До мамите на плачещи бебета - разказа на една много изнервена и отчаяна мама...

Хомеопатичните средства се предписват индивидуално,след като лекарят се запознае конкретно със случая и съответния пациент.Това означава,че хом.лекарство,което действа чудесно при един,може въобще да не окаже ефект при друг Затова трябва да се направи индивидуална консултация.
Иначе не мога да ти препоръчам хомеопат в тези райони-не зная,дано някой се включи

dexter, по въпроса  за хомеопатията за бебенца. Може да им се дава от съвсем мънички. Преди дни взех от аптеката хомеопатични лекарства-за зъбките -Дентокинд/защото и от това си реват понякога/,и другото хомеотапично лекарство за "безпокойство и проблеми със съня на новороденото" е Дормикинд-и двете са немско производство-дават се по четири хапченца на ден ,разтворени във вода и да ти кажа ,поуспокояват ревливите бебета/поне до някъде/.Вземи и опитай,ако искаш и с хомеопат се посъветвай.Успех!!

Браво!!!Точно до този извод стигнах и аз Радвам се че си успяла да превърнеш ужасните си дни в щастливи
Да ти кажа почти съм сигурна вече че детето ти ще се преобрази когато проходи.Нашия случай е такъв!
Изглежда дребчо е любопитко, живак и с огромно чувство за хумор, а сега му липсва свободата да се забавлява сам и разчита на теб.Когато проходи нещата при вас ще се променят.Дребчо ще скита и ще се забавлява много и сам:hug:

Явно детето иска да го гушкаш и да си играете.
Аз през цялото време това правех с дъщеря ми,докато беше бебе
и почти не е плакала.Но за сметка на това домакинската работа
си стоеше и се наложи мъжът ми да я върши.За един дълъг период
той вършеше почти всички домакински задължения.
Но пак е  много трудно ,защото и таткото се връща изморен,
а имаш и по-голямо детенце ,за което да се грижиш.
Ангажирай всички с домакинските задължения.
А бебчето ,като всяко малко същество ,
има силна потребност да е с майка си постоянно ,за
да се чувства сигурно.

Може би би била добра идея да се консултираш с детски психолог. Звучи ми сякаш бебето държи да обсеби изцяло вниманието ти. Но ти все пак имаш и по-голямо детенце, което едва ли заслужава да бъде пренебрегвано. Бих ти предложила да отидеш с големия син някъде - където и да е, поне за 1 седмица, а да оставиш бебето на тати за този период, но истината е, че не знам дали ще оправи положението. От друга страна, и да не разреши проблемът, поне ще си починеш малко, ще имаш после повече сили за малък вряк, голямото ти момченце ще получи някакво внимание от теб и навярно също ще се почуства по-добре... Пък кой знае, може за това време и бебето да проумее, че ще бъде гледано, дори и да не си постоянно залепена за него. Че има и други хора, които да се грижат за него и че няма опасност да бъде забравено. Освен това - може би - би започнало повече да цени вниманието ти... Американците (които са първоизточник на всичко ТВЪРДЕ - всевъзможни изкривявания има тяхното изчанчено общество според мен) са изобретили метод за дресиране на бебета. Гушиш го, като е спокойно и не го вземаш, когато плаче. По принцип съм силно против подобно поведение, мразя идеята за дресиране на кучета, камо ли на бебета, но кой знае, може би точно в такива случаи да е необходимо. Щото аз така не правя, ама на мен ми е лесно, бебето ми плаче относително рядко и само когато наистина има някакъв физиологичен дисконфорт - гладен е или нещо го боли. Все пак, колкото и жестоко да звучи ( и на мен)  подобна тактика, не по-малко жестоко би било - включително и спрямо бебето - да си разбиете семейството.

