Има ли Господ и вярвате ли в него? - V

да кажем - да осъзнаваш какво става с тебе, с твоето тяло, мисли, чувства, постъпки и да вземаш съзнателни решения, а не по навик,  догма, обучение или инстинкт/нагон!(обусловено/детерминирано)

това е нещо което касае висшите степени на съзнанието. Истинските Учители могат да контролират всяка клетка от тялото си, и за тях смъртта не е опасна. учениците могат да се стремят към това, може да трябват години или много години, не е все едно има ли човек вътрешна светлина или не. Повече осъзнаване - по-малко грешки.

цитата е пак от Дънов. Той е говорил за различни хора по различен начин.

Аз и сега разбирам и взимам съзнателни решения. Може би искаш да кажеш правилни? Защото моите съзнателни не винаги са такива.

А това хич не го разбирам.


Лека нощ от мен!  

да, може да се каже и правилни.

относно клетките - всяка клетка си има ниво на съзнание, който може да общува с клетките и да ги управлява може да се освобождава от причините, водещи до смъртта на физическото тяло, а ако реши да напусне този свят, да го направи съзнателно, а не поради невъзстановими разрушения на важни органи и системи.
Едно предхождащо  ниво може да бъде съзнателно регулиране на жлезите с вътрешна секреция и нервната система. Това е достъпно за повече хора и също е ценно.
(дано не звучи като фантастика, не е)

Такаааа... и какви са критериите за правилност? (само не ми посочвай тези от Библията, след като не признавате Господ, чието Слово е тя)

Относно клетките - Холограма преди време спомена (в тази тема) за сбор от едни буквички от кода на личното ни ДНК - теломери, които предпазват хромозомите от износване и отговарят за продължителността на живота - наричат ги "хронометри на живота". Само, че при деленето на клетката и техният брой безвъзвратно намалява, така че всякакви опити за контролиране и регулиране на телесната хомеостаза, с цел безсмъртие е... обречена на провал. Не можеш да спреш деленето на клетките, ако искаш и едновременно с това да си жив.

http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-08-19&article=157121

Не можеш да избягаш и от това:

Римляни 6:23: Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ.

Суета и гонене на вятъра.  /Ако имаш време прочети Еклисиаст/.

Бой се от Бога
и пази заповедите Му,
понеже това е всичко
за човека.

Уточнявам, че това е книга от Стария завет. Предполага се, че е писана 3 век пр.н.е., но има много съвременно звучене, не само за вярващи.

Deepinside
Не съм сигурна, че поради дискомфорт във физическото тяло, душата решава кога и как да го напусне, както и обратното.

а ако реши да напусне този свят, да го направи съзнателно

-----------------------------------------------------
Малко музика с картинки:
http://www.misli.hit.bg/ 

Всичко около смисъла,упойката,доброто и злото,въпросителната -истина ли е възкресението на Исус е крайно интересна,дори бих определила животоспасяваща тема.
"Ako допреди няколко години,когато бях атеист,някой ме запиташе:"Ти защо не вярваш в Бога?",моят отговор би бил нещо такова:"Ами я погледни Вселената,в която живеем.Едва ли не цялата се състои от празно пространство,потънало в мрак и невъобразимо студено.Телата,които се движат в това пространство,са толкова малко и толкова незначителни в сравнение с самото него,та дори да бяхме сигурни,че са натъпкани до предела със съвършено щастливи създания,пак щеше да е трудно за вярване,че животът и щастието са нещо повече от страничен продукт на силата,сътворила Вселената..Човешкият род е обречен.Обречен е и всеки вид,който се появява в някоя част от вселената,защото тя,както ни казват върви към онова време,когато ще представлява еднообразен безкарай от хомогенно вещество при ниска температура.Всички истории ще отидат в небитието и накрая ще се окаже,че всеки живот е бил преходна и безмислена гримаса върху идиотското лице на вечната материя.Ако ме карате да вярвам,че това е дело на един милостив и всемогъщ дух,аз мога да ви отвърна,че всички доказателства сочат обратното.Или зад вселената не стои никакъв дух,или той е безразличен към доброто и злото,или остава да е зъл дух."
Никога,дори и насън не би ми дошло на ум да задам един въпрос.Аз изобщо не забелязвах,че самата сила и лекота на песимистките аргументи моментално ни поставят натясно.Ако вселената е толкова гадна или дори само наполовина на това,защо все пак човешките същества я приемат за дело на един мъдър и добър Създател?Навярно хората са глупаци,но едва ли са чак толкова тъпи.Директното преминаване от черно към бяло,от порочен цвят към непорочен корен,от безмислено дело към майстор,безпределно мъдър,смайва не на шега.Зрелището на вселената,така,както тя се разкрива чрез опита,никога не би могло да бъде да стане основа за религия.То трябва през цялото време да е било нещо, въпреки което е съществувала религията,приета от различен източник.
Във всички установени религии ние откриваме три елемента,а в християнството те са с един повече.Първият елемент е среща с Свръхестественото.Благоговението към Свръхестественото е възникнало,широко разпространено е и не изчезва от съзнанието с увеличаване на познанието и напредъка на цивилизацията.И тъй,това благоговение не е резултат от заключения за видимата вселена.Няма начин да се стигне по логически път от обикновената опасност до тайнственото,а още по-малко -до Свръхестественото.Може да кажете,че изглежда много естествено праисторическия човек,бивайки заобиколен от действителни опасности и наплашен от тях да е измислил тайнственото и Свръхестественото..Тази реакция е наистина "естествена" в смисъл,че е в съгласие с човешката природа.Но тя не е ни най-малко "естествена" в смисъл,че представата за тайнственото или Свръхестественото вече се съдържа в представата за опасност,или че каквото и да било схващане за нещо опасно,както и отвращението от раните и смъртта,което то би повлякло след себе си,могат да дадат и най-беглата представа за призрачен ужас или за свръхестесвено благоговение на човек,който не ги е познавал от преди това.Когато човек минава от физическия страх към страхопочитанието и благоговението,той очевидно прави тварде голям скок и се опасява от нещо,което никога не би могло да следва,както опасността от физическите факти води до логични заключения,свързани с тях.Повечето опити да се обясни Свръхестественото предполагат то да е вече обяснено-така антрополозите го намират в страха от мъртвите,без да изяснят защо умрелите трябва да събуждат това странно усещане...Изглежда съществуват два възгледа,които можем да споделяме относно благоговението.То или е изкривяване на човешкия разум,несъответстващо на нищо обективно,без биологична функция и въпреки това непоказващо каквато и да е тенденция да изчезне от този разум,развивайки се в пълнота в поета,философа и светеца;или пък е пряко преживяване на истински свръхестественото,преживяване,на което може с право да се даде името Откровение"

