Осиновени и осиновители, обичайте се!

аз например, като осиновител отказвам да обичам мираетка. ще я тормозя тайно, когато ме покани другата седмица на суши. ще си взема карфичка и ще я боцкам по дупарата

Е това е дълбоката пропаст между нас: аз и викам "кръчма", тя разбрала "суши".

http://www.darexprerov.cz/dorty/velky_kyt%202.jpg

http://www.katerinaplus.com/recipes_sushi/sushi_foto/sushi_pic3.jpg

Това ако не е сериозно разногласие ...

         Мъчно ми е че всичко това се случва,дори не изчетох темата до края.......
         Ще кажа каквото мисля,пък ако щете ме разпъвайте на кръст после!
         Ние не сме врагове  ,осъзнайте сееееееееее!Ако ние не успеем да намерим общ език,разбиране, поносимост ,толерантност...как очаквате обществото да го направи за нас?!
        Първата тема,която пуснах тук беше свързана с истината за произхода ми,който искам да знам.Резултат- "набиха ми кофата" за това ми желание,от къде на къде ще търся когото и да било,ми те ме изоставили,пък аз..... Бях стъписана,не очаквах въобще подобно отношение,ми аз не съм на 15,няква пубертетка,тепърва пробудила се и тръгнала да търси...Както и да е.Мисълта ми е, че тогава разбрах,че тук има два лагера........
        Според мен, проблема ни е ,че постоянно се преследваме да не сгрешим,да не би да кажат - ей я ,тя прави така щото е осиновена,ако им беше родна дъщеря дали...,и респективно,ако беше родна майка дали...Мислим ,блъскаме си главите,искаме да сме нормални,искаме обществото да не приеме, да не ни дъмгосват....ми дръжте се нормално бе хора!!!!!
       Колкото и добре да се държа, и да правя реверанси на другите, хората винаги ще намерят за кво да ме оплюят,винаги Затова ,за себе си съм си решила така-прави каквото трябва ,пък да става каквото ще!
      Отправям апел към всички вас ,моля бъдете по-толерантни,можем да си помагаме едни други,истината е някъде там м/у нас,нека се изслушваме, и ако не можем да си помогнем ,поне да не си пречим!!!

Хайде,като добро момиче,ще пропусна лекото захапване,отправено,най-вероятно към мен.
Не съм писала никога и никъде,че мразя някого,още повече пък съм споменавала определени хора,ще ме извинявате.

Много ме кефи тази тема.
          Аз имам три осиновени и деца и в ежедневието си имаме, мислех си, нормалните проблеми при отглеждането на толкова деца. Пък то да се окаже, че проблемите идвали от това щото били осиновени. Направо ми стана по-леко. Ама защо не го разбрах по-рано това, ами да се кося вече близо 11 години, как да съм перфектния родител.
          И какво сега - с осиновени деца няма как да съм...

Ха докарахме я до шеста страница, ако се понапънем малко ще ги направим петнайсет много скоро.

aз отказвам да приема тази тема като сериозна, затова ще си седя в ъгъла, скрита зад метлата и когато идва мираетка ще изскачам от засада и боц, с карфичката.
фоксче, да те боцкам ли и теб, или предпочиташ да те гъделичкам с едно перце. кучето ще дадеш ли да го направим на суши.

Сега в момента чета една много хубава книга и искам да препиша нещо от нея , мисля че ще бъде полезно за всички.

 Актът на слушане има силата да промени вътрешното ви състояние. Но колко често слушаме истински ? За повечето хора отговорът е никога. Твърде често вместо да слушаме това, което ни се казва, в главата си вече чуваме своя отговор. ........
Често в живота си толкова отчаяно искаме да чуем нещо, че допускаме ушите ни да подведат ума, а умът да заблуди сърцето ни, за да се уверим в нещо , което се оказва измамно. Чуваме това което желаем да чуем, за сметка на истината.

Аз също пиша много рядко защото често се налага да обяснявам какво съм искала да кажа или защо не съм съгласна с нещо.

 

за съжаление тук вече никога няма да е като преди. осиновени и осиновители, обичайте се ! как бе хора като тук точно ние осиновителите даваме лош пример със заяжданията си. не си ли взехме вече поне малка поука. колко мами спряха да пишат. аз лично спрях да пиша. не ми допада този тон във форума.

Кучето не го давам, то сушито май е японско ястие, а кучетата ги ядат виетнамците, ама може и да бъркам.
Абе Мата и Мираета, за вас пържолки и кюфтета на скара няма ли, заедно с пържени картофченца, лютеничка с лук и едно шкембе в началото с чеснови хлебчета и овчарска салата (хммм бременна съм и ми е простено, започнах само с пържолката), та на суши ще ходите?
Боцкане може след 26-ти януари

аз съм баровка, не може да мириша на кифтета. няма суши, няма костюм за мираетка.
теб ще гъдкам. гъдигъдигъд.

Освен да те прегърна, друго няма смисъл да се казва.

Има разни социални феномени, нищо ново под слънцето, отдавна са ги описали хората.

Чувствам се пренебрегната, щото не искате да ме включите в хапването. Но ако мога да ви подкупя с десерт, няма да се цупя много.