До мамите на плачещи бебета - разказа на една много изнервена и отчаяна мама...

Наистина защо не опиташ и този вариант.Аз съм водила детето си на баячка и съм доволна. Ако не познаваш такава или не желаеш да си имаш работа с баячки,вземи си светена вода от църквата и измий малкия.Ако не помогне,няма и да навреди.Стискам ти палци по-бързо да свърши този кошмар.

О горката, горката:( Четейки се изпъних с адско съчувствие за всичко:(
Съвет не си и мисля да давам, абсолютно съм сигурна, че си направила всичко възможно!

Много много ти съчувствам и ти желая едно голямо чудо, малкия да се кротне и да се радвате на дечицата си в нормално състояние!

Четохме му молитва на 40-я ден и тогава му осветихме една иконка, която е в джоба на кошарката му сега. Но честно да си кажа - не вярвам в иконни сили. В молитва - да! И съм го правила.

В кенгуруто не обича изобщо - от него плаче и едвам го изтърпява в МЕТРО, докато аз и мъжа ми, тичайки понякога, грабваме покупките от рафтовете.

Не става с детегледачка, защото плаче от другите, дори от баща си. А той пък действително му признавам, че много се старае и ми помага в домакинството и най-вече чистенето.

Нощно време ме държи будна, но поне той спи, така че ми е спестен рев през тези часове

Кърмата ми е доста добре, слава на Бога! Предаваме идеално и дори сме дебели, а сме на изключително кърмене. Яде винаги, когато поиска, често го "каня", защото той вода не иска да пие. Когато иска - суче. Като не иска - почва игра на гърдата.

Музика пускаме мноооого - песента на врабчето ни е любима, гледаме и клиповете по Планета, понякога и на баткото двд-тата са интересни /Ну, погоди/, но всичко ни омръзва бързо и искаме ръце. А на мен вече ми е бая тежък, доста пъти пробвах с кенгуруто, но реве - не го иска. И става страшна картинката у нас.

А имам и друго дете, за което грижите си съм свела само до това да му сложа на масата храната и да го проверявям докъде е стигнал, че той пък - друг проблем - и за него имах един дълъг постинг. Нещата при него се пооправят вече, но не мога да му дам нужното внимане, а ми се иска много.

Коликите ги минахме за 3 месеца /пак имах постинг, благодаря ви момичета за всичко / и аз НИКОГА няма да забравя какво беше тогава. Но то беше наистина различно.

Дано с времето се пооправим, то аз като чета - не сме единствените, има и по-тежки случаи. Бебетата, например, които и нощем плачат; такива на които нищо не помага; мамата, например, дето отслабнала толкова много и т.н. За всички ми става мъчно, защото прекрасно ги разбирам.

Дано, дано да мине. Дотогава криво-ляво ще се гледаме. Какво да правя, каквото ми изпраща съдбата - ще си го посрещам. В крайна сметка си обичам децата безкрайно много, всички вие знаете какво е това усещане.
И да - имала съм моменти, в които съм искала да го зарежа на някоя друга жена без да ми пука дали ще се дере или не  Но това е в най-паникьосващия момент, в пика, така да се каже.

Е, сега докато писах той ми седи в коленете и ми стиска и двете ръце и ме дере с нокти и си гледа монитора. Чете сякаш какво пиша! Мъжа ми се опита да го държи, но след 5 мин. отново се озова в краката ми.
Ами така ще е, явно няма как. 

Успокой се, в наше лице имаш пълна подкрепа, макар и само морална.
Мисля, че всички сме минали през такъв период. И аз съм хапвала на крак, на две, на три, до тоалетната съм влизала с нея, домакинска работа изобщо не успявах да пипна... При нас този период продължи, до момента, в който започна да върви. Сега се разхожда от стая в стая, играе, а аз не мога да повярвам, че това е същото дете.
И аз те съветвам да посетиш хомеопат, те имат чудесни успокоителни консистенции. Успех и знай, че това е само период.

моя съвет е да посетите лекар. една позната 8 месеца беше без сън, ден и нощ и се оказа бактерия в ервата. когато я излекуваха, всичко отмина!

Оле,миличка незнам какво да те посъветвам.Моето човеце не е така,той ми е първо дететнце.Нямам позната с ревливо дететнце.Незнам.Освен да ти пожелая бързо да се оправи проблема. И един ден да се похвалиш ,че си спала непробудно цяла нощ и Момчил с теб.Но жена за чистене може да вземеш да ти помага. Поне нещо да отхвърлиш като задължение.

