма и да ти хрумне, че някога е бил такъв немирник...

нищо не правя. гледам да не се вързвам.
а, и разбира се гледам петра да не утрепе камен, че те и двамата са един дол дренки по отношение на мозъка 
мацката горе правилно ти е казала - радвай се, че детето го има, че е тук и че е здраво!
дай боже всеки да има здраво дете и къща, която то да разхвърля.
ако все пак се впрягаш вупер много - влез в съседния форум и ще разбереш каква късметлийка си 

Това, че като пораснат, се кротват, е вярно. И моята голямата беше същинско чудовище. Имахме направление за детски психолог, защото в никъде не можеше да застане на едно място, вкл. и при лекрката. Прегледа ни се правеше на отворена врата, като има някой отвън да я посреща, като тича напред-назад, докато аз говоря с лекарката. Но...порасна и сега е супер срамежлива, което по-не ми се нрави.

И аз имах такъв проблем с дъщеря ми.Сега вече е на 8г. и определено е по- спокойна.Но като по-малка тичаше непрестанно.Падна и си сцепи брадата та я лепиха в бърза помощ,после си пукна главата и така.Коленете ни са вечно ожулени.Някой може да си помисли,че съм невнимателна като родител,ама то за секунда го изтърваш от поглед и белята е готова.Сега съм я записала на народни танци и съм много доволна.Хореографката направо им изцежда силите и като се прибере от тренировка няма сили за нищо.
Баба ми казва така:Ако един възрастен човек цял ден повтаря това,което прави едно дете,до вечерта ще умре.
Радвай се ,че детето е активно и жизнено .Времето минава неусетно.След време ще се кротне.

Жани - ха да ти отговоря и тук......Мамите по-горе са обобщили,че е за радване къщата ти да е разхвърлана от Стефи. Където има дете и е като в музеи....там нещо не е наред.Да са ни живи и здрави и по-палави пък Господ да ги пази...ние няма да можем.

У нас вилнеят двама "терминатори".Всеки ден не знам по колко пьти сьбирам играчки.И в момента е "паднала бомба".А като десерт се ревизират и всички шкафове.

И аз си имам едно такова торнадо 
отглеждам си го ,надявам се следващото да е по-леко бедствие,че ако станат двама ще се предам доброволно в лудницата за спасение. това си е шегичка
Ами нормално повечето деца са си такива,палави,енергични.С времето се променят,баткото големия сега е станал един мързел,направо да не повярвам ,че и той беше същия.

Ами гледам да няма важни документи на видно място. Иначе няма вече подредена къща. Всичко е разучено, разместено и ако е възможно -скъсано. Катери се като маймуна, отваря  всичко. Качва се по масата, по бюрото и по всички мебели. От време на време ми идва нанагорно, обаче предпочитам 100 пъти енергично дете пред кротко такова. А освен всичко останало е инат от малка. Но това е положението.

Мила, напълно те разбирам.Това все едно съм го писала аз.И моят син е на година и седем месеца и е същинско торнадо.Откакто стане сутрин в 7 - 7, 30 в най-добрия случай все едно започват бомбардировки.Като надигне главата казва едно " айдееее" и се започва.Баща му става в 6 сутринта да се изниже незабелязано за работа, при все че започва в 9,30.Но ако зверчето е будно висва на крачола му и не го пуска, може да се влачи с метри, но не се откопчва.Чудя се вече дали да се смея и ли да плача.По 4-5 пъти на ден пускам прахосмукачка, че все нещо е натрошено, счупено, я пък някоя бисквитка е скрита под килима.Извадя ли пък прахосмукачката по половин час я язди, не че си няма конче и количка за това.Като гледам хората си продават проходилки, шезлонзи и столчета за хранене, а аз не само че не бих могла да ги продам, ами и второ дете да имам ще трябва да купувам нови, а не са били някакви калпави марки.За играчките няма да споменавам въобще.Най-много от всичко обича като оправя спанята да подскача отгоре, а като му омръзне се бори с възглавниците по пода.Веднъж рисува по стената.На обяд спи час и половина, а вечер към 23 започваме да се уговаряме и приспиваме, пък когато ззаспи.Имало е случай да заспи в 2 часа.Постоянно бяга, подскача, беснее и се смее.Пълн алудница е вкъщи , но се радвам че е толкова весел, здрав и жизнен.Вечеер като си легна, толкова съм уморена, че чувствам пареща болка в гърба.Гледаме се съвсем сами, бабите ни са много надалече и няма на кого за 2 часа да го оставя.Но когато мегушне и целуне, а той целува като малко кученце / облизва ми лицето /, направо се разтапям.Много е уморително, но и страшно забавно.Надявам се, че с времето всичко ще улегне.Успех ти желая и напълнооо те разбирам.

