Поглед в бъдещето.

Аз всеки ден имам поглед в миналото. Преди много години, вече бях гадже с бащата на децата ми, но не сме и помисляли за деца на онзи етап, та тогава много често сънувах, че имам син. Беше все на възрсат около 2-3 годинки и винаги беше едно и също дете - рус и зеленоок, много сладък. Когато след години се роди синът ми, бях изумена колко прилича на детето от сънищата ми! Оттогава вярвам в шестото чувство, проблясъците на съдбата и т.н. Дотогава не вярвах.

Аз също знаех това. И в двата момента в които научих със сигурност, че съм бременна, може би до няколко дена по-късно се появи усещането, увереността ми, че са момчета. Дори вторият път се хванах на бас с една приятелка. Спечелих, разбира се.

Когато се роди първият ми син първото нещо, което попитах беше - хубав ли е?
Когато се роди вторият, първия ми въпрос беше - здрав ли е?
Майчинството учи и нас, прави ни по-разумни и задълбочени, разбирам го и до сега постоянно.

Сякаш първият път бях по-нетърпелива и си представях как ще изглежда синът ми.
Е, той съвсем ни изненада Не можех да си го представя със зъби, сега ми е трудно да си представя колко ще е смешен като проговори.
Сега с тази бременност визията хич не ме вълнува, мисля си дали ще съумея да възпитам така децата си, че да са близки, представям си ги търкалящи се на пода и заливащи се от смях.

Да, с първата бременност бях много "мечтателно" настроена. Представях си бебето съвсем ясно, бях убедена в пола, без да се налага лекарите да ми го казват, имах съвсем ясно вътрешно усещане. Е, оказа се, че Наталия изобщо не е това, което очаквах. А и сега е пълно опровержение на това, което имам като принципна представа и идея за нея. Чаках я мургава, тъмна, с черна коса, мекичка, едричка, с благ и лек характер. Сега си имам една блондинка, типична блондинка - с руси коси до кръста, висока, слаба, бяла до прозрачност, фина, глезена, капризна, упорита и претенциозна. И всеки ден става все по-затворена, по-непредсказуема и по-упорита. Нищо общо няма с идеята ми за нея. Но честно, дори предположения нямам в действителност какво да очаквам в бъдеще. Понякога си мисля, че това което искам и очаквам от нея й е абсолютно извън възможностите и вътрешния й мир. Това ме побърква и на моменти се отчайвам, но като всяка майка си я обичам и се опитвам да продължа напред. Признавам, по отношение на Наталия философията ми е малко Скарлет О'Харовска "да дойде утре. Утре ще му мисля", което е крайно нетипично за мен, но... 

Крисо е друга работа. Там не съм имала никакви очаквания, усещания, предположения, желания, планове. Само си повтарях като мантра "само дано е жив и здрав, дано е жив и здрав". Е, не стана да е здрав, но си е ОК вече. И Крисо така си и остана. Никога за него не съм имала ясна визия, какво очаквам и какво искам за него. Той е като черна кутия. Няма начин да е ординарен - нито в мисленето си, нито в реакциите си, нито в постиженията. Затова за нас е много специален. Но сме го оставили сам да се подрежда и да се насочва. И се справя засега перфектно.

Не знам, сякаш не искам много-много да се взирам в бъдещето с конкретни планове нито за еиния, нито за другия. Страх ме е да не ме разочароват, а това не знам как бих понесла. И сякаш повече ме е страх за Наталия. За Крисо мисля, всичко ще е наред.

Лелеее, прочела си ми мислите направо...
Моята щерка и аз така я виждам . Мисля, че ще бъде малко непостоянна... Ще скача по главата на някое добричко момче   Но колкото е своенравна и емоционална, ще бъде добра по душа. Тя и сега е незлоблива. Мисля си, че няма да й се учи много много, макар да е умна. Мисля, че ще се насочи в артистичната сфера... едно, че си има ген от две страни и второ тя вечно живее в някаква роля, най-често е драматична  . Много силно се надявам живота да не я приземи с гръм и трясък   Да успее да запази емоционалността си и да не остане неразбрана в същото време.

Додо, а за мислите през бременността. Малко ми се губи момента. Сега си мисля, че винаги така съм си я редставяла както изглежда. Още като я правехме си казах, че ще е момиче  , не ми е минавала друга мисъл дори. Знаех, че ще прилича на баща си. Тя наистина беше негово копие като по-малка. Сега все повече хора казват, че прилича на мен   Също така характерчето.. сякаш предварително бях предопределила всичко... Овнешкия характер, гарниран с името Александра   Аз кротки Александровци не познавам   Бях също така сигурна, че ще е много гръмогласна. Чу се още като се роди и сега продължава да е такава. Май предположенията ми тогава се покриват с действителността към момента.

Сега си мисля, че искам да я видя майка   Е това ще ми бъде удовлетворение голямо. Да видя малкото си момиченце със свое детенце  

Много хубава тема!Децата ми са точно такива,каквито си ги представях,но с  руса коса,което не го допусках изобщо при наличието на моите гарвановочерни коси.За характера им  не съм допускала такива крайности.Синът-много своенравен,дуднещ,избухлив,вечно недоволен от нещо или от всичко.Дъщеря ми-много обичлива,нежна,добра,толерантна и много красива.И двамата са интелигентни и будни деца.Много искам да са щастливи в живота,да имат късмет.Въпреки,че той е на 17 г. изобщо не знам каква професия ще избере,тъй като той самият не е решил.Снощи дори ми заяви,че не иска да следва нищо,въпреки че е отличен ученик.Дано му уври мозъка след 1 година.Нея си я представям като творческа личност,защото рисува прекрасно и е много артистична.Моля се само Бог да ги пази!

И аз така. Най-силното ми желание.