Не е банално.Всяка от нас преминава през това в една или друга степен.Знам колко е досадно да искаш просто да споделиш,а да ти търсят кусурите.Случвало ми се е да споделя,че мъничето ме е изнервило и че ми е криво,а да ми се отговори:"И какво искаш от детето,то е толкова сладко,как ти дава сърце да му се караш".Да де,ама същото това сладкото ми е врякало без видима причина половин час,после съм се борила с него още толкова,за да го приспя,после е искало само на ръце със скромните си почти 12 кг...Да продължавам ли?Затова сме тук,да споделяме с хора,които ни разбират.
- Публикувана: 11 ноем. 2007, 13:26 ч.
- Последно мнение: 14 дек. 2007, 12:59 ч.
До мамите на плачещи бебета - разказа на една много изнервена и отчаяна мама...
Затова сме тук,да споделяме с хора,които ни разбират.
а-башзаради това си и споделям с вас
Моята си беше ревлива и такава си остана. Знам много добре какво изживяваш. Като бебе беше постоянно на ръце. Тук виждам първата ти грешка, мъчиш се да не го взимаш на ръце. Взимай го, в това няма нищо лошо и повярвай ми, дори и да ти се струва, че ще се разглези и ще иска само на ръце цял живот - няма да стане. Първите месеци са така, абсолютно зависими от теб. КАто почне да се движи, да се заиграва, няма да е чак толкова залепен за теб. Вземи си кенгуру(на мен ми помогна отчасти, защото не е удобно всичко да вършиш с него) или слинг. Така хем ще можеш да вършиш работа, хем и той ще е в теб. Не очаквай, че след определена възраст той ще спре като с магическа пръчка. И аз чаках, ама не стана. Явно са си ревливи. Пък може и да има време още и да спре.
Сега дъщеря ми е на година и пет и още не признава баща си, реве като вляза в банята или тоалетната и я оставя на него. А когато сме сами тези две неща ги върша на отворена врата или докато спи.
Трудно е, но се свиква.
Сега дъщеря ми е на година и пет и още не признава баща си, реве като вляза в банята или тоалетната и я оставя на него. А когато сме сами тези две неща ги върша на отворена врата или докато спи.
Трудно е, но се свиква.
galausa,как си,мила?има ли някаква промяна?
здравейте, момичета
ами честно да си кажа - не
промяна - никаква!
но аз се чувствам мноооооооооого по-добре, след като си споделих с вас и продължавам всеки ден да си чета по тая тема вашите мнения, споделен опит и предложения
купих си жълт кантарион - и на чай и на капсули, пия, но малкия си е все такъв
говорихме с мъжа ми за хомеопат и ще изчакаме още малко - хем да направим 5 месеца, хем да се посъветвам с нашя личен доктор, хем и най-важното - мъжа ми де поразтури малко ангажименти, за да може да ни придружи и той...
пробвах да му дам една кашичка, за да видя да не е гладен - идеално си хапна квото му приготвих
, но пак си реве, така че и това не е, а нея повече няма да му я давам, обсъдих го с вас в друга тема... пробвах два дни да правя само квото той иска
- нищо не правих у нас 
, само на него угаждах - играхме си, танцувахме, пяхме, гледахме книжки и играчки; гласа не му се чу тези два дни - беше много щастлив и се смееше нон-стоп, направо не го познах !!!!!!! това дете просто иска много и изключително! внимание
пробвах два дни да правя само квото той иска - нищо не правих у нас , само на него угаждах - играхме си, танцувахме, пяхме, гледахме книжки и играчки; гласа не му се чу тези два дни - беше много щастлив и се смееше нон-стоп, направо не го познах !!!!!!!
това дете просто иска много и изключително! внимание
- нищо не правих у нас , само на него угаждах - играхме си, танцувахме, пяхме, гледахме книжки и играчки; гласа не му се чу тези два дни - беше много щастлив и се смееше нон-стоп, направо не го познах !!!!!!! това дете просто иска много и изключително! внимание
Вероятно и ти се чувстваш по-добре така?
Писах ти и в другата тема, не си намирай излишна работа и зарежи домакинството, няма да се свърши светът.
не се притеснявай, в скоро време и това ще отмине и ние бяхме така. Като поотрасна вече е по-самостоятелна и не иска да я гушкам непрекъснато. Въпроса е да е в една стая с мен и си играе сама и пълзи насам-натам, но определено на вашата възраст и до тоалетната да отида се ревеше.