Дъщеря ми беше най-кротичкото и послушно бебенце, нито ми е плакала от колики, нито зъбите усетих, бебе - мечта, ама след като проходи ми го върна тъпкано  всяко, абсолютно всяко нейно действие беше пакост  сега вече ходи на градина и си е по 2-3 часа вкъщи, докато се изкъпе и нахрани е време за сън, остава й по-малко време за рушене и ми е по-леко 

Освен да се примириш, друго спасение няма  имам подозрение, че някоя майка на нашия хал е измислила поговорката, че "Здравото дете е палавото дете" 

Ами аз не гледам на това като на проблем. Това е природата на децата. Не можеш да искаш къщата ти да е подредена с малко дете. Аз не знам как хората пият кафе с деца, за мен това е абсолютно невъзможно, но смятам че е нормално на тази възраст. Понякога и аз се чудя откъде се взима тая енергия и как може 3 мин. да не седне на дупето си, но вероятно и ние сме били такива. Всичко което съм направила е да приведа къщата в сравнително безопасен вид и да се примиря с факта че през следващите няколко години ще ни е разхвърляно. За нищо на света не бих се опитала да пречупя точно енергията на детето.

радвам се че някой разбира с какво се боря всеки ден все едно съм го писала аз само дето като стане време за лягане сме без уговорки ляга си в кревата и ако иска да заспи веднага ако иска и утре сутрин негов си проблем, но в общи линии се мота само половин час...иначе е много гальовен и ако не вилнее из къщата постоянно ме целува и иска да го гушкам. за болката в гърба ми е много позната и ние се гледаме сами по 26 часа от 24 и все пак се радвам ако иска да бутне къщата важното е да е жив и здрав и да не ръчка много камината на парното за да не се взривим 

Цвети имам предложение към теб трябва да ги съберем някой ден Ани и Стефи и да видим какво ще последва да се надяваме че нама да падне покрива на къщата 

Аз си имам две торнада, ама не се оплаквам. На който му се вижда разхвърляно у нас и това го дразни - да си седи у дома.
А как се справям - лесно - в момента снимаме Сървайвър Люлин у дома /защото освен двете торнада имаме и хъски/, копнея за още едно диване, ама да е момиченце и чакам с интерес момента, в който те ще влезнат в пубертета, а аз в критическата, за да снимаме поредната серия на семейство Адамс 
Няма оправия с дивите деца, но пък не е скучно в никакъв случай.
Просто трупай спомени докато си пиеш бирата 

Е, твоето детенце е много малко. Иначе аз просто свикнах с разхвърляните играчки, книжки, дрехи. МАлко по малкос еопитвам да я уча д аподрежда, като за начало купих "Франклин подрежда своята стая"- ползата видях след месеци обаче Сега мога да кажа, че има напредък- около веднъж седмично се сеща, че трябва да подрежда стаята.

моята госпожица, до преди 2 3 месеца беше "вихрушка" вечно с играчки по земята събираха се само когато спи или чистя, но откакто ходи на ясла- вечно е пред телевизора (DVD то) и сега не можем и едни новини да гледаме от нея, не мога да я откъсна от там. Предпочитам да си играе с играчките, дано скоро и омръзнат анимациите. 

И аз да се похваля-Голямото ми детенце си е същински Тазманийски дявол,а в къщи е една Тазмания-навсякъде има играчки,но вече свикнах,но незнам какво ще правя когато и малкия започне да разхвърля!Съгласна съм с другите мами,нека да са ни живи и здрави ,а и ще ви кажа майка ми ме успокоява с една реплика и тя е:Играчките не са боклук!

Хм, аз бих се притеснила, ако детето ми седи на едно място и не мърда. 

звънят ми еин ден от детската градина и ми казват "димана седна на стол... и се оказа, че е с температура". само като е болна я виждам седнала!!!

Честно казано, когато синът ми беше на тая възраст, гледах да не си седим много в къщи. Ходехме къде ли не, само и само да правим нещо различно и интересно. Изморяваш го, това е идеята. 
И махаш всичко чупливо, докато е още здраво!

Аз се примирих с това. Между другото, мислех си, че само ние сме така, което още повече ме отчайваше. А и свекърва ми допълнително ми "пускаше мухи" в главата. Все ми прави забележки, че вкъщи било кочина, откакто се родило детето, че и в другите къщи растяли и се гледали деца, ама такава кочина никъде нямало. Аз не съм ходела достатъчно по него, да разчиствам и да оправям и някакви такива. Как да й обясня, че в началото все след него вървях и прибирах и подреждах, ама и аз съм човек - не издържам повече и го оставям хубаво да разхвърли и когато дойде време за сън - тогава започвам прибиране. И хич вече не ми пука нито свекърва ми, че е недоволна, нито че някой съсед казал еди какво си. такова ми е детето, не го оправдавам, но си има енергия и това си е. Да го вържа ли, какво?! Приех, че е хипер енергично, че не обича да спи и т.н. Не мога постоянно да викам по него и да го пердаша. Обяснявам му, че трябва да прибира играчките си, след като се наиграе. Понякога ги прибира, но в повечето случаи - аз прибирам. А сме само на 2 години още!!!

