Кога проговориха децата ви?

Моят син проговори сравнително рано, около 1 година и 5 месеца правеше откъслечни изречения. Племенникът ми е на 2 г и 1м и едва отскоро започна да връзва думите в прости фрази. Много е индивидуално, затова не се притеснявай толкова. Ключът е много да говорите на детето, но не с бебешки думи. Четох в една книга за детския говор, че някои деце извървяват целия път през бебешки думи и т.н., а други може да проговорят по-късно, но направо с цели изречения, а дотогава само трупат речников запас.

Е моят син сигурно е от тези, дето трупат речников запас! 

Може да започне направо с Шекспир, кой знае. 
Ти не се отказвай, а използвай всеки удобен случай да му говориш. На мен в началото ми се струваше доста глупаво, но после си дадох сметка, че аз и с котката така си говоря, но това не ме притеснява. Ако разбира всичко, което му казваш или го караш да прави, значи няма страшно.

Трупа, да
Моят син след безсловесната си фаза, в която комуникираше разбираемо само с мен, щото аз лесно усвоявам чужди езици, като зацепи родния си говор, такива лексикални конструкции почна да мята в ефира, че хората го гледат като втрещени и викат, че било, щото аз съм филолог. Да, бе, да!!! Да ме бяха видели колко време му бях личния преводач и как хората, като го заговаряха, след всяка негова дума, поглеждаха мен с очаквателен поглед и странна физиономия от типа"всичко разбрах, ама я ми кажи, че да съм сигурен"

Сега се изразява като литературен критик.Много е смешен.При все това, все още бърка някои думи и като се ядоса, казва, че вече няма да говори български, а английски

КЛОНКА, все едно описваш моята София 

След месец ще навърши три, а говори на някакъв неин абсурден смешен език. Дори и изречения прави, но често дори и аз не я разбирам.
Вода е "удаля", рисувам е "шуля", къпя е "пика", когато се ядоса на сестра си то веднага става "тилебоша" (ти си лоша).... Хем ми  е много смешно, ама хем започнах вече да се притеснявам.
Тя е малко странна и артистична, постоянно е в роля или разиграва театър (понякога дори не са й нужни кукли, театъра става и от 2 клечки) - е тогава пък плещи без шанс да я разбере никой. То е един поток от звуци, комбинирани интонационно в изречения.

Говорим й, поправяме я. Опитвам се да я разпитвам за детската градина, за приятелите й. Имаме и по-голямо дете в семейството, играят много двете и говорят, но файда няма.

Утре имам среща с логопеда на градината, чак малко взе да ме хваща страх 

Ета, изобщо не приканвам никого да следва моя пример. Аз си гледам детето по интуиция, като умишлено избягвам да следвам христоматийни препоръки и такива на специалисти.
Като беше малък, дотолкова се консултирах, че накрая самата аз не знаех как да се справя със собственото си объркване.И се замислих над това, че баба, която ме отгледа поради правенето на кариера от собствените ми родители, едва ли е била наясно с "кризата на третата година", както и с логопедичните препоръки на когото и да било, пък, слава богу, оцеляла съм и, смея да твърдя, нямам никакви проблеми/поне не и такива, дето да се забелязват от околните /.

Та, аз наблюдавах моето момче, виждах, че други деца говорят много, много добре, но виждах и такива, които съвсем нищо не казват или пък изобщо не им се разбира. Единственото нещо, което ясно осъзнавах, беше, че детето няма никакви отклонения в психо-физическото си развитие. Затова не поех към дефектолози, логопеди и т.н. Просто не исках. Дълбоко вярвах, че щом не е с проблеми в развитието, просто няма как да не проговори нормално.

Като дете имах наблюдение върху едно момченце на село, което изобщо не говореше, а само сумтеше.Имаше си то проблем, обаче въпреки това, дори това дете проговори. То не е хубаво така, ама, като се замисли човек, даже и бавноразвиващите се говорят. Така че, това лично аз не го отчитам за проблем. Не и до петата година. След това срещите с логопед са добри от гледна точка на правилността при изговаряне на различните звукове. Но не и с оглед на това на четири години да му набива в канчето, че се казва "магазин", а не "гамазин".
Вече зная, че и от логопед няма да има нужда моето момче, защото си казва всички звуци абсолютно правилно, даже учленява "л" пред твърди гласни/ясно ла, ло, лу, а не уа, уо, уи/ - проблем, който аз изчистих едва във втори, трети клас с много зор и упражнения.