първо, Учителите могат не само на клетъчно ниво да работят, но и на молекулярно:)

но за повечето хора начина за продължаване на живота е подходящо да е по-друг, тъй като естествено просветлените Учители са сравнително малко, но има начини и за по-широк кръг.

ако със смърт се наказва всеки грях, много малко хора май ще останат на земята, явно нещата са на степени - колкото повече грях, толкова по-близо до смъртта(първо духовната), а след това и физическа...
В книгата от Лао Дзъ "Дао дъ дзин" (около IV в. пр. н. е)  има в смисъл:
"Нарушителят на Дао преждевременно умира..."

това, че "не признаваме Господ" е твой извод, който е неверен!
правилно решение според мен е това, което е в изпълнение на Божията Воля. Тя МОЖЕ да бъде познавана!


не е въпроса в дискомфорта, а в обективно разсинхронизиране на жизнените функции със летален изход, което ако не се знае как да се предотврати и не се работи за това е много вероятен.

Не разбрах какво ми казваш.


И тука не разбрах, но пък по този повод ми е интересно друго.
Човек е програмиран да се страхува от смъртта и да се стреми неистово към живота.
Ако не му пука от смъртта, как може да го накараш да се страхува от каквото и да е друго.
Така е със самоубийците. Затова за тях има специални клаузи в проектодоговора им с Бог, който те в крайна сметка отказват да подпишат.

Малко абсурдно се получава - да заплашваш със смърт самоубиец.



Не разбирам духа на Стария Завет - страшен, заплашващ, наказващ. С Бог, който не те утешава, а непрекъснато се заканва и доказва силата си като в приказка за Торбалан.
(Да не се получи малко кощунствено това)
Обаче точно Старият Завет ме отдалечи от четенето на Новия, понеже като подреден и примерен водолей, започнах Библията по ред.

Освен всичко друго Старият Завет ме накара и да харесвам Новия, когато доста по-късно все пак се зачетох и в него.
Изглеждат като книги от двама напълно различни автори.
Така и си затвърдих впечатлението, че именно православното християнство може да донесе мекотата и успокоението на вярата, за разлика от съвсем различния стил на другите подходи към нея.

Лелеее, едно си Дийпи знае, едно си бае...

Защо не разбираш за какво ти говоря? Нещо не мога да се изразявам правилно, явно.


Дийпинсайд, тук никой (засега) не се интересува какви практики познаваш и владееш за постигане на безсмъртие, на незнамкакъв си контрол на незнамкакво си и т.н. Ама ти все натам теглиш разговора. 

Стария Завет е сборник от различни книги писани в различни векове.
За евреите(е май поне за повечето от тях) е все още Тора - или Закона, тоест закона по който да живеят. отначало там са присъствали дори социално икономически правила. сега ако утепеш някой с камъни е за затвор.

Има и много дълбоки неща, които може да не са видни на пръв поглед.

а трябва! аз може би не случайно ги пиша! Вярата и църквата не са клуб за силни усещания!
може пък някой някога(освен "правоверните") да прочете нещо дето да му е от полза!