аз не съм съгласна с гореказаното. Нормално е бебе на тази възраст да търси непрекъснато майка си и да се търси за това психолог е направо смешно. Има си фази на развитие, които са нормални. Като стане на 7-8 месеца и си играе само и да иска майка му да го гушка то няма да дава винаги. Това, че едно бебе е по-емоционално не означава, че не е нормално поведнието му. Това е просто период, който се израства и не може да разбива семейства. И моята дъщеря не можеше без мен, а сега си играе сама и е напълно самостоятелна.

Подкрепям!И според мен е лудост като американците да си измисляме проблеми при бебета, котки, кучета, хлебарки.... и да ги помъкваме на психолог за да ни решава той измислените от нас самите проблеми!
Както по-горе писах, дъщеря ми имаше същото поведение и след прохождането й коренно се промени детето.

За съжаление не зная какво точно е хомеопатичното лекарство - знам, че е немско, че е нещо като комплект хапченца - всяко с различно действие. Има за колики, за спокоен сън, за зъби, за усилване на имунната система и последното не си го спомням за какво беше. На нас ни препоръчаха Дентокинд-а за зъби, но за сега не мисля да го давам. По принцип съм скептична към даване на каквито и да било препарати на бебета и деца без лекарско предписание, затова най-добре е да се посети хомеопат . Той би трябвало да знае кое ще помогне в дадения случай. Но - Galusha, ако си опитала всичко по силите си, нищо не губиш от един преглед .
Днес Яна мрънка цял ден и започвам да се изнервям, но изобщо не мога да си представя какво би било това да е всекидневието ми през последните месеци.....
Това, което говорите за гушкането когато е спокойно и не гушкането когато плаче много ми прилича на системата за положително стимулиране. Но в никакъв случай не се прилага на бебета, които не могат да направят логическа връзка между събитията. Не може да се практикува детска психология с лека ръка, още по-малко могат да се вкарват децата в някакви измислени рамки и да им се лепят етикети.

Разбирам те и съчувствам, въпреки да чукна на дърво, моят Мартин засега е кротък, въпреки че сме вече с колики. Но наистина е изнервящо, когато ревят непрекъснато и ти неможеш нищо да направиш

Можеш-да го гушкаш и люлееш.
Дори и да плаче ,заради коликите ,
ще усеща ,че си до него.

Миличка, освен да те посъветвам и аз като много други майки да отидеш на хомеопат. Ако ти остане време прочети за хомеопатията, а ако мислиш, че нямаш времеда отидеш на хомеопат, направи първоначална консултация с хомеопат тук във форума.
Но не приемай назначени ти от друга майка, билкови отвари, или хомеопатични лекарства.... няма правило като помага, поне не вреди....
Успех, дано отмине този ужасен период...

Много добре те разбирам, и ние имахме подобен период, но не толкова страшен както ти го описваш. Всъшност като прочетох твоята история и се замислих, реших че моите неволи нищо не са били в сравнение с твоите. Кристиан също много ревеше първите три месеца и постоянно трябваше да го нося на ръце. Част от проблема при нас беше че имахме и рефлукс и така или иначе трябваше да го държа изправен по 20-30 минути след всяко хранене за да не се задави от фонтаните мляко които връщаше, та така по цял ден си се носехме. Аз реших проблема с кенгуро, хем можех да свърша нещо, хем той беше по спокоен. До скоро се дереше така в количката не обичаше да се вози в нея въобще поради незнайна за мен причина. С такова удоволствие я купих тази количка, но после ми идеше да я изгоря намразих я заради ужаса който преживявах всеки път като отидем на разходка. И пак спасението беше кенгуро, защото иначе все си носех бебе в една ръка и с другата бутах количка. Но СЛАВА БОГУ детето се успокои, започна да спи по-спокойно нощно време, и от скоро издържа по 1-2 часа в количката без да плаче. Вече са ми само бегъл спомен безсънните нощи кошмарните разходки, а е минало толкова малко време. Аз също понякога крещях за да се отърся от напрежението, пронизваащия детски плач ме влудяваше. Всичко ще се оправи, бъди силна, мисли си само че това не е за винаги и един ден нещата ще се оправят и детето ще се успокои. Създадени сме да oцеляваме ще оцелeeш знам, колкото и ужасно трудно да ти е в момента, а знам колко е трудно наистина. С теб съм морално и виртуално и дано скоро намерите спокойствие.

