здравейте, мами.
знам, че от много време не съм писала, но нямах нито желание, нито време.
миналата седмица в срядата след като Руби получи сутринта 2 припадъка вечерта направи епилептичен гърч. От тия, дето първо се вцепенява, после се гърчи, после заспива. Истински сиреч. Беше нещо ужасно. аз едно време съм виждала човек на улицата с гърч, но да видиш собственото си дете и да не можеш да направиш нищо... седиш, то не може да си поеме въздух, а ти само гледаш и се молиш да свърши по-бързо. та след това няколко дни само плаках. сега пак се посъвзех малко, но всеки момент чакам пак да се случи.
та по тоя повод просто нямам какво да пиша в темата. проблемите ми са сведени до това дали днес ще видя или не същото нещо. ставам сутрин, броя минутите до обяд, ляга Руби да спи, броя минутите до лягане... после се започва храненето с Томас на макс. 2 часа и коликите му към 3-4 сутринта. и на другия ден пак. та нито ми е до подаръци, нито до нищо. мъжо имаше РД в неделя, молех се само да мине без произшествия... не че имаше значение дали ще е този или друг ден.
отделно прочетох какво ли не на тия теми и се ужасявам от момента когато ще правят имунизациите на Томас, и изобщо, как ще мине поне първата му година. шансът и той да има епилепсия или друга гадост е по-голяма, защото има вече епилепсия в семейството. та изобщо не мога да му се зарадвам.
миленски, Руби няма да влиза за изследвания.. няма какво да му изследват. има диагноза и лекарства. имаше ЕЕГ тоя понеделник, но резултатите ще чуем чак на 18.12. а и какво значение има, важноот е да няма припадъци, другото... като му беше идеално първото ЕЕГ голям келепир...
ами това от нас.
лека нощ от нас
Сара
знам, че от много време не съм писала, но нямах нито желание, нито време.
миналата седмица в срядата след като Руби получи сутринта 2 припадъка вечерта направи епилептичен гърч. От тия, дето първо се вцепенява, после се гърчи, после заспива. Истински сиреч. Беше нещо ужасно. аз едно време съм виждала човек на улицата с гърч, но да видиш собственото си дете и да не можеш да направиш нищо... седиш, то не може да си поеме въздух, а ти само гледаш и се молиш да свърши по-бързо. та след това няколко дни само плаках. сега пак се посъвзех малко, но всеки момент чакам пак да се случи.
та по тоя повод просто нямам какво да пиша в темата. проблемите ми са сведени до това дали днес ще видя или не същото нещо. ставам сутрин, броя минутите до обяд, ляга Руби да спи, броя минутите до лягане... после се започва храненето с Томас на макс. 2 часа и коликите му към 3-4 сутринта. и на другия ден пак. та нито ми е до подаръци, нито до нищо. мъжо имаше РД в неделя, молех се само да мине без произшествия... не че имаше значение дали ще е този или друг ден.
отделно прочетох какво ли не на тия теми и се ужасявам от момента когато ще правят имунизациите на Томас, и изобщо, как ще мине поне първата му година. шансът и той да има епилепсия или друга гадост е по-голяма, защото има вече епилепсия в семейството. та изобщо не мога да му се зарадвам.
миленски, Руби няма да влиза за изследвания.. няма какво да му изследват. има диагноза и лекарства. имаше ЕЕГ тоя понеделник, но резултатите ще чуем чак на 18.12. а и какво значение има, важноот е да няма припадъци, другото... като му беше идеално първото ЕЕГ голям келепир...
ами това от нас.
лека нощ от нас
Сара
)