Не иска да ходи на градина

Няма да го подкупваш - казваш му, че баба му не може да дойде, защото има работа, както всички хора. Неговата работа е да ходи на градина и толкоз. Може да не му хареса истината, но е истина. Мисля, че самата ти много изстрадваш проблема, което е нормално и по всякакъв начин се опитваш да го компенсираш. Не го жали толкова. Утре няма да му се ходи на училище, после на работа, но няма как да стане, нали?
Изобщо не трябва да има елемент на пропускане на градината, ако искаш да постигнеш успех. При това трябва по-сериозен период от време, понякога цяла една година, не очаквай той да разбере, че няма мърдане за две седмици.

Положението и при нас доскоро беше такова. На Ванко му трябваха два месеца и половина да свикне с ДГ. Сега само пита може ли да го взема на обяд и не е ли рано още да тръгваме за ДГ. Аз също съм в къщи със сестра му, но той реши че тя ходи на ясла и аз поддържам тази лъжа. При бабите не разрешавам да ходи / те не го и искат много де/. Преди две седмици за награда, че не плаче го заведохме на гости при едната баба за събота и неделя.

Аз също не те съветвам да го пращаш при баба му за седмица-две. После ще стане още по-трудно. За наказанията - при нас не действат , предпочиташе наказанието пред ДГ.
Обещанията за награда имат по-голям ефект, но пак на моменти ми казва че не иска наградата.
На моят син проблема му е че трябва да спи на обяд и в знак на протест пиша в гащите. / Госпожите не му разрешават да се разхожда напред назад докато другите деца спят./

За ревността моят син никога не е проявявал агресия към сестра си. Но изразява ревността си като се прави на бебе или не иска да се  храни. Аз съм се консултирала с детски психолог, но е тук във Варна. Много съм доволна.
Успех и дано свикне бързо Мони.

  

Противно на останалите мнения, моят съвет е да оставиш детето да си почине месец-два - през това време може би ще изскочи същинският проблем с градината (ако има такъв, разбира се). Съдейки по проявите на ревност (по-точно по липсата на такива), мисля, че детето ти е затворено и трудно говори за чувствата си, т.е. не може да ти обясни толкова бързо какво точно го е стресирало, нуждае се от време да го "смели", да го "преглътне" и евентуално след това да го "изкара", т.е. да сподели.
Мисля, че ваканцията ще му се отрази добре (да, цял живот ще ходи на училище, работа и т.н., не смятам, че отсега трябва да понесе тази отговорност с пълна сила), а после ако можеш известно време да го оставиш вкъщи и да си обяснявате защо се ходи на градина и т.н. Може би е просто период, който ще отмине. А може би има някакъв проблем - за съжаление никога не можем да знаем със сигурност какво става в детските главици...

Ted_cat, съчувствам ти. Но мисля, че проблема е в учителките. Преди 2 години го минахме този кошмар. Учителките от нашата група се оказаха много студени. Пред  пред мен бяха много мили, а пред децата крещяха ужасно. Това го засякох един ден по случайност. Просто отидох по рано да си взвма детето и чух как истерично крещеше едната "много мила пред мен госпожа" на едно дете. Всички деца бяха като замръзнали. В този момент влязох и тонът се смени на секундата. И в нас като разговаряме детето ми казва, че госпожата все крещи и все ги наказва на столчетата , защото са лоши деца. Разговаряй с госпожите! Има причина и в тях детето да не иска да ходи на градина. Според мен те са го разочаровали безкрайно за да си избира вариант да стои в банята.

Аз обяснявам същото, ако Сашо случайно прави уговорки какъв ден ще му е следващия- почивен или в градината. И, че на децата след 3год. не им е мястото вкъщи при бабите. В градината има много деца, интересни занимания , играчки и бла-бала подобни.

За това не мога да се съглася - съдя от личният си опит.
Рони тръгна на градина и го правеше с явно нежелание, но в никакъв случай не правеше сегашните истерии. После започна стачката - пет седмици по принуда баба и я гледа, докато ние бяхме на работа. И после започна кошмарът . На нея и стана ясно, че при определени обстоятелства може да си остане вкъщи...и никакви обяснения от рода на това, че мама и тати ходят на работа, а тя на градина не вършат работа.
Сега единствено се моля да не се разболее и плътно да ходи...вкопчила съм се в тази стратегия и се надявам да е правилната.