Що се косиш, не ми е ясно???!!!
Да го беше чула моя хубостник на възрастта на щерка ти, та да ти олекне.
"Говореше", а аз го гледах като втрещена.И като осъзнае, че не го разбирам, почва да крещи и да натъртва някаква дума, аз като хипнотизирана повтарям и изреждам всичко, което мисля, че би могла да значи.
В магазина, дето пазаруваме, супер контактното ми дете нон-стоп комуникираше с касиерките, а те се пулеха.Аз на майтап казвах:"той владее чужд език". Преди време пак си пазарувам нещо с него и едно от момичетата ми казва :"Ей, ама той много бързо научи български и свикна тук".
Аз се втрещих. Викам й, че ни бърка с някого, а тя - не, как, бе, знае си ни, ама преди нали говорел на чужд език....
Момичето съвсем насериозно приело думите ми, щото той наистина много "говореше" , та тя решила, че си идваме от чужбина и рекла да го похвали как за толкова кратко време е научил български.

Та, това са нашите истории.Смях, смях!!!

А ти да споделиш все пак какво ти е казал логопедът.
Но, каквото и да ти каже, каквото и да си мислиш, моята непоколебима убеденост е, че всички проговарят/не говоря за болните деца, разбира се/.

Ние сме от бъбривците.
Започна на година и нещо,с няколко думички.Сега бъбри постоянно,като голям човек.
И баткото беше същия.

Абе аз уж не се шашкам излишно, даже за някои работи съм прекалено спокойна.
Все пак, стажът ми като родител никак не е малък. И трите ми деца проговориха късно, явно е генетично заложено.
Обаче така като ми определиха среща (без аз да съм инициатор)... малко се поуплаших 

Не издържах. Накарах майка ми да се обади, познават се с логопеда и да разпита има ли място за притеснение.
Оказа се, че ме вика да запише данни за детето. В никакъв случай няма да започне още от сега да работи с нея, защото е малка.
Масто за притеснение, според нея, няма. Просто  учителките малко преувеличават проблема, защото сравняват децата в групата, а това е напълно погрешно.
Ще спя спокойно 

А, ясно.

А в градината на сина ми, учителките лично аз ги питах имат ли проблем, когато започна, а те рекоха, че си бил много добре

Явно изобщо не им беше направило впечатление, че "владее чужд език"

Ама, те ме уверявах и че е безкрайно възпитан и кротък, така че.....

Като шарена мама да сподела опит - синът ми проговори направо с изречения и правилно произнесени думи след като навърши две години, дъщерята - още на една година ломотеше на "извънземен език и трудно й се разбираше". Сега са ученици и това няма никакво отношение към ученето им. Не се притеснявай, а следи дали детето си РАЗБИРА какво му говориш и  реагира, дори без думи.

понеже познавам София на ета, откакто е родена, не мисля, че нещо не е наред
Тя е доста интересно дете, непрекъснато е в нейн свят, играе поне по 3 роли, имитира животни и хора много детайлно.
Говори бързо и динамично, сякаш пее, но нищо не се разбира. Не просто са бебешки думи, а наистина прилича на друг език. Мъжа ми се шегува, че ако не я познава, ще помисли, че говори на норвежки.

моят син проговори чак на 3г .мислех си ,че няма да проговори никога,но след това говореше ясно и правилно.дъщеря ми проговори на 1г2м,всички и се чудеха как може да говори от толкова малка.на 1г7м зададе първия си въпрос.всяко дете е различно и няма дете което да не е проговорило така че не се притеснявай те .

здравей , включих се във форума точно за да търся отговор на този проблем. Моя син е почти на 4 год. и говори така както повечето деца на 2 2и половина, като беше на годинка започна с нормалните думи за тази възраст , но след 2-3 мес замлъкна и така до 3 год. когато започна да се опитва да говори.Ходихме на детски психолог, дори в началото се опасявахме за някаква форма на аутизъм, но казаха че е хипер чувствителен и преживява стрес, проведохме курс на лечение с успокоителни лекарства за нервната система , след това с "танакан" за стимулиране на говора и чак на 3 години започна да иска да повтаря и да се учи да говори. Сега напредва, но доста по-бавно от връстниците си. Остава ми надеждата до 1 клас да е наваксал.
Така , че мисля че при теб проблема е много по-малък и ще се реши от само себе си. Успех.

Проговори на 3, отведнъж, до тогава не казваше дори "мама" - за ужас на цялата рода. 
Сега говори чудесно, произнася правилно, прави сложни изречения и речникът му е доста богат.