Олеле,изтръпнах,докато четох темата...Аз имам невероятния късмет с едно слънчево и усмихнато същество,което плаче само,когато нещо го боли.Тогава обаче......Искрено съчувствам на майките на нон-стоп плачещи бебета и се въздържам да давам съвети,понеже всяко дете е различно,а пък и майчетата тук са ти дали доста добри идеи.Много искам да си родя още едно детенце,ама защо ли имам смътното усещане,че то ще бъде точно такова,както е Момчил...Пожелавам ти цялото търпение и сила на света и стискам палци този период да отмине по-бързо!   

  направо не знам как издържаш
Моят син беше най-кроткото и послушно бебенце докъм 6-тия си месец, но и след това не съм имала много проблеми с него- просто искаше постоянно внимание и плачеше, когато нещо не му е по волята!
Не знам какво да те посъветвам- може би да се консултираш с доктор, но като гледам той плаче защото иска да го гушкаш! Дано скоро утихнат нещата и се похвалиш с едно добро бебче

Аз пък не зная от къде да започна, ние сме на годинка и почти три месеца вече, но откакто се е родила сме по този начин. Добре, че майка ми е при мен, защото хиляди пъти и на нея съм казвала, че щях да се хвърля от прозореца, даже и в депресия по едно време се хванах че почти изпадам. За протокола майка свали 25кг., а аз почти толкова, влязох да раждам 65кг. на втората седмица вече си бях 44кг., но пак повтарям, че майка е до мен и едва се справям пак. Тя работи до 16 часа идва си от работа и аз тръгвам за около два часа да поработя и поне малко да избягам от вкъщи А ако съм забравила да спомена, от както се е родила по цели нощи е реване и носене съответно, след 5-тия месец се научи да спи върху мен легнала, и аз през цялото време машинално я друсам и се опитвам да спя, е да ама сега вече от около годинка и върху мен не иска да спи, става около 23 или 24 часа през ноща и реве или си говори до към 6 сутринта, но трябва да й се обръща внимание, после заспиваме за около един час и ставаме/ с миньорския график сме /, през деня е пак спане върху мен, около час и половина, е ако спра да я нося или да я люлям веднага става, как издържа това дете да не спи изобщо просто не знам. И не си мислете, че не е прегледана основно, цялото ми семейство е в сферата на здравеопазването и на какви ли доктори не съм я водила милата и вече спрях, нсеки казва напълно здраво бебе, само малко по емоционално . а и да добавя и на черква съм я водила и на баячки разбира се, въпреки, че не вярвах в тях, но то неволята те води Та ако измислите нещо по въпроса, и аз ще следя, въпреки, че не знам кога ще се наспя, ох как си мечтая

И аз се опитвах да върша домакинската си работа докато тя е будна.Не се получаваше и това ме изнервяше на макс.
Проблема си реших, когато престанах да опитвам.
Заспеше ли малката се юрвах и на бързи обороти успявах да изчистя, да сготвя, че и за едно кафе време ми оставаше.
Когато детето беше будно се занимавах само и единствено с него.Това също изтощава много психически, защото не е лесно да се правиш на маймуна по цял ден, месеци на ред, но поне имаше повече смях отколкото ревове в къщи

Ей, спокойно бе жена, не си сама 
Моя хубустник - на година и 5 месеца е вече.. И се държи по абсолютно същия бебешки ревливо-хленчещ начин.. Характер. Отдавна съм престанала да му обръщам внимание.. Може би към 6тия месец някъде вече ми беше съвсем нормално..
Тони си ревече или по-скоро хленчеше, мрънкаше, пищеше (всякакви бебешки вариации) постоянно.. Спеше (и още спи) много малко и много накъсано.. Вечер се буди през 1/2-1 час (спи при мен и кърмя още).. Заспива посреднощите с 300 зора - носене и смучене по 1/2-1 час поне.. Домакинска работа - какво е това? Първите месеци мъж ми изцяло ме отменяше в тези задължения.. То и нямаше как да правя нещо, щото туй малкото ми беше като залепено със секундно лепило  . Страшно много ми помагаше!
Единствената разлика е може би, че нямаме батко.. Тогава май наистина щеше да ми дойде в повечко 
Но дребния все повече се очовечва.. И се надявам някой ден да престане да ми се влачи по крачолите и да вика "мамааааа-мамааааааа" на всяка секунда.. Той сам не си играе - постоянно ме дърпа да съм до него. Нямам баби, двамата сме си по 24 часа заедно откак се е родил. Всеки ден. Всяка нощ. Винаги гледам да съм 100% на разположение ПЪРВО на него. Само аз го приспива. Само аз го храня. Само аз го гушкам като се удари.. Как да искам да не ме търси постоянно 
Голяма работа, като не съм изчистила перфектно днеска.. Голяма работа, като стоя до сред нощите да пускам перални (като сега например)..
Засега успявам да се справям и наистина е по-лесно от в началото, а и той вече доста ми помага  - заедно домакинстваме..
Миналата година и аз изпадах в разни кризи - виках, чупех, трясках.. Ама .. хормони, какво да ги правиш.. Всичко минава и се забравя!

Успокой се, гушни детенце.. и му се радвай колко е мъничък.. Ще порастне, ще забравиш.. А той никога няма да е толкова бебе.. и толкова зависим от теб..

много е лошо така да не можеш да си починеш и да си постоянно напрегната и изнервена.
една приятелка имаше подобен проблем с нейното зверче и много й помогна носене в кенгуру.само че тя започна още,когато бебето нямаше и месец.навсякъде из къщи носеше бебо в кенгуру и нещата коренно се промениха.бебчо стана по-спокоен и плачеше много по-малко.не се страхувай да го вземаш на ръце,няма да го разглезиш.аз гушкам моята дъщеря винаги като плаче.когато беше по-малка често спеше върху гърдите ми.само така се успокояваше.
моят съвет е да пробваш  с кенгуру.опитай се да бъдеш по-спокойна.отдели една седмица само за Момчил,гушкай го много,пускай му песнички,играйте си заедно,не върши никаква домакинска работа и попмоли таткото да поеме изцяло грижите за баткото през това време.

Аз не мога да се оплача от моя бебчо, но майка ми ми каза, че аз съм била ужасно ревливо бебе. Спяла съм до 2 часа на денонощие, но след годинката каза, че съм станала много кротка дете за пример както се изразява. Надявам се този етап бързо да отмине и при вас 

Здравей мило майче, мога напълно да те разбера!И да ти съчувствам! Това е период, който ще отмине, много трудно и мъчително. Дъщеря ми до 6м. беше много кротка - направо бебе мечта. Но от 6тия месец до 10-11 едвам оживяхме ти казвам. Беше същия ад. Тя като вземе да пищи - батко ми, майка ми, свекърва ми - никой не може да я търпи. Викат ми, ама ти ще луднеш, остави я и тя ще млъкне, ще поплача-поплаче и ще млъкне. Да ама не. Тя реве от инат, до посиняване, дере се, та чак се захласва - как да я оставя! То сърце не ми дава - някои ми казват да изчакам 20 мин. да спре. Една вечер баща й каза - край, няма да те тормози сега ще видим колко ще реве - чакахме 40мин. нищо, рев-комшиите дойдоха да видят какво става. Майка и свекърва ми все ми викат - то майката като била нервна било нервно и детето. Абе я зарежи тия приказки, това е много лесно да е говори, който няма такова ревящо бебе насреща си! Педито се чуди какво става - водим бебка на консултация- тя се дере, та болницата ще падне, докторката ми вика - леле то това не е вашто дете направо не знам! Аз бях на ръба - тежка бременност, не спане, секцио, пак не спане абе ад. От около месец у нас е цветя и рози! Елена проходи, поникнаха й вече 10 зъба / почнаха от 5тия месец и апогея им е бил по време на тоя гаден рев!/, не плаче, спи сама в отделна стая, не се буди нощем!Абе супер детенце - доста книги изчетох нощно време предимно как да се справя с тази ситуация и с нейния инат. Щото никой не може да ме убеди, че в цялата работа няма и характер.Ние с мъжа ми сме били супер кротки - двете майки - мойта и неговата викат - а, ние такова дете не сме гледали, не знам как ще се оправите. Да ама май успях! Вече Елена разбра кой командва парада - аз!Не пищи без причина, ходи навсякъде, но преди да свърши нещо нередно ме поглежда. Естествено по нея съм навред. Но поне успявам като сме двете сами и да се наям, и да се изкъпя, и да почета и да початя във форума! Та, искам да ти кажа - имай още малко сили!Това е период и той ще спре!Желая ти сили и успех!

Прочетох историята и ми стана мъчно за това, на което сте подложени. Дойде ми наум, 4е може би можеш да носиш бебето в слинг постоянно? Много майки го правят (не в Бг), явно детенце изпитва нужда от теб по някаква причина. Така ще сте много по-спокойни всички.
Сигурна съм, че в тази ситуация страда и по-голямото детенце. Трябва да се намери изход и то бързо!
Убедена ли си, че няма нещо, което да го боли?