Така, върнахме се от градината. Говорих с госпожата. тя е много разбрана и добра, още от първия учебен ден ми беше направила такова впечатление и сега го потвърждава. и тя е мислила по този въпрос, и смята,  че проблема е възникнал след като са започнали да учат по учебниците. Наскоро имахме родителска среща и след нея ги купихме. Та във връзка с това вижда проблема тя - страх, че няма да се справи. Онзи ден са изрязвали с ножичка и нещо не се беше справил добре, явно го е приел по- сериозно.
И не искал да оцветява, а само да рисува- това и аз го знам, но мислех, че там не го карат насила да оцветява.
И тя ме посъветва да му кажа, че брат му ходи на градина като него, а аз съм на работа. Да видим дали ще подейства. Обясних му го, уж разбра. Разбира се, имаше въпроси - защо ще ходиш на работа, вземи парички от тати...
Но сега продължава да мрънка и да измисля все нови и нови въпроси, да съм му се обадела в градината, да съм отидела да го взема като се събудел, да не съм го будела сутрин... май като няма какво да прави се чуди за какво да говори и сега това е горещата тема и ме пържи на бавен огън. Все пак го пратих да си пусне филмче, че вече 2 часа ми надува главата с тази градина и ще изперкам. Устата ме заболя да се обяснявам.
Госпожата днес го похвали, справил се е отлично, похвалила го е и преди това и той сияеше, много беше щастлив. Аз допълнително го хвалех след градината, май има ефект. Смятам да го повишим скоро в помощник на госпожата, да се чуства важен и необходим.
В петък следобед ще говоря пак с госпожата, надълго и нашироко да им измислим някакви награди, звездички ли, що ли. Ама да получават награди децата като се справят отлично, така за поощрение.
На Мони казах, че днес е спечелил една звездичка и че ще му  я залепя на леглото над него (той спи на първия етаж  и на таванчето му лепя разни неща) Та ще си има едно място за звездичките и като е бил послушен ще събере цяло съзвездие  и Дядо коледа ще му донесе най- големия подарък.  Извадих тежката артилерия вече - Дядо Коледа 
Една приятелка ми даде координати на добра психоложка. Ак не се оправи проблема до няколко дни с помощта на госпожите, ще се обадя на психоложката.
Бабата ще я отложим за Коледа.
Това е засега.
Който има предложения за други хитринки да казва.

Ted Cat, много бодро и оптимистично ми изглежда написаното от теб
Дано наградите и стимулите помогнат да се успокои баткото и да ходи с желание при децата в градината!

И аз извадих тежката артилерия с дядо Коледа- Влади не иска да се храни в градината и само прави пазарлъци, да не яде супа, манджа, мажат му филии с масло и шарена сол и това му е дневното меню Казах му,че дядо Коледа няма да му донесе подаръци и сега омете 2 филии с кюфтета със сос  Сорри за офф-а, не се сдържах да се похваля

Eхее, Gena, то си е за похвала, как!Браво на момчето!
Моя не ще телешки дроб и сега маа само картофено пюре 
Ми старая се да гледам оптимистично на въпроса и когато говоря с него променям темата, че усещам как се вманиачава все повече на тази тема.
Ще измислям щуротии докато мога, само и само да му представя детската градина като най- прекрасното място на света.

С интерес прочетох темата, защото и ние сме на същия хал. Претърпяхме неуспех с две детски градини по няколко причини:
1.  след година и половина-две детето по мое мнение вече е малко закъсняло да свиква с режим, след като има изграден такъв в къщи.
2. Колкото по-интересно му минава денят в къщи и колкото по-увлекателни занимания намира майката, толкова по-неатрактивна става детската градина. Аз лично и  за себе си бях доста неубедителна да обяснявам какви хубави игри и играчки има в детската, след като у нас има десет комплекта Лего и Дупло, и то не очукани и с липсващи части, книжки на два езика, обучаващи компютърни игри, ходи се на плуване, зимни кънки, ски, куклен театър, срещи с приятелски деца и пр.
3. Моята ситуация налага често пътуване, като си вземам и детето с мен, така че не можем да ходим всеки ден на градина.