Самия факт че се дразните и нямате за някои неща разумни аргументи може да е знак.
Обаче има въпроси, на които е хубаво човек да си отговори обективно, а не само както се проповядва в църквата, в която ходи.
А като давам цитати, май вече и от това се дразните...неудобни цитати, които дават май знак за нещо повече от "повярвай и ще бъдеш спасен".
Дали не ме разочаровате като събеседници...

Съжалявам, че съм те разочаровала като събеседник.
Но, когато общувам с някого, бих искала да си следим мисълта. А ти не го правиш. Аз пиша нещо, ти: "Има практики..."
Аз - друго, ти пак за тях...

Не ти се дразня, разговорът в този му вид е безсмислен.

А аз съм уморена и нямам сили да се боря с теб.
Лека нощ! До утре!

ако няма разбиране, може да се търси:)
продложи по-пълноценен модел на комуникация
(без заклеймяване и отлъчване от църквата)

като съм писал за езотерика - "не щем", от Библията - "цитатите били извън контекста..."
Е темата предразполага според мен по-конкретни разговори, нали?
Аз не се отказвам за сега. 

Дийпинсайд, не се разочаровай, аз съм на линия  ! Та казваш "неудобните цитати"  ! Ти какво правиш с неудобните цитати? Единственото, което се сещам е, че веднага слагаш ето тези  картинки и твърдиш, че нещо е добавено или променено в самата Библия! Не ме карай да се връщам назад, че темата е доста дълга!
Съгласна съм, че "църквата не е клуб за силни усещания", но виж, твоето учение предлага цял набор от методи и хватки за постигане на такива!
Сега да поговорим за обективните отговори....какво ще кажеш? Твоите, Дийп, далеч не са такива! Ти искаш със свои думи да ти обяснят понятието Господ, не от Библията, а после вмъкваш думите от неделната проповед на Дънов, защо ли? Ясно е, че за теб Дънов е повече от Христос! Но Дийп : "В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.
 То в начало беше у Бога.
 Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.
 В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.
 И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана." Евангелие от Йоан 1 глава
" И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина." Пак там.
 " ...Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.
 А имаше там някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си:Тоя защо говори така? Той богохулствува. Кой може да прощава грехове, освен един Бог?...." Марка 2 глава
Ясно е, че за теб Христос не е Бог, нали така? Но също така е пределно ясно от самата Библия, не само от цитираните стихове, че Той е Бог!
 " Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му.
  Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят.
  Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота, и да влязат през портите на града.
  А отвън са псетата {Виж. Фил. 3:2.}§, чародейците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже.
  Аз, Исус, изпратих ангела Си, за да ви засвидетелствува това за църквите. Аз съм коренът и потомъкът Давидов, светлата утринна звезда."
Откровение на Йоан 22
Това е истината Дийп! Не е проповед, не е лекция  - това са Божиите думи, облечени в сила!
Какъв е твоят обективен отговор?

 В Еклисиаст се разказва живота на човека. Търси се смисъла в различни неща, но в крайна сметка всичко се оказва суета /безсмислено, дребно, напразно, малоценно/.
Ние имаме живота, но нямаме власт над него.
Бог ни го е дал, сътворил е един съвършен свят /В Битие така пише/, но ние не сме приели това съвършенство. После идват многото опити на Бог да ни "вкара в пътя", но всеки път ние упорито се съпротивляваме и се опитваме да докажем, че сме по добри от Него.  Нашето - човешко доказателство: 

"Суета на суетите - всичко е суета!...
Каквото е било, пак ще бъде... няма нищо ново под слънцето... Всичко си има време... Време да плачеш и време да се смееш... време да разхвърляш камъни н време да събираш камъни, ... Време да обичаш и време да мразиш... Всичко е произлязло от пръст и всичко ще се върне в пръста... Но добре двама, нежели един... Който копае яма, сам ще падне в нея..."

http://mery67.blog.bg/viewpost.php?id=77678


Човек не се страхува от смъртта. Как може да се страхуваш от нещо, което не познаваш? Човека се страхува от неизвестността. Страхува се от загубата на това, което го заобикаля, което обича, с което е свикнал и към което се е привързал. Никой не знае какво има отвъд живота. Ада и рая са човешки описани. Нима красота и хармония няма на Земята, или мъка и страдание. По земен модел са обяснени. Колкото и да му бъде показано или казано на човек то той не може да надрасне себе си.
 

Нарочно дадох това пояснение. Тогава е нямало Новия завет - последния /за сега/ опит на Бог да ни покаже правия път. Ако в "Бой се от Бога ......." сложиш Новия завет картина е съвсем друга. 


Ако все пак идеите за смисъла на живота в Библията не ти харесват мога да ти предложа това:

"Не е ли възможно цялото човечество да живее върху парче кристал?" Не е ли възможно това парче да е в нечия ръка?

http://www.istinataotvadmateriata.com/questions.htm

Така мисля и разбира се не претендирам за вярност.