До кога мислите да кърмите!

Колкото се може по дълго.До последната капка кърма.

И ние така.

Абе смело напред ! До абитуриентската има време 

Не го мисля  'Колкото повече, толкова по-добре' би казал Пух

Подкрепям.Трудно ми е да си представя,че имам кърма,Алекс си суче и аз не му давам! 

Хммм, аз първо се надявах да го докараме до годинката и после в рамките на месец-два-три постепенно да се отбиваме. Но при мен (защото съм глава проста) кърменето беше свързано с едно неспииииирно и нескончаеееемо цедене, та просто не вярваху че ще устискам за повече. От около месец обаче захвърлих и помпи и щуротии, и нещата май попотръгнаха. Та както се казва апетитът идва с яденето. Сега си мисля, ако хлапето напролет още си иска да давам. Пък като стане на 2 годинки ще видим. Тогава сигурно ще реша да го докарам до 3, знам ли 

Да, бе, сигурно. Само дето такива като мен никога няма да повярват на подобно нещо.
Вманиячаването е кофти работа.

Защо бе, има проблеми, които могат да се преодолеят. Този подфорум го доказва. Просо е важно човек да има достъп до информация и да не се панира. И аз доста пъти съм чувала доброжелателни майки да предполагат, че може би ми намалява/спира кърмата, защото им описвам някой проблем с храненето на сина ми. Ако нямах достъп до информация може би пък щях да им повярвам.
Колкото и нетолерантно да звучи, убедена съм, че в повечето случай да кърмиш не е просто късмет.

Докато дребната вземе да отказва. Вървим към отбиване вече, с малки крачки назад само когато е болна (но пак суче максимум 3-4 пъти в денонощието). Понякога ми писва и се чудя дали да не ускоря нещата (мисля си, че в момента би се отбила много лесно и без травма), но не е опрял ножа до кокал, така че нищо не правя. Докарали сме го дотук, нищо не ми пречи да изчакам още изестни месеци или колкото й е нужно, за да престане сама.
Принципно съм съгласна с това - винаги има някаква причина за нямането и спирането. Преодоляването е възможно в доста случаи (с много труд), обаче не винаги - а и далеч не всички имат мотивацията или са на мнението, че има смисъл да продължават да кърмят с 10мл кърма и 150мл АМ на всяко кърмене.

Ще дам един пример за това каква информация получавах преди да родя (не бях чела нищо за кърменето до към 9 месец)и след това. Докато бях бременна естествено получавах искани и неискани съвети и истории от всички познати минали по този път. В най общи линии есенцията беше, че ако имам кърма е хубаво да кърмя. Когато ми намалее/спре да давам това и това мляко. Бебетата трябва да изяждат по x количество за y време в точно определени часове и пъти в денонощието и ако реве през останалото време, то вероятно е гладно, щото не му е достатъчна кърмата или пък не е хранителна. Ако не отуча бебето да суче нощем до месец и половина, то ще си обърка понятието за ден и нощ, ще му се разшири стомаха и ме чакат зверски мъки. След всяко кърмене трябва да се цедя и да съберам кърмата за момента когато ми спре. Когато започна да изцеждам по все по малко, това е признак, че спирането е започнало. Тогава е добре да увелича другите храни на бебето или да давам адаптирано мляко за да не гладува. Към началото на втория месец е хубаво да започна да давам сок от морков и ябълка, защото на детето му трябват витамини и това е начина да си ги набави. Кърменето до годинка било щур късмет и напоследък почти не се случвало.
След като родих, започнах да чета тук  и много от потенциалните проблеми с кърменето бяха решени още преди да се случат. Избора на кое да вярвам и по кой път да карам си беше мой, но имах информацията, която ми беше нужна.
Знам, че преодоляването на някои проблеми е непосилно трудно. Има и случаи, в които е невъзможно. Важното е майката и бебето да са убедени и щастливи в избора си.
Съжалявам, че се отклоних от темата. Просто исках да поясня предишния си пост.

Каква би могла да е травмата,и в какво се изразява?
Защото като гледам и при мен сега е удобен момент,въпреки че мисля още малко да продължим,никога не си иска ,суче в сънливо състояние,а и не вярвах че ще стигнем до тук след всички проблеми с кърменето,но се запънах и се справихме със общи усилия!

Имах предвид обичайните неща - тръшкане и рев, ако й откажа. Предвид колко им е важно кърменето и колко емоционално го приемат, рязък отказ би й оставил кофти спомени на тази възраст вече. Затова ако изобщо тръгна да я отбивам, ще има много обяснения и т.н. - ама честно казано, не ми се занимава, особено като знам, че ще си стане от само себе си.(
Браво на вас за справянето дотук - не се съмнявам, че и с отбиването ще се справите толкова чудесно

Щом не се отказах през първите месеци на бременността, когато кърменето стана дразнещо и болезнено, значи ще е докато Ива иска . С трети номер пак ще е така.

Style звучи ми много близо до моето положение и вероятността да се случи и при нас същото е почти 100% 

Ще кърмя докато малката иска(ако няма да ме хапе )

й това го преживяхме, добре че се отказа след 3 опит, ужасно е, но после всичко си тръгна ок...