ама съм и аз една - относно хомеопатията:
малко май не се изразих както трябва и гледам, че ви подведох всички, като попитах декстер КАКВО СА ДАВАЛИ
нямах предвид да дам същото на Момчил  , а ми беше любопитно какво предписват хомеопатите, защото обикновените хомеопатични лекарства ни ги предписва и личния /знам за тях само, че са на билкова основа и на нас никога не ни помагат/, но четох в уикипедията, че може и чрез разни принципиални методи да се лекува човек - с две думи - пациента се лекува с това, от което страда. Та все си мисля, че като заведа Момчил на хомеопат ще ми кажат някакъв метод за действие на мене, а не да ми дадат лекарства.
Та така - стана ми интересно с какво е лекувала приятелката на Декстер - хапче, сироп, метод, а не точно какъв /сироп или хапче/...

Ама така съм я попитала, че  ....

Здравей майче Много ти съчувствам! Мисля че можеш само с промяна на нагласата си да промениш ситуацията в твоя полза. Аз сега имам бебче на 2 месеца, което ми е третото дете. От първото до третото дете много си промених възгледите за възпитанието. Сега още по време на бременността четох много книги за гледане на деца и интернет сайтове и бях подготвена за това че първите месеци са като четвъртото тримесечие на бременността, че в този период бебето има нужда от много гушкане. Сощо така четох за причините за плач на малкото бебе - както бяха изредени глад, пълен памретс и т. н., така и беше дадено като причина нуждата от гушкане. И споменаваха че всяко бебе има различна нужда от гушкане. И то е нормално като си помислиш - както всяко бебе има различна нужда от храна, така има и различна нужда от гушкане. Моето бебе е като твоето, с тази разлика че аз съм спокойна, защото приемам това положение за нормално. Иначе сега моето бебе не плраче и причината затова е че е непрекъснато на ръце. При първото заплакване го взимам и се занимавам само с него. През нощта спи, но спи при мен. Опитахме се да го държим в неговото креватче, ама не се получи и сега спи при нас, но сме спокойни всички. През деня не може да спи ако не е на ръце. Заспи уж дълбоко в ръцете ми, сложа го на креватчето и веднага се събужда. Затова вече и рядко правя опити да го оставям. Разнасям го понякога в кенгуру или просто на ръце. Сега майка ми дойде, но преди това мъжът ми готвеше и пазарумаше вечер след работа, а знаем че моето задължение е да гледам бебето. Сега също получих една статия от един ннйзлетър. Ако знаеш английски, ето я:
http://www.babycenter.com/400_should-i-worry-about-spoiling-my-b … by_505196_1000.bc

В нея пише че малко бебе не може да се разглези, че са много малки за да могат да манипулират. Малкото бебе плаче, за да изрази това че се нуждае от нещо - било то храна, сух памперс или ГУШКАНЕ. Специалистката твърди че ако бебето получава бърз отговор на своя плач, то ще се чувства повече в сигурност и по-малко тревожно, което ще му даде куража да изследва само света. И когато разбере че взимаш плача му насериозно, то ще е по-малко склонно да плаче без причина. В дългосрочна перспектива, това че реагираш бързо на плача му (т.е. го гушкаш) ще направи така че да изисква по-малко мнимание.
Като знам всичко това, аз не си поставям никакви домакински амбиции и съм спокойна. Сега не че някога не се нервирам че не мога да хапна (ама се научих да ям с него на ръце) или че не мога да му изпера дрешките, ама не ми е голям проблем.