1. Изтървам чинията, която държа в ръцете си, докато съм чула тази простотия. Трясъка привлича мъжа ми в кухнята.
2. Казвам на свеки, че като ми говори глупости, реагирам така. Мъжа ми пита какво става.
3. Отварям си устата и навирам свекърва си в миша дупка заради грозното й поведение.
4. Тръгвам си. Вместо довиждане й казвам, че й забранявам да говори с мене по какъвто и да било повод.
5. Провеждам сериозен разговор с мъжа си.
Подобен сценарий разиграх /не счупих нищо, защото не миех/, когато свеки ми заобяснява, че любимото й дете бил другия й син. Отначало бях изумена, че една майка може да дели децата си, после ми стана гадно за мъжа ми и й казах да общува в бъдеще с любимата си снаха, на която не завиждам /такава още няма, търси се/. Предадох разговора ни на мъжа ми, казах, че се дистанцирам от майка му и спрях да контактувам с нея. Тя се усети, нарича ме на малко име и т.н., но е късно.