Имаме едни приятели, които имат малко торнадо удома си. Още от бебе не искаше да спи следобед. Нарочно излизаха навън задълго, за да изразходи енергията си, но нищо не помагаше. Като се върнеха удома той заспиваше за 30 минути и пак след това започваше едно дивеене неописуемо. Сега е по-голям, дивеенето прерастна в агресия. Веднъж свекърва ми, която е падагог го наблюдава, поговори си с него и ми каза, че това дете е много умно и че причината за това негово поведение, най-вероятно е в неизраходената умствена енергия. Те просто не го натоварват пропорционално на възможностите му.
Не казвам, че така е при всички, даже може да е при малко деца подобна ситуацията, но .... не се знае. Може да възникне и обратната ситуация, детето да е претоварено умствено. Важен е балансът.
Ех, Аристотел го е казал мноооого хубаво:
"Добродетелта е средина между две крайности"

мили мами,моето малко бедствие е вече на 14 мога да го сравня с ураган-не знаеш кога ще изригне!от бебе си е бедствие,като 3-6г,беше във вихара си за една седмица 3пъти си пука главата!за едно лято-4 пъти с гипс на една и съща ръка,тук се включва скок от 2,5м,с колело!ухапан от куче,ожилен от пчели,връщам се от работа той си прави бомбички с кофички с мляко,за 5м,с негов приятел изчистиха цялата стая-всичко което е по леглата и в шкафовете беше в центъра на стаята/когато влязох се мъчеха да свалят матраците/все ми казват малките лудетини стават кротки-когато пораснат/дали?не виждам такава переспектива-но потвърждавам тезата-малки деца малки ядове,големи деца,,,,,,,,

  А, точно това ми се случи преди две седмици, но с малкия ми син в яслата ...
  Разбирам много добре авторката...то си е за успокоителни в един момент
  Големият ми син беше палав, енергичен, весел, вечно търчащ насам-натам...даже си мислех,че е твърде енергичен, но той си беше едно нормално дете, едно съвсем средностатистическо момченце, даже, в сравнение с други деца, ми се виждаше послушен, нищо,че не можех едно кафе да изпия (къде ти...понякога забравях къде съм зарязала количката, в поредния си опит да го застигна някъде из парка )...
  Това чудо обаче (вторият ми син, който сега е на две години), което сега ми е в къщата...леле-е-е-е...не торнадо, ами жив Апокалипсис мога да го нарека . Където мине - здраво не остава(какво ти подредено!!!)! С волските си нерви успявам да не изпадам в истерия и да не го шляпам, но понякога, като заспи вечер, се чувствам като изцеден лимон...Реших да не обръщам внимание на нищо разхвърляно, да не се ядосвам, когато за пореден път ми развали копчето за включване на компютъра или напипа някои мои важни бележки и ги накъса на миниатюрни парченца за нула време и т.н....Вдигнах всичко важно на най-горните лавици, заключих чекмеджетата с документи, лекарства и препарати, наслагах стари списания и ненужни, стари книги (главно подарените по време на пионерските години партизанска  или болшевишка литература ) по долните рафтове, за да си разглежда, драска и къса, без да се ядосвам; завинтих грозни, малки райберчета по чекмеджетата на бюрото на по-големият ми син, където си държи учебници и други важни неща, а така също и по вратите(отвън и отвътре, като особено важни се оказаха тези към кухнята и банята )...и т.н. Какво ли не измислих, за да направя домът си място, където да може малкия да вилнее в неподходящите дни за разходка, но пак намира какво да строши и развали (какво да се прави... ). Гледам да не се убие някъде и да има с какво да се занимава (най-обича да имитира това, което батко му прави) и гледам, че все повече се заиграва с него, с играчки за по-големи също, повече внимание обръща на заниманията, които му измислям и даже започна да ме "слуша" за някои неща (което си е огромно постижение).
  Трудно е ,знам, понякога много трудно, но пък колко е сладко като се усмихне сутрин и се "бухнат" двамата с батко си в леглото ми да ме целуват и гушкат...няма по-хубаво нещо...
  Изобщо, намерих начин да се ядосвам максимално малко. Това е най-важното. Но се примирих, че у нас ще е кочина, че не мога да си държа любими вещи на "показ", че трябва да си загрозя дори хубавия гардероб с един райбер, защото вече имам поразени няколко любими дрехи и пр...няма начин просто. А с порастването, с вниманието, което въпреки всичко даваме на децата, с усмивка и търпение, нещата, малко по малко, стават по-добри. Знам това от опит. Виждам го всеки ден в къщата си!