Реших проблема, като сметнах, че на 4 и половина години сме вече стари за градина и го записах на полудневна забавачка в махалата. Там не ги карат да спят, не им пускат телевизия да им улътнят времето, докато да нарисуват рисунките и научат танците, то четирите часа минали.

Истината е, че не всички деца подлежат на дресировката и начина на адаптация, които се прилагат у нас. На моите приятелки децата, които тръгнаха на градина в Германия, имаха период на адаптация, като той може да продължи и  3-4 месеца, в които всеки ден увеличаваха часовете за престой - отначало един час, всеки ден още по малко, като задължително и майката, респ. бащата присъстват там, детето да ги види, че не го изоставят. Чак като минат две седмици и то посвикне, го оставят само.
У нас този подход ми се струва немислим, струва ми се, че не искат да им се видят кирливите ризи от никого и в резултат страдат децата.

Babina pitka, много добре си го написала, аз имах същото предвид, но не успях така добре да се изкажа - 2. Колкото по-интересно му минава денят в къщи и колкото по-увлекателни занимания намира майката, толкова по-неатрактивна става детската градина.
Това е една от главните причини за истериите на моя син.
Макар че снощи положението беше по- добро. На няколко пъти обяснавах, защо мама трябва да ходи на работа , че и Светлин е на градина, ама друга. Казах му дори, че понякога идвам до градината и тайно от прозореца гледам какво прави, и че съм го видяла да си играе с всички деца, да рисува и да се смее, че е много щастлив там. Тогава той си призна, че наистина е така и му е хубаво, но не искал да спи следобед, а някаква госпожа (която не е от нашите) и той я е споменавал и преди, му се карала и била лоша. Днес следобед ще разуча и този въпрос. Нали си имат 2 госпожи и една лелка? Четвъртата и за мен е мистерия.  Остава да се окаже някой дух    Не съм спала тази сутрин и фантазията ми се развихри. 
Та снощи не е имало ревове и истерии, заспа спокойно, но се обеснявахме на дълго и нашироко.
Тази сутрин като го е водил баща му  е  ревал до небесата, въпреки че на мен ми беше обещал да не го прави. Може би усеща, че баща му е по- мек и подлежи на манипулация... 
Днес пак ще съм в размисли... приемам съвети всякакви.
В началото го нямаше този проблем, само не му се ставаше сутрин - будех го към 7 без 15, за да избегне задръстванията баща му. Сега го будя към 7.30, за да поспи повече, баща му кисне по 2 часа в задръстване ... нама угодия.
Днес ще го взема доста късно, имат английски до 17.30, не го знам как ще издържи, толкова късно не съм го взимала досега.

Тед-кат браво на Мони явно поддава 
Как е бил тази сутрин?
Забравих да ти кажа, че и моето мъниче като го питам вечер за градината и почва да споделя доста се превъзбужда и трудно заспива. Затова аз предприех тактика да не питам нищо и да не говорим за градината. Помага при нас 
А това със звездичките е чудесно. При нас г-жата беше му нарисувала на ръката нещо като усмихнато 6 и не даваше да се мие 

Джони,  много е идейно това с рисунката на ръката! Ще кажа и на нашта госпожа 
Сутринта се държа добре вкъщи, говорихме си и тръгна спокоен. При баща си е ревал в колата и пред градината.

Това с реването сутрин по-нататъка ще го преодолее, това е един вид неговия начин да покаже, че ви обича. И при нас в градината има дечица, които още плачат при раздялата сутрин, но щом влязат в групата и спират изведнъж. На първо време е важно да преодолее притеснението вечер, да се успокои и да спи вечер нормално. А сутрешното  плачкане малко на по-късен етап.

Точно така е! Права си!
Само се чудя дали когато ми говори за градината да продължавам да му обяснавам до припадък едно и също или да сменям темата.
Снощи като си пусна филмче, поне за час забрави за градината и спря да мрънка.