Браво! 2 дни без плач си е истинско постижение! Само това да се чува. Ето, че все пак си намерила начин, макар и труден. Явно ще трябва да оставиш всичко останало и да му ходиш по гайдата. Но в това няма нищо лошо, защото е прекалено малък, за да бъде разглезен. По-нататък като поотрастне и започне да разбира ще го учиш, че не винаги ще е както той иска. Но засега, в името на мира, друго не ти остава освен да му угаждаш 
Ще следя темата, надявам се да пишеш как е положението
steli76
Само това да се чува. Ето, че все пак си намерила начин, макар и труден. Явно ще трябва да оставиш всичко останало и да му ходиш по гайдата. Но в това няма нищо лошо, защото е прекалено малък, за да бъде разглезен. По-нататък като поотрастне и започне да разбира ще го учиш, че не винаги ще е както той иска. Но засега, в името на мира, друго не ти остава освен да му угаждаш Ще следя темата, надявам се да пишеш как е положението
steli76
galausa, браво миличка! Опитваш всичко, стараеш се... Ти си страхотна майка! 
Щом причината за плача е, че иска повече внимание, зарежи всичко! Играйте, забавлявайте се известно време докъто детето се почувства сигурно. После обаче продължете да играете, но без да го държиш на ръце. Като гледам, вече му е време да поседява седнал подпрян с възглавнички няколко минутки. Постепенно при играта се отдалечавай от него с по една крачка, като не преставаш да му говориш, да се смееш и да пееш, така, че да знае, че все още си изцяло негова. След около месец ще си вършиш някоя работа, докъто той ти гука или пее на няколко метра разстояние! Не спирай жълтия кантарион, той ти помага вече! На снимката от аватара Момчил изглежда много добре - бузест, добре оформен, сладур! Нацелувай го от мен!
Щом причината за плача е, че иска повече внимание, зарежи всичко! Играйте, забавлявайте се известно време докъто детето се почувства сигурно. После обаче продължете да играете, но без да го държиш на ръце. Като гледам, вече му е време да поседява седнал подпрян с възглавнички няколко минутки. Постепенно при играта се отдалечавай от него с по една крачка, като не преставаш да му говориш, да се смееш и да пееш, така, че да знае, че все още си изцяло негова. След около месец ще си вършиш някоя работа, докъто той ти гука или пее на няколко метра разстояние!
Не спирай жълтия кантарион, той ти помага вече! На снимката от аватара Момчил изглежда много добре - бузест, добре оформен, сладур! Нацелувай го от мен!
Оппа, тука май съм сгрешила, помислих, че е по-големичък 
Като гледам, вече му е време да поседява седнал подпрян с възглавнички няколко минутки.
galausa,това е наистина прекрасна новина!Искрено се радвам за теб!Щом цената за мира вкъщи е цялото ти внимание,зарежи всичко и се посвети на този прекрасен малък мъж.Прането и чиниите няма да избягат.Дано съпругът ти да няма нищо против,че къщата не е перфектно чиста или че няма сготвено всяка вечер.Надявам се той да разбира,че твоето спокойствие и кроткото бебе са по-важни от домакинската работа.Още веднъж-поздравления,че си намерила решението!!!
Rylie,а твоето мрънкащо човече как е?Аз да се похваля,снощи от не знам колко вечери спахме спокойно!Е,ставах да го храня,а в 3 часа се приспивахме наново,защото човекът беше решил,че се е наспал.Но в сравнение с писъците от последните нощи си беше направо приказка!Моля се и довечера да е така....
Съчуствам на всички мами с ревливи бебета! Нямам опит с ревящо дете, нашето е ангелче, но една братовчедка доста се беше наплашила от постоянно пищящата си дъщеря. На тях им помогна хомеопатията. Започнаха да го дават когато бебето беше на около 2 месеца и си решиха проблема. Явно никое бебе не е твърде малко за хомеопатия 
.
Пожелавам ви успех и много нерви, за да издържите!
. Пожелавам ви успех и много нерви, за да издържите!
Съчуствам на всички мами с ревливи бебета! Нямам опит с ревящо дете, нашето е ангелче, но една братовчедка доста се беше наплашила от постоянно пищящата си дъщеря. На тях им помогна хомеопатията. Започнаха да го дават когато бебето беше на около 2 месеца и си решиха проблема. Явно никое бебе не е твърде малко за хомеопатия .
Пожелавам ви успех и много нерви, за да издържите!
. Пожелавам ви успех и много нерви, за да издържите!
dexter, какво са давали?
надявам се въпроса ми не звучи тъпо, ама все още не сме ходили на хомеопат
от уикипедията прочетох туй-онуй за този метод на лечение и да ти кажа най-малкото, което е - ще ми бъде изключително люборитно и интересно да посетим такъв доктор...
btw: за софия някой може ли да ми препоръча хомеопат - по възможност в района на х.димитър-център, слатина